Там е отслужена за пръв път литургия на български език
До Освобождението камбаните висели на дърво в двора на Св. Богородица
Катедралната църква на Пловдив отбелязва своя храмов празник на 15 август. Счита се, че празникът „Успение на Пресветата Богородица“ е установен от Апостолите. От далечни времена той са предшества от пост , който продължава девет дни.
Църквата Успение на Пресветата Богородица“ в Пловдив е разположена в Стария град, между двата хълма Джамбаз тепе и Таксим тепе. На това място още през Средновековието е имало красива и величествена църква. Според документи, които датират от ІХ – Х в. храмът още тогава бил посветен на Божията Майка.
По време на Третия кръстоносен поход храмът бил плячкосан и полуразрушен. В последствие църквата е обновена като катедрален храм, около който възникнал манастир и място се превърнало духовно средище. След завладяването на града през 1371 г. манастирът край църквата бил разрушен и напълно унищожен. През периода на Възраждането от древната и величествена църква нямало и следа.
За времето от 1844 до 1845 г. брациговски майстори издигнали нова голяма църква, изцяло съградена от камък. Тя представлявала трикорабна псевдобазилика с внушителни размери. Първоначално неин ктитор бил Вълко Теодорович Чалъков (Големия) от Копривщица, заселил се в град Пловдив в началото на ХІХ в. Той бил според Константин Моравенов неин епитроп от 1825 г. до 1841 г., когато и починал. Заместил го след това брат му Стоян Тодорович Чалъков. При него именно била издигната новата красива църква. Благодарение на влиянието си пред султана, успял да издейства ферман за построяване на църквата, съобщава Пловдивската митрополия. На северната врата на храма върху малка мраморна плочка, взидана в мраморна рамка на вратата, е издълбан надпис на български, който свидетелства, че строежът на църквата е започнал на 26 април 1844 г. и най-вероятно е завършил през 1845 г. Предполага се, че освещаването е станало в същата 1845 г. при митрополит Никифор на храмовия празник или по-късно в същата година на друг Богородичен празник.
По време на църковно-народните борби за независимост църквата „Св. Богородица” изиграла изключително важна роля. На 25 декември 1859 г., в деня на Рождество Христово, тогавашният Пловдивски митрополит Паисий заедно с поп Златан, председател на храма, отслужили тържествена Света Литургия, за първи път на български език. Това било първото голямо постижение на българите от Пловдив в борбата за църковна независимост.
През 1872 г. в град Пловдив в катедралния храм бил посрещнат първият пловдивски екзархийски митрополит Панарет. Така в Пловдив до 1906 г. съществували две митрополии – гръцка, при старата митрополитска църква „Света Марина”, и българска – при църквата „Света Богородица”.
След Руско-турската освободителна война и Освобождението на България от турско робство при храма била построена и камбанария – през 1881 г., тъй като такава липсвала до тогава, и камбаните на храма били закачени на дърво, намиращо се в двора на църквата. Новата камбанария била построена по проект на чешкия инженер и архитект Йосиф Шнитер. Тя била издигната над западния вход на катедралата и била построена в стил руски класицизъм. В този си вид тя се е запазила и до днес.
Ремонтират камбанарията на Шнитер на катедралния храм
По своята същност представлява голяма триетажна кула, поставена върху четири стълба, свързани помежду си с големи арки, купол на камбанарията и четири камбани, излети от Лазар Велеганов от Банско, който като се преселил в Пловдив построил леярница и отливал камбани.
Целият текст може да видите в Под тепето.
Снимка на корицата: Поглед към църквата "Успение Богородично", построена в 1844 г. /източник: Фото Пловдивъ/ Fb