Макет на драконова глава на площад Централен обмен преминаващите и кара вечно недоволните да мрънкат "каква тази е щуротия" и "за каквато община харчи пари".

В случая компанията постави декора и потърси разрешение от управата на града, разбра Капана. Атракцията е с рекламна цел и анонсира един дългоочакван сериал от феновете.

След безспорен хит "Игра на тронове" Джордж Р. Р. Мартин и Райън Джей Кондал изпълнява идеята си за друг фентъзи сериал, който де факто да разкаже предисторията на "троновете". Сценарият е базиран на романа „Огън и кръв“ на Мартин от 2018 г.

„Домът на дракона“ вече имаше премиера преди няколко дни в Амстердам, предстои това да се случи в още няколко европейски столици. В България компанията НВО МАХ предпремиерно "шуми" в няколко големи града. Първият дракон гостува във Варна, сега е за два дни в Пловдив до 18-ти август, а след това заминава за София.

В България излъчването на 10 епизода започва на 22 август.

Заради пандемията "Домът на дракона" е сниман страшно дълго – 11 месеца, споделят организаторите.

Животът на града в два колажа на двама творци оцвети фасадата на БНТ-Пловдив откъм Сахат тепе и Драматичния театър. Анне Ферес (Нидерландия) и Люк Конрой (Австралия), участници в резидентната програма на общинато CONTEXT AiR, инсталираха вчера двете си работи, създадени след шест седмици провеждат теренни проучвания, срещи и разговори с хора, заснети стотици изображения от града. Резултатът от работата им е мащабна фотографска композиция с размери 5Х4 м, която от вчера е представена на една от стените на Регионален телевизионен център – Пловдив.

Целта на тази работа е да изследва фините, но смислени истории на Пловдив от миналото, настоящето и въображаемото бъдеще, черпейки вдъхновение, както от общността, така и от собствените интерпретации на художниците. Финалната композиция се състои от множество отделни елементи, вдъхновени от многопластовата идентичност на града.

Чрез този сблъсък на разнообразни пластове творбата изразява и възхищението на авторите от уникалната градска същност на Пловдив като място на древна история, социалистическо наследство, съвременна реалност и бъдещи мечти.

„Новини от дома“ е дългосрочен проект в развитие на двамата автори. В Пловдив те осъществяват неговото девето издание.

АННЕ ФЕРЕС (1988, Нидерландия) и ЛЮК КОНРОЙ (1990, Австралия) са мултидисциплинарно артистично дуо, базирано в Холандия. В изкуството си те се занимават със социокултурни теми по пълноценен, но шеговит начин, използвайки хумора и иронията като основни инструменти за критична рефлексия и изразяване. Практиката им включва фотография, дигитално изкуство, видео, звук, VR, текстил, текст и инсталация.

Интересът им към социокултурни теми се основава на опита на Анне в документалното кино и аудио-визуалния дизайн (Кралската академия на Изящни изкуства, Гент, Белгия, 2013 г.) и опитът на Люк в социологията и визуалните изкуства (Университет на Тасмания, Австралия, 2013 г.). В работата си те са особено заинтересовани от проекти, в които по-широки социокултурни събития, процеси и системи на макро ниво могат да бъдат оформени от лични преживявания на микро ниво.

За да достигнат до нови и уникални преживявания на микрониво, те често работят в различни културни и екологични контексти. Работейки в десет държави до момента, те черпят вдъхновение главно от нови и различни общности.

Там е отслужена за пръв път литургия на български език

До Освобождението камбаните висели на дърво в двора на Св. Богородица

Катедралната църква на Пловдив отбелязва своя храмов празник на 15 август. Счита се, че празникът „Успение на Пресветата Богородица“ е установен от Апостолите. От далечни времена той са предшества от пост , който продължава девет дни.

Църквата Успение на Пресветата Богородица“ в Пловдив е разположена в Стария град, между двата хълма Джамбаз тепе и Таксим тепе. На това място още през Средновековието е имало красива и величествена църква. Според документи, които датират от ІХ – Х в. храмът още тогава бил посветен на Божията Майка.

По време на Третия кръстоносен поход храмът бил плячкосан и полуразрушен. В последствие църквата е обновена като катедрален храм, около който възникнал манастир и място се превърнало духовно средище. След завладяването на града през 1371 г. манастирът край църквата бил разрушен и напълно унищожен. През периода на Възраждането от древната и величествена църква нямало и следа.

За времето от 1844 до 1845 г. брациговски майстори издигнали нова голяма църква, изцяло съградена от камък. Тя представлявала трикорабна псевдобазилика с внушителни размери. Първоначално неин ктитор бил Вълко Теодорович Чалъков (Големия) от Копривщица, заселил се в град Пловдив в началото на ХІХ в. Той бил според Константин Моравенов неин епитроп от 1825 г. до 1841 г., когато и починал.  Заместил го след това брат му Стоян Тодорович Чалъков. При него именно била издигната новата красива църква. Благодарение на влиянието си пред султана, успял да издейства ферман за построяване на църквата, съобщава Пловдивската митрополия. На северната врата на храма върху малка мраморна плочка, взидана в мраморна рамка на вратата, е издълбан надпис на български, който свидетелства, че строежът на църквата е започнал на 26 април 1844 г. и най-вероятно е завършил през 1845 г. Предполага се, че освещаването е станало в същата 1845 г. при митрополит Никифор на храмовия празник или по-късно в същата година на друг Богородичен празник.

По време на църковно-народните борби за независимост църквата „Св. Богородица” изиграла изключително важна роля. На 25 декември 1859 г., в деня на Рождество Христово, тогавашният Пловдивски митрополит Паисий заедно с поп Златан, председател на храма, отслужили тържествена Света Литургия, за първи път на български език. Това било първото голямо постижение на българите от Пловдив в борбата за църковна независимост.

През 1872 г. в град Пловдив в катедралния храм бил посрещнат първият пловдивски екзархийски митрополит Панарет. Така в Пловдив до 1906 г. съществували две митрополии – гръцка, при старата митрополитска църква „Света Марина”, и българска – при църквата „Света Богородица”.

След Руско-турската освободителна война и Освобождението на България от турско робство при храма била построена и камбанария – през 1881 г., тъй като такава липсвала до тогава, и камбаните на храма били закачени на дърво, намиращо се в двора на църквата. Новата камбанария била построена по проект на чешкия инженер и архитект Йосиф Шнитер. Тя била издигната над западния вход на катедралата и била построена в стил руски класицизъм. В този си вид тя се е запазила и до днес.

Ремонтират камбанарията на Шнитер на катедралния храм

По своята същност представлява голяма триетажна кула, поставена върху четири стълба, свързани помежду си с големи арки, купол на камбанарията и четири камбани, излети от Лазар Велеганов от Банско, който като се преселил в Пловдив построил леярница и отливал камбани.

Целият текст може да видите в Под тепето. 

Снимка на корицата: Поглед към църквата "Успение Богородично", построена в 1844 г. /източник: Фото Пловдивъ/ Fb

Типично за автора, платната се превръщат в цветни експлозии, наситени с виталност, но и също толкова нежност.

Може да разгледате експозицията до 31 август 2022 г. в artnewscafe, Пловдив. 

“Light and Dust” представя нови произведения на Генчев, който остава верен на класическия си маниер, без да е лимитиран от образността и визуалните кодове на класическата живопис. Типично за автора, платната се превръщат в цветни експлозии, наситени с виталност, но и също толкова нежност. Индустриалните елементи пробиват фоновете и се стапят в силно сатурирани петна, поставени на ръба между битието и небитието.

Формите изчезват и отново се появяват, създавайки фино усещане за нематериалност и ефирност, които контрастират с грубата същност на самите предмети. Тази опозиция е допълвана от съчетанието на хиперреализъм с абстракция – разрушаването на образа до петно и повторното му възвръщане към материалност в алтернативна художествена реалност.

Генчев споделя, че не се интересува от създаването на натюрморт, индустриален пейзаж или фигурална композиция, а най-вече на сюжет, носещ в себе си алтернативния му поглед върху света. Авторът рисува изоставени места и обикновени предмети, в които открива нещо красиво отвъд бита. Златистата светлина и изящната рисунка преоткриват и преобразяват формите в ефирни симфонии, същевременно вибриращи с енергия и колорит, сякаш избухнали върху платното. Творбите се намират на границата на множество опозиции, но постигат хармонична същност, изграждаща алтернативна визуална реалност, в която всички контрасти взаимно се допълват.

Може да разгледате експозицията до 31 август 2022 г. в artnewscafe, Пловдив.
-
Димитър Генчев е роден 1985 г. в Пловдив, България. Живее и работи в родния си град. Художествено си образование получава в Националната художествена академия в София, Утрехтското училище по изкуствата (HKU) и е възпитаник на Rijksakademie в Амстердам. Негови творби участват в множество изложби като: Beauty and Decay, самостоятелна изложба заедно с Питър Бугенот, музей за съвременно изкуство De Domijnen, Ситтард, Нидерландия, Generation between enthusiasm and destruction, Kaskadenkondensator, международното изложение за съвременно изкуство LISTE в Базел, „Семеен портрет“ самостоятелна изложба в галерия Sariev, Пловдив, „Чуйте ни - Артистичен интелект“ (творби от колекцията на Дойче Телеком), Пловдив, The Good Machines самостоятелна изложба в галерия Gerhard Hofland, Амстердам. През 2016 г. творби на Генчев са подбрани от куратора Noor Mertens за секцията „Перспективи и концепции“ на Art Rotterdam.