Капана.БГ

Капана.БГ

За няколко забравени достойни и забележителни българи, оставили трайна следа в българската история, разказва в книгата си „Сенки и лица от Десети пехотен Родопски полк“, първа част, пловдивчанинът Георги Кременаров. Сред възкресените в изданието герои са режисьорът и сценарист Въло Радев, писателят мемоарист Михаил Кремен, командирите на полка Кирил Христов и Веселин Вълков, Кирил Сидеров, Васил Влайков, редникът Петко Кременаров, военни дейци, чиновници, селяни.

 

Премиерата на книгата е на 8 ноември, сряда, от 18 часа във Военен клуб в Пловдив. Ще бъде представен и кратък филм за описаните в книгата личности.

 

Малко известни факти, драматични човешки съдби присъстват в увлекателното, но исторически правдиво повествование на Георги Кременаров, който е адвокат по професия.

 

„Книгата поставя въпроси, на които историята ни отговаря с догадки или дава уклончиви отговори, които сега – един век след събитията, не ни удовлетворяват. Въпроси, на които и днес търсим отговор: А можеше ли да не се случи всичко това?! Кому бе нужно и защо бе пролята толкова много българска кръв?! Можеше ли всичко да бъде по-инак, по-човешки?! Обществото ни и днес като че ли не може да намери помирение“, смята Георги Кременаров.

 

Пишейки за последните двама командири на полка, книгата надхвърля първоначалните си цели и навлиза в дебрите на перманентната гражданска война в България, започнала на 9 юни 1923 г. и завършила някъде към края на 50-те години на ХХ век. Тази война е отнесла едни от най-достойните чеда на България, категоричен е авторът.

 

Изданието от 170 страници представлява научно изследване, но трудът е написан на достъпен и интересен език. „Смятам, че книгата „Сенки и лица от Десети пехотен Родопски полк“ би могла да бъде полезна едновременно на специалистите историци и на всеки, който се чувства българин и се интересува от родната история“, уточнява Георги Кременаров.

 

Предстои представяне на книгата също и в Хасково на 15 ноември, 2023 г., сряда, от 17,30 часа в Регионална библиотека „Христо Смирненски“. Седмица по-късно – на 22 ноември 2023 г., сряда, авторът ще гостува от 18 часа във Военен клуб – Стара Загора.

Истинска радост е за галерия Лабиринт да покани ценителите на изкуството на самостоятелната изложба на утвърдения художник Станимир Видев! 

 

От 9 до 23 ноември уютното пространство на галерията, разположена в етаж от стогодишна къща в сърцето на Пловдив, ще приюти най-новите му творби. Наред с живописни произведения, авторът е приготвил за тази изложба и специална селекция от рисунки.

 

Сред любителите на изящното изкуство Станимир Видев няма нужда от представяне. Още с първата си самостоятелна изложба през 1986 г. в  Пловдив ( част от Националните Есенни Изложби) до ден днешен с всяка своя изява художникът завладява публиката не просто с майсторството си, но с енергията и богатството на живописната материя, подчинена на финия баланс между мощната емоционална експресия и дълбочината на човешките мисли и преживявания. В платната му се потапяме в една абстрактна, почти музикална симфония от цветове, линии и форми, която издига визуалния разказ от конкретиката на места и хора до общочовешкото и вечното. Станимир Видев е представил повече от 30 самостоятелни изложби, а негови картини са собственост на Националната Художествена Галерия, музеи и сериозни частни колекции в страната и чужбина. Носител е на редица национални и международни награди, два пъти носител на награда „Пловдив“ за 1997 г. и 2007 г.

 

Заповядайте да споделим този празник в присъствието на автора и с музикалните изпълнения на впечатляващите Ангел Демирев (китара) и Христо Минчев (бас) на 9.11 от 18 ч в галерия Лабиринт, ул. Ангел Букорещлиев 1.

Днес от 18:00 часа в Дом на културата „Борис Христов“ ще състои събитие, посветено на традициите и културата на Кралство Мароко. Организатори са Община Пловдив и Посолството на Кралство Мароко. Сред гостите на откриването ще бъдат Нейно Превъзходителство г-жа Закия Ел Мидауи, Посланик на Кралство Мароко и заместник-кметът по култура, археология и туризъм на община Пловдив Пламен Панов.

 

Предстои едно вълнуващо, виртуално пътуване из северноафриканската държава, в което публиката ще може да се наслади на изложбата на известния пловдивски фотограф Минко Михайлов „Мароко – вдъхновение в цветове“, да опита от специалитетите на мароканската кухня и мароканския чай – запазена и до днес вековна традиция, както и да се запознае с типичните марокански женски костюми – Кафтани.

 

Кадрите в експозицията са заснети в период от 10 години и включват пейзажи, портрети, архитектура и улични сюжети. Представените фотоси ще срещнат посетителите с колоритни хора и впечатляващи места от Кралство Мароко. Пречупени през погледа на фотографа Минко Михайлов, те предават духа на тази екзотична северноафриканска страна. В експозицията има включени непоказвани кадри пред пловдивската публика от последното му пътешествие през 2023.

 

Типичните марокански женски костюми са ръчно ушити приказни одежди, които мароканските жени носят само на специални поводи. Те ще бъдат представени от красивите момичета на Фолклорен танцов ансамбъл „Дилянка“ Пловдив.

 

Входът е свободен!

Поредното издание на любимата кинопанорама Киномания 2023 ще се проведе от 17 ноември до 3 декември. В рамките на малко повече от 2 седмици ще видим 29 заглавия с най-новото от арт-киното от целия свят. Фестивалът ще се проведе на обичайното място LUCKY Дом на киното.

 

Киномания се открива с прожекция на най-успешния фестивален български филм за тази година – „Уроците на Блага“. Режисиран от Стефан Командарев и с неповторимото участие на Ели Скорчева, завърнала се на големия екран след десетилетия пауза, филмът спечели куп награди, сред които няколко престижни отличия на фестивала в Карлови вари в Чехия. Филмът взе голямата награда „Кристален глобус“, наградата на екуменическото жури, както и приз за най-добра женска роля на Ели Скорчева. Прожекцията е на 17 ноември от 18:30 часа.

 

Още един от наградените филми в Карлови Вари идва в Пловдив за Киномания. Това е френският „Въпрос на чест“ под режисурата на известния актьор Венсан Перес. Филмът спечели „Наградата на публиката“ в Чехия, а прожекцията в Пловдив ще бъде на 24 ноември от 18:30 часа.

 

Феновете на Уди Алън няма да бъдат разочаровани, тъй като големият режисьор се завръща с поредно заглавие – „Чист късмет“, Филмът е френска продукция с много любов, изневери и отмъщение, а на екрана ще видим изгряващата звезда на фреското кино Нилс Шнайдер, както и добре познатия Мелвил Пупо.

 

В дългоочакваното от киноманите заглавие „Жан дю Бари: Фаворитката на краля“ също ще видим Мелвил Пупо, но там прожекторите са насочени към Джони Деп и Майуен, която е и режисьор на лентата. Филмът, станал централна тема на фестивала в Кан, ни праща в XVIII век във Франция, където Деп играе крал Луи XV, a Майуен – куртизантката от заглавието. Прожекцията е на 1 декември от 18:30 часа.

 

Друго голямо име от света на киното ще гледаме във „Великият беглец“. Там ще се запознаем с историята на 80-годишен старец, който бяга от старческия си дом, за да се включи в честването на 70-ата годишнина от Десанта в Нормандия, а на големия екран ще се срещнем с великия Майкъл Кейн. Филмът е 22 ноември от 18:30 часа.

 

Киномания 2023 се провежда със съдействието на Община Пловдив. Билетите ще са в продажба от понеделник, 6 ноември, с цена от 10 лева и 8 лева намален за учащи и пенсионери.

Премиерата на документалния филм „Улица Васил Урумов – Пловдив – щрихи към един портрет“ ще се състои на 18 ноември от 17.00 часа в Lucky Дом на киното.

 

Събитието е с вход свободен. Създаването на този филм е част от програма Наследство 2023 на Пловдив – Европейска столица на културата 2019. Проектът се реализира от режисьора Георги Кайцанов в съавторство със Светлана Урумова.

 

Какво се крие зад името изписано на табелката на улица „Васил Урумов“ в Пловдив – Европейска столица на културата 2019?

 

Уникална творческа личност с многопластово влияние върху духовния климат на града през 60-те и 70-те години на ХХ век..

 

Български поет, на когото е забранявано да публикува, но неговите колеги му посвещават възторжени стихове. Журналист, художествен и театрален критик, на когото художниците от Пловдивската школа рисуват серия портрети от признателност за презентациите му… И който, уволняван от работа за бунт срещу тоталитарната система, години наред, като независим рецензент, отразява художествени, литературни и театрални събития и се превръща в „неотстраним човек, който запълва почти сам културни празнини в Пловдив, като без показност върши това, което е задължение на цели колективи и институции“… Безотговорни комунистически репресии доведоха до ранната му смърт.

 

Васил Урумов живее от 1930 до 1979 година. Едва след промените през 1990 година му е присъдена Награда „Пловдив“ за стихосбирката „Не ми завиждайте“. От тогава е кръстена улица на името му. Както писаха изследователите: „Усещаха хората в този град, че дължат нещичко на човека…, който беше толкова пловдивско явление, че ако не съществуваше щяхме да го измислим… Като наше подобие и наш антипод…“

 

Творческият екип – Георги Кайцанов и Светлана Урумова споделят:

 

Нашият филм е едно поетическо есе… Опитахме се да обединим богатата колекция на семейния архив с мозайка от официално публикувани спомени на негови съвременници – колеги и приятели, критици и изследователи. Като майстори на перото те успяват да предадат емоционално от различни ракурси специфичните си усещания от срещите с поета. Майстори на четката пък ни дадоха възможност да илюстрираме разказа с цяла галерия от негови портрети и да ги съчетаем с лирическите му бисери, разпилени из периодиката, но събрани тук в едно виртуално томче поезия. Проникновеното изпълнение на стиховете от актьора Димитър Селенски допринася да съпреживеем удивлението на съвременниците му от откритието, че Васил Урумов е нещо повече от поет, журналист и театрал… В представите им той остава онзи жизнено необходим чудак, който доказа, че може да се живее свободно, в една алтернативна реалност, за тях немислима в тогавашната тоталитарна атмосфера…

 

Никога в ролята на жертва… „Щастлив като открадната секунда…“

Книгата „Третият слой“ от Гергана Лаптева ще бъде представена тази вечер от 17:30 часа в Конферентна зала на НБ „Иван Вазов“.

 

Публиката ще има възможност да разговаря лично с авторката, която ще присъства на представянето, организирано от Клуб „Аптека за душата“ и Библиотеката.

 

Входът за събитието е свободен!

 

Гергана Лаптева е съвременен български писател, автор на три пътеписа за Южна Америка и Антарктида и на романите „Монетата“ (2020 г.), „Божествен аромат“ (2021 г.), „Тайната от Апамея“ (2022 г.) и „Третият слой“ (2023 г.), вдъхновени от действителни събития и актуални теми от нашето съвремие. Жанрът, в който твори е исторически трилър.

 

Книгите й ни пренасят назад във времето, за да ни разкрият дълбоко пазени тайни и да ни разкажат по увлекателен и емоционален начин малко познати истории за известни личности и места.

Гергана Лаптева е родена в София. Завършва Училището по изящни изкуства „Илия Петров“ със специалност „Живопис“. Висшето си образование получава в СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Палеонтология“. Член е и работи в Българския антарктически институт и в Националния център за полярни изследвания. Участник е в седем експедиции до Антарктида. Участва като художник и фотограф в редица еко арт проекти. Основател е и координатор на програмата ЕКОАНТАР.

 

Името на Гергана Лаптева носи остров Лаптева. То е дадено от Комисията по Антарктически наименования (към МВнР) за приноса на Лаптева към дейността на България в Антарктика. Островът се намира в архипелага Палмер, Западна Антарктида.

Известният живописец Николай Няголов ще представи своята голяма юбилейна изложба „ПО ПЪТЯ“ в Зала „2019“ на ул. „Гладстон“ 32 от 7 до 26 ноември 2023 г. Изложбата ще се открие на 7 ноември в 18:00 часа.

Тя има ретроспективен характер и неговите произведения – включва живопис и рисунки, създадени в три различни години през последните десетилетия. Ще се видят както линеарни и декоративни композиции, така и експресивни живописни решения, като най-ранната творба датира от 1992 г.

Николай Няголов е роден на 2 ноември 1963 г. в Ловеч. През 1982 г. завършва ССХУ за приложни изкуства в Троян, специалност Керамика. През 1988 г. се дипломира в специалност Графика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ при проф. Мотко Бумов.

Член е на Съюза на българските художници и на Дружеството на пловдивските художници.

Николай Няголов има десетки самостоятелни изяви в България, САЩ и Германия. Участия в международни изложби и съвместни проекти, по-важни от които са:

„Мир между пространствата“, Виена; „Съвременно българско изкуство“, Белмонт, САЩ; „Български художници“, о-в Св.Ахил, Гърция; Триенале на творби върху хартия, Тайпе; „Балканска среща“, Охрид; „Българско изкуство“, Магдебург; „В търсене на отражението си“, Пловдив; „Културен мост Германия – България“, Берлин и други.

Негови творби са притежание на цени от България, Великобритания, Германия, САЩ, а също и в няколко музея на изобразителното изкуство в България и страната.

От 1989г. е редовен преподавател по рисуване и комбинаторика в Национална гимназия за сценични и екранни изкуства в Пловдив.

Изкуствоведът и директор на Градска художествена галерия – Пловдив Красимир Линков пише за него:

„Да е прецизен и впечатляващ, да владее материала и да експериментира с подчертан естетически жестък върху техниката и технологията на живописване, е част от артистичната философия и практика на художника Николай Няголов.

За да индивидуализира своите въображаеми абстрактни пейзажи, той вписва няколко ключови знака като луна, звезди, дърво, риба или спирали. За да създадете нова реалност, колажира природни отломки, без да бъде изследовател на природата или бита. При него посочването на художествени взаимовръзки и изпращането на идейни послания става чрез заиграване с богатството на формати, проблемите на разнородната фактура и възможностите на цветните гами…“

Страница 131 от 2337

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…