Капана.БГ
Аз и ще остана тук – харесва ми да виждам, че има смисъл
Кирил Николов
Изкуших се да напиша мнението си. Това изкушение често ме бъзва по задника и, както става обикновено с глупавите хора, едва оттам тръгва към главата.
Всички доста пострадахме от социалистическата еклектика. Когато отмина нейното време, така да се каже със закономерността на естествената смърт, се появи футуризмът на разрушението. Улиците и фасадите в населените ни места заприличаха на лицата ни – Пеньопеневският възторг сякаш завинаги бе заменен с редуващите се изражения на апатия и фрустрация. И така започнахме да съзерцаваме гадориите около нас, да ги псуваме и да виним за тях Вълшебникът от Оз. Помните ли го? В края на тази прекрасна притча той се оказа най – обикновен и разкаян чичка-измамник. „Вълшебникът” сам се развенча пред добротата и сърцатостта на Дороти - истинската вълшебница. Жалко, че това послание се чете само като детска книжка.
Хайде да не гледаме само лошото!
Има, и все по – често се радваме вече, на хубаво сирене, салами и хляб. Има много, ама наистина много хубаво БГ вино и БГ кино. Има прекрасна музика, романи, поезия. Има невероятни лекари, инженери, земеделци. Чат-пат има възхитителни юристи. Е, заради много от тях лошите си тръгват като „победители”, но това е добре. Не ругайте! Добре е, защото „побеждават” не Те, а побеждава Правото над Некомпетентността. Един ден ще си тръгне и тя – Злата магьосница от Запад, чиято илюстрация в споменатата вече книга ме стресираше като малък, бе унищожена от Дороти с най – обикновена вода...
Отклоних се. Исках да кажа, че Хубавото вече се случва. Гадателите на Берлускони биха били безработни, ако вместо космобрътвежите им попоглеждахме из реалната История. Кърджалийските времена отстъпиха пред родния Ренесанс, а на неговата основа Родината ни дълго време беше първа сила.
И ето – градът ни е чист както никога в моя, вече не съвсем кратък живот. Градинките са зелени и повечето от тях - окосени и поляти. Уличните платна стават все по – асфалтирани, а тротоарите обикнаха пешеходците. Екстериорът се обновява ентусиазирано, археолозите вече не са безработни. Птичките дори пеят някак по – гръмогласно от преди.
Разбира се, всички естетически решения не са безспорни, а някои от тях са направо смущаващи, но това са детски болести – те не вещаят смърт.
Културните явления зачестиха и в болшинството си са действително културни. Натрапчивостта и спорната стойност на някои от тях са дразнещи, също както монументализмът им, чиято пъпна връв с Априлския пленум сякаш е непокътната. Ама нейсе - Величията няма да се сърдят от небето, нали за това са велики.
По – важното е, че мирише на култура из Града. Капана става творческо сърце и утилитарните му павета могат да се прочетат и като Кубизъм – едно голямо цяло, аналитично надробено на кубични молекули, чието единство е завладяващо.
Хубави барове, рецитали, творчески представяния... Най –после и заведения, в които троянската керамика, шашлиците и сачовете са под вето...
И ето, да си дойда на думата:
Прочетох тук материала за заведението „Да, за теб” и, понеже го посещавам, ми хрумна да напиша всичко това.
То е готино – модерно и културно по външни белези място: локация, интериор, меню, обслужване. Мисля, че е готино и по същество. Т.е. посещава се от готини хора. Погледнато на прима виста има симбиоза. Само дето тези хора милиционерски са изблъскани покрай стените и трябва да си анорексик, за да събереш гъза си на дизайнерските столчета с инквизиционен нюанс. Няма как да се насладя докрай на прекрасния чай, вино и домашни вкусотии, защото карантиите ми – към които се устремява всичко това, са смачкани, а мозъкът ми – за който иначе е предназначено всичко това, е в каданс.
Поради това, фалцетният възторг в прочетения материал ми дойде малко в повече.
Обаче аз харесвам заведението, защото наистина е културно място. А може би Новата култура изисква да ни е малко кофти и когато ни е гот.
Няма как, нали сме си у дома.
Аз и ще остана тук – харесва ми да виждам, че има смисъл.
Робърт Палмър се завърна в Пловдив
https://kapana.bg/afish/izlozhbi/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=16114#sigProId7949c58743
Шампионат на Пловдив по Въздушна китара 2014
Въздушната китара е айляшки музикален спорт. Пловдив е град на артисти и музиканти. Налице са всички обстоятелства да се получи харабийско състезание.
ВХОД СВОБОДЕН. БЕЗПЛАТНО УЧАСТИЕ С ПРЕДВАРИТЕЛНО ЗАПИСВАНЕ.
ЗАПИСВАНЕ
[в 2 лесни стъпки]
1. Попълвате този формуляр https://docs.google.com/forms/d/1AjPFfHyRBlIKMlmx5qu8kboeJJ5WXdcTRlIz6MsUZHo/viewform
2. Изпращате 60 секундното парче*, на което ще направите изпълнението си, на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
*Във формуляра има точни и подробни указания за аудио файла.
**************************
ИЗИСКВАНИЯ
Всеки навършил 18 години може да се запише и да участва в шампионата по Въздушна китара.
ИНСТРУМЕНТ
Инструментът на всеки участник трябва да бъде невидим, т.е. въздух.
УМЕНИЯ
Свиренето на Въздушна китара не изисква умения за свирене на истинска китара.
КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ
1. Убедително наподобяване на свирене на китара
2. Сценично присъствие и контакт с публиката
3. Въздухарство [въплъщаване на духа и мисията на Air Guitar]
обяснено тук:http://airguitarbulgaria.tumblr.com/post/89839454018/air-guitar-airness-make
ОЦЕНЯВАНЕ
Петчленно жури оценява всички състезатели с оценки от 4.0 до 6.0. Най-ниската и най-високата оценка отпадат, а останалите 3 се събират и дават резултата на участника за съответния кръг. Сборът на резултатите от първи и втори кръг дава крайния резултат на състезателя.
КЛАСИРАНЕ
Участникът с най-висок резултат става шампион на града. Първите трима в крайното класиране печелят правото да се състезават на националния финал. Националният шампион отива на Световния финал в Оулу, Финландия, 27 – 30 август, 2014 г., на разноски на организаторите.
СЦЕНИЧЕН КОСТЮМ
Пълна свобода на решенията. Не го пренебрегвайте, заиграйте се, но не прекалявайте. Атрактивният, но удобен и умерен, костюм печели позитивното отношение на журито.
СХЕМА НА СЪСТЕЗАНИЕТО
Кръг 1
Всеки участник изпълнява предварително избрано от нея/него парче или микс от няколко парчета с продължителност 60 секунди.
Кръг 2
Всички участници изпълняват едно и също парче подбрано от организаторите. Продължителност 60 секунди.
Драскачи вандалстваха върху графитите под Баня старинна
Ивайло Енчев: Любовта ме направи мъж
HUMANS OF PLOVDIV
Ивайло и Божидара са заедно от почти три години. Историята им обаче започва доста преди това. По думите на Иво: "Обичах я две години, преди да й кажа." А сега, когато са сгодени и плануват сватба, Иво споделя тези мили думи за своята половинка...
Иво: "Един мъж разбира как да е мъж, когато има жена, пред която да бъде мъж. Тя ми даде шанс да съм мъж."
Дари: "Той пък ме направи много по-земна."
Иво: "В един момент просто се балансирахме заедно. Двамата летяхме в някакви крайности. Двамата бяхме наранени от живота. Един друг се излекувахме. Един друг се балансирахме. Един друг си помогнахме."
Дари: "И продължаваме."
Иво: "И сега един друг се опитваме да се бутаме напред за нашето общо бъдеще. Защото в крайна сметка, ако нямаме общи цели за бъдещето, ще се разминем в някакъв момент."
Интервюиращ: "Тя ли ти е истинската любов?"
Иво: "Какво друго би било по-истинско? Винаги можеш да намериш някой за седмица, за месец, но в крайна сметка ще се окажеш сам. Този човек ще си замине, а ти ще си му дал залезите, целувките, ще си го наричал с особени имена. И после как ще наричаш друг човек по същия начин? Не мога да си го представя. Винаги съм искал някой да ме обича, както тя ме обича."
Още истории като на Иво и Дари вижте в страницата на Humans of Plovdiv: https://www.facebook.com/humansofplovdiv
КАПАНА.БГ и Humans of Plovdiv започват съвместен проект, на който много се радваме. Ще ви запознаваме с визията и историите на интересните, обикновени и необикновени хора от улиците на града...Както се казва на чист български: enjoy!
Една уникална нощ на италианския шлагер
Ако не можете да отидете до Италия, тя ще дойде при Вас на 18 юли (петък), в Летен театър Пловдив.
Очаква Ви магична атмосфера с красива музика, забавно шоу и рояк от емоции с италиански привкус.
Каним Ви да се забавляваме с незабравимите хитове на РАМАЦОТИ, ДЗУКЕРО, АЛ БАНО, АДРИАНО ЧЕЛЕНТАНО и ТОТО КОТУНЬО, изпълнени от младата италианска звезда АЛЕКС РЕА.
За доброто настроение ще се погрижи комикът ВЕНЦИ МАРТИНОВ.
Изненадата на вечерта : ДАВИДЕ.
Със специалното участие на Мюзикхолен театър Пловдив
Очаква Ви двучасово шоу пълно с настроение и усмивки! Очаква Ви божествена музикална разходка с обичаните италиански шлагери, които са разнесли славата на страната навсякъде по света!
18 юли (петък) – АМИКО ЧАО – една нощ на италианската забавна песен на Летен театър Пловдив.
БИЛЕТИ В БИЛЕТЕН ЦЕНТЪР ПРЕД ОБЩИНА ПЛОВДИВ И В СИСТЕМАТА НА ИВЕНТИМ, НА ЦЕНИ ОТ 10, 12, 15 И 20 ЛВ.
Стефан Вълдобрев: Ще вкараме много голове на Конюшните на царя
Обичайните Заподозрени честват 20 години на сцена под звездите в Стария град на 5 юли
Това, което се случва в момента около нас, не ме изненадва. То е последица от много други неща, казва творецът
След десетгодишна пауза на музикалната сцена, Стефан Вълдобрев се завърна към концертния живот заедно с музикантите от оригиналният състав на групата Обичайните Заподозрени от 90-те години - Иван Лечев, Стоян Янкулов, Мирослав Иванов и Веселин Веселинов. Това е бандата, с която Стефан записва хитовите си албуми "…Към", "Пропаганда, Хромозоми, Силикон", "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде", "Революция" и "Обичам те, мила", достигнали общ тираж от над 250 000 копия, прави три национални турнета, става два пъти изпълнител на годината на България – 1999 и 2000, а през 2008 е номиниран за изпълнител на десетилетието от музикална телевизия ММ. На 5 юли бандата излиза на откритата сцена в Конюшните на царя за първи път. Концертът ще е паметен. Защо? Отговаря самият Стефан Вълдобрев за КАПАНА. БГ.
Какво да очакваме от Обичайните Заподозрени на 5 юли в Конюшните на царя?
Често казано вътрешно съм се нагласил за най-добрия концерт тази година. Такова усещане имам. Всички много обичаме Пловдив. Не сме свирили в тук в чистия рок вариант от много години. Имахме концерт на Сцена на кръстопът, но бе театрална и филмова музика. Рок енд ролът бе нещо съпътстващо. Сега ще е чиста рок програма, парчетата от всички албуми досега. Мисля, че няма да пропуснем някое от по-известните парчета. Има и нещо друго специално в концерта ни на Конюшните- аз не обичам поводите и юбилеите, но правим 20 години от първия ни албум „Обичам те мила”. Така че ще направим мини акцент върху това и ще има някакво честване на пловдивска територия. Мисля, че ще стане много приятна програма. Изненади в самата формация няма да има. Излизаме петимата- Лечев, Стунджи, Леко, Миро и аз. Това е бандата, с която в последните две години правим концертите. Групата ще е в чист вид. Пак подчертавам- концентрацията сега ще е изцяло върху парчетата, музикантите, солата, без мултимедии и отклоняване от рок темата.
Каква промяна намираш в себе си в музикално отношение след 20 години?
Малко нескромно е така да се говори, но в момента правим нещата точно така, както винаги ни се е искало. Никога досега през тези 20 години не сме свирили с толкова енергия, толкова наслаждение, удоволствие и без да се притесняваме от някакви странични фактори. В момента, като се съберем- то е наслада. То се вижда, усеща се в начина на музициране, на протичане на самия концерт. Наистина е наслада. Промяната е, че просто сме по-добри. Като един отбор сме. Сега тече световно първенство- виждате като има стикован отбор нещата вървят. И при нас е същото. Като гледам колко голове се вкарват на това световно метафорично мога да кажа, че ние ще вкараме много голове на 5 юли на Конюшните на царя.
Забравяш за всичко това, което се случва около нас, качвайки се на сцената?
То няма как да забравиш, но за два часа, в които преминаваш през някакви територии, правиш едно зареждащо пътешествие. Това ми подсказва и обратната връзка. Не само на нас, но и на публиката действа зареждащо това, което правим. Много се наслаждавам на това, тъй като преди не беше така. В момента е THE REAL THING.
Изкуството ли е островът на спасението?
В това напрежение, в този хаос, може и така да е. Надявам се да е така. Усещам го и на представления, и на концертите. Хората са озарени по някакъв начин. То цялата тази гнъс, която ни заобикаля няма как да се забрави, но поне за два-три часа- защо да не. Може и остров да е. А островът в Пловдив- Конюшните, винаги ми е бил мечта. Бил съм там, представял съм си как един ден и ние ще свирим на това място. И сега това се случва. Вълнуващо е, защото самото кътче е уникално. Мисля, че ще стане много хубаво.
Как заспиваш днес и как се будиш? Как човек на изкуството живее в тази действителност?
Малко ще те изненадам с отговора. Преди няколко години повече се притеснявах, повече ме втрещяваха тези неща, защото някак си усещах тенденциите, усещах накъде отиват работите. И това, което се случва в момента, не ме изненадва. Не ми е дошло изневиделица. Това е последица на много други неща. Когато преди време съм се вълнувал, дерзаел, наистина не съм можел да спя нощем, и съм мислил всяка секунда за това какво става, някакви хамлетовски перманентни терзания… натоварвах се много. И в един момент си казах, че това е непосилно, това е нечовешко. Реших, че е по-добре да се фокусирам върху моята си работа, да стана по-добър в нея. Като си лягам да си кажа: Ето, днес бях по-добър от вчерашния ден. И това е смисълът, защото по този начин някак си ще помогнеш и на други хора. В момента се чувствам по-концентриран и мисля, че го правя много добре. И най-приятното е, че имам чувството, че има някаква общност от хора на тази чистота, на тая вълна. Ако щеш и хора, които са си изхвърлили телевизорите, но не защото са асоциални, аполитични, а просто защото се стремят за съхранят някаква чистота в себе си. И тази общност става по-голяма. Когато се срещнем на концерти разбирам, че сме хора, които сме на една чистота. В това има много по-голям смисъл, от блоковете сутринта например и интервюта из студията. Мисля, че в текстовете, които пиша, аз коментирам това, което става в света. Много залагам на текста и като изляза на сцената аз изпявам и изговарям онова, което искам да кажа. Хората разбират какво ме вълнува, по какъв път съм минал, какви стъпки съм направил, къде съм сега. Няма нужда от повече думи- всичко го има в песните.