Култовият Любо Нейков е част от журито на Комедийният европейски филмов фестивал – КЕФФ, който върви вече цяла седмица в LUCKY Дом на киното в Пловдив. Комикът даде кратко интервю за Под тепето за самия фестивал и за усмивките, които все по-рядко се виждат на лицата ни.

Екзотика ли е създаването и провеждането на Комедиен филмов фестивал, който върви вече почти седмица в Пловдив и част от журито на който сте вие?

Екзотика е, да. Особено във времената, в които живеем. Особено в геополитическата обстановка, която ни е засипала, това е пълна екзотика. Преди години бяхме свикнали да се забавляваме много повече. Сега не се забавляваме толкова. И затова КЕФФ в Пловдив седи като екзотика. Иначе идеята е много крилата, много вдъхновяваща. Това са млади хора, мечтатели, с хубави двигатели. И добре, че ги има, защото иначе ще ни стане още по-сиво и още по-скучно. Така че приветствам този фестивал с две ръце.

Ако разгледаме ситуацията като кокошката и яйцето, кое според вас е първото- липсата на чувство за хумор или причините, довели до там да нямаме чувство за хумор?

По мое скромно мнение, едно общество се забавлява тогава, когато е спокойно от другите грижи. Ежедневните грижи смачкват чувството за хумор до голяма степен. И колкото по-сериозни са проблемите, толкова по-сериозни са и хората. Колкото повече нямат проблеми хората, толкова повече се забавляват.

Кое е по-сложно- да направиш добра комедия, или добра драма?

Най-трудно се прави комедия. Винаги най-трудна е била тя. Защото най-голямата и хубава комедия минава през трагедията. Един човек, който не е минал през трагедията, трудно може да забавлява хората. Те се забавляват, вниквайки в трагедията на човек. Много по-трудно е да разсмееш някой, отколкото да го разплачеш. Нас ни разплакват постоянно и ежедневно, но много трудно ни разсмиват.

В този смисъл каква е вашата рецепта за чувство за хумор, тъй като трудно напоследък намираме поводи за усмивка?

Колкото повече се оставя егото настрани, колкото повече не се взимаме нас сериозно, толкова по-забавно ще ни бъде.

Успяхте ли да изгледате всички филми от конкурсната програма на КЕФФ и избрахте ли за кого да гласувате?

Успях да ги изгледам. Имам фаворит, просто защото темите, сценарното, режисьорското и актьорското майсторство, много ме завладя. Това е италианският филм, с който се откри фестивала- „Тичам към теб”. Това е моят личен фаворит. Всички други филми имат много достойнства, много са забавни, но този прекалено развива прекалено хубава тема с майсторски разказ и майсторско присъствие.

Държа да кажа, че желая много успех на фестивала оттук насетне вярвам в неговата дългогодишност. Тъй като не мисля, че някъде другаде в Европа има такъв фестивал. Може и да има, но аз поне не знам за такъв. Смятам, че мястото на КЕФФ си е точно в Пловдив и ще стане един прекрасен фестивал в бъдеще. Не се правя на пророк, но вярвам и виждам, че това ще се случи.