Оркестърът на Пловдивска опера ще открие симфоничния сезон с едно от най-популярните произведения на Антонин Дворжак - неговата Девета симфония в ми минор, наречена още "Из Новия свят". В програмата на 11 септември  от 19 часа е включена и европейската премиера на Кралски марш за оркестър от композитора Чой Хун Хий (Южна Корея), който ще гостува на живо в Концертната зала в Пловдив. Симфониците ще изпълнят и Концерт за флейта и оркестър от Карл Райнеке със солист Хюн Чонг Парк (Южна Корея). Диригент е познатия на пловдивската публика Йонг Чил Лий (Южна Корея).

Славата на Антонин Дворжак е причина той да бъде поканен в Съединените щати, за да заеме поста директор на Националната музикална академия на страната. По време на тригодишния си престой в Щатите (1892-1895) композиторът написва едно от най-популярните си произведения - Симфония № 9 в ми минор, наречена още "Из Новия свят". Той се интересува от музиката на индианците и негърските спиричуъли, които чува в Америка и умело слива богатите фолклорни мелодии с класическите техники. Тук присъства както красотата на прерията, тъгата на индианците, така и носталгията по родината, изпитвана от композитора. Написването на симфонията е възложено от Нюйоркската филхармония, а премиерата й е на 16 декември 1893 г. в "Карнеги Хол".

Композиторът Чой Хун Хий, който ще гостува в Пловдив,  има дългогодишна кариера на диригент и университетски преподавател в Южна Корея. Той е директор на Фестивал за съвременна музика в Хапоман и президент на Музикалната асоциация в една от големите провинции в родината си. Неговото произведение Кралски марш за оркестър ще прозвучи за първи път в Европа в изпълнение на пловдивските симфоници. Любопитно е, че в оркестъра е включена и българска гайда, която ще замести "роднината" си от Шотландия.

Флейтистката Хюн Чунг Парк е възпитаничка на Джулиард Скул и през 2013 е поканена като преподавател по камерна музика в престижния Летен музикален фестивал в Ню Йорк. Тя изнася концерти в редица престижни зали по света и преподава в три университета в Южна Корея.

Билети за Откриване на симфоничния сезон се продават на касата на Концертна зала и в Билетен център пред Общината.

Сезонът на изложбите започва ударно. Авторите са повече от прекрасни, а пловдивската публика сякаш е зажадняла след сухия летен сезон и хората се събират едва едва в галерийните пространства. Претъпканите помещения обаче не пречат на никого и както самите посетители, така и авторите се радват на представянията.

Такава беше ситуацията в U - P.A.R.K. вчера на откриването изложбата на Шишо. Пъстрите му и цветни картини привличат погледа ви и той е безвъзвратно откраднат от топлината им. Няма как да не обходите с очи всеки квадратен сантиметър от неговите платна, които напомнят за живота извън града. Онзи спокойния и цветния, в който не съществува звука от автомобили, а само песните на птиците. Картините на Шишо разказват вълшебни приказки, но без злодеи, хали и принцеси за спасяване. Те са покоя и хармонията, които усещаме, когато сме в свежа гора или пък есен, на полето, когато работата там е свършена и се взирате в отрязаните житни класове.

Върха на четката му може би е потопена в капчица магия, която успява да омагьоса всеки, чиито поглед се е докоснал до работата на твореца. Мнозина са онези, които са влюбени в цветните тонове по платната му. Дори сенките в картините му са като погалени от любяща ръка. Магичната изложба можете да видите в U - P.A.R.K. Art Gallery на ул. Отец Паисий. Подарете си малко септемврийски чудеса с Шишо.

ЗРЕЛИ И БЕСНИ

Седмица на Съвременното Изкуство 2015

9-ти септември – 8-ми октомври, 2015

Откриване на 9-ти септември от 19 часа

Център за съвременно изкуство – Пловдив, Баня “Старинна”, бул. 6-ти септември 179

„Ти не си твоята работа. Ти не си парите, които имаш в банката. Ти не си колата, която караш. Ти не си съдържанието на портфейла си. Ти не си проклетият си костюм. Ти си всепокорният всемирен боклук.” - Тайлър Дърдън, „Боен клуб”, 1999.

Очаква ни 21-вото издание на Седмицата на Съвременното Изкуство в Пловдив. Дистанцията на тези две десетилетия история, превърна това събитие в най-старото в България, което се провежда ежегодно и отразява най-актуалните процеси в съвременното изкуство. Тазгодишното издание потвърждава това с амбициозната изложба, която ще бъде представена и която ще се превърне в най-важния международен, културен акцент в програмата на града тази есен.

Зрели и Бесни е нейното провокативно заглавие и е дело на базирания във Виена български куратор Борис Костадинов. За пространството на Баня Старинна, той е селектирал 18 известни артисти – живеещи и работещи в Европа, САЩ и България.

Зрели и Бесни е голям проект, който е конструиран около парадигмите на „Х-поколението”. Генерацията - заключена в историческия прозорец рамкиран от падането на Берлинската стена (1989) и Световната финансова криза (2007-2008). 

Това са днешните 40 годишни. Когато Желязната завеса падна – те бяха почти деца, но те трябваше да забравят всичко, на което бяха учени дотогава и да свикнат моментално с една нова действителност. Светът на свободата, MTV, интернет, техно парадите и супермоделите – един красив свят без граници и пълен с възможности. Те бяха наивни и посрещнаха изпълнени с оптимизъм новото хилядолетие, което само след 7 години не се поколеба да ги разочарова. Световната криза сложи край на безкрайно продължилото безгрижно детство на „Х-поколението”. Историята им отреди ролята да бъдат свидетели на края на социализма, а днес – най-вероятно и на края на капитализма (във вида в който го познаваме). Днес те са по площадите – от Ню Йорк до Атина и от Мадрид до Истанбул. Бесни, недоволни, разочаровани, объркани...

Зрели и бесни събира гледните точки на артисти на възраст между 33 и 50 години. Те ни разказват за феноменът „криза на средната възраст”, за обществения хаос, който се превръща в личен, за утопиите превърнали се в антиутопии. Но изложбата не е песимистична. Представените творби задават въпроси и създават прогнози за бъдещето. За възможните варианти да се чувастваме по-уверени в днешния сложен и не много уютен свят. 

Влизайки в централното помещение на Баня Старинна, попадаме на огромната стълба на Правдолюб Иванов. Тя е висока цели 5 метра и е символ на житейския път и обществената система. Някак си ни се иска да се покачим нагоре, но се страхуваме да го направим, виждайки нестабилната конструкция и осъзнавайки колко лесно можем да паднем стремглаво надолу.

Една от звездите на международната сцена - Оливер Реслер, представя своето произведение  „Вземи площада”. Видео-инсталация, която ни прави свидетели на Occupy Wall Street, социалните сблъсъци в Мадрид и окупираните площади в Атина. Ще видим техните герои - лице в лице.

Даниела Костова разказва историята на момичето, което се грижи за малката й дъщеря в Ню Йорк. Андрогинната детегледачката е известен фотомодел позиращ само за мъжки фото-сесии, а през свободното си време се превръща в жена, която гледа деца. 

Ангелика Кринцингер е артист на една от най-влиятелните виенски галерии – Krinzinger. В своята серия фотографии, тя демонстрира един декадентски поглед към бароковото минало, търсейки ключ към настоящето.  

Емил Миразчиев се обръща към друг вид минало. Той прави интервю с десидента Петър Манолов – за емигранството в Париж, за българската демокрация, и за пипалата на ДС. 

Иван Мудов се появява като служител на бюро за обмяна на валута, Василена Ганковска и Боряна Венциславова документират живота на своите връстници, които не са емигрирали, а са останали в България,  Луиза Марган ни изненадва с огромен скулптурен обект, а Камен Стоянов „ще преплува” банята със своята лодка. Тук е и филмът на едно от най-обещаващите по-млади имена на германската сцена – Йос Дигел.

В изложбата има и произведение на Лъчезар Бояджиев и Миряна Тодорова. Те излизат от възрастовите рамки на ”Х-поколението” – той е по-възрастен, а тя по-млада. Проектът им е може би първият опит за пряко сътрудничество между представители на две поколения в съвременното българско изкуство.

Седмица на съвременното изкуство се осъществява в партньорство с: Община Пловдив, Гьоте институт – България, Фондация Пловдив 2019 и с подкрепата на Австрийско посолство – София, Федерална Служба на Канцлера на Република Австрия, Гауденц Б. Руф – Швейцария/България

Медийни партньори: БНТ, БНТ2, радио Катра ФМ, Медия кафе, Под тепето, Капана, въпреки.com

Не само децата, но и техните родители сме смяха до сълзи на клоунадата

Стефка Георгиева

Бях забравила какво е да отидеш на цирк, но си припомних. Вчера и то насред улицата. Спомените ми за манежа, клоуните, животните, жонгльорите – всичко това бе обвито в една сива мъгла на детската ми памет, в която не съм сигурна кое е било реалност и кое е създадено от тогавашното ми детско съзнание. Обаче се намери един човек, италианец, който разбули мъглата, която при появата му заприлича по-скоро заприлича на захарен памук, и с радост я изядох, докато не си спомних и най-дребните детайли под някогашните цветни куполи. 

Започна фестивалът на Кукления театър „Двама са малко, трима са много“. Началото бе поставено пред погледите на минувачите с един артист, едно куче и червен пластмасов куфар. Уннико, така се казва мъжът, пристигнал от Италия, за да ни накара да спрем за половин час пред него и да се разсмеем до сълзи така, както не ни се е случвало… Бога ми, не помня от кога. С радост наблюдавах насядалите в кръг деца около него и щастливите погледи на родителите. Шоуто може би им напомни и за тяхното детство. Част от представлението бе и кучето Спайк, което правеше забавни трикове, но в даден момент, животинката уморена от жегата, избяга зад реквизита, за да утоли жаждата си. 

Уннико включи в клоунадата и малките си зрители, които се надпреварваха кой пръв ще му занесе изпуснатите палки, с които жонглираше. Но всъщност не смехът бе най-важната част от неготово представяне. Артистът избра едно от дечицата, което да му бъде асистент. Това бе малкият Борис. След края на спектакъла, италианецът предложи награда на детето. В едната си ръка държеше 5 лева, а в другата – близалка. Познайте какво избра малкия Борко. Макар и възгласите на децата наоколо да скандираха „парите, вземи парите“, Борис с усмивка взе близалката. Както някой бе казал: „Ако искате да се научите на мъдрост, наблюдавайте децата.“ Изводите ще оставим на вас. 

Ако видите мъж с куче, около Римския стадион, спрете се за миг. Усмивките, които ще ви подари са безплатни. 

Плевенчанинът Николай Атанасов – Moderniko, направи зашеметяващо представяне в галерия „Филипополис“. След дългогодишния си престой в Америка, художникът се завръща у нас и избира Пловдив за града, в който ще живее и твори.

След няколко месечна подготовка, самостоятелната изложба на Moderniko бе представена в престижната галерия, а събитието откри лично директорът на Градска художествена галерия, Красимир Линков. Това е едно от най-пъстрите представяния, на които сме присъствали в Пловдив. И не се отнася само за цветните и художествени картини на Николай. Атанасов привлече на изложбата си изключително разнородна публика. Млади любители на художественото изкуство, художници на преклонна възраст, познати и непознати се стекоха във „Филипополис“, запленени от таланта на скоро завърналия се художник.

С огромно щастие ще споменем и факта, че няколко от картините, показани за пръв път миналата вечер, само час след официалното представяне, намериха своите купувачи, които с гордост ще отнесат артистичните платна вкъщи. И как няма, те са харизматични, обаятелни и притежават невероятна притегателна сила, която ви кара да се вглеждате все по-дълбоко в тях, докато в даден момент не загубите представа за времето. Можете да се взирате в тях с часове, но с всеки нов поглед, ще виждате елемент или фигура, която до момента е била незабелязана от вас.

Самата изложба можете да видите до края на месеца в галерия „Филипополис“.