Текст: Райна Кацарова

Снимки: Камелия Григорова - Си ен а

Дни преди началото на двадесетото юбилейно издание на фестивала „Пловдив чете“, пишещите доброволци се събраха в двора на галерия Джуркови. Творческата работилница „ Как да пишем за култура“ този път бе под формата на реално събитие. В ролята на модератор влезе журналистът Радослав Иванов, а поетесата Ина Иванова беше себе си – човек на словото.

И така – Крилете на Ина.

Как „хващаш“ другия автор, когото трябва да представяш? Как се подготвяш? Как -подхождаш?  - така започна Радо словесния дует с Ина. Тя разказа охотливо за методите си.

Чрез човека – творческата му биография, видеа в нета, начина, по който говори, и как стои в пространството. И нейният по-надежден и по-съществен метод – чрез текста. Търси контекста, чете книгата и си води бележки.

- Въпросите? Какви да бъдат?
- Например „Какво сънуваш?“
- А най-малоумният въпрос?
- „Кога започна да пишеш?“

И още от Радо – Ние на правим литературни анализи, а статия за събитие. „ Ох“ и „ Ах“ е излишно. Убийте тези творчески пориви!

После идва редактирането. Ина ни напомня за Труман Капоти – „Вярвам повече в ножиците, отколкото в молива.“  Аз пък си мисля за Хемингуей – „Пиши пиян, редактирай трезвен.“  Упс…творчески порив № 1!

Следва – ритъмът на текста – да се чете лесно, на един дъх.

Заглавието – провокативно, но не просташко, информативно, но да не казва всичко. Оригинално – да „Хване“ читателя.

После разговорът се обръща към творческата същност на Ина Иванова.

Ина като поетеса.
Ина като човек с крила.
Ина като дете, с различно от на другите деца, плюшено мече.
И тук идва любимата ми част. Нали казахме, без пориви!

Радо пита: Написа ли стихотворението, което „ пренареди света“?
- Всеки текст го пренарежда. Много често в моите стихотворения има сюжет. Това е таен джоб във вековен туристически град. Имплантираш в света един сапунен мехур, едно преспапие.
-Как написа „Криле от папиемаше“?

Ина разказва, как се натрупват текстове, избира от тях, подрежда ги, но не хронологично. Радо определя първата част като слънчева, а втората като чувство -оловно и тежко.
Ина: Винаги има беграунд. Привидната лекота е глазурата, а отдолу има горчиво - митът за щастливото детство.

Става въпрос отново за редактирането и как с една дума, например - „понякога“ може да изтече смисъла на стихотворението. И за наученото от Аксиния Михайлова – „Книгата да е равна, но сложи пунктуация!“  

Следва стихотворението „Fides Tua“ – може би част от бъдеща стихосбирка, което бих определила, като убийствено. Но без „ох“ и „ах“, нали се разбрахме,
Подарък – на такива събития често има подаръци. За Ина беше колие с криле от стомана. И пак се връщаме към контекста  „Нашият ум пази крехките неща, желязото само ще се опази.“

Записала съм си още две неща „Въображението е велика работа!“ и „Мотиви, които се търкалят, като снежна топка.“  и понеже Ина сподели, че има проблем с хепиенда и предпочита отворения финал, защото там е точката на съпреживяването, ги оставям просто така. За да има още нещо, за което да мислите.

P.S. Преди бих написала за Ина, колко е нежна и как в тази крехкост се крие силата на присъствието ѝ. Как гласът и е тих, но звънлив и те заставя да се заслушаш заради смисъла на казаното. Как деликатно пристъпя или може би прелита в „тайните градини“ на другите. Но дори това да е неуместно и непозволено лирическо отклонение, то си остава истина!

Фестивалът „Пловдив чете“ – 2022 се реализира с финансовата подкрепа на Община Пловдив и е част от културния календар на града.


 

На 9 юни от 18 часа в галерия „Капана“ ще се открие голяма изложба живопис и графика от знаковия за Бургас и българското изкуство творец – Георги Баев - Джурлата.

Той е роден е през 1924 г. в Бургас. Завършва Националната художествена академия (1949 г.), специалност „Живопис“, при професорите Илия Петров и Дечко Узунов.

В изложбата „Георги Баев (1924 – 2007). Живопис. Графика“ са включени произведения от различни периоди на неговото творчество – от най-ранните му графики от 50-те („Момче“ 1957, „Рисунка“ 1957, „Лодки“), през 60-те, когато Баев категорично избира живописта за свое творческо верую („Утро“ 1962, „Алея“, „Лодки“ 1963) до живописни платна и графични работи от 80-те години.

В края на 60-те и началото на 70-те Георги Баев се отдалечава от пряко копиране на натурата, ориентира се към абстрактния лиризъм и условността на пейзажния фрагмент („Бряг“ 1974, „Пейзаж в синьо“ 1975, „Плаж“ 1979).

Към най-зрелия му период спадат 70-те и 80-те години на ХХ век, време на динамична творческа активност, в което морето става основна тема в творчеството му. Морският пейзаж на Баев изпъква сред множеството традиционни интерпретации на темата от други български маринисти с неочаквано ярък и наситен колорит, с обобщени и изчистени форми. Платната му създават усещане за статичната красота на морето, за близостта на така мечтания хоризонт.

Изпепеляващата страст, с която Баев работи, идва от огнената мощ: през 1983 г. е подпалено ателието му, унищожени са стотици творби. Обгорелите платна, оцелели след пожара, напомнят, че смелостта във всяко време е изпитание. В пряк отзвук на действителността постепенно творбите на Баев стават драматични, появява се фигурата, тревогата за човека. Цветовете са плътни и наситени, носят силно психологическото звучене. Той вече не рисува лодки и море, небе…, защото с тях е казал това, което е необходимо, Баев е променен: „Този пожар ме разтърси така, че след това направих най-хубавата си изложба и то само за седем месеца…Когато съм разгневен и отчаян, най-много работя“. Тази изложба е поводът през 1986 г. художникът да стане носител на Хердеровата награда на Виенската академия за изкуство. Представен е в 34-томния речник за изкуство на лондонското издателство „Макмилън“.

Достигнал до мъдростта на остаряването, той се примирява със себе си и със света и се връща към оптимизма и светлината в по-ранното си творчество, но вече с обогатено от живота светоусещане.

Георги Баев е депутат в VII Велико народно събрание (1990 – 1991 г.). Умира на 18 февруари 2007 г. в Бургас.

В експозицията в галерия „Капана“ на Градска художествена галерия – Пловдив са експонирани картини от цикъла „Спомен“ и серията „Бариери“, включени са творби от фонда на Бургаска художествена галерия „Петко Задгорски“, от колекцията на семейството на художника и от Община Бургас.

Гости на откриването на 9 юни ще бъдат Диана Саватева - заместник-кмет по култура, туризъм и спорт на Община Бургас, синът на художника – Иво Баев, както и Людмила Кутиева - ръководител на Културен център „Морско Казино“ и Галерия „Георги Баев“ в морския град.

Изложбата ще може да се разгледа до 29 юни.

По същото време в Бургас гостуват две изложби от Пловдив - „Гравюри от ателиетата на Лувъра – XVIII – XX век“ с творби от фонда на Градска художествена галерия-Пловдив и изложбата„130 години от първото българско земеделско-промишлено изложение” на Регионален исторически музей – Пловдив, отново в изпълнение на Споразумението за сътрудничество между двете общини.

ОИ „Старинен Пловдив“ организира „Ден на отворени врати“ във връзка със старта на програма „Да съхраним ЗАЕДНО Старинен Пловдив“, по която ще се финансират инициативи по консервацията и реставрацията на фасади и художествени елементи на сгради, частна собственост, находящи се на територията на АИР „Старинен Пловдив“.

На 11 и 12 юни, събота и неделя, от 10.00 до 14.00 часа в Управлението на ОИ “Старинен Пловдив“ на ул.“Константин Стоилов“№50, екип от експерти ще дава разяснения по условията на програмата, ще отговаря на въпроси и ще дава консултации на заинтересовани лица, които възнамеряват или вече са започнали да подготвят документи по програмата.

Припомняме, че общият размер на финансов ресурс за 2022г, гласуван от Общински съвет е 60 000лв. По програмата на конкурсен принцип се одобряват и финансират дейности, касаещи недвижими имоти, намиращи се на територията на АИР „Старинен Пловдив“, свързани с изготвяне на инвестиционни проекти за консервация и реставрация на фасади и художествени елементи на обекти и тяхното съгласуване от Министерство на културата, вкл. се финансират и разходи/ административни такси/ за съгласуване на проекта в съответствие със Закона за културното наследство. Максималната сума, за която може да кандидатства едно лице, собственик на недвижим имот, е 10 000лв.

Могат да кандидатстват български и чуждестранни юридически лица и физически лица, навършили пълнолетие, които са собственици на недвижим имот, попадащ в териториалните граници на АИР „Старинен Пловдив“. Право да кандидатстват имат и собственици, чиито имоти са в режим на съсобственост, включително с държавата и общината, както и сгради или имоти, намиращи се в режим на етажна собственост, в случай, че е постигнато пълно съгласие на всички собственици. Лица, собственици на няколко обекта, могат да получат финансиране на проектирането за всеки обект, отговарящ на изискванията на Програмата. За един обект може да се получи финансиране само еднократно.

Подадените документи се приемат в срок до 04.07.2022г. в Управлението на ОИ “Старинен Пловдив“, ул.“Константин Стоилов“№50 всеки работен ден от 9,00ч.-17,30ч.

Документи могат да се подават и по електронен път на адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. , подписани с електронен подпис на кандидатстващото за финансиране ФЛ или ЮЛ.

Наборът от необходимите за кандидатстване по Програмата документи са под формата на приложение към програмата, която е публикувана на сайта на ОИ “Старинен Пловдив“: http://oldplovdiv.bg/

По действителен случай от 1939 г., когато  бъдещият американски президент Джон Ф. Кенеди отсяда в гр. Лом

 Игралният филм „Блаженият“ на режисьора Станимир Трифонов тръгва по кината в цялата страна от 3 юни (петък). Лентата е екранизация на повестта на Емил Андреев „Боби Блажения и Другия американец“ и е по действителен случай, когато през 1939 г. в България, в хотел „Солун“ в гр. Лом, отсяда бъдещият американски президент Джон Ф. Кенеди. Емил Андреев, който е и съсценарист на филма споделя, че Боби е реално съществуващ човек, когото той среща няколко пъти през живота си. Прототипът на сервитьорката Катя също е реален персонаж. Истинското ѝ име е Пръвка, а тя днес е на 92 години и живее в ломското село Мокреш.

 Най-новият филм на Станимир Трифонов е художествен поглед към миналото през призмата на една дълбоко лична история, а режисьорът го определя като „психологическа любовна драма“. „Блаженният“ e иcтopия за 9-гoдишния Бoби, който има дарбата да вижда в бъдещето - първата му голяма любов, интересната му среща с бъдещия президент Джон Кенеди и революционното му откритие – лекарство за най-страшната по онова време болест – туберколозата.

 Снимките на продукцията стартират през есента на 2019 г. и протичат изцяло в Русе заради уникалната атмосфера с автентична архитектура от първата половина на ХХ век, а благодарение на майсторството на оператора Кирил Проданов, филмът ни пренася в няколко епохи. Филмът е дело на Инкомс проджект – Пламен Йорданов, а Българската национална телевизия е копродуцент. Сценаристи са Емил Андреев и Боряна Милушева-Дукова, оператор е Кирил Проданов, а музиката е на Георги Стрезов. Двете главни роли са поверени на дебютантите на голям екран Александър Тонев и покойната Лорина Камбурова. В ролите зрителите ще видят още Параскева Джукелова, Стефан Денолюбов, Цветан Алексиев, Михаил Петров, Любен Чаталов, Николай Урумов, Свежен Младенов.