Изложба “Пейзаж” на художниците Ангел Китипов, Петър Чучулигов и Полина Станчева ще се открие на 3 ноември 2022 г. от 18 часа в галерия "Паралингва“, ул. „Хан Аспарух“ №3, Пловдив (зад храм „Света Петка“).

Ще бъдат показани живописни творби в техниките на акварела и акрила, вдъхновени от красиви природни места и интересни гледки. Авторите рисуват в различни индивидуални стилове, а обединяващия елемент в изложбата е темата пейзаж. Част от произведенията са създадени на пленери в различни места на България, а други са разработени в ателиетата на творците. Публиката ще види фрагменти и детайли от пространството, претворени през художествения поглед на тримата художници, които са преподаватели по специални предмети в НХГ
„Цанко Лавренов“.

Ангел Китипов представя творби, в които пейзажите са разработени с динамични линии и мазки в богати живописни гами. Произведенията му се отличават с деликатен усет към детайлите, пресъздаване на одухотворени нови светове и нестандартни композиционни решения. Ангел Китипов е завършил Национална художествена академия с магистратура по специалност „Живопис“. Работи в областите на реалистичната и абстрактната живопис, като предпочита класическата маслена техника върху платно, акрил и смесени техники. Авторът е изкушен от рисунката, акварела, колажа и фотографията. Той има реализирани много самостоятелни изложби и участия в различни общи експозиции в страната и чужбина.

Петър Чучулигов показва акварелни пейзажи, които са характерни с богати цветови съчетания и различен поглед към света, който го заобикаля. Зрителят може да усети красотата на природата чрез художественото внушение за движенията на облаците, вятъра, водата и растенията. Петър Чучулигов е завършил Национална художествена академия с магистратура по специалност „Плакат и визуална комуникация“. Той работи в сферите на графичния дизайн, живописта, графиката и илюстрацията. Създател е на пощенски марки и карти. Носител е на награди от престижни конкурси за плакат. Има няколко самостоятелни изложби и множество участия в общи експозиции и в културни събития в България и чужбина.

Полина Станчева представя творби, в които реални пейзажни сюжети се преплитат с приказни елементи, изобразявайки състоянията на природата. Картините й са характерни с леко декоративно обобщаване на форми и цветове. Полина Станчева е завършила АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ с магистратура по специалност „Живопис“. Работи в сферата на живописта и дигиталното
изкуство. Има няколко самостоятелни изложби и много участия в групови експозиции, артистични проекти и пленери. Автор е на две стихосбирки: "Заключен кислород“, 1995 г. и „Пространства“, 2003 г.

Автор на плаката за изложбата е Петър Чучулигов.

Знаете ли какво е „камея“? Не? А интересувате ли се от митове и загадъчни истории? Ммм, да, но започваме отдалече.

„Сладко… сладко…“ е името на съвместната изложба на петима млади хора, учили заедно преди около 10 години. Обединява ги любовта към изкуството, талантът им и незабравимите студентски години.

Това са: Ирена Карастамова, Ксения Иванова, Красимира Милева, Величко Величков, Владимира Христозова. В изложбата се представя скулптура, живопис, графика.
Ирена Карастамова е от Бургас, но от години живее в Асеновград. Тя създава изключително интересни ювелирни форми, гравюри. Какво показва в изложбата, разказва самата тя тук:

Казвам се Ирена Карастамова и се самоопределям като скулптор. Завършил съм скулптура във Велико Търново, но още от малка формите са били нещо, което ме е увличало. С течение на годините след завършването ми, много други неща привлякоха вниманието ми като ювелирните изкуства, но и при тях, умението да вая (восък), работя с метал (запоявам), да си представям различни 3Д обекти- дори и кинетични (като дипломната ми работа при курса ми за бижутер), са били основополагащи и подпомагащи творческия ми процес. Едно от нещата, които пробвах за пръв път, но което грабна сърцето ми, е гравирането върху скъпоценни камъни в миниатюрни размери. Още с първите ми опити се пренесох в студентските години на скулптурните симпозиуми, където работех в доста по-голям мащаб с мрамор и варовик и разбрах, че това е нещо много повече от мимолетно увлечение.

Винаги съм харесвала истории, особено древни. Всякакви митове, легенди, предания са владеели въображението ми и често бягам в света на фантазиите си. Може би това е причината да избирам сюжети на гравюрите си, които в общи - линии са свързани с древността. Например, една от най-любимите ми е камеята (изпъкнало изображение) на богинята Родопа. Мотивът съм избрала от монета, сечена във Филипополис (старото име на Пловдив), което още повече ме свързва с мястото, на което творя - Асеновград. Така се преплитат двете най-вдъхновяващи неща за моето творчество: природата и историите.

На друга моя творба съм изобразила отново мотив от антична монета, но този път от племето Дерони. Това е опит да напомня за произхода ни и за общото, което би следвало да имаме с нашите прародители.

На камеята е изобразен човек в кола, теглена от вол, а над тях лети орел, държащ гущер - символ на стремежа към надрастване на низкото в човека и политане към по-високите октави в човешката природа и душа.

Произведенията на Ирена, както и на останалите четирима художници може да видите до 5 ноември в галерия КРИС.

Вижте ВИДЕО  (автор: Сава Иванов) от откриването на изложбата.

Кметът на Централен връчва ключовете на председателката на ДПХ на изложба

От 2015 до 2017-а година управата на Града на художниците тестваше обществените нагласи за събарянето на Галерията на ул. "Гладстон" 32, която се стопанисваше от Дружеството на пловдивските художници, с информации от типа:

Ще бутат галерията на „Гладстон“

Няма да бутат галерията на Гладстон

Бутат галерията на Гладстон

Всички знаем какво се случи в крайна сметка - Пловдив получи едно модерно, европейско галерийно пространство на мястото на старата сграда.

Междувременно екскметът Иван Тотев и председателят на ДПХ имаха неколкократни сблъсъци по темата за бездомността на пловдивските художници:

ДПХ: Иван Тотев унищожава най-старото дружество в България

Тотев: Нека ДПХ убедят общинските съветници, че ще могат да управляват новата галерия.

Днес - 3 години по-късно, управата на Града на художниците намери решение къде да ги приюти. Очаква се тази вечер, по време на откриването на юбилейна изложба на Снежана Фурнаджиева, кметът на район "Централен" Георги Стаменов да връчи ключовете на председателката на ДПХ за помещение, което да се превърне в новия дом на Дружеството.

"Това е общински терен, близо 200 кв. м. на централния булевард "Цар Борис III Обединител" № 153. Намира се малко преди бившия Военен стол. С решение на Общински съвет - Пловдив е предоставен за ползване на ДПХ," коментира пред Под тепето Стаменов.

На юбилейната изложба довечера ще бъде подписан и Меморандум за сътрудничество между Дружеството и район "Централен", след символичното предаване на ключа.

Помещението е било с предназначение за обществено хранене. Нуждае се от ремонт, за да се пригоди за нуждите на пловдивските художници, каза още райкметът.

По думите му, има място и за изложбена зала и за провеждане на пленери, хранилище и други работни помещения.

Мястото е изключително комуникативно и художниците ще вдъхнат живот на това помещение, а хората ще могат да се наслаждават на творчеството им. Със символичната церемония тази вечер искам да засвидетелствам на ДПХ, че в мое лице имат един приятел и партньор, който е готов винаги да помогне, коментира още Георги Стаменов.  

Балетната трупа на Опера Пловдив кани на премиера на два едноактни танцови спектакъла с международно признание на водещия съвременен хореограф Раду Поклитару. „Дългата коледна вечеря“ по едноименната пиеса на Торнтън Уайлдър и музика на Вивалди и  „Жени в ре минор“ по музика на Бах ще се представят на 12 ноември от 19 часа.  Представянето на творчеството на Раду Поклитару е едно от най-ярките събития в танцовия календар в България за годината.

Раду Поклитару е основател и главен балетмайстор на Академичния театър за модерен балет Киев, заслужил деятел на културата на Украйна, народен артист на Молдова, носител на множество европейски международни награди, професор в катедрата по модерна хореография в Киевския национален университет за култура и изкуства.  Освен десетките спектакли в Киевския модерен балет, през годините той поставя балетни постановки в Болшой театър, Мариинский театър, националните опери на Украйна, Молдова, Латвия, Беларус, Чехия, Сърбия и др. От началото на годината Раду Поклитару е част от екипа на Опера Пловдив.

„Дългата коледна вечеря“ е балет-размисъл за преходността на живота, за суетните и безполезните дела, с които запълваме скъпоценните минути, часове и години от престоя си на Земята. Постановката проследява деветдесет години от живота на аристократично семейство, минаващи в поредица от коледни вечери.  Празник след празник съдбите на хората се разтварят в забрава като пеперуди еднодневки, без да оставят нищо след себе си.  Ярката, гротескна хореография по музика на Вивалди успява да достигне до сърцето на всеки зрител и без морализиране да постави въпроса  - с какво се различаваме от сценичните герои?  Пиесата „Дългата коледна вечеря“ на отличения с Пулицър американски драматург Тортън Уайлдър продължава да присъства в афиша на редица драматични театри в Европа и САЩ, по нея е създаден филм, както и опера от композитора Паул Хиндемит.

„Жени в ре минор” е спектакъл, пропит с преклонение пред гения на Й. С. Бах. Раду Поклитару разказва трагична история за едно несъществуващо женско приятелство, което служи само като извинение за разгръщането на необичайно сложни многофигурни композиции и пронизителни дуетни фрагменти.

След „Ана Каренина“ на Лео Муич по-рано през годината, това е втори премиерен проект, с който Балетът на Опера Пловдив заявява свой собствен ярък почерк, характерен с динамика, експресия и успешно маневриране между различни танцови стилове.

Билети за „Дългата коледна вечеря“ и „Жени в ре минор“ се продават онлайн на eventim.bg, на касата на Опера Пловдив и в мрежата на Ивентим.