Текст: Костадин Каравасилев

Снимка: Владислав Христов 

 „Всичко, което е част от теб,
има право да съществува...“

Замисля ли Ви този цитат? Той е част от стихотворението „Изкуството да се сбогуваш”, което Аксиния Михайлова прочете по време на представянето на едноименната ѝ антология в Bee Bop Café, като част от фестивала „Пловдив чете”. Книгата включва творбите на поетесата от последните тридесет години, като тя поясни, че е включила и някои нови. Те не са много, тъй като през последните пет-шест години, след излизането на последната ѝ стихосбирка, е написала не повече от двадесет и няколко стихотворения. Неслучайно във встъпителното слово преди срещата, издателят Божана Апостолова отбеляза, че Аксиния Михайлова „пише малко, явно когато е готова да го направи и повикана от други, небесни сили… и пише великолепно”.

Струва ми се, че думите „всичко” и „всеки” са ключови за поезията на Аксиния Михайлова. Както самата тя каза по време на срещата: „За мен е важно да намеря точно онази дума, която все едно да ви я кажа в някакъв личен, интимен разговор, все едно разговаряме заедно, за да може да достигне до всички”. Именно този стремеж да стигне до всеки и едновременно с това да не изгуби интимното усещане в комуникацията, поставя акцента върху думите. Както отбеляза Ина Иванова, която грациозно водеше разговора с поетесата и с проницателност говореше за творчеството ѝ – поезията на Аксиния Михайлова е в едно пространство „там, където думите са метафори, там, където думата е символ за нещо повече”. Ето как в думите авторката търси една всеобхватност. Значенията им преливат, за да подхранят със соковете си нови такива и тези нови значения да станат лични, да придобият интимния оттенък, който всеки читател им придава.

Дори в пространствен смисъл, в поезията на Аксиния Михайлова има заложена всеобхватност. „Това е едно изключително писане, едно писане устремено по вертикала”, отбеляза Ина Иванова и продължи, „въпреки че ти използваш всъщност хоризонталните маркери на предметността – морето, всички човешки топоси, които всъщност ние срещаме живеейки”. И поетесата се съгласи с това определение. Самата тя сподели, че в материята, с която борави, „няма нищо по-различно от това, което всеки един нормален човек живее и изпитва” и след малко добави: „Тогава, когато чувствам някаква нащърбеност, липса в деня ми, в битието ми, във взаимоотношенията, в любовта, във всичко онова, което всички ние живеем всеки ден, тогава идва стихът, за да окръгли тези липси”. Този кръг обхваща хоризонтала и вертикала на човешкото битие. Битие, изградено от взаимовръзки, които идват неочаквано, като вдъхновението. Както Аксиния Михайлова сподели, в работата си като преводач, а и в ролята си на читател, понякога попада на откъс или дори една дума, която действа като ключ, който „да ти отключи нещо, което ти носиш дълго в себе си, без да си подозирал”.

Затова и

„Всичко, което е част от теб,
има право да съществува...“

 защото не се знае кога една дума може да го отключи и да донесе вдъхновение.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…