Красимир Лозанов - маркетинг директор в ИК "Жанет 45", изброява пет причини защо си струва да прочетем новия роман на Палми Ранчев „Хаосът в играта на джаги“.
1. Интерпретациите за проваления Преход са винаги интересни, стига човек да не търси само развлечение в литературата. Някой ще реши, че това е роман за уличните банди през ранните 90-те и ще се излъже. Палми Ранчев навлиза в едни по-дълбоки философски обобщения за причините защо всичко тогава трещи и се проваля, и в крайна сметка имаме това, което имаме.
2. Градски роман. Градските романи обикновено имат своя специфична атмосфера и тя много често е по-привлекателна от, да речем, тази на "селските".
Извън майтапа: Палми Ранчев ни разхожда заедно с героя си по софийските улици и квартали (най-честно нощни), като ни предлага с това възможността да си поприпомним едно десетилетие, което сме май нещо позабравили. А не трябваше!
3. Главният герой е млад мъж, на двайсет и нещо, който в това сложно време – криминализирания Преход – се чувства напълно объркан в решенията и чувствата си, търси и все не намира посоката, в която да поеме. Нещо като „герой на нашето време“ по Лермонтов – и героят не е от този свят, и времето криво, пък и мястото кофти. Нашият герой – Боби се казва, може и да го познавате – е обобщителен образ на това загубено поколение (добре, де, на част от него) и проследяването на неговите психологически тройни аксели, изпълнявани върху тънкия лед на битово-уличното живеене, са интересни за размисъл. А и кой ли от нас не се е оказвал в подобни ситуации, както героя му, в това наситено с митологични демони първо десетилетие на Прехода?
4. Играта на джаги като метафора на чувствата и мислите на героя. И оставете героя – като метафора на времето. Също интересно решение, струва си да се проследи и премисли.
5. Увлекателно написан, четивен 476-страничен текст. (Ау!)
Корицата е на Иво Рафаилов, редактор – Митко Новков.
Снимка: Красимир Лозанов
