Текст: Райна Кацарова

Снимки: Камелия Григорова - Си ен а

Дни преди началото на двадесетото юбилейно издание на фестивала „Пловдив чете“, пишещите доброволци се събраха в двора на галерия Джуркови. Творческата работилница „ Как да пишем за култура“ този път бе под формата на реално събитие. В ролята на модератор влезе журналистът Радослав Иванов, а поетесата Ина Иванова беше себе си – човек на словото.

И така – Крилете на Ина.

Как „хващаш“ другия автор, когото трябва да представяш? Как се подготвяш? Как -подхождаш?  - така започна Радо словесния дует с Ина. Тя разказа охотливо за методите си.

Чрез човека – творческата му биография, видеа в нета, начина, по който говори, и как стои в пространството. И нейният по-надежден и по-съществен метод – чрез текста. Търси контекста, чете книгата и си води бележки.

- Въпросите? Какви да бъдат?
- Например „Какво сънуваш?“
- А най-малоумният въпрос?
- „Кога започна да пишеш?“

И още от Радо – Ние на правим литературни анализи, а статия за събитие. „ Ох“ и „ Ах“ е излишно. Убийте тези творчески пориви!

После идва редактирането. Ина ни напомня за Труман Капоти – „Вярвам повече в ножиците, отколкото в молива.“  Аз пък си мисля за Хемингуей – „Пиши пиян, редактирай трезвен.“  Упс…творчески порив № 1!

Следва – ритъмът на текста – да се чете лесно, на един дъх.

Заглавието – провокативно, но не просташко, информативно, но да не казва всичко. Оригинално – да „Хване“ читателя.

После разговорът се обръща към творческата същност на Ина Иванова.

Ина като поетеса.
Ина като човек с крила.
Ина като дете, с различно от на другите деца, плюшено мече.
И тук идва любимата ми част. Нали казахме, без пориви!

Радо пита: Написа ли стихотворението, което „ пренареди света“?
- Всеки текст го пренарежда. Много често в моите стихотворения има сюжет. Това е таен джоб във вековен туристически град. Имплантираш в света един сапунен мехур, едно преспапие.
-Как написа „Криле от папиемаше“?

Ина разказва, как се натрупват текстове, избира от тях, подрежда ги, но не хронологично. Радо определя първата част като слънчева, а втората като чувство -оловно и тежко.
Ина: Винаги има беграунд. Привидната лекота е глазурата, а отдолу има горчиво - митът за щастливото детство.

Става въпрос отново за редактирането и как с една дума, например - „понякога“ може да изтече смисъла на стихотворението. И за наученото от Аксиния Михайлова – „Книгата да е равна, но сложи пунктуация!“  

Следва стихотворението „Fides Tua“ – може би част от бъдеща стихосбирка, което бих определила, като убийствено. Но без „ох“ и „ах“, нали се разбрахме,
Подарък – на такива събития често има подаръци. За Ина беше колие с криле от стомана. И пак се връщаме към контекста  „Нашият ум пази крехките неща, желязото само ще се опази.“

Записала съм си още две неща „Въображението е велика работа!“ и „Мотиви, които се търкалят, като снежна топка.“  и понеже Ина сподели, че има проблем с хепиенда и предпочита отворения финал, защото там е точката на съпреживяването, ги оставям просто така. За да има още нещо, за което да мислите.

P.S. Преди бих написала за Ина, колко е нежна и как в тази крехкост се крие силата на присъствието ѝ. Как гласът и е тих, но звънлив и те заставя да се заслушаш заради смисъла на казаното. Как деликатно пристъпя или може би прелита в „тайните градини“ на другите. Но дори това да е неуместно и непозволено лирическо отклонение, то си остава истина!

Фестивалът „Пловдив чете“ – 2022 се реализира с финансовата подкрепа на Община Пловдив и е част от културния календар на града.