"Духът на Възродителният процес все още витае и се усеща из Родопите. Хората понякога се притесняват да говорят за това, но всички си спомнят и знаят за тежките години през социализма", това коментираха след прожекцията на Радиограмофон в LUCKY Дом на киното в рамките на "София филм фест в Пловдив" актьорите Яна Титова и Алек Алексиев. Те се срещнаха с публиката след прожекцията на филма на Рузие Хасанова във вторник вечер. "Радиограмофон" разказва за мюсюлманско семейство в родопско село, което е поставено под строг контрол от местният представител на комунистическата партия Захариев (Алексиев). Бащата на семейството предприема тежък поход през планината за да купи нов радиограмофон за сина си, когото оставя сам с дъщеря си и жена си (Яна Титова). Филмът представя тежките години на държавен контрол над музиката, над облеклото, а в някои региони - и над имената на хората.

На сцената след края на прожекцията се качиха и момичето, което играе дъщерята в мюсюлманското семейство - която е роднина на Рузие Хасанова, както и Методи, който е непрофесионален актьор и местен жител от Загражден и също изпълнява една от поддържащите роли в "Радиограмофон". Яна Титова разказа, че историята всъщност е много важна за режисьорката, тъй като всъщност е истинска и става въпрос за нейните баба и дядо. Самият филм е изключително реалистичен, тъй като е сниман в Родопите, а част от диалозите са на местния диалект. "Когато снимахме там видяхме, че всъщност няма много разлика в бита на тези хора. Вече имат телевизори и телефони, но всъщност те все още са много близко до природата", коментира Титова след филма.

Алек Алексиев пък разказа за притесненията на местните да засягат темата за репресиите над местното население по време на комунизма. В началото на филма има сцена, в която неговият персонаж - Захариев минава през нива, в която тютюноберачки пеят народни песни. Той се спира, за да ги спре и накаже, като реже шалварите на жените, тъй като облеклото вече трябва да бъде по-модерно. "За тази сцена бяхме ангажирали около 20 жени-статистики от местните села. Когато трябваше да ги вземем сутринта с автобус обаче нямаше нито една. Всички те изпитваха притеснение да си спомнят и да говорят за това време. Така останахме изведнъж без хора за снимачния ден и се наложи всички жени от екипа да облекат носии и да берат тютюн пред камерата, като статисти", разказа Алексиев.

Филмът е сниман преди 3 години, но чак сега излиза по екраните. Направен е с огромни усилия и със съвсем малко финансиране от Националният филмов център. Въпреки това историята е изключително добре разказана и предава един не съвсем познат и коментиран период от историята. Продукцията е наситена с красиви кадри от Родопите, както и малко необичайна смесица от природни звуци, народна музика и рокендрол с песни, като легендарната My Generation на The Who.

"Българското кино е на много добро ниво вече. Има както много комерсиални филми за по-широка публика, така и по-арт заглавия. Аз лично предпочитам по-"негледаемо" кино", коментира Алексиев, който последно впечатли с ролята си на Гичо във Възвишение. Според него най-важното в киното е да има ентусиазъм и желание. Той разкри, че заедно с половинката си Яна Титова работят по свой собствен проект, който се реализира без държавно финансиране. Титова уточни, че става дума за филм, който ще разкаже за българка през 90-те години, бореща се дълги години с хероинова зависимост. Повече подробности за лентата обаче двамата не разкриха, тъй като тя тепърва ще се завършва.

Пълната зала в LUCKY на прожекцията на "Радиограмофон" остана впечатлена от филма и зрителите засипаха с похвали и аплодисменти екипа и качилите се на сцената актьори. Филмът тепърва ще се разпространява масово по големите екрани, а след препълнения салон на 8'19'' все повече се показва, че нашата публика има интерес и харесва новото българско кино.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…