Фотоизложба, мароканска кухня, чай и традиционни носии очакват посетителите в понеделник

Община Пловдив и Посолството на Кралство Мароко в България имат удоволствието да поканят пловдивчани и гостите на града на 6 ноември, понеделник, от 18:00 часа в Дом на културата „Борис Христов“ на вълнуващо, виртуално пътуване из северноафриканската държава. Събитието ще бъде открито от Нейно Превъзходителство г-жа Закия Ел Мидауи, Посланик на Кралство Мароко.

Посетителите ще могат да се докоснат до традициите и културата на Кралство Мароко като опитат от специалитетите на мароканската кухня и мароканския чай – запазена и до днес вековна традиция, както и да се запознаят с типичните марокански женски костюми – Кафтани. Тези ръчно ушити приказни одежди, които мароканските жени носят само на специални поводи, ще бъдат представени от момичетата на Фолклорен танцов ансамбъл „Дилянка“.

Освен да се докоснат до мароканската кухня и традиции, гостите ще могат да се насладят на изложбата на известния пловдивски фотограф Мино Михайлов „Мароко – вдъхновение в цветове“. Кадрите в експозицията са заснети в период от 10 години и включват пейзажи, портрети, архитектура и улични сюжети. Представените фотоси ще срещнат посетителите с колоритни хора и впечатляващи места от Кралство Мароко. Пречупени през погледа на фотографа Минко Михайлов, те предават духа на тази екзотична северноафриканска страна. В експозицията има включени непоказвани кадри пред пловдивската публика от последното му пътешествие през 2023.

Образователнo-предприемаческата инициатива AI & I Factory, задвижвана от Дигиталната национална коалиция, AI Cluster Bulgaria и с подкрепата на Фондация Америка за България се отправя към Пловдив този месец (ноември).

Форматът приветства студенти от Пловдив и ментори от цялата страна, за да изследват заедно приложенията на изкуствения интелект (ИИ) в развитието на здравеопазването, хранителните и селскостопанските технологии, както и иновациите в индустриалните системи.

Двуседмичната хибридна програма има за цел да насърчи разбирането, практическия опит и предприемаческия дух в сферата на модерните технологии. Студентите и менторите ще се задълбочат в приложенията на ИИ в различни сектори, като се фокусират върху здравеопазването, селското стопанство, промишлените системи и др.

Програмата ще включи интересни работилници, лекции и посещения на технически лаборатории, които ще предложат на участниците цялостно разбиране на ролята на ИИ в трансформирането на различни индустрии. Експертни ментори ще насочват и насърчават амбициозните таланти, като им помагат да оформят авангардни решения, съобразени с тематичните области на събитието.

Покана към ученици и ментори:

Приканваме студентите, нетърпеливи да прегърнат бъдещето на ИИ, и менторите, които желаят да споделят своя практически опит в софтуерно инженерство, дизайн мислене, бизнес

развитие, етиката на ИИ, киберсигурност, здравеопазване, селско стопанство, промишлени системи и др. области, да се присъединят. Регистрациите са отворени до 10 ноември.

Независимо дали сте студент без конкретни технологични познания, нетърпелив да опознае света на ИИ и предприемачеството, или опитен професионалист, готов да напътства бъдещото поколение, вашето участие ще допринесе за развитието на екосистемите в Пловдив.

Участието в събитието е безплатно.

За да кандидатствате като студент или ментор, посетете www.linktr.ee/challenges.aifactory преди крайния срок на 10 ноември 2023 г.

Известният варненски творец показва живопис и скулптура в самостоятелна изложба от 3 до 23 ноември

От 3 до 23 ноември известният художник от Варна Христо Христов ще представи пред пловдивска публика своя самостоятелна изложба живопис и скулптура.

Откриването е на 3 декември от 18:00 ч на първия етаж в Залите за временни експозиции на ул. „Княз Александър I“ №15.

Изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева отбелязва за автора:

„Христо Христов е творец, който владее универсалното внушение и сетивното въздействие на пластичната форма и на цвета. Той работи паралелно в областта на живописта и на скулптурата, като постига една обща естетическа платформа на изобразителния си език.

Превърнал бялата повърхност на живописното платно в лично живописно пространство, той с нежност и експресия, с изящност и със замах наслагва пласт върху пласт, в цветови образи от емоционалната си памет. Това са сведени до абстракция сетивни представи от истории, изживени в спомен, представи от разкази, разтворени в съзнанието и пренесени през времето като смътни възпоменания…

В скулптурата светът на Христо Христов е ясен и монументален, независимо от камерните размери на бронзовите му пластики. Без да е повествувателен или философски, неговият визуален език е изискан, привлекателно странен в своята знаковост и значим в общочовешките си значения. Бронзовите му пластики са носители на духовна памет, защото в тях има проявен онзи древен култивиран усет за форма и  обем, който ги превръща в нов тип идолна пластика.“

Художникът е роден на 22 май 1963 г. във Варна. През 1982г. завършва Специализирано училище за художествена обработка на камък в с. Кунино. А през 1994 г. се дипломира със специалност Скулптура в Националната художествена академия в София в класа на проф. Димитър Бойков. От 1994 г. е член на СБХ.

От 1995 г. излага творбите си в галерия Georg на остров Зюлт, Германия.

Той е автор на следните скулптурни награди, които изработва ежегодно:

- „Спортен Икар“ на Фондация „Български спорт” (от 1997 до 2022)

- Международната федерация по борба FILA (от 2010)

- Баскетболен клуб „Спартак” – Москва (от 2008)

- Европейската федерация по баскетбол FIBA (от 2006)

Автор е на монументална пластика, експонирана в „Музей на открито“ на площад „Атлантическа солидарност“ до ГХГ - Варна (2019).

Скулптурата му „По-високо от слънцето” става символ на курорта „Златни пясъци” (2006). Изработва монументалната пластика, поставена в двора на НМУ „Любомир Пипков”, София (2003).

Участва в редица международни скулптурни симпозиуми у нас и в чужбина, както и в обща изложба в сградата на Европейския парламент в Брюксел (кабинет на еврокомисаря по разширяването на ЕС г-н Гюнтер Ферхойген) през 2002 г.

Между 1994 и 2023 година има 40 самостоятелни изложби с живопис и скулптура в редица градове в България, както и в Германия, Франция, Чехия, Австрия, Нидерландия, Норвегия. Участва в множество български и международни колективни изложби.

Носител е на следните отличия:

2020 – Награда на Журито в Биенале на малките форми – Плевен

2015 – Награда от Първи независими награди за Култура – Варна

2010 – Първа награда на конкурс „Регионални награди Алианц България за скулптура”

2010 – Първа награда от Биенале на малките форми - Плевен

2006 – Първа награда в Симпозиум по скулптура „Море от форми“, курортен комплекс “Златни пясъци”.

2000 – “Златно перо” за принос към българската култура.

Най-новият концертен формат „Еклектик“ на Калоян Куманов е създаден специално за заключителното събитие на платформата “Камерна сцена Пловдив“ за 2023г. и ще бъде представен за първи път пред пловдивска публика.

На 16 ноември, от 19ч., в Първо студио на Радио Пловдив ни очаква една прекрасна музикална вечер с „Квартет с Калоян Куманов“. На сцената излиза един от най-атрактивните и успешни акордеонисти у нас Калоян Куманов, който споделя музикалните си идеи с Юлиан Янев-пиано, кийборд, Надя Казакова – вокал и Владимир Владимиров – тамбура.

Компилираните музикални стилове в „Еклектик“ ще ни поведат по пътя на Барока, блуса и мистичния български фолклор, като именно това нехарактерно музикално разнообразие е заявка за силната вибрацията в интерпретациите на артистите, мултиплицирано в едно различно душевно преживяване.

Калоян Куманов е известен на съвременната българска сцена с оригиналните си проекти и превъплъщения. „Еклектик“ не прави изключение, като и тук артистът остава верен на себе си в един безкомпромисен творчески подход, споделен с едни от най-изтъкнатите имена на родната ни музикална сцена.

Юлиан Янев е един от доказаните пианисти в българската музикална сцена, част от големи музикални формати, като „Гласът на България“, дългогодишен музикант, композитор и аранжор на едни от най-известните поп и джаз изпълнители в България.

Надя Казакова е сред най-известните изпълнители на фолклорна музика с впечатляващ музикален път. Солист на НФА „Филип Кутев“, след това е част от петорката “5 Stars”, в момента има забележителна музикална солова кариера, също така е солист в ансамбъла на „Трудови войски“ – София.

Проф. Владимир Владимиров – изтъкнат наш тамбурист и педагог, преподавател в АМТИИ „Проф.Асен Диамандиев“ гр.Пловдив и диригент на „Академичния народен оркестър“.

„Камерна сцена Пловдив“ се осъществява с подкрепата на община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2023 година.

Билети се продават в цялата мрежа на Ивентим.бг, на каси и онлайн, както и на място преди концерта.

Международната изложба WE SEE UKRAINE ще бъде представена за първи път на 15 ноември, в 18:00 в Градска Художествена Галерия на главната пешеходна артерия на Пловдив. Експозицията събира в едно артисти, обединени от търсенето на отговора какво ти дава горивото да продължиш по време на една война, която продължава без крайна дата.

19 месеца след нейното начало е лесно войната в Украйна да започне да се изплъзва от нашата сфера на възприятие, да потъне във филтъра на новото, острото, актуалното, да се слее с ежедневния новинарски шум, докато ние, жителите на останалата част на Европа продължаваме всеки ден по пътеките на собствените ни сложни и заплетени ежедневия. Украйна и хората ѝ обаче все така се нуждаят от нашата подкрепа– а нейният извор е разбирането на това, през което преминават. Да видим отвъд големите категории, геополитиката, обезличаващия език на новините – даже отвъд ужасите и болката. Да се свържем с хората. Защото това не е изложба за загуби и борба – това е една изложба за надежда.

Изложбата WE SEE UKRAINE е за всички измерения на съчувствието. Тя е за това, какво ти дава сила. Какво ти дава вяра. Какво е да си обикновен човек, поставен в ситуация, която изисква от тебе да си герой 24/7. Шестимата художника, които участват в изложбата, избрани с конкурс от над 170 кандидати, имат дълбоко индивидуален и по различен начин докосващ собствен поглед към войната. Сред тях има и млади художници, и автори с творби показвани във водещи европейски музеи. Има украинци, отказващи да напуснат страната си – и такива, които не могат да го направят.

Има бежанци – и хора, които ги посрещат в Европа. Има хора, загубили най-близките си по време на руската окупация в Украйна – и такива, на които това се е случило по време на войната в Югославия, и вече имат обезболяващия ефект на времето, позволяващ да се погледне назад 28 години по-късно.

В последната половин година тези толкова различни хора работеха заедно, комуникираха, обсъждаха и запознаваха един друг с историите на народите си, спореха, съчувстваха и строяха мостове – от човек до човек, от болка до болка, от Украйна към другите европейски държави. Тази изложба носи отпечатъка на това съвместно преживяване.

Запознанството с изложбата започва отвън – зрителят бива поканен от трите черно-бели знамена на хърватския художник Игор Грубич – простотата на техните изявления за войната и мира наподобява дзен коани, задавайки рамка и настройка за изложбата. Художник от Хърватия от смесено сърбо-хърватско семейство, Грубич отказва по съвест да отиде на фронта през 1990-те – неговата битка преминава в полето на публичните акции и аудио-визуални инсталации. Работата му включва специфични намеси в обществени пространства, фотография и филми и е фокусирана върху минали и настоящи политически ситуации, от задълбоченото изследване на съдбата на историческите паметници, до климатичните промени и малцинствените общности.

Полиптихът „Език на свободата“ на Ирина Ворона (Киев, Украйна) ни посреща със серия от графично очертани преплитащи се фигури, докосващи с усещане за подкрепа, заедност, но и за страха от раздяла. Напомняйки на монолита на Кете Колвиц „Майките“, прегръщащите се фигури се претопяват в една. Ворона е вдъхновена от моментите на посрещане и заминаване на гарите в началото на войната, когато украинските семействата се сплитат в прегръдки толкова силни, че всички фигури се сливат в едно цяло.

В следващата зала фотографският проект на Олга Филончук (Украйна/Германия) „Невидимата градина“ разказва за бежанския опит – който ще отекне в сърцето на всеки, който някога е живял далече от дома – чрез истории за растения. Цветя, дървета, тревни клонки, които срещате в чужбина, вдъхвате познатия аромат и те ви изпращат обратно в спомените и градината на село от детството. Проектът има за цел да направи видима мрежата от връзки между хората и природата; той е опит за съчетаване на документални данни и изследвания с художествена визуализация на паметта, опита на принудителната миграция, човешката крехкост и властта на спомените.

Документалната художничка Анна Стоева (България) работи по тема на българска почва. Каква е завесата, деляща България, която показа огромна вълна от лична и гражданска подкрепа за Украйна, от другата България, която е податлива и уязвима мишена за руската пропаганда? «Това, което ме провокира е абсурдността на цялата концепция за „неутралитет“. Може ли да има неутрална страна в една война? Какво да кажем за неутрално състрадание? Неутрална прегръдка?». В серия обекти-портали, Анна търси материалната метафора на дезинформацията и безличния език на новиние, който ни отдалечава едни от други.

Видео инсталацията на Михайло Барабаш (Лвив, Украйна) „Картофени диалози“ ни кани в проста среда, медитативна и банална по същото време, където трима мъже без военни униформи говорят за ежедневието си, за своите мечти, надежди и за чувства в ситуация, която вижда всеки мъж първо през призмата на фронта. Едно всекидневно действие – готвенето е нещо, което хората правят независимо от ситуацията, в която се намират. Това също така е едно от простичките действия, които Барабаш намира като убежища за себе си, за да се откъсне от постоянните мисли за войната, от следенето на новини и сигнали за въздушна тревога всяка минута. Медитативни, семпли, прости действия-убежища – да готвиш, да посадиш растение, да белиш картофи… Той предлага това убежище на осем мъже, които не са на бойното поле, като им задава въпроси за живота им, за тяхната семейна история и за чувствата и мечтите им.

Изложбата завършва с видеото и артефактите пърформънса на Дария Пугачова (Украйна/България) «През стената». От септември 2023 Дария е избрала София за свой дом по време на войната. В деня на откриване на изложбата, меюду 18:00 и 21:00 Дария ще проведе двучасов пърформънс, в който публиката може да влиза и излиза в една стая, която ги транспортира в реалността на един апартамент по време на въздушна тревога и основната емоция в него – страха. Художничката размишлява върху преживяното по време на войната чрез символични движения и предава с очертанията на тялото си етапите на страха, като приканва зрителите да се изправят срещу собствените си преживявания. Интроспективното пътуване на Дария Пугачова създава мост между личната уязвимост и колективната съпричастност, преминавайки през невидимата стена между страха и свободата.

Изложбата WE SEE UKRAINE в Пловдив ще продължи до 05 декември. След това предстои откриване на 11-ти декември 2023г. в галерия Форум в Загреб, а през февруари 2024г., за втората годишнина от началото на пълномащабната война в Украйна, изложбата ще бъде показана и на три локации в София – регионален център за съвременни изкуства Топлоцентрала, пространство за изкуство КО-ОП и контейнер VOX POPULI.

Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на програма Творческа Европа на Европейския съюз и Национален фонд “Култура”. Водещата организация в изложбата е Tanuki Films, а партньори са хърватската продукционна къща Eclectica и украинският Център за развитие на туризма на град Лвив. Партньори в организацията на изложбата в Пловдив са Градска художествена галерия – Пловдив и фондация Пловдив 2019.

В Деня на народните будители, 1 ноември 2023 г. (сряда), от 16:00 ч. ОИ „Старинен Пловдив“ отваря вратите на новореставрираната къща „Павлити“ (позната като Синята къща, с адрес: ул. „Арх. Христо Пеев“ №6) за вълнуваща среща с историка Владимир Балчев. Беседата е на тема „По следите на познатите непознати будители“.

„Изследователските търсения на г-н Балчев винаги отвеждат към любопитни и вдъхновяващи истории. Вярваме, че да споделим с публиката възрожденския дух на къща „Павлити“ и да говорим за будителството е наистина интригуващо“, споделят организаторите.

Владимир Балчев завършва българска филология и история във ВТУ „Кирил и Методий“. Работи като уредник в „Националния музей на образованието“, редактор на специализирано издание за литература, култура и история, редактор в „Радио Пловдив“ и главен експерт в „Държавен архив“ – Пловдив, работил е дълги години и в ОИ „Старинен Пловдив“. Публикува изследвания за българската ръкописна книга през периода ХV – XIX в., българската литература и култура през XIX и началото на XX век. Негови студии и научни статии са публикувани в „Литературна мисъл“, „Известия на Българското историческо дружество“, в научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски“ и други сборници и специализирани издания. Съставител е на няколко албума. През последните години вниманието му е насочено предимно към непознати и малко познати моменти от историята на Пловдив. Автор е на книгите „Забравеният град-записки за Пловдив“ (съвместно с Петко Петков), и „Пловдив – другият бряг на Европа“. Любим автор е на пловдивчани и със своите рубрики, посветени на миналото на Пловдив в няколко регионални медии.

В същия ден, от 17:30 ч. на Римски стадион, ОИ „Старинен Пловдив“ е домакин и на празничния концерт „Поклон, будители народни“ на Общински читалищен съюз – Пловдив с участието на повече от 120 изпълнители от пловдивските читалища. Специални гости са момичетата от хорова формация „Евмолпея“ с диригент д-р Алия Хансе и клавирен съпровод Йорданка Иванова. Концертът се осъществява с подкрепата на Община Пловдив и Общински институт „Старинен Пловдив“.

Входът за събитията е свободен!