Харесва ми да предавам определена форма на култура чрез книгите си

Френският автор поиска да бъде уловен в Капана

Дори да страдаме, можем да намерим силата в себе си. Това е една от есенциите в романите на световноизвестния френски писател  Давид Фоенкинос. Той гостува в Пловдив, за да открие новия културен формат от Есенния салон на изкуствата- Европейските литературни срещи. Авторът на 14 романа разговаря с десетки пловдивчани в двора на Постоянна експозиция Енчо Пиронков в Стария град. Той спечели публиката с непретенциозност, присъствието си и с разкошното си чувство за хумор. Заяви, че ще покани издателката Божана Апостолова, която е и организатор на форума, в някой от следващите си филми заради неподправения й артистизъм. Бързам да бъда уловен в Капана, където да изпием по едно питие с моя преводач, каза за старт на срещата писателят и погледна изпитателно към усмихващия се Георги Ангелов. Посрещането в Пловдив бе великолепно, а този обмен е прекрасен. Това е последната ми свободна вечер въобще в следващите няколко месеца. Затова ще поостанем до късно навън. От утре се затварям в офиса си и започвам работа по новия филм по мой сценарии, разкри пред пловдивчани Фоенкинос.

Казва, че всеки негов роман е воден от различна енергия. И че обича да пише книгите си като матрьошки- историите му да се разтварят в момента на творческата му работа и да се надграждат. Не обичам първите си книги. Не се чувствам близък с тях. „Шарлот” е книгата на живота ми. Отне ми десет години. Пленен бях от една жена- художничката Шарлот Саломон. Беше едно дълго изследване на драматичния й живот. Бях на всичките места, свързани с историята й. Аз я срещнах там. Всяко място ми говореше нещо. Тази книга на практика е обяснение в любов, каза авторът. Романът му се изучава от френските подрастващи в училище, носител е на куп награди.

Писането за мен е постоянно любопитство. Сега ви наблюдавам, гледам детайлите, следя реакциите ви. Но не съм психопат, да знаете. Просто съм такъв- наблюдателен. От 20 години задавам въпроси на хората, особено на жените. Писането не се учи, то е в усета. Когато човек пише, трябва да е много близо до своите герои, почти да ги изиграва. Аз например не описвам физически и в детайли своите герои. Интересува ме какво мислят те, изживявам ги точно толкова, колкото читателят, разкри още френският автор. Каза още, че не е аскет, когато пише. Не изпитва такава нужда. Обича да пише във влака, по време на полет. Обича да работи върху ръкописа си, когато не знае къде е.

Харесва ми литературата да бъде мост. Когато пиша за любимата си музика в романите си, за художниците, които харесвам, за филмите, които обичам, читателят да прояви интерес към тях. Да потърси нещо за тях, ако не ги познава. Харесва ми да предавам определена форма на култура чрез книгите си, довери  Давид Фоенкинос.

След разговора той раздаде автографи на много читатели. И, както каза в началото на срещата, побърза да се изгуби из заведенията в Капана заедно с преводача си Георги Ангелов, в последната си свободна вечер за следващите поне 4 месеца.