Ивона Якушко-Дудка - съветник в Посолството на Република Полша, и.д. директор на Полския културен институт в София, доц. д-р Стефан Шивачев - директор на Регионалния исторически музей в Пловдив и Пламен Панов – заместник-кмет по култура, археология и туризъм на община Пловдив откриха снощи изложбата „Съкровищата на Краков”.

Експозицията, подредена в Музейния център за съвременна история на ул.“Ангел Букорещлиев“ 14, показва в 20 пана 90 произведения на изкуството, архитектурни паметници и обекти на нематериалното културно наследство, свързани с града. Селекцията съдържа информация в снимки и текст за значими обекти и произведения, оценени високо заради културната им стойност, а някои от тях - шедьоври.

Сред гостите на откриването бе и председателят на Общински съвет Пловдив – инж. Александър Държиков. Вечерта започна с изпълнения на Девическа хорова формация "Евмолпея" с диригент Алия Хансе и музикален съпровод Йорданка Иванова, които впечатлиха и развълнуваха публиката и гостите. След като направи своите встъпителни думи и представи гостите, домакинът доц. д-р Стефан Шивачев прочете поздравителен адрес от Кмета на Пловдив Здравко Димитров.

Изложбата бе представена от г-жа Ивона Якушко-Дудка. Експозицията е разделена на осем хронологични части: Началото (преди 989 г.), Принц и епископ (989–1257), Градът (1257–1493), Разцвет (1493–1655), Упадък (1655–1794), Духовна столица (1794–1918), Кратко столетие (1918–1989) и Eпилог (след 1989). Историята на Краков допълват още четири пана: Хълмът Вавел, Университетът, Еврейският Краков и Краковската идентичност.

Изложбата е своеобразен разказ за Краков – милионен град в сърцето на Европа, старата столица на Полша – люлка и пантеон на полските крале, важен център в Централна Европа през средновековието, град на папата и бохемата, на науката с един от най-старите университети в Европа. Град на музеите, но и на младостта – подчерта г-жа Дудка. В Краков има 26 висши учебни заведения и по тази причина при население от 767 000 души, в града живеят около 200 000 студенти. Космополитен векове наред, мултикултурен и отворен към идеи отвън, Краков остава най-полският от полските градове със съвременна метрополия, който ползва потенциала на културното си наследство. През 1978 г. той е първият европейски градски комплекс, включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. През 2000 г. Краков беше Европейска столица на културата. Г-жа Ивона Якушко-Дудка разказа и за три забележителни неща, с които Краков се гордее. Папа Йоан Павел II, който е бил епископ на града и е първият папа, който не е италианец в 450 годишната история, забележителният еврейски квартал, в който е сниман филма „Списъкът на Шиндлер“ и краковските гевречета със сол, които се правят само и единствено там.

Приветствие към организаторите и гостите отправи и заместник-кмета Пламен Панов.

„Замисляйки се какви са приликите между Краков и Пловдив, намирам толкова общи неща. Разбира се, и двата града са били Европейска столица на културата, а това означава че споделяме общи ценности. Бих искал да акцентирам на това, че имаме обща мисия по опазване на културното наследство и гордо успяваме да я защитаваме заедно и успешно. Краков е част от семейството на ЮНЕСКО, има прекрасен подземен музей на площ от почти 3 дка. Епископската базилика на Филипопол в Пловдив е световен музей на площ от 2 дка, който съвсем скоро ще стане част от ЮНЕСКО. Много са общите неща, сътрудничеството ни има богата история и аз вярвам, че след пандемичните две години, тази изложба ще е само началото на още съвместни инициативи в областта на културата. Пожелавам успех на изложбата“, каза в приветствието си заместник-кметът Пламен Панов.

Документалната изложба „Съкровищата на Краков” в Музейния център за съвременна история на ул.“Ангел Букорещлиев“ 14 може да бъде разгледана до 30 април.

Името на един от първите български художници с академично образование - завършилият Кралската академия в Торино Христо Берберов, свързваме и с Пловдив, където той се установява, след като се завръща от Италия. На неговият интересен живот и забележително творчество е посветен филмът “Христо Берберов - портрет на един художник”, който ще се излъчи на 16 април от 17:00 часа в LUCKY Дом на киното като част от фестивала Master of Art. През март в София се проведе голяма изложба с негови творби, бе представена и монография за живота и работата му, която ще можем да видим и в Пловдив. За филма, художника и неговото пребиваване в Пловдив ни разказва изкуствоведът Елисавета Станчева.

След края на изложбата “Отзвуци” в София, срещите с Христо Берберов продължават - неговият живот и творчество ще бъдат представени в Пловдив в рамките на кино-фестивала Master of Art, разкажете ни как филмът за художника попадна в селекцията на този форум? 

На прима виста можех да кажа, че това стана някак на късмет, но всъщност често късметът за едни е резултат от добрите намерения на други (а и все пак от упорития труд на първите) - ето какво имам предвид: в  началото на тази година, в един пре-студен януарски ден, пианистката Венета Нейнска, която освен това е и изключителен кулинар, беше организирала една от своите легендарни вечери, а сред поканените бяхме Ясен Харалампиев, режисьор и оператор на филма, и аз.

Това, което ние не знаехме беше, че Венета, която разполагаше с черновата на филма за Христо Берберов, беше планирала преди вечерята негова пред-пред-премиерна прожекция. Също така не ни беше съвсем известно, че един от зрителите и гост на Венета ще бъде артистичният директор на фестивала Master of Art - Найо Тицин. По това време ние тъкмо грубо бяхме сглобили материала и в действителност изобщо не бяхме готови, а също и съвсем не мислехме в посока фестивали… Та, филмът беше излъчен и когато се появиха финалните надписи, Найо плесна с ръце и каза - “Искам го за фестивала, ще можете ли да станете готови?” И… станахме готови (само ние си знаем как) - дори успяхме да се включим още в онлайн изданието на фестивала през февруари, където филмът се оказа второто най-гледано заглавие в програмата!

[caption id="attachment_166243" align="aligncenter" width="640"] Плакатът на филма[/caption]

Как си обяснявате този успех? 

С достъпността на формата от една страна, и с добрата работа на екипа, продуциран от Лаврен Петров от друга. В днешното бързо време - със светкавичната скорост на комуникация и едновременно блуждаещо внимание, при това толкова широкото привикване към кратките ангажименти - къси видеа, подкасти, изглежда филмовият формат се оказва особено удачен за разказването на истории за изкуство, ориентирано към широката публика. Той в никакъв случай не може да замести пълноценно общуването с оригиналните произведения на изкуството, но пък дава нещо друго - позволява им да пътуват неограничено! 

Вие сте автор на концепцията и сценария на филма “Христо Берберов - портрет на един художник” - как подбрахте моментите, на които да акцентирате в рамките на половин час кино-време?

Христо Берберов има дълъг и изпълнен с разнообразни събития живот, творческия си потенциал той също реализира в не една посоки, освен това е и дългогодишен преподавател. Разбира се, всичко това върви в паралел и наистина трябваше сериозно да помисля, как събитията да бъдат разположени върху “лентата”. Особено важно беше да включим в максимална степен разказите на внучката на художника - Мария Филипова, които отчасти бяхме успели да запишем преди започването на работата по филма - нейният разказ води наратива и то по един така симпатичен начин!

[caption id="attachment_166244" align="aligncenter" width="640"] Мария Филипова, внучка на Христо Берберов - кадър от филма “Христо Берберов - портрет на един художник”[/caption]

Пътят на Берберов, за който говорите, всъщност минава през Пловдив, нали? 

Да! Този последен член на осемчленно бедно семейство, роден в Елена през 1875 г.,  учи във Велико Търново и със стипендия завършва Академията в Торино. След завръщането си от Италия, той се установява в Пловдив, където преподава рисуване в държавната Мъжка гимназия “Александър I”. Следва да отбележа, че по същото време, освен Христо Станчев, преподаватели в тази гимназия са и другарите на Берберов от студентските му години - художниците Луиджи Болонгаро и Георги Митов. Съвсем скоро обаче Болонгаро се завръща в родната си Италия, а Митов заболява и умира от туберкулоза. 

[caption id="attachment_166245" align="aligncenter" width="640"] Портрет на Христо Берберов от Луиджи Болонгаро, частна колекция[/caption]

Най-вероятно Берберов се насочва към тази гимназия, защото по това време директор там в неговият брат - Димитър Берберов. През 1939 г., в изданието по повод 60-годишнината на  гимназия “Александър I” намираме спомените на един от бившите учители там - Никола Стоянов, който твърди, че това, което е намерил и видял в Пловдивската мъжка гимназия преди толкова години, далече е надминало онова, което той е знаел за “този просветен институт във втората столица на България” и продължава разказа си, посвещавайки го на директора: 

”Директорът на гимназията, г. Димитър Берберов, получил висшето си образование в Русия, ми направи най-добро впечатление на твърде любезен и високо просветен човек. Това мое първо добро впечатление в течение на учебната година се засили още повече, поради твърде коректните обноски на г. Берберов към всички учители, поради неговото умело администриране и поради грижите, които полагаше за добрия ред в гимназията и за повдигане на нейния престиж сред пловдивското гражданство.”. 

В предварителния разговор ми казахте, че Христо Берберов вероятно познава и тогавашния директор на пловдивското търговското училище “Евлоги Георгиев”, където преподава краснописание? 

Да, вероятно той се запознава с д-р Атанас Събев още в Италия - така, когато през 1901 година д-р Събев открива търговското училище в Пловдив, не е чудно, че Христо Берберов е поканен да се присъедини към учителския състав. Препоръчвам на читателите да се запознаят в текста на д-р Анжела Данева от монографията за Христо Берберов - там тя разказва и интересната история на съпругата на д-р Събев - италианката Емилия Фаврето, архитект на известната Къща с нимфите (на ул. "Христо Г. Данов") в Пловдив. 

[caption id="attachment_166246" align="aligncenter" width="640"] Програма на търговското училище “Евлоги Георгиев” от 1902 г.[/caption]

Намираме ли сюжети от Пловдив в творчеството на художника? 

Може да се каже, че един от първите сериозни успехи на Берберов като художник е с именно такъв сюжет - става въпрос за маслената картина „Имарет джамия в Пловдив“.  През 1899 година, след като преходната година се е дипломирал и се е завърнал в България и вече живее в Пловдив, Христо Берберов участва в Четвъртата изложба на Дружеството за поддържане на изкуството в България, организирана в София. 

Там той се представя със седем картини и именно произведението „Имарет джамия в Пловдив“ е откупено от Министерството на просвещението. Днес картината е част от колекцията на Националната галерия в София.

[caption id="attachment_166247" align="aligncenter" width="640"] „Имарет джамия в Пловдив“, НГ София[/caption]

С Пловдив е свързан и един от най-късните графични отпечатъци от Христо Берберов, достигнал днес до нас -  там той изобразява къщата на Артин Гидиков (бел. ред. на ул. "4-и януари" в Стария град).

[caption id="attachment_166248" align="aligncenter" width="640"] “Къщата на Артин Гидиков в Пловдив”, частна колекция[/caption]

Къде в Пловдив всъщност можем да видим произведения на Христо Берберов?

Със сигурност в галерия “Джуркови”, която се намира на ул. Съборна № 19. Градската художествена галерия също разполага с негови творби - не знам, дали те ще се окажат  част постоянната експозиция там след приключването на основния ремонт, но се надявам това да е така - концепцията за новостите изглежда се пази в тайна - ще научим само след няколко дни, когато галерията отново ще бъде отворена за посетители (бел. ред. очаква се това да стане на 15 април).

Също така следва да допълня, че всеки заинтересован от творчеството на Берберов може да получи достъп до висококачествени репродукции на негови произведения и в своята домашна библиотека - това е възможно, тъй като наскоро от печат излезе монография, посветена на художника, която ще бъде показана за първи път в Пловдив като част от събитието, свързано с прожекцията на филма в Lucky Дом на киното на 16 април от 17:00 часа.

Обявена е дарителска кампания за набиране на 5000 лева за ремонт на покрива

Скокът на цените за труд и материали, които растат с дни, правят сумата непосилна за НЧ “Родопски напредък-2019 г.“

Неочакваният разгар на пандемията, от една страна, в пъти увеличи населението на малкото, предимно ваканционно село Ситово, а от друга, постави в ступор почти всички институции

НЧ “Родопски напредък-2019 г.“, с. Ситово отправя молба за помощ, чрез дарителска кампания. Тя е обявена за набиране на средства за ремонт на покрива. Нуждата от такава кампания изниква от рязкото увеличаване на цените за труд и материали, които растат с дни, обясняват читалищните дейци.

“Състоянието на покрива е толкова лошо, че не позволява реално използване на електрическата система в помещенията, поради опасност от пожар и обезмисля труда и средствата, вложени от доброволци за ремонт на стаите. Въпреки големите усилия и многото, вложени средства и труд за ремонтиране, в настоящата ситуация не сме в състояние сами да съберем и заплатим тази част от ремонта на сградата. Според офертите до края на април, сумата е 5000 лв.”, разказа Нели Маркова-Черкезов, председател на читалищното настоятелство.

Читалището е създадено, като духовен наследник на по-старо такова от 1924 г.,  през лятото 2019 г. Неочакваният разгар на пандемията, от една страна, в пъти увеличи населението на малкото, предимно ваканционно село Ситово, а от друга, постави в ступор почти всички институции.

През последните две години не са уважени молбите за субсидирани бройки и културното средище на селото е с минимална годишна издръжка, полагаща се на читалищата от МК.

Въпреки това, с труда и средствата на членове и доброволци, настоятелите и общността почти привършиха ремонта на предоставените от община "Родопи" помещения.

За съжаление, не могат да се справят сами с ремонта на покрива. Над част от тези помещения, където се намира и главното ел. табло, е наложително да работи само строително дружество, издаващо гаранция.

“До сега не сме събирали пари и вероятно пропускаме възможни дарители или подходяща разгласа за кампанията”, добавя Нели Маркова.

Даренията могат да бъдат изпращани само по сметката на читалището / ЕИК 205728520 /:

„Общинска банка“ - клон Пловдив, с основание „Ремонт на покрив“.

IBAN BG83 SOMB 9130 1070 3118 01

BIC SOMBBGSF

Читалищното настоятелство благодари за всяка помощ!

На всеки дарител, ще издадем сертификат, уверяват от там.

автор: Райна Кацарова

Пролетта е сезон за пробуждане на сетивата, сезон на надежда и красота. Именно затова тогава Младият Пловдив чете е най-наситен откъм срещи с хубави книги и добри автори. А гостуването на младата поетеса Преслава Виденова в Литературен Салон “Spirt & Spirit” беше едно безспорно наситено с емоции събитие, което излезе от предвидените времеви рамки. Но това беше само малка част от очарованието му.

Своеобразен домакин беше познатата и обичана Ина Иванова, която поведе аудиторията през символичните коридори на поетичната „Постоянна експозиция“ на Преслава Виденова, издадена от ИК „Жанет 45“.

“Тази стихосбирка по особен начин успява да задържи в тялото си библейски отпратки, големите въпроси, които ние си поставяме. Тя е хладнокръвен поглед към съвременната действителност. И едновременно с това е една особена болезнена телесност, в която езикът зад зъбите боли, в която зад гърдите има камък, в която артерията би могла да бъде шило. Но едновременно с това, тази поезия е много крехка, много чувствителна към нещата, от които ни боли, към нещата, които не си позволяваме често да споменаваме в ежедневното говорене”. С тези думи Ина започна разговора с младата авторка. След това я попита как е стигнала до тази книга, какво е било лесно и какво я е затруднило. Преслава разказа, че създаването на книгата е бил един дългогодишен процес, в който „се кристализираха някакви чувства, мои преживявания и околни подавки и провокиращи размисъл случки“. Преслава сподели също и това, че книгата е пряко свързана с процеса ѝ на израстване. Тук е времето да споменем, че Преслава Виденова е лауреат на тридесет и седмото издание на поетичния конкурс „Веселин Ханчев“ през 2020 година.

“Посрещнах наградата с много дълбоко отрицание, себеотрицание дори. Свикнала съм да имам малко по-аскетично отношение към творческия процес. Подобен вид публичност за мен е страшно непривичен. Тъкмо затова стихотворенията са адресирани към същността по персонален, личен и самоизобличаващ начин.”

Своята диалогичност Преслава нарече „непреднамерена“ и след това разказа за избора на корицата, колко е взискателна и безкомпромисна към себе си в творческия процес. Разказа и за работата и срещите с редактора си – покойния Марин Бодаков, за щедростта, търпението и неговата безкомпромисност.

След това разговорът премина през детството в Крит и юношеството във Варна и това как те са се вплели като цветове, усещания и екзотика. Преслава описа себе си като пътешественик, но и като бунтар спрямо адаптацията, привързването и затварянето в едно капсулирано пространство на полезрение. Как обича да предизвиква себе си, да попада в нова среда с нови предизвикателства, да проверява себе си.

„Разбрала съм, че най-важното за мен е да бъда силна.“
„Проява на смелост е мекотата и съпричастността.“

Тези думи на Преслава ще бъдат запомнени от присъстващите. Тя прочете свои стихотворения, някои пожелани направо от публиката, например „Страх“ и „Рефлекс“ .
Въпросите след прочетените произведения бяха много:

-От какво се страхуваш?
-Добър въпрос. От себе си.
-А какво е най-лошото, което можеш да направиш на себе си?
-Не знам, това е проблемът.

И така до края разговорът премина през любимите автори, киното, изкуството, философията.
Но краят съвсем не беше край и раздаването на автографите се превърна в един своеобразен разговор с всеки поотделно.

-Преслава, ти пишеш като художник. – казах аз.
-Аз всъщност рисувам и обмислям да се занимавам с живопис, графика и фотография. Определено имам афинитет към визуалните изкуства.
-А какво ще включиш в пътуващата си експозиция?
-Не знам какво ще включа в пътуващата експозиция. Може би една пътуваща Преслава, която ще се справя пак доста импровизаторски с всяка среща, защото не може да си позволи да разчита на очаквания и планове.
-На колко години прописа поезия?
-Мисля че бях на 8 или 9, но се случи като нещо естествено. Явно съм подражавала на нещо вече прочетено. От мъничка рецитирам, по скоро пея стихове и съм била много бъбриво бебе.
-А проза?
-Не съм писала проза почти, въпреки, че съм имала подобни изкушения. Може би защото се усещам по-рафинирана и подредена в поезията си и се притеснявам от многословността на прозата. Но бих ги преодоляла, ако се наложи да я потърся, като изразно средство.

Преслава благодари на всеки за топлото посрещане в Пловдив, а повечето хора изобщо не бързаха да си тръгват, защото самата атмосфера на Петното беше изпълнена с шеги и спомени. И миризмата на нови книги…

Всички събития от Литературния фестивал Пловдив чете се осъществяват с подкрепата на Община Пловдив.

Конкурсът НОВО НАЧАЛО обявява отворена покана за набиране на проектни предложения с фокус детска грижа и образователни дейности за деца от Украйна.

В рамките на конкурса ще бъдат финансирани проекти с бюджет от 3 000 лева до 20 000 лева със средства събрани от инициативата BG4UA и Фондация BCause в рамките на кампанията НОВО НАЧАЛО.

Проектите трябва да допринасят за възможно най-човешкото приемане на бежанци от Украйна и шанс за живот в България, като помагат за преодоляване на травмата от срещата с войната у децата, отговарят на образователните и познавателните им потребности и работят за интеграцията на украинските деца и възрастни в българското общество.

Вижте видовете дейности, които ще бъдат подкрепени:

• Целодневна, полудневна и почасова грижа за деца от Украйна;
• Образователни и социализиращи дейности за деца от различни възрасти;
• Социална, психологична и друга подкрепа за деца и семейства;
• Обучения като курсове по български език като предпоставка за включване във формалното образование;
• Културни и други интеграционни дейности.

Срокове: Отворената покана е с краен срок 4 май 2022 г. Постъпилите проектни предложения ще бъдат разглеждани текущо, всяка седмица, като първите одобрени ще бъдат обявени на 15 април.

Поканата се отнася за юридически лица: 

• Организации, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) в обществена полза;
• Читалища;
• Общински детски комплекси.

За повече информация се запознайте с пълните:
1. Насоки,
2. Формуляр за кандидатстване и
3. Бюджет.

Проектните предложения се подават в текстови формат (MS Word), а бюджетът - в Excel на ел. поща: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..
Заглавие (subject) на имейла: Отворена покана НОВО НАЧАЛО за украинските деца.

За допълнителна информация и въпроси, пишете ни на  Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..