Трибютът на Шаде превърна театъра в най-романтичното кътче на света

Няколко минутни аплодисменти след края на музикалния спектакъл

Най-важното нещо, което трябва да усвои човек, е да се научи да обича. Ако все още не сте успели, пуснете си музиката на Шаде. Смуут джаза и божествения и глас могат да разтопят дори най-твърдия привидно човек.

За съжаление божествената певица все още не се е върнала за следващо участие у нас, след концерта си в София през 2011-та, но намери повече от достойни заместници, които да представят музиката й в Пловдив. Единадесет зашеметяващи музиканти, начело с Елена Сиракова, представиха трибют с песните на легендата в джаза.

Нима може да бъде по-красиво? Лято е, след прохладен и освежаващ дъжд, много хора се отправиха към сцената на „Театъра“ в очакване на красивото представление. А концерта надмина очакванията ни по всички параграфи. Сякаш над целия Пловдив надвисна романтична мъгла, която бе покрила като с пелена посетителите на събитието. Елена Сиракова запя сякаш не с глас, а със сърце. Песните звучаха не като музика, а като молитви от и за любовта. Тази жена, създадена сякаш съвършена за смуут джаза, донесе топло усещане у всички посетители, които се разтопиха под романтичните звуци на инструментите. 

Време за любов дойде. Рядко музика успява да ме разчувства до такава степен, че сърцето ми да се разтупти, но ето, случи се и е тоооолкова красиво. Сякаш през тези безкрайно кратки два часа не съществуваше нищо наоколо, целият свят бе изчезнал и се чуваше само музиката на Шаде, изпълнена от тези великолепни музиканти. Китарата на Мирослав Иванов звучеше като истинска страст, а саксофонът на Димитър Льолев я разпалваше още повече. А перкусиите, флейтата, басът и беквокалите? Всичко беше толкова красиво, че без никакво съмнение мога да заявя – това беше една съвършена романтична вечер. В подобни моменти си влюбен. Може би не в конкретен човек, просто усещаш любовта в себе си. 

Обичам Пловдив както героините в романтични филми обичат Париж - неописуемо, безвъзвратно и до гроб. А музиканти като тези и жени като Елена ме карат да го преоткривам отново и отново. Тя, вокалистката на вълшебната вечер, се появи в тоалет, напомнящ този на Шаде от клипа и на песента “No ordinary love”. И беше боса. Трудно се пише за онези неща, които носят силен емоционален заряд. Просто ако снощи не сте били на трибюта, състои ли се отново – не го пропускайте.

Световният ден на фотографията се отбелязва на 19 август. Споровете дали фотографията е изкуство или не е като че ли избледняха и тя се доказа като такова от многобройните професионалисти в бранша. Фотографията не е просто да щракаш с добър апарат. Тя е послание, думи, изразени чрез кадри, които носят своето усещане, замисъл, провокация дори. 

Преведено от старогръцки, „фотография“ означава пиша със светлина. Смята се, че първата снимка е направена през 1822 година, но за съжаление тя не е запазена до наши дни и поради тази причина теорията не може да бъде напълно потвърдена. Най-старият запазен кадър обаче датира от далечната 1826-та и е дело на френския изобретател Жозеф Нисефор Ниепс.

Първоначално фотографията е била черно-бяла, наричана още монохромна. Ето я и нея.

Години по-късно, след откриването на цветните кадри, монохромната фотография дълго време е оставала предпочитана. Днес черно-белите кадри се ползват основно при запаметяването на архитектурни обекти или портретни снимки, като се смята, че кадърът на лице, лишен от цвят е по-драматичен.

За последвалата популяризация на цветните кадри имат принос братя Люмиер, а това се случва около 1907 година. И без да ви отегчаваме повече с исторически данни, ви оставяме в компанията на старите кадри, на които днес вдъхваме нов живо. 

Сватбата на принцеса Даяна и принц Чарлз, 1981 г.

Вечерна забава с шампанско, 1960 г.

Зигмунд Фройд и Карл Юнг разпускат с приятели след баня, 1907 г.

Мата Хари, 1910 г.

Лечение на алкохолизъм по нов метод - поглъщане на големи количества рициново масло, 1916 г.

Елвис и Присила Пресли, 1971 г.

Никита Хрушчов и Фидел Кастро в Грузия, 1963 г.

Бъз Олдрин, 1969 г.

Мадона, Стинг и Тупак Шакур в Лос Анджелис, 1993 г.

Бийтълс, 1963 г.

3000 души, участвали в строителството на Manhattan Bank, Ню Йорк, 1964 г.

"Арсенал" срещу "Манчестър Юнайтед", Лондон, 1926 г.

Коронацията на Елизабет II, Бъкингамския дворец, Лондон, 1953 г.

Част от строителния процес на Форт Роуд Бридж, Шотландия, 1961 г.

Продавач на снежни топки, 1983 г.

Автошкола, 1953 г.

Понеделник - тежък ден. Снимката е наречена "Утринна поезия", Япония, 1964 г.

Алис Улпиън, Кралица на красотата, Франця, 1921 г.

Съпругите на астронавти от "Аполо 8", когато най-сетне чули гласовете на мъжете си по време на полет, 1968 г.

Шотландска дискотека през 50-те

Хора, чакащи на опашка, за да се качат на Титаник, 1912 г.

Юрий Гагарин и Джина Лолобриджида, Москва, 1961 г.

Екипаж на подводница в скафандри. 1908 г.

Точно след месец, на 19 септември, OPETH ще взривят Античния театър в Пловдив, при това за първи път в историята ще се представят на сцената с оркестър. Групата ще пристигне 4 дни преди концерта за репетиции с Оркестъра на Държавна опера Пловдив, както и, за да се потопи в атмосферата на града.

Всички песни, които OPETH ще представят заедно със симфоничния оркестър, ще бъдат обявени официално утре. В момента, те вече се аранжират от диригента Левон Манукян и Георги Милтядов.

Интересът към концерта в чужбина е огромен. Очаква се близо половината зрители да бъдат фенове от Англия, Германия, Франция, Италия и скандинавските страни, както и съседните на България.

Билети с цена 40 лв (регулярни) и 65 лв (golden circle) все още се намират в системата на www.Eventim.bg. В деня на шоуто ще бъдат съответно 50 и 75 лв. 

Концертът се организира от радио ТАНГРА МЕГА РОК и е част от поредицата ни в Античния театър в самия край на лятото:
 12 септември - 2 CELLOS;
18 септември - APOCALYPTICA;
19 септември - OPETH с оркестър;
20 септември - MACACO и Уикеда.

Уважаеми приятели на оперното изкуство, дойде време да Ви представим предстоящите събития от есенното издание на Фестивала "Opera Open 2015" с акцент Античен театър - Пловдив:

- 27.08.2015г. - 21:00ч. - "Viva l'opera, viva la musica" - Гала спектакъл с най-доброто от италианската оперна класика - Диригент: Лучано Ди Мартино;

- 1.09.2015г. - 20:30ч. - "Кармен" - Жорж Бизе - Диригент: Диан Чобанов;

- 8.09.2015г. - 20:30ч. - "Кармина Бурана" и "Болеро" - с участието на балет "Арабеск" - Диригент: Диан Чобанов;

- 15.09.2015г. - 20:00ч. - "Хубавата Елена" - Жак Офенбах - копродукция с Музикален театър "Стефан Македонски" - Диригент: Юли Дамянов;

- 24.09.2015г. - 19:30ч. - "Набуко" - Дж. Верди - посветен на оперната прима Гена Димитрова - Диригент: Лучано Ди Мартино.

Билети на касата на Концертна зала (пл. "Централен" 1); Билетен център пред Общината и в мрежата на eventim.bg. За повече информация: 032/ 62 66 63 и 0879/ 09 16 16.

Ще Ви очакваме и през целия сезон 2015/ 2016г.! 

Вече стана известно, че Пловдив е една от най-предпочитаните дестинации у нас за чуждестранните туристи. След като успяхме да спечелим вниманието на хора от няколко континента, ще ви покажем какви красоти има извън страната ни.

Не ви ли се е случвало да се вгледате в нечия снимка и да си кажете: „Не може да е толкова красиво!“? Подобен е случаят и с тези фотографии, от различни краища на света, които са почти невероятни. Подбрахме едни от най-красивите кадри на местата, които да ви провокират да грабнете куфарите и да се убедите сами в красотата им. А може би ви очаква едно вълнуващо приключение междувременно.

1. Вълна – на границата между Аризона и Юта, в Америка, се крият пясъчните скали, които стават известни сред фотографи и пътешественици с вълните си. Датиращи от 250 млн. г. насам, на това място е имало пясъчни дюни, които се движели и продължават да го правят под влиянието на сезонните ветрове и да променят невероятната гледка.

2. Салар де Уюни – пресъхнало солено езеро в южната част на пустинните равнини на Алтиплано, Боливия. Кадърът, който виждате е солна покривка, която варира между 2 и 8 метра. По време на дъждовния сезон, пейзажът бива покрит от тънък слой вода, което го превръща в най-голямата огледална повърхност в света.

3. Флай – изкуствен гейзер, намиращ се в северозападната част на щата Невада, Америка. Той се появява през 1916 година, когато в областта са търсени кладенци. През 1964-та обаче, врящата вода започва да си пробива път и се създава това чудно образувание. 

4. Националният парк Хитачи в Япония – един прекрасен пример за ландшафтен дизайн. Известен е с прословутото си сменяне на сезоните, като за всеки един от тях има различна флорална завеса. 

5. Червеният плаж – плажът край град Панджин, Китай, е популярен с необичайния си червен цвят. През април и май, растителността на мястото е зелена, но през септември се преобразява в огненочервено поле. 

6. Езерото в Национален парк „Глейсър“, Америка – Божествената красота на това езеро се намира в  Скалистите планини на територията щата Монтана в съседство с Канада. 

7. Пътят на великаните – около 40 000 взаимосвързани базалтови колони изграждат пътя, намиращ се в северните части на Ирландия. Най-високата част на колоните започва в подножието на скали и постепенно се скриват под водна покривка. Най-високата колона е 12 метра. 

8. Планината на дъгата, Китай – Преди 100 млн. год. в планината е била огромен басейн, който постепенно е пресъхнал поради високите температури. Водите, останали на дъното на басейна, реагирали на контакт с въздуха и оцветили пейзажа в невероятни цветове.

9. Малдиви – повече от 1 000 райски острова са пръснати в тюркоазените води на Индийския океан. Всеки един от островите може да бъде наречен малко чудо, съхранило красотата и девствеността на природата.

10. Бадаб-е Сурт, Иран – естественото чудо се намира в северните части на страната. Чудото има няколко стъпаловидни тераси, оцветени в оранжево заради голямото количество на железен оксид. 

11. Статуята на Буда в Китай – това е една от най-високите статуи на Буда в света. Нейният размер е 71 метра, а само главата на духовния учител е висока 15 метра. Широчината на раменете му е 30 метра, а дължината на носа е 5 метра.

12. Езерото Натрон, Танзания – соленото езеро със самороден натриев карбонат се намира в северната част на Танзания. Дълбочината му не надвишава 3 метра, а цветът му се дължи на микро огранизмите, които живеят на соленото дъно и го оцветяват в червено и розово. 

13. Каньонът Антилопа, САЩ – наречен е така заради червено-кафявите си стени, които наподобяват кожата на антилопа. Цветът се дължи на взаимодействието между вятъра и водата в скалните пясъчници.

14. Оризовите полета на Индонезия – Оризовите тераси се намират в Бали, Индонезия и са много живописни. Всъщност не са нищо особено, но етажите, на които е засаден оризът ги прави силна притегателна сила за туристи и художници.

15. Кападокия, Турция – древното име на местността се е запазило и до днес. Тук ще намерите интересен ладшафт и подземни градове, създадени преди нашата ера.

16. Дарвезе, кратерът в Туркменистан – Местните жители и туристи наричат  мястото „Портите към ада“. Диаметърът на кратера е 60 метра, а дълбочината му достига 20 метра.  От 1971 година, газът, който идва от кратера го осветява денем и нощем.

17. Планината Одле, Италия – Областта се намира в северозападните части на италианските Доломити. Великолепен и пленителен пейзаж на планината направо спира дъха на посетителите. Пред 2009 г. мястото влиза в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

18. Кристалната пещера, Мексико – Пещерата е уникална с наличието си на огромните кристали селенити. Най-големият от кристалите е с дължина 11 и широчина 4 метра. Пещерата е изключително гореща и се влиза в нея само със специално оборудване, но дори и с екипировка, не се позволява престой по-дълъг от 20 минути. 

19. Сосусвлей, Намибия – Платото е едно от най-посещаваните места на пустинята Намиб. Много посетители отиват там, само за да видят черните стволове на мъртвите дървета, които на фона на пясъка, изглеждат сякаш не са от нашия свят. 

20. Гранд пасифик спринг, САЩ – различните цветове на езерото се дължат на бактериите, които живеят в него. Цветовете се променят от зелено към червено. С центъра на езерото водата е изключително гореща и поради тази причина водата запазва синия си цвят.

Творческият квартал изглежда така, както се чувства

Имало едно време малък квартал. На пръв поглед съвсем обикновен, но стъпвайки в него, с посетителите му се с случвало нещо необяснимо. Усещали магията на квартала и никой не искал да го напусне. Приятелите им мислели, че са в капан, но не - те били в Капана.

Все повече приказни герои започнали да се преселват в него. Едни го избрали за своите работилници и място за творчество, други направо се пренесли да живеят в него. Без значение от причината, факт е, че Капана заразявал с магия гостите си, а те го преобразили, за да изглежда така, както се чувства – пъстър, цветен и щастлив. 

Определено това е едно от местата в Пловдив, заразено с най-много позитивизъм и усмивки. Щастие на талази се излива от всяка врата в квартала и залива фугите между паветата, за да може хубавото усещане да се промъкне у вас с първата ви стъпка в почти утопичното пространство (цитират се думи на посетители). Капана е пълен с работилнички, магазини, галерии, места за хапване и пийване, но има нещо, което носи същината на неговия дух, всички го забелязват, но като че ли остава извън полезрението на хората. Това са стените на квартала.

Няма уличка в творческия квартал, която да не е станала обект на нечие изкуство. Стените между магазините, металните решетки на някои от тях, че дори и електрическите табла – всичко е преобразено от хората, които усещат духа на Капана и искат да го изразят по един или друг начин. По тях можете да видите хора и животни, флора и фауна, чудати създания или някой нарисуван кактус, който ще се опита да ви убоде, но уви, безуспешно, защото неговият живот е върху електрическо табло, а бодлите му остават само част от рисунките в квартала.  Срещу него пък е застанал мъжът, прегърнал птиче, което огласява улицата и казва наздраве на котката и мишката, които се гонят до любимата ни бирария. 

Графити изкуството се погрижи за Капана. В него не се преминава като по обикновена улица, той се чувства. Сетивен и слънчев, приказното място в центъра на Пловдив се раздава на хора от всякакви националности и ги приканва да се върнат отново. Дори котката на Кокимото следи за онези, които дават обещание за следващото посещение.

Когато идвате в Капана, загледайте се в очите на нарисуваните по стените герои и се заслушайте в онова, което се опитват да ви кажат. Току виж, сте се огледали в някои от тях. Нашата приказка няма щастлив финал, защото тя не свършва. Но пък е по-щастлива от всякога.