Капана.БГ

Капана.БГ

Вижте подробна информация за обектите

Община Пловдив припомня на пловдивчани и гостите на града, че дейностите на музеите в Пловдив продължават да се изпълняват без промяна и се провеждат при спазване на всички противоепидемични мерки, въведени със съответните заповеди на министъра на здравеопазването. Посещенията в музеи и галерии се организират при спазване на всички действащи противоепидемични мерки, наложени с акт на съответния държавен орган или орган на местна власт на национално, регионално и общинско ниво, като водещ приоритет е здравето и безопасността на служителите и посетителите.

За удобство на пловдивчани и гости на града, вижте обобщената информация за зимното работно време на всички обекти и сгради на Регионален етнографски музей – Пловдив, Регионален природонаучен музей – Пловдив, Регионален археологически музей – Пловдив, Градска художествена галерия – Пловдив, Общински Институт „ Старинен Пловдив“ и Народна библиотека „Иван Вазов“  Пловдив.

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ПЛОВДИВ

Администрацията работи, приемат посетители само със зелен сертификат и служителите, които приемат са ваксинирани и/или с бърз тест. Всички сгради работят

МУЗЕЙНА ЕКСПОЗИЦИЯ „СЪЕДИНЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ OT 1885 ГОДИНА“

 Адрес: България, Пловдив, ПК 4000, Площад „Съединение“ 1;

Тел:+35932629409;

Зимно работно време: 9:00 - 17:00 ч. през делниците, по график на заявените събития през събота и неделя;

МУЗЕЙНА ЕКСПОЗИЦИЯ "БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНЕ"

 Адрес: България, Пловдив, ПК 4000, ул. "Цанко Лавренов" № 1;

Тел: +35932623378;

Зимно работно време: 9:00 - 17:00 ч. през работната седмица и събота, а в неделя експозицията почива;

МУЗЕЙНА ЕКСПОЗИЦИЯ "КНИГОИЗДАВАНЕ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА XIX И НАЧАЛОТО НА XX ВЕК"

(КЪЩА МУЗЕЙ „ХРИСТО Г. ДАНОВ”)
Адрес: България, Пловдив, ПК 4000, ул. „Митрополит Паисий“ 2;

Тел: +35932629405;

Зимно работно време: 9:00 - 17:00 ч. с почивни дни събота и неделя;

 

МУЗЕЕН ЦЕНТЪР ЗА СЪВРЕМЕННА ИСТОРИЯ

Адрес: България, Пловдив, ПК 4000, ул. „Ангел Букорещлиев” № 14;

Тел: +35932628886;

Зимно работно време: 9:00 - 17:00 ч. с почивни дни събота и неделя;

МЕМОРИАЛЕН КОМПЛЕКС „БРАТСКА МОГИЛА“
Адрес: България, Пловдив, квартал „Смирненски”, парк „Отдих и култура“;
Тел: +35932629409; 

Зимно работно време: 9:00 - 17:00 ч. с почивни дни събота и неделя;

РЕГИОНАЛЕН ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ - ПЛОВДИВ

ул. "Д-р Стоян Чомаков" 2 (Куюмджиевата къща)

Администрацията работи, приемат посетители само със зелен сертификат и служителите, които приемат са ваксинирани и/или с бърз тест.

Зимно работното време на РЕМ - Пловдив е както следва:

от вторник до неделя, от 9:00 ч. до 17:00 ч.

 

РЕГИОНАЛЕН ПРИРОДОНАУЧЕН МУЗЕЙ – ПЛОВДИВ

Администрацията работи, деца до 18 г. влизат свободно, придружители само със зелен сертификат. Служителите, които приемат са ваксинирани и/или с бърз тест.

Адрес: ул. Христо Г. Данов 34, Пловдив 4000, България

Информация: +359 32 633096

Работно време:

Понеделник - Петък от 8.30 до 17.00 часа

Събота - Неделя от 9.00 до 17.00 часа

Празници - 9.00 до 17.00 часа

Последната продажба на билети е в 16:30.

Основната сграда на музея и зала ,,Лотос“ са с едно работно време.

 

РЕГИОНАЛЕН АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ПЛОВДИВ

Администрацията работи, приемат посетители само със зелен сертификат и служителите, които приемат са ваксинирани и/или с бърз тест.

Адрес: Пловдив 4000, пл. "Съединение" № 1

Телефон за контакт: Експозиция: 032 / 624 339

Зимно работно време:

(ноември – април)

Вторник – събота - 9:30 – 17:00 ч.

Почивен ден – неделя и понеделник

 

ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ - ПЛОВДИВ

Администрацията работи, приемат посетители само със зелен сертификат и служителите, които приемат са ваксинирани и/или с бърз тест.

Постоянната експозиция и баня Старинна са в ремонт. Постоянна експозиция „Георги Божилов – Слона“ не работи.

 

ПОСТОЯННА ЕКСПОЗИЦИЯ НА ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ - ПЛОВДИВ

ул. „Съборна“ №14А, Стар град    (в ремонт до март)

032 63 53 22

от вторник до петък: 9:30 - 18:00 ч.

събота и неделя: 10:00 – 18:00 ч.

понеделник – почивен ден

 

ПОСТОЯННА ЕКСПОЗИЦИЯ „ИКОНИ“        

ул. „Съборна“ №22, Стар град

032 62 60 86

от вторник до петък: 9:30 - 18:00 ч.

събота и неделя: 10:00 – 18:00 ч.

понеделник – почивен ден

 

ЗАЛИ ЗА ВРЕМЕННИ ЕКСПОЗИЦИИ

Ул. „Княз Александър I“ №15

032 62 42 21

от вторник до петък: 9:30 - 18:00 ч.

събота и неделя: 10:00 – 18:00 ч.

понеделник – почивен ден

 

ИЗЛОЖБЕНА ЗАЛА „2019“         

Ул. „Гладстон“ №32

032 20 71 72

от вторник до петък: 9:30 - 18:00 ч.

събота и неделя: 10:00 – 18:00 ч.

понеделник – почивен ден

 

ГАЛЕРИЯ „КАПАНА“     

Ул. „Райко Даскалов“ №29

032 20 74 10

от вторник до петък: 9:30 - 18:00 ч.

събота и неделя: 10:00 – 18:00 ч.

понеделник – почивен ден

 

ПОСТОЯННА ЕКСПОЗИЦИЯ „ГЕОРГИ БОЖИЛОВ – СЛОНА“ (В МОМЕНТА НЕ РАБОТИ)          

ул. „Княз Церетелев“ №1, Стар град

032 63 53 22

от понеделник до петък: 9:30-18:00 ч.

събота: 10:00 -18:00 часа

неделя – почивен ден         

 

ПОСТОЯННА ЕКСПОЗИЦИЯ „МЕКСИКАНСКО ИЗКУСТВО“ – 1 ЕТАЖ

ПОСТОЯННА ЕКСПОЗИЦИЯ „ЦАНКО ЛАВРЕНОВ“ - 2 ЕТАЖ

СУТЕРЕННА ЗАЛА ЗА ВРЕМЕННИ ИЗЛОЖБИ       

ул. „Артин Гидиков“ №11, Стар град

032 62 87 45

от понеделник до петък: 9:30-18:00 ч.

събота: 10:00 -18:00 часа

неделя – почивен ден         

 

ПОСТОЯННА ЕКСПОЗИЦИЯ ЖИВОПИС НА ЕНЧО ПИРОНКОВ         

ул. „Васил Кънчев“ №1, Стар град

032 63 80 55

от понеделник до петък: 9:30-18:00 ч.

събота: 10:00 -18:00 часа

неделя – почивен ден         

 

ЗАЛИ ЗА СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО „БАНЯ СТАРИННА“ (В РЕСТАВРАЦИЯ)

Бул. „Шести септември“ №179

032 62 87 45

 

ОБЩИНСКИ ИНСТИТУТ „ СТАРИНЕН ПЛОВДИВ“

Администрацията работи, приемат посетители само със зелен сертификат и служителите, които приемат са ваксинирани и/или с бърз тест. Зимно работно време на обектите от 1 ноември до 31 март.

Административна сграда на ОИ „Старинен Пловидв“, ул. „Константин Стоилов“ № 50, Понеделник – Петък, 09.00- 17.30 часа

 

Административна сграда-Архив, ул. „Цанко Лавренов“  № 10,  Понеделник –Петък, 09.00- 17.30 часа

 

Епископска базилика на Филипопол  бул. „Княгиня Мария Луиза “№ 2, 09.00-17.30 часа, без почивен ден

 

Малка базилика на Филипопол, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 31А, , 09.00-17.30 часа, почивен ден: неделя-понеделник, обедна почивка от 12.00-12.30 часа

 

Античен театър, ул. „Цар Ивайло“ №2А, 09.00-17.30 часа, без почивен ден

 

Римски стадион, пл. Римски стадион, , 09.00-17.30 часа, без почивен ден

 

Римски стадион източен сектор: ул. „Княз Александър I“ 11, 10.00-18.00 часа, без почивен ден

 

Балабанова къща, ул. „Константин Стоилов“ № 57, 09.00-17.30 часа, без почивен ден, обедна почивка от 12.00-12.30 часа

 

Къща „Хиндлиян“, ул. „Артин Гидиков“ № 4, 4А, , 09.00-17.30 часа, без почивен ден, обедна почивка от 12.00-12.30 часа

 

Галерия „Златю Бояджиев“, ул. „Съборна“ № 18, , 09.00-17.30 часа, без почивен ден, обедна почивка от 12.00-12.30 часа

 

Музейна аптека „Хипократ“, ул. „Съборна“ № 16,  09.00-17.30 часа,  почивен ден: неделя-понеделник, обедна почивка от 12.00-12.30 часа

 

Къща Стамболян /галерия „Димитър Киров“/, ул. „Кирил Нектариев“ № 15, , 09.00-17.30 часа,  почивен ден:  неделя - понеделник, обедна почивка от 12.30-13.00 часа

 

Къща „Недкович“, ул. „Цанко Лавренов“ № 3, , 09.00-17.30 часа, почивен ден: неделя-понеделник, обедна почивка от 12.00-12.30 часа

 

Къща „Клианти“, ул. „Тодор Самодумов“ № 3А,  09.00-17.30 часа, без почивен ден, обедна почивка от 12.00-12.30 часа

 

Туристически информационен център 2, ул. Д-р Стоян Чомаков № 1, - 09.00 – 17.30 часа, без почивен ден, обедна почивка от 13.00 – 13.30 часа

 

Туристически информационен център 3, ул. Райко Даскалов № 1,  09.00-17.30 часа, без почивен ден, обедна почивка от 12.00-12.30 часа

 

Билетен център : Пл . „Стефан Стамболов“ № 1, , 09.00-17.30 часа, без почивен ден, обедна почивка от 12.30-13.00 часа

 

ЗАБЕЛЕЖКА

1.  За периода 01.01.2022 – 28.02.2022 година работят с работно време от вторник до събота, почивни дни неделя и понеделник :

1.1.Малка базилика на Филипопол

1.2. Римски стадион, пл. Римски стадион

1.3.  всички възрожденските къщи, с изключение на къща „Клианти“

Зимното  и лятно работно време могат да бъдат променяни  в зависимост от заявени събития, мероприятия, сумарен работен график и посещаемост от туристи.

         

НАРОДНА БИБЛИОТЕКА „ИВАН ВАЗОВ“  ПЛОВДИВ

Адрес: 4000 Пловдив, ул. "Авксентий Велешки'' № 17

тел.: (+ 359 32) 654 901, 912

Администрацията работи, приемат посетители само със зелен сертификат и служителите, които приемат са ваксинирани и/или с бърз тест.

 

ЗАЕМАНЕ ЗА ДОМА

Понеделник – петък 08.00 – 17.45 часа (зимно)

Събота – неделя Почивен ден

 

ДЕТСКИ ОТДЕЛ, ул. „Авксентий Велешки“ № 15

Понеделник – петък 08.30 – 17.45 часа

Събота – неделя Почивен ден

 

ЧИТАЛНИ

Понеделник – петък 08.00 – 17.45 часа (зимно)

Събота 08.00 – 17.45 часа (зимно)

Неделя 08.00 – 15.45 часа (зимно).

 

Тази седмица в Пловдив ще се насладим на театралното изкуство

Снимка на корицата: Димитра Лефтерова

14 януари

Одисей

Спектакълът „Одисей“ е разказ за пътя на човека към себе си, срещу себе си, отвъд себе си. Момчето, тръгнало към Троя, приема младостта като златно покритие на собственото име. Зрелият мъж, който се завръща към родния остров, опознава гнева на боговете и разбира какво е да пътува срещу времето. Но Итака не е последен пристан за този, който е обречен да бъде герой. Пророчество го тласка към последно пътуване отвъд познатите предели. На брега е застанала Пенелопа – жена, която знае как да прекоси раздялата, за да дари на любовта единственото, което заслужава – вечност. За да може пътуването да продължи.

Спектакълът „Одисей“ е под режисурата на Диана Добрева /„Дебелянов и ангелите“, „Калигула“, “Бащата“, „Вълци“/ и използва по въздействащ начин съвременните дигитални технологии.

В спектакъла са използвани стихове от Кавафис, Сеферис и Иван Методиев.

Драматичен театър – Пловдив

19:00 часа

 

Руска джаз вечер @ “IN THE JAZZ” PLOVDIV

Пригответе се за едно незабравимо преживяване, в което ще имате шанса да се докоснете до вкусовете на руската кухня и потопите в "ретро-петербурска" атмосфера. За вашето настроение ще се погрижат Кристина Жечкова в тандем с едни от най-изявените пловдивски музиканти, които със силата на музиката ще ви представят нежността и емоционалността на руската душа.

Родена в Украйна, Кристина израства с руската джаз музика, което и поради желанието и да я представи пред любимата пловдивска публика.

Вход:10 лв.

Jazz Club В Джазa \ In The Jazz

20:00 часа

Vintage Latin Night w/ Dj Mo'love

Dj Mo’Love има удоволствието да ви представи Vintage Latin Night, с неговата селекция от най-нoвите и добре познатите ви парчета от любимите ви стилове салса, ча-ча, бачата, меренге и още. 

Вход 5лв.

Vintage House

21:00 часа

Dj Skill at The Post

DJ Skill ще се грижи за музиката в бара този петък. А Барманите ще ви сервират виртуозни коктейли.

Бар Пощата – The Post

21:00 часа

KOCI & ANGEL KOSTADINOV at BALLY CLUB

Koci & Angel Kostadinov са млади и талантливи диджеи от града под тепетата, с модерен поглед на електронната музика, които ще ни представят своята актуалната и динамична селекция, която е гаранция за настроение през цялата нощ!

Bally Club

21:00 часа

15 януари

Литературният Пловдив

"Литературният Пловдив" е най-новият градски тур, в който ще ви покажем и разкажем за местата, свързани с Иван Вазов, Димчо Дебелянов, Пейо Яворов, Николай Лилиев, Димитър Димов, Петко Р. Славейков, Алеко Константинов, както и за Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Г. Данов, Захарий Стоянов. 

Цена: 19 лв. за възрастни, 15 лв. за деца до 10 г.
Цената включва:
- обиколка с лицензиран екскурзовод;
- вход за Историческия музей;
- топла напитка по избор в Славейковото кафене.
За резервации: 0898471201, Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. 

Бал в Савоя

Празнично вариете по оперетата на Пол Абрахам

Диригент  –  Владимир Бошнаков - гост
Режисьор –  Георги Динев
Художник –  Николина Костова – Богданова
Хореограф – Петя Димова

Солисти - Август Методиев, Светлана Иванова, Юлия Йорданова – Керана, Евгений Арабаджиев, Пламен Папазиков - гост, Марияна Панова, Борис Кучков, Николай Бачев, Любомира Петрова

Хор, Балет и Оркестър на Опера Пловдив

Градски дом на културата "Борис Христов"

19:00 часа

Одисей

Спектакълът „Одисей“ е разказ за пътя на човека към себе си, срещу себе си, отвъд себе си. Момчето, тръгнало към Троя, приема младостта като златно покритие на собственото име. Зрелият мъж, който се завръща към родния остров, опознава гнева на боговете и разбира какво е да пътува срещу времето. Но Итака не е последен пристан за този, който е обречен да бъде герой. Пророчество го тласка към последно пътуване отвъд познатите предели. На брега е застанала Пенелопа – жена, която знае как да прекоси раздялата, за да дари на любовта единственото, което заслужава – вечност. За да може пътуването да продължи.

Спектакълът „Одисей“ е под режисурата на Диана Добрева /„Дебелянов и ангелите“, „Калигула“, “Бащата“, „Вълци“/ и използва по въздействащ начин съвременните дигитални технологии.

В спектакъла са използвани стихове от Кавафис, Сеферис и Иван Методиев.

Драматичен театър – Пловдив

19:00 часа

Old School with DJ BIG D at BALLY CLUB

На 15-ти е време за танци и незабравими емоции с DJ BIG D, който застава зад пулта на BallyClub и ще избухнем здраво с кобминация от Old School, R&B, Hip Hop ритми и масивно ундърграунд звучене.

Bally Club

21:00 часа

DJ Cool Blue guest bartender Atanas Savov

Атанас Савов е посланик на марките Whitley Neill и Dead Men's Fingers.
За неговата гост барманска вечер при нас, той е подготвил коктейли с ромове от портфолиото на Dead Men's Fingers. Заповядайте да опитате неговите коктейли и да се насладите на приятната музика на Cool Blue.

Бар Пощата – The Post

21:00 часа

16 януари

AFTER HOURS with YOKOLOVE (GrooveLab)

В неделя сутринта ви очаква нова доза ъндърграунд саунд, която ще разчупи пловдивския клубен живот! Зад пулта ще се вихри - YokoLove [GrooveLab] които ни е подготвили перфектна музикална селекция, за да сме идеално настроени на вълната на грууви ритмите.

Bally Club

07:00 часа

"Лукчо" балет за деца

Постановка и хореография – Ангелина Гаврилова
Художник на костюмите – Адрияна Найденова
Художник на декора – Никола Налбантов

Балет на Опера Пловдив

Градски дом на културата "Борис Христов"

11:00 часа.

Цялата подборка от събития може да видите в Lost in Plovdiv.

 

Община Пловдив и Градска художествена галерия - Пловдив имат удоволствието да ви поканят на откриването на изложбата на детски рисунки “Мисли зелено, събирай разделно”. То ще се проведе на 18 януари (вторник) от 17:00 ч. в Залите за временни експозиции на ул. “Княз Александър I” № 15.

Изложбата се организира от Община Пловдив, съвместно с организациите за оползотворяване на отпадъци от опаковки “Булекопак” АД и “Екопак” АД, и е продължение на конкурса “Мисли зелено, събирай разделно”, който се проведе през края на миналата година. Поради големия брой подадени рисунки в конкурса, не всички бяха изложени в състоялата се тогава изложба в Дома на културата. Ето защо на 18 януари Община Пловдив планира да покаже всички постъпили творби.

Пълният списък на наградените и съставът на журито можете да откриете ТУК

Откриването ще продължи до 19:00 часа, а изложбата ще бъде отворена за посетители до 1 февруари и е с вход свободен.

Моля имайте предвид, че в галерията ще бъдат допускани посетители само при наличие на зелен сертификат.

 

Бизнесът наистина ли е битка? Победата на всяка цена ли е? Съперничеството в бизнеса цивилизовано ли е? Това са само част от най-важните въпроси, които поставя Дейвид Браун в книгата си „Изкуството на бизнес войните“ 

ОткъсБЪРЗА МОДА: H&M СРЕЩУ ZARA

Дейвид Браун води хитовите подкасти Business Wars и Business Wars Daily. Авторът е радио журналист повече от трийсет години. Той е бивш говорител на бизнес програмата Market place, която се излъчва по общественото радио в САЩ, отличена с престижната наградата „Пибоди“. Носител е на  множество отличия за репортажи и коментари, свързани с бизнеса, политиката и международните отношения. Има докторска степен по журналистика от Тексаския университет в Остин и докторска степен по право от Юридическото училище във Вашингтон. Редовно коментира въпроси, свързани с бизнеса и медиите и е чест гост в различни предавания на NPR и CNBC.

***

 

Тази книга се базира на хитовия THE BUSINESS WARS PODCAST и разкрива най-големите бизнес сблъсъци в историята. Следвайки уроците на Сун Дзъ – китайския гений на военната стратегия, Дейвид Браун анализира защо някои компании триумфират, а други се провалят.

Бизнесът е битка за оцеляване. Също като при война той е сблъсък на волята на лидери, преследващи противоположни резултати. Те замислят стратегии и разпределят ресурси, за да постигнат победа. Успехът може да зависи от най-малкия детайл, а едно-единствено тактическо недоглеждане може да повали цяла империя. В крайна сметка триумфира само едната страна – и значение има единствено победата.

Всяка битка, която се проследява, е история за съперничество на интелекти, стратегии и ресурси. Пред вас е хроника за възхода на компаниите, които правят иновативни планове, надвиват враговете си и се адаптират към променящите се нужди на обществото. Целта е да излезеш пред конкуренцията и да се увенчаеш с победа като титан в своята индустрия.

 

„Занимателно четиво за най-големите конфликти в корпоративния свят. Тази книга е събрала най-доброто от един хитов подкаст, за да ви научи и да ви достави удоволствие при четене.“ – Адам Грант

 

 

НАЙ-ВЕЛИКИТЕ СЪПЕРНИЧЕСТВА В ИСТОРИЯТА НА БИЗНЕСА,

СЪБРАНИ В КНИГА

 

Бизнесът наистина ли е битка? Победата на всяка цена ли е? Съперничеството в бизнеса цивилизовано ли е? Това са само част от най-важните въпроси, които поставя Дейвид Браун в книгата си „Изкуството на бизнес войните“ – тя е своеобразно разширение и допълнение на подкастите Business Warsи Business Wars Daily. Business Warsе толкова популярен, че всеки епизод днес се тегли месечно от над 4 млн. потребители. Споменатите въпроси са и в основата на 26-те истории за световни или по-малко известни компании по пътя им към успеха. Докато ги разказва обаче, авторът прави чести препратки към принципите и стратегиите от трактата, превърнал се в класика – „Изкуството на войната“ на Сун Дзъ.

Оцеляването на фронта, в работното пространство или на пазара е не само философия, но и често се превръща в мотивация за нападение. Сун Дзъ обаче съветва, че „ще победи този, който знае кога да се сражава и кога – не“. В „Изкуството на бизнес войните“ чрез историите Браун ни представя съвременния вариант на алтернативи като предотвратяване на конфликта, съюзяване, сплашване, заблуждаване, защото войната все пак си остава разхищение на ценни ресурси. Не са пренебрегнати и теми като прилагане на мръсни трикове, заблуда, лъжи и саботаж, като напомня и да не се поддаваме на пороци като гняв и високомерие. Всяка глава в книгата е вдъхновена тематично от някоя от „Изкуството на войната“, но не е търсено пълно съответствие.

Браун доказва, че трактатът на китайския генерал все още не е анахроничен, макар да е отпреди 2500 години и да разказва за битки с колесници. Ролята на търпението, изпреварващото планиране и възползването от слабите страни на противника се оказват ключови за постигане на доминация на съвременния пазар.

„Нашият подкаст е прост – пише Дейвид Браун в предговора си. – Всяка негова серия отразява битка между две емблематични компании: Uber срещу Lyft, FedEx срещу UPS, Starbucks срещу Dunkin’Donuts. Като разглеждаме в детайли минали битки на предприемачи, надяваме се да проникнем в мислите на лидерите, които са ги водили, и да разберем по-добре какво е необходимо, за да спечелим. (…) Целта ни с тази книга е не само да разкажем поредица от необикновени истории, но да навлезем по-дълбоко, отколкото ни позволява форматът на подкаста, за да достигнем до същността на всеки конфликт и да извлечем всички ценни уроци, които се съдържат в него.“

„Изкуството на бизнес войните“ е високо оценена от Адам Грант – специалист по организационно поведение, психолог, преподавател и автор на редица бестселъри като „Дай, за да вземеш“ и „Помисли пак“. В отзива си за New York Times пише:

 

„Занимателно четиво за най-големите конфликти в корпоративния свят. Ако се тревожите заради някой ваш известен конкурент или от невидимото подкопаване на вашите бизнес позиции – или се вълнувате от неща като решенията на основатели на компании, стратегиите на лидери или съдбата на бизнеси – тази книга е събрала най-доброто от един хитов подкаст, за да ви научи и да ви достави удоволствие при четене.“ – Адам Грант

 

Дейвид Браун е американски радиожурналист над 30 години, с интерес към търговията, водещ на бизнес програмата Market place, която се излъчва по общественото радио в САЩ, отличена с престижната наградата „Пибоди“. Браун е носител на множество отличия за репортажи и коментари, свързани с бизнеса, политиката и международните отношения. Има докторска степен по журналистика от Тексаския университет в Остин и докторска степен по право от Юридическото училище във Вашингтон. Редовно коментира въпроси, свързани с бизнеса и медиите и е чест гост в различни предавания на NPR и CNBC. Създател е на подкаста Business Wars.

„Светът на бизнеса се е вплел до такава степен в обществото, че е станал почти невидим. По тази причина той възбужда любопитството ми – това е един скрит свят с изключително въздействие върху всеки аспект от нашето ежедневие“ – коментира Браун „Изкуството на бизнес войните“. Победите и провалите са променили хиляди лични истории и брандове, както и облика на днешния свят. Най-интересните, които представя в книгата си, са:

·         Хенри Форд има големи планове: "Модел Т"

·         Да построиш Къщата на мечтите: Барби и Mattel

·         Закъснелият плаща: Blockbuster срещу Netflix

·         На вълната на обратната връзка: Gibson срещу Fender

·         Плъзни надясно: Bumble срещу Tinder

·         Елктронният мозък: IBM срещу Univac

·         Да изплетеш мрежата: създаването на Mosaic; Netscape срещу Microsoft

·         Тайният сос: Рей Крок срещу McDonald's

·         Позицията в джоба: iPhone срещу BlackBerry

·         По-добрата бира: Biocon

·         Превъзходството във въздуха: Beech Aircraft срещу насрещния вятър

·         Леката бира се вкисва лесно: Anheuser-Busch срещу Miller

·         Бърза мода: H&M срещу Zara

·         Да събудиш гигант: Мери Бара и General Motors

·         Царят няма слушалки: Beats by Dre срещу Monster Cable

·         Прелитайки през вратичката: SouthwestAirlines срещу всички останали

·         Да пазаруваш със страшна сила: каталогът на Лилиан Върнън

·         Да докоснеш небето: Крайслер Билдинг срещу Уолстрийт 40

·         Очите на наблюдателя: Хелена Рубинщайн

·         Стафиди от ада: Sun-Maid срещу Стафидената мафия

·         Да създадеш истински вярвания: Patagonia

·         Парти пропаганда: БрауниУайз срещу Tupperware

·         Да спечелиш сърца, умове и кореми: корнфлейксът на Kellogg

·         Бягай с каквото имаш: Adidas

·         Никога не спирай да рекламираш: Ригли срещу Рецесията

·         Следващото ниво: Nintendo завладяват Америка

 

 

„Бизнес битките не са студено, безкръвно начинание. Те са човешки истории за хора с идеи – идеи, които понякога имат потенциала да променят света. Всяка от описаните в тази книга войни предлага уроци как да се справим със съпротивата към новото, как да се предпазим от навлизащи конкуренти, да поемем контрола, да отхвърлим предложение, да направим големи промени – и, доста често, как да не отхапем по-голям залък, отколкото можем да сдъвчем. Това са уроци за триумфи и поражения, които завладяват въображението с неочакваните си обрати и с трагедиите си от Шекспиров мащаб.“

В „Изкуството на бизнес войните“ най-различни лидери мерят силите на волята си, докато преследват противоположни резултати. Те разработват стратегии и разпределят ресурси. Победата зависи от най-малките детайли – един тактически гаф може да срине цяла империя. И победителите, и победените си тръгват с ценни уроци.

Книгата е подходяща за лидери, мениджъри, предприемачи, за всички, които се интересуват и се чувстват свързани със света на бизнеса. Историите в книгата са доста по-задълбочени и аналитични, добавени са нови гледни точки и несподелена досега в подкаста информация за разглежданите компании, ценни са паралелите между подходите на различните брандове в една и съща ситуация, както препратките между различните отрасли и епохи.

 

Още отзиви за книгата

„Всеки, който мисли, че бизнесът е единствено счетоводни баланси и отчети, трябва задължително да прочете Изкуството на бизнес войните. Докато майсторски разказва как Appleсмазва BlackBerry, или как Mattel измисля куклите Барби и Кен, Дейвид Браун показва какво се крие зад числата и хвърля светлина върху истинската материя в света на бизнеса: егото, страстта, амбицията – и борбата на живот и смърт.“ – Джо Носера, бизнес колумнист на Bloomberg

 

„Всеки, който се опитва да разбере как новите играчи на пазара са в състояние да повалят дори и най-могъщите и утвърдени лидери на индустрията, задължително трябва да чуе подкастаБизнес войни. Ключовите послания от този подкастса синтезирани в Изкуството на бизнес войните: книгата илюстрира, че ако поставиш клиента на първо място, ще успееш да надвиеш утвърдените играчи – коитоса уязвими, тъй като се затрудняват да внесат промени в бизнес модела, който им е бил завещан. Ако Blockbuster бяха научили „изкуството на войната“ от тази книга, може би нямаше да бъдат изместени от Netflix” –Рич Грийнфийлд, партньор и анализатор в Light Shed Ventures

 

 Откъс

 

БЪРЗА МОДА: H&M СРЕЩУ ZARA

 

Ранна петъчна сутрин в Манхатън. Въпреки зимното ноемврийско време вече се е проточила опашка от клиенти, търпеливо чакащи в студа и дъжда. Подобно на десетки хилядидруги любители на модата тесаготови да направят всичко необходимо, за да се възползват от тази уникална възможност,която се открива веднъж в живота. Когато вратите на H&M напресечката на Тридесет и четвъртаулица и Седмо авеню сеотварят точно в 9 часа, тези нетърпеливи купувачи се втурватв магазина. В 9:02 часаслужителите започват отново да зареждат търговската площ с продукти. В 9:20 часа лимитираната колекция на емблематичния моден дизайнер Карл Лагерфелд е напълно изчерпана.

Същото се случва и в централния магазин на H&M наПето авеню, независимо че там зареждането е било по-голямо. Тристакупувачичакатотсутринта магазинът да отвори ив рамките на един чассапродадени 1500 бройки. На всекиследващ час се продават пооще 2000 бройки, докато накраязапасите са разграбени и в тозимагазин.

По-късно модното списание Women’sWearDaily описва тези сцени като „масова истерия“. В повечето магазини на H&M по света ексклузивната линия на Лагерфелд се продава също толкова бързо. „Еднажена грабна пуловер от ръцетеми!“, оплаква се тридесетгодишен адвокат. „Те дори не гледаха, те просто грабеха“, споделя майстор сладкар. „Някои оттях изглежда правеха бартер – рокля 44 номер за риза с другразмер. Наоколо нямаше вече нищо, само няколко чифта дънки. Всичко изчезна моментално, така че просто си тръгнах.“

Рецепционист от Германия сравнява преживяването с падането на Берлинската стена. На практика този феномен наподобява верижна реакция, когато магазините на H&M в големите градове по земното кълбо отварят врати един след друг във въпросната сутрин на 2004 г. Междувременно в Хонконг главният конкурент на H&M, Zara, отварят своя двухиляденмагазин. Испанската компания продава на 56 пазара на пет континента. В Zaraклиентите могат да закупят дрехи, съответстващи на най-актуалната мода от Панама доЛатвия и Мароко. Докато фокусътна H&M е насочен към крещящите модни тенденции за младежи, Zara продават на дребно модерни модели, които вършат работа на повечето жени. Подходът на двете компании може да е различен, но те имат обща склонност да доставят „бърза мода“ – и това обръща индустрията надолу с главата. Тъй като не могат да се изпреварят един друг, всеки доставя най-новите модни тенденци и много по-бързо от традиционните търговци на дребно, те ще трябва да се конкурират с други средства.

 

* * *

В модата няма „правилно“ облекло, а само облекло за „точно сега“. Напредничавите клиенти на модни облекла винаги са искали най-новите модели от подиума или червения килим. Производителите обаче могат единствено да догонват вкусовете на потребителите. Една типична модна компания, произвеждаща конфекция, проектира новата си колекция шест месеца предварително и изпраща дизайните във фабрики в страни, където има евтина работна ръка. След това всяка пролет и есен магазините ѝ получават големи пратки от дългоочакваните нови дрехи. Клиентите са приели за даденост тази внушителна процесия на новия външен вид, който бавно, сезон след сезон, си проправя път от висшата мода до масовия пазар. Но H&M и Zara съкращават този цикъл от месеци на седмици, с което променят модата завинаги.

В навечерието на Новата 1989 година бързата мода пристига в Манхатън и New York Times възвестява възникването на изцяло нов моден „език“:

Това е език, на който говорят младите последователки на модата, които разполагат с ограничен бюджет,но въпреки това сменят дрехите си толкова често,колкото и цвета на червилото си... акцентът е върху бързата мода, с координирани продажби.

„Бързината“ в бързата мода е относително понятие, но това, което новата испанска компания Zara донася в Ню Йорк с новооткрития си търговски обект на Лексингтън Авеню, е безпрецедентната скорост, с която продуктите се пускат на пазара. А това демократизира модата. Новите тенденции вече не трябва да се „процеждат“ към по-евтините производители или към бутиците с употребявани дрехи – един или два сезона,след като елитът им се е нарадвал. Почти всеки би могъл да си позволи да изпробва най-новите стилове почти веднага.

„Всяка седмица има нова доставка от Испания“, казва Хуан Лопес, дошъл в Ню Йорк през февруари, за да ръководи бизнеса на Zara в САЩ. „Стоките в магазина се сменят на всеки три седмици. Това, към което се стремим, е най-новата тенденция. Нужни са 15 дни, докато една нова идея се появи в магазините.“

Основателят на Zara, известният с отшелническия си начин на живот Амансио Ортега Гаона, е роден на 28 март 1936 г. в Ла Коруня, град в испанската провинция Галисия. Започва работа в шивашката индустрия на четиринадесет години като разносвач на местен производител на ризи. Постепенно се изкачва до позицията управител на магазин, като междувременно се научава да шие. За да спечели допълнително пари, той започва да шие дамски дрехи на кухненската маса на сестра си. Кройките му отговарят на популярната мода, а роклите са направени от по-евтини материали и така той може да ги продава на магазините на ниски цени. Към 1963 г. той и съпругата му Розалия Мера спестяват достатъчно пари, за да си отворят малка фабрика. През следващите десет години тя се разраства до петстотин служители.

През 1975 г. Ортега и Мера отварят първия си магазин за дрехи в Ла Коруня и го наричат „Зорба“, на името на героя на Антъни Куин* от филма Зорба гъркът от 1964 г. За съжаление, наблизо има бар със същото име. Тъй като вече са направили буквите за табелата, те просто ги пренареждат, за да намерят подходящата дума – Zara. Бизнес моделът да се продават евтини копия на най-новото в модата се оказва също толкова успешен в търговията на дребно, както и в търговията на едро.За да снабдява популярния си нов магазин, строи още една фабрика за дрехи в близкия индустриален район Артейхо и започва да отваря магазини из цяла Испания.

След като вече разполага и с фабрики, и с магазини, Ортега разбира, че бързото пускане на пазара може да стане неговото конкурентно предимство. Той има визия за „мигновена мода“, с по-стегнат и отзивчив подход. С неговия пълен контрол по веригата за доставки и чрез бързо производство на малки партиди той може да отговори на тенденциите с нови дрехи много по-бързо, отколкото конкурентите му. Но осъществяването на тази визия се сблъсква с логистични пречки, докато Ортега не среща Хосе Мария Кастелано. Компютърният експерт Кастелано му помага да разработи нов, технологичен подход към дизайна, производството и дистрибуцията на дрехи. Чрез компютърно проследяване на стоковите наличности и търсенето по цялата верига на доставките от фабриката до магазина, компанията може да пуска на пазара малки партиди, за да отговаря на променящите се вкусове на потребителите в рамките на седмици. За клиентите, свикнали да чакат с месеци най-новата мода, това сигурно е изглеждало като някаква магия.

Към 1983 г. Zara вече имат девет магазина в най-големите градове на Испания, всички разположени в луксозни търговски квартали, както и център за логистика и дистрибуция в Артейхо с площ 10 000 квадратни метра. През 1985 г. е създадена Inditex, холдинговата компания на Zara. През 1988 г. Inditex започват международна експанзия с магазин в Португалия, а към времето, когато първият американски магазин на Zara предизвиква фурор в New York Times през 1989 г., „моменталната мода“ вече се е превърнала в чиста наука. Компанията се е разраснала с безпрецедентен темп, като само за предходните две години продажбите са се удвоили до 380 милиона долара. Гигантите на текстилното производство просто не могат да се конкурират със скоростта на вертикално интегрираната Zara. Парадигмата се променя до такава степен, че цялата индустрия трябва да се трансформира. Но Zara не са сами. Те имат сериозна конкуренция в лицето на шведска компания, известна като H&M, основана от също толкова ловък и решителен предприемач.

* * *

След края на Втората световна война тридесетгодишният ЕрлингПерсон напуска Швеция, за да посети Съединените щати. Персон иска да се впусне в едно класическо американско пътешествие, любопитен да разбере как работи тази динамична и бързо нарастваща икономика, толкова различна отопустошения от войната Стар свят. Америка е нация на амбициозни новатори и Персон разбира, че бъдещето на бизнеса ще се прояви първо там.

Докато обикаля американските градове, Персон е смаян от размера и ефективността на магазините, които вижда. Те са големи, ярки, пълни до горе с популярни продукти, които бързо се сменят по рафтовете. Всеки аспект от пазаруването в тях демонстрира изобилие, достъпност и бързина. Вдъхновен от тези нови перспективи, се завръща в Швеция и през 1947 г.отваря в малкия град Вестерос магазин за дамски дрехи на изгодни цени. Марката Hennes, която на шведски означава „Нейното“, процъфтява. След няколко години отваря още един магазин в Стокхолм. През 1954 г. пуска цветна реклама за Hennes на цяла страница в най-големия ежедневник в Швеция и компанията се разраства още повече. Време е да се погледне отвъд дамското облекло. Стокхолмската Mauritz Widforss отдавна е любима марка на активните шведски мъже, които обичат да ходят на лов и за риба. През 1968 г. Hennes придобиват Mauritz и като комбинират имената на двете марки, разширят бизнеса си и към мъжките облекла.

Шейсетте години са период на растеж за компанията, като в Швеция се отварят четиресет и два магазина Hennes&Mauritz, следва и международна експанзия в Норвегия, Дания, Обединеното кралство, Швейцария. През 1974 г. Hennes&Mauritz стават публична компания, преименувайки се на H&M.

* * *

Както H&M, така и Zara постигат успеха си, като копират успешните дизайни на други компании. Но това не са набързо скалъпени ментета. И двете компании изпипват детайлите докрай. Цените им са ниски, а качеството – повече от добро за клиент, който ще дойде пак след няколко седмици, за да си купи поредния външен вид, слязъл от поточната линия. Въпреки че двете компании внимателно модифицират своите имитации, за да си нямат правни проблеми, това невинаги им се отдава. През 2011 г. дизайнерът Кристиан Лубутен безуспешно съди Zara за продажба на обувки с червена подметка – концепция, която той по-рано е запазил като марка. Но модните дизайни винаги са били трудни за защита от правна гледна точка. Съдът застава на страната на Zara, въпреки че от разстояние обувката на Zara много лесно можеда се сбърка с далеч по-скъпата Louboutin.

През 80-те години и H&M, и Zara се разрастват изключително бързо. От самото си начало те поставят на първо място бързото пускане на пазара, за д абъдат в крак с модата –но, от друга страна, двете компании подхождат към растежа по много различен начин. H&M обичат да експериментират – например пускат собствен каталог за поръчки по пощата, за да докарат модата си до домовете на клиентите, а по-късно са сред ранните участници в електронната търговия. За разлика от тях Ортега запазва своя фокус върху скоростта и непрекъснато усъвършенства системите на Zara точно както братята Макдоналд методично проектират ресторанта си, за да правят хамбургери възможно най-ефективно. Целта му си остава „мигновената мода“, или поне мода,която е колкото се може по-близо до „мига“. Затова всеки аспект от дейността на компанията трябва бъде специално проектиран.

От опита си в търговията на дребно Ортега знае, че една тенденция може да дойде и да си замине за по-малко от месец. За да постигне максимална гъвкавост, той решава, че Zara ще изпращат до магазините само поняколко дрехи от всеки стил, с възможно най-малко допълнителни бройки в склада. За да компенсират това, те ще доставят нови дрехи възможно най-често, за да може бързода се адаптират към променящото се търсене на всеки артикул.

За да бъдат в крак с постоянно променящите се вкусове,служителите в магазините са обучени да търсят обратна връзка от клиентите – оплаквания, предпочитания, заявки за определени артикули – и систематично да докладват тези данни до централата. Използвайки компютърната система за инвентаризация на Кастелано, а впоследствие и нови технологии като

RFID тагове, изчерпателните данни за всички модели дрехи може да се комбинират с тази обратна връзка, за да се получи актуална картина какво се продава и какво – не, и защо. След което дизайнерският екип на Zara бързо преработва съществуващите дизайни и ги изпраща във фабриката. Две седмици по-късно в магазините пристига нова пратка, съдържаща партиди с дрехи, отговарящи на най-новите данни. Няколко едновременни заявки за шал в определен розов нюанс в три различни града може да се превърнат във вълна от розови шалове,появяващи се на хиляди места посвета. И всичко това само за четиринадесет дни.

Поддържането на постоянна скорост при такова непредсказуемо търсене изисква невероятна гъвкавост. За да се справят с това, фабриките наInditexработят само четири дни иполовина в седмицата, като оставят място за допълнителнисмени в случай на евентуаленскок в търсенето. Въпреки чеInditex възлагат продуктите, които по правило се залежаватпо-дълго по рафтовете, като например тениски, на фабрики вАзия, за да се възползватотпо-ниските разходи за труд, повече от половината им дрехиса произведени в собствените имфабрики или в близост доцентралата. За стиловете с по-кратък живот бързото пускане напазара е по-важно от разходите – каква полза отпо-високиямаржна печалба за дрехи, които никой вече не иска? Във всеки случай по-високите разходи,свързани с използването на собствени работници или на фабрики извън Азия обикновено се компенсират от по-бързитесрокове на реализиране на продукцията и липсата на залежали стоки, пълнещи складовете.

За да бъдат в крак с най-новите модни тенденции, Zaraразпращат из целия свят екипи от анализатори, които посещават студентски градчета, нощни клубове, концерти – всичкиместа, където една нова тенденциябимогла да се превърне вглобална. Технитеоткритиясе изпращат обратно до централата в Артейхо, където дизайнерите веднага започват работа потези нови стилове. Двеседмици по-късно, една нова дреха,появила се само в единилидва модерни града, изведнъж сенарежда на стелажите на Zaraизцелиясвят.

С нарастването на влиянието наZara се променя и поведението на потребителите. Хората се пристрастяват към постоянния поток от нова мода. „Когатоотивате в Gucci или вChanel през октомври, знаете, чеимашанс същите дрехи да савсе още там и презфевруари“, обяснява редакторът на модносписание МасудГолсорхи. „ПриZaraзнаете, че ако не го купите точно тук и сега, в рамкитена 11 дни цялата стока ще сесмени. Купуватегоилисега, илиникога. И понеже цените сатолкова ниски, го купувате сега.“

* * *

За разлика от Zara, H&M постигат своята бързина и гъвкавост, като се отказват от собствени фабрики и вместо това си сътрудничат със стотици външни доставчици, представляващи хиляди фабрики. Също така за разлика от своя конкурент, H&M винаги са използвали силата на маркетинга и рекламата, за да се позиционират – още от първата си пълноцветна вестникарска реклама през 1954 г.

В края на 80-те години се появяват супермоделите. Някои от топмоделите се превръщат в истински знаменитости: виждаме ги в ток шоута, в жълтата преса, даже се снимат в известни филми, като същевременно печелят безпрецедентни пари за своята работа като модели. През 1990 г. H&M стартира коледна кампания за бельо с участието на Ел Макферсън, еднаот така наречените първоначални супермодели. През цялото това десетилетие Макферсън, както и много други от първитесупермодели – СиндиКроуфорд, Клаудия Шифър, КристиТърлингтън, Линда Евангелиста, Наоми Кембъл – ще се появяват редовно в кампании на H&M.

За разлика от това Zara, подобно на своя избягващ медиите основател, води политика „без маркетинг, без комуникации“. „Компаниятанеговориза себе си“, обяснява говорителна Inditex. „Идеятабешеклиентътдаговоризакомпанията.“

Zara воюва срещу агресивната реклама и крещящите дизайнерски партньорства на H&M посредством недвижими имоти, като влага капитала, който обикновено отива за телевизионни реклами и ухажване на знаменитости, за да осигури отлични места за магазините си в най-престижните търговски улици по света. За разлика от H&M позиционирането на Zara е физическо – те засилват вниманието към своите дрехи, като отварят магазини в съседство с луксозни марки като Prada и Gucci.

Inditex търсят необичайни или емблематични сгради, които да се открояват: манастир в Саламанка, хотел от XVIII век в Атина (три древни римски надгробни плочи още се виждат от входа), даже магазин на Пето авеню в Манхатън, в най-скъпата сграда, която някога е продавана в Ню Йорк. Дизайните на H&M винаги са били екстравагантни, но през 2004 г. светът на модата преживява сеизмичен шок, когато компанията обявява пускането на лимитирана колекция, изработена от самия Карл Лагерфелд. Шестдесет и пет годишният Лагерфелд е смятан от мнозина за най-емблематичния жив моден дизайнер. Той е създал не една легендарна колекция за Chanel и Fendi. Сега дизайнерът ще представи тридесет различни стила с H&M – само за част от цената на останалите дрехи, които някога е създавал. Тениска с лицето на Лагерфелд за двадесет долара, блуза за четиресет и девет, яке с пайети за сто двадесет и девет – за любителите на модата това изглежда твърде хубаво, за да е истина.

„Винаги съм бил очарован от H&M – обяснява Лагерфелд –защото хората, които си купуват Chanel и други скъпи неща,пазаруват също и там. За мен това е модата днес.“ Лагерфелд, който се е надявал, че така неговите дизайни ще получат достъп до повече хора, е дълбоко разочарован от решението на H&M да произведат дрехите му в ограничени серии. „Планът беше това да продължи две седмици, а всичко приключи за 25 минути“, казва той. „Съжалявам за клиентите, защото на мен ми харесва идеята всеки да може да носи Лагерфелд.“ H&M обаче са развълнувани от резултата. „От около 60 години сме в този бизнес и никога не сме виждали подобно нещо“, казва маркетинговият директор на H&M. „Изненадани сме също толкова, колкото и клиентите.“ До следващия месец продажбите на компанията се увеличават с 24%. Това е експеримент,който си струва да се повтори.

Като погледнем назад, 2004 е годината на триумфа на модела на „бързата мода“, който Zara и H&M създават съвместно. Между сътрудничеството на Лагерфелд с H&M и двухилядния магазин на Zara, новият подход за задоволяване на потребителските желания възможно най-бързо още докато се формират се превръща в доминиращ режим на тази индустрия. Бързата мода вече е просто мода. Версаче, Роберто Кавали, Александър Уанг, Стела Макартни и други модни светила създават свои собствени колекции за H&M. Влиянието на Zara междувременно може да се усети в пълната промяна на темпото на останалата част от индустрията. „Те прекъснаха вековния моден цикъл с две колекции в годината“, казва Масуд Голсорхи. „Сега почти половината модни компании от висок клас правят от четири до шест колекции всяка година. Това е изцяло заради Zara.“

Пандемията от коронавирус принуди както H&M, така и Zara да затворят хиляди свои обекти, но и двете компании реагираха на това с характерната си скорост, като бързо смениха позицията си и наблегнаха на онлайн търговията на дребно –промяна, която в крайна сметка може да се окаже постоянна. Времето ще покаже.

Но, независимо какво ще е бъдещето на техните физически магазини, H&M и Zara вече промениха из основи глобалните нагласи по от ношение намодата. Вместо да бъдат ценени и пазени, сега дрехите се възприемат като нещо за еднократна употреба. Хората купуват и изхвърлят дрехи много по-бързо, отколкото в миналото. Имайки предвид голямото количество отпадъци и замърсяване, свързани с производството на всяка една дреха, екологичните последствия от бързата мода са колосални. Въпреки че и двете компании са се зарекли да намалят изхвърлянето на опасни химикали и да разчитат повече на възобновяеми ресурси, те тепърва трябва да докажат, че полагат усилия, за да постигнат това.

Междувременно едно нещо е сигурно – устойчивостта сега е на мода. Колко ли бързо H&M и Zara ще реагират на променящите се вкусове?

 

Днес отбелязваме Деня на българското кино. Този ден е повод да си припомним незабравими реплики от родните ленти

Днес отбелязваме Деня на българското кино. 27 декември 2005 г. Министерският съвет обявява датата 13 януари за професионален празник на работещите в киното и официален ден на българското кино. Денят е избран защото на него през 1915 г.е направена първата прожекция на първия български игрален филм "Българан е галант". 10-минутната лента е дело Васил Гендов, който е и режисьор и актор в ролята на Българан в кратката няма комедия в стила на Макс Линдер. Това е римейк на филма, създаден през 1998 г. по оригиналните записки и сценарий на Васил Гендов. Сниман е в София на същите локации.

Сценаристи: Деян Статулов и Юлиан Минков, оператор: Стефан Куцаров, режисьор: Юлиан Минков.

От 1915 г. до сега се водят спорове дали наистина "Българан е галант" е първият български филм. Освен това има спорове и за точната дата на прожекцията. Самият филм дори не е съхранен на лента. Този ден е повод да си припомним култови цитати от любими БГ филми. Насладете им се:

Кит (1970)

- Риба, ама цаца... - Цаца, ама риба!

С деца на море (1972)

- А какво е командировка? - Когато ти плащат, е командировка, а когато ти си плащаш, е курорт.

* Имам да спя още 10 минути и идвам.

* Къде е Кирчо? Техните го търсят да го бият.

* Няма да е делфин това. Любов ще е.

Момчето си отива (1972)

Ай, ожени се, че да има време да се разведеш.

Преброяване на дивите зайци (1973)

Хубав край, хубави хора!

Селянинът с колелото (1974)

Турското ни кафе е виетнамско.

Криворазбраната цивилизация (1975)

- Въх, уби мъ!

* Е ти къф искаш? От нибету, със зюмбюли ли да дойди?

Вилна зона (1975)

- Аз например може и да не съм прав, но кюфтетата без лук не ги одобрявам.

* Едно е да искаш, друго да можеш, трето и четвърто е да го направиш.

Мъжки времена (1977)

Вашият ентусиазъм е алкохолен!

Топло (1978)

Ей, голям човек е дакелът!

* Чиче, дай 20 стинки, ша ти пея!

Двойникът (1980)

- Аз винаги съм разглеждал организъма като съвкупност от клетки.

* Като говориш с мен, ще мълчиш!

Дами канят (1980)

Ау, ти знаеш ли че имаш страшни очи!

* Вземи ме, лодкарьо, на своята ладия лека.

* Телефонирва ли някой?

Оркестър без име (1982)

- Паднал й бил гласът! Ами че наведи се да си го вземеш!

* Ти какво си мислиш, ма? И ние пушим цигари Кент и ядем бонбонки Тик-Так!

* - Абе, Гоше, ще оглушеем с това твое думкане, бе! Здравето ми взе! Ти мани ме мене, ами кокошките спряха да снасят, при 20 кокошки – яйца от пазара купувам! Аз и на война съм бил, ама такова чудо! Бомбардират, бомбардират, па спрат. Какво беше това чудо, какво беше това изкуство?

* Млад съм бе! Живее ми се!

* Ти знаеш ли как е почнал Луис Армстронг? При това негър, при това в Америка.

* Хората си имат договор още от миналата година, някакви холандци и три мадами за бара... Ню Джърси Систърс от Полша.

* Момент, да покажа на другарката певица Рени тоалетната.

* - Ники...ще ти скъсам ушите.... Нииики...щи скъсам главата.. гад мръснаа!

* Ай сиктир, ще й свиря десет дена под прозореца! Да не е Лайза Минели?

Куче в чекмедже (1982)

* Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път!

Я, какво смешно куче! - Като те захапе за дупето и ще видиш какво е смешно!

* - Ама и между софиянците имало големи серсеми. - Има. Големи серсеми. То повечето сме от селата, ама има.

Баш Майстора - На море (1982)

А, обвивка от бонбонче "Лукс".

Бон шанс, инспекторе! (1983)

- Таз наглед бистра водица, може да тръшне два тибетски яка! Два тибетски яка - да! Но инспектор Тюхчев - никога!

* Кокошка може да долети отвсякъде, яйце не!

Господин за един ден (1983)

Парите са тор, от която изникват красиви цветя.

Опасен чар (1984)

Мирише ми на командировка в Софийския Централен Затвор… От мен един съвет - килия 213, втория етаж, Южното крило. При бай Ставри… познавам го лично… Човекът е строг! Но справедлив. Много обича майтапите. Вие сте млад, ще излезете запазен.

* - Вече не се казва да построим кочина, вече се казва да реализираме кочина!

* - Роднина, милиционер, роднина, милиционер...

* Стига простотии бе, тате.

* Икономията е майка на мизерията.

* Не, дарлинг, ти си трезва като малко пухкаво пингвинче.

* - Ястребовски — свободен архитект, урбанист и еколог!

* - Вярвате ли във възкресението? - Умерено. Като всеки марксист.

* - Сиси боата тази вечер да излиза без змията. - Тя боата избяга... то всъщност беше смок.

* - Това какво е?

- Куче. Куче-касичка.

- Куче? Старомодно...

- Имаме модерни! Зар-касичка и шлем-касичка.

- Това куче защо е зелено?

- Това е крокодилче!

- Така ли? Защо не пише?

- Заяжда. От влагата...

- Лошо! Лошо, другарю...

- Седларов.

- Лошо, Седларов, лошо!

Търси се съпруг за мама (1985)

Като е чичо, защо няма коса?

Васко да Гама от село Рупча (1986)

Не знам, аз съм късоглед и пея в хора.

13-та годеница на принца (1987) - Аз съм само един прост магьосник. И то много прост!

* - Казва ли ти някой... Пък и смее ли човек да пита.

Вчера (1988)

Бийтълс… Бийтълс… К’ви са тия маймунски танци, вземете изтанцувайте по един валс, покажете че сте млади хора!

* Как може истината да се дели на две? Тя цялата истина е една. Аз на това ги уча всеки ден, че всички деца са равни. Поне докато са в училище.

* Не съм казвал, но пак повтарям.

* То от кино не се забременява!

* Само от добър приятел става качествен предател.

* Няма да си играем тука на абстрактен хуманизъм. Сега ще видите вий, кон боб яде ли!

Славена Шекерлетова

Проф. д-р Галина Лардева e преподавател по История на изкуството в АМТИИ от 2002 г. Завършила е изкуствознание в Национална художествена академия – София. От 2013 г. е художествен директор на Национални есенни изложби в Пловдив. От февруари 2020 г. е заместник-ректор на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“.

С нея разговаряме за избора да се занимава с изкуствознание, за предизвикателствата в това творческо поле и професия. Споменаваме и художникът Кольо Карамфилов, който почина преди 8 години, на 12 януари 2014 година.

Как стана така, че избрахте изкуството, в частност изкуствознанието за свой път и какво Ви донесе този избор?

ГЛ: Насочването ми към работата с изкуство е още от времето преди гимназията. Съществен подтик и ориентир в това време за мен беше телевизионната поредица „Цивилизацията“ на сър Кенет Кларк, а също и книгите на Кларк, които по това време се радваха на особено внимание у нас. Този избор ми носи и днес предимството да се занимавам с нещо, което ми е интересно и любопитно. При това познанието за изкуството е територия, която непрекъснато се развива.

Понякога към изкуствоведите има упреци, че слагат етикети, с което правят така, че да се говори само за определени творци, а в сянка остават други талантливи хора. Доколко е истината в това и възможно ли е да се промени?

ГЛ: Това са два въпроса. Мисленето не само на изкуствоведите, но и на всички останали в стереотипни рамки и шаблони представлява както прагматично улеснение, така и рефлекс на естественото желание за обозримост и ясен порядък. Но това мислене има недостатъка да приспива вниманието, да притъпява сетивата, да пренебрегва анализа на конкретното. Този основополагащ проблем засяга далеч не само творците, но например и мисленето за епохите, за жанровете, за школите и т.н. Отделен е въпросът за изграждането на канона – цялостната постройка, която разполага едни автори в центъра на вниманието, а други – в периферията. Канонът е резултат от въздействието на множество процеси, които при това не е задължително да протичат едновременно – в неговата система формули като „талантлив, но незаслужено забравен“ не действат. В исторически оформената плътна перспектива на канона невнимателно налепените етикети – както суперлативите, така и пренебреженията – падат от само себе си.

Изкуствоведската работа е комплексна и трудоемка, особено що се отнася до изследването и проучването на даден автор, например. Кое за Вас е най-голямото предизвикателство?

ГЛ: Може би именно изграждането и балансирането на тази комплексност на знанието за изкуството е от особена значимост – свързването, сговарянето на различни области, раздели и инстанции. И може би затова образователната роля и мисия на изкуствознанието представлява възел, който трябва във всеки момент да се уплътнява и надгражда. А именно плътността на този възел в момента е несигурна: в училище предметът „Изкуство“ се възприема като час за отдих, а в академиите специалността Изкуствознание се намира в дълбока криза.

Писането за култура и изкуство е специфична работа, малко са и журналистите у нас, които се занимават с това. Но има развитие в тази посока можем да четем онлайн медии като Въпреки, Тоест, в някои медии има хора, които пишат само за изкуство и култура. В БНТ все още поддържат такива тематични предавания, БНР може би има най-наситена програма в това отношение. Но сякаш не е достатъчно. Сякаш има нужда тези „новини“, тези разговори с художници, писатели… да бъдат по-чести, по-наситени. Нещо, което може би знаем, че вероятно няма да се случи. Но да си представим, че се е случило. Това как би се отразило на хората, според Вас?  

ГЛ: Недостатъчен е не толкова броят на публикациите или на пишещите, колкото техният авторитет, тежестта на текстовете им – недостатъчно е проблемното аналитично писане, защото то е онова творческо писане, която кара художествената творба да оживее, а не импресионистичните похвални слова по повод на поредните „етапни изложби“. Недостатъчни са не местата, а инфраструктурните мрежи, които те разполагат – неточен е начинът, по който тези мрежи търсят да проникнат в живота на обществото, затова и не успяват. Не удовлетворява медийният макромодел, по който изкуството или се разполага като новина редом с останалите, или пък се отделя от пространството на новините като софт-новина.

От девет години сте артистичен директор и куратор на Националните есенни изложби в Пловдив. Това не е много време за изкуството, но имайки предвид колко бързо се променя светът, в който живеем и благодарение на технологиите, но и  заради развитията в чисто социален, обществен план. В този смисъл как се променят Есенните изложби през това почти едно десетилетие?  

ГЛ: Общата картина на българското съвременно изкуство се променя бързо: появяват се нови лица с нов поглед, представите за творческа новост се променят, променят се и възгледите за ролята и мястото на изкуството в живота на днешния човек. В конкретен план: ако по-рано дизайнът, дигиталните образи и езици навлизаха в полето на изкуствата, то сега те са вече пренесени във визуалната памет и изобщо в творческия рефлекс. Една от основните задачи на Национални есенни изложби е да долови тези трансформации и да откликне на тях, като по такъв начин запази следа от процеса на развитие.

Надявам се през 2022 година отново да видим творбите на различни автори в този форум, очертали ли сте вече новата посока? И как избирате хората, които да участват?

ГЛ: Да, може да се каже, че посоката е вече очертана. Изборът и тази година следва цялостната политика, която наложих в последните години за представяне на изявени имена и явления в регистъра на изящните изкуства – в живописта, графиката, фотографията, скулптурата, като насочването към авторите става независимо от възрастта им, с трайното присъствие на нови имена в художественото поле, редом с утвърдени артисти.

Извън Есенните изложби вече, коя е изложбата, която Ви достави най-голямо удовлетворение и е била вдъхновяващо предизвикателство?

ГЛ: Измежду изложбите, които реализирах докато работих в Градската галерия, особено интересна и ползотворна за самата мен беше работата по музейната изложба „Акварелното богатство на галерията“ (2002). Сред международните си кураторски работи бих откроила Българо-канадския проект „Hold your breath“ (2000), доколкото ми даде организационен опит от нов порядък, а от по-новите изложби ще посоча „Необозримо за Кольо К.“, която направихме с Радост Коцева (2019).

Преподавател сте в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ Пловдив, какво вълнува младите творци по отношение изразяването в изкуството?

ГЛ: Струва ми се, че младите творци днес се вълнуват от непосредствени въпроси – доминантно за тях е не толкова да знаят и да чувстват, колкото да могат и да правят. За тях времето на следване е отредено за натрупване на практически опит, като от значение за тях е да не губят твърде много време и да могат да продължат с летящ старт в живота още от годините на учението си.

В едно интервю художникът Кольо Карамфилов казва, че „Няма равен старт в нещата, които правим тук и там“, има предвид България и чужбина и колко е трудно на художниците у нас. Възможно ли е това някога да се промени и как, съществува ли такъв път у нас въобще?

ГЛ: Никъде и в нищо няма равен старт. Културата на западния свят се основава върху агоналната представа за такова състезание, което е без начало и без край: всеки започва отнякъде и завършва някъде, преминава по своя си път, среща хора по пътя си. Ясно е, че средите са от съществено значение за създаването на твореца, изобщо на всяка личност, но също така е ясно, че няма как човекът да присъства паралелно в две среди, за да може да отчете това въображаемо състезание със себе си: „аз у нас“ срещу „аз в Канада“ срещу „аз в Сомалия“ и т.н. Но специално за произвеждащите изкуство това не е от същностно значение. Атанас Далчев обръщаше внимание на това, че голяма поезия имат и племенните народи – литературна критика обаче имат само тези с трайни и системно създадени културни наслоения. Значимият творец е неразделен от своето място и от своя път – затова по никакъв начин не можем да си представим Кольо Карамфилов например като канадски автор.

На 12 януари се навършиха 8 години от неговата смърт. С какво го помните вие като човек и творец? И да си спомним, че през зимата на 2019-та година Вие бяхте куратор на ретроспективната изложба в ГХГ Пловдив „Необозримо за Кольо К.“?

ГЛ: Кольо Карамфилов е чудесен и ярък пример за това колко динамични и взаимно проникващи са отношенията на човека и неговата среда. И как всъщност тази динамика създава художествения продукт, а далеч не само ръката на твореца. Но наред с художествения продукт тази динамика създава и насочва нещо неуловимо, което мислим като дух на времето. Кольо Карамфилов беше спонтанен, принципно неуправляем, вечно играещ човек, празничен, ироничен и сантиментален като годините на българския преход. Но добротата му си беше само и единствено негова и тя разцъфваше напук на негостоприемното време, в което живя.

И да завършим с това - с какво би Ви се искало да се срещате в полето на изкуството и културата повече и има ли нещо, което Ви липсва там? А нещо, което Ви радва като развитие?

ГЛ: Бих искала в изкуството да има повече разговор. Не разговор за изкуството. А пълноценен разговор, в който границите между изкуство, критика, исторически разказ, рецепция се стопяват.

Специална програма български филми ще може да гледаме в LUCKY Дом на киното по случай 13 януари – Ден на българското кино. Той се отбелязва от 2005 година по повод датата на първата публична прожекция на филма на Васил Гендов „Българан е галант”. Събитието е организирано с участието на Националния филмов център.

Събитието се провежда в няколко града в страната. Прожекциите от програмата „13 филма за 13 януари“ са с ВХОД СВОБОДЕН. Специално за филмите „Страх“ и „Като за последно“ предварително трябва да се вземат пропуски от касата на LUCKY Дом на киното. Ето и програмата:

 14:00 часа: Селекция „Анимационни филми“

„Болт“ (аним.) – 2020, режисьор Илия Шекерджиев, 8’

Награда за анимационен дебют на фестивала „Златен ритон“

„Глич в йерархията“ (аним.) – България-Австрия, 2019, режисьор Весела Данчева, 7’

„Мармалад“ (аним.) – 2020, режисьор Радостина Нейкова, 5’

„Сантяго“ (аним.) – 2020, режисьор Анрдей Кулев, 16’

Голямата награда за анимационен филм на фестивала „Златен ритон“

Награда за български късометражен филм на 25-ия София Филм Фест

 14:45 часа:

„Призрак“ (аним.) – 2020, режисьор Сотир Гелев, 28’

Специалната награда на журито и награда на критиката за анимационен филм на фестивала „Златен ритон“

 „Човекът кал“ (аним.) – 2020, режисьор Пламен Николов, 6’

 15:30 часа: Селекция „Документални филми“

„Луцифер“ (док.) – 2020, режисьор Мария Николова, 56’

Награда на Община Пловдив на фестивала „Златен ритон“

 16:30 часа:

„Преди края“ (док.) – 2020, режисьор Елдора Трайкова, 54’

2 награди от фестивала “Златен ритон” – Голямата награда за документален филм и за режисура

 17:30 часа: Селекция „Късометражни филми“

„Магаре“ (к/м) – 2021, режисьор Мартин Негрев, 22’,

с участието на Красимир Доков, Голямата награда за късометражен игрален филм на фестивала „Златна роза“

„Мона Лиза“ (к/м) – 2020, режисьор Веселка Кунчева, 10’

с участието на Милица Гладнишка, Данаил Обретенов

Наградата на критиката за късометражен филм на фестивала „Златна роза“

„Хлад“ (к/м) – 2021, режисьор Девина Василева, 21’

с участието на Васил Василев-Зуека

 18:30 часа

 „Страх“ – 2020, реж. Ивайло Христов, 100’

с участието на Светлана Янчева, Майкъл Флеминг, Стоян Бочев

4 награди от фестивала „Златна роза”, вкл. за най-добър филм и актриса на Светлана Янчева; Талин – Голямата награда; българското предложение за „Оскар“ за международен филм

20:30 часа

„Като за последно“ – 2020, реж. Ивайло Пенчев, 118‘

С участието на Мария Бакалова, Малин Кръстев, Филип Аврамов и др.

Страница 343 от 2340

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…