Поколения пловдивски телевизионери се събраха на откриването на изложба по случай юбилея - ГАЛЕРИЯ

В Цар Симеоновата градина от днес пловдивчани и гости на града могат да разгледат нова изложба от паметни фотографии, посветени на 50 годишнината от създаването на Телевизионния център в Пловдив. В експозицията са включени материали от архива на първата извънстолична телевизия, от Държавен архив – Пловдив и НБ „Иван Вазов“. Най-съществената част от подбора на снимковия материал е предоставен от дългогодишните телевизионни оператори Петко Шойлеков, Тодор Даскалов, журналистите Пепа Славчева, Наско Начев, режисьора Варта Марукян. Събитието е част поредицата инициативи, с които през настоящата година БНТ Пловдив отбелязва половин вековния си юбилей. Реализира се с изключителната подкрепа на Община Пловдив – отдел „Култура, археология и културно наследство“. Престои старта и на нова поредица „Открий Пловдив“ на 6-ти септември, която в рамките на 5- минутни филмчета ще разказва какъв невероятен град е Пловдив и защо. Поредицата се осъществява отново с финансовата подкрепа на община Пловдив.

Историята на телевизионния център е представена в изложбата през знакови предавания, създавани в годините:  първото българско икономическо ток шоу – „За един милиард“, емблематичното „Адрес 4000“ и др. Работни моменти от заснемането на телевизионни театри, музикални продукции, актуални предавания и новини, документалистика и дискусионни студиа - това е част от 50 годишната история на РТВЦ Пловдив, в която се оглеждат обществените събития и процеси.

Изложбата откриха Десислава Шишманова, Евгений Тодоров и заместник-кметът Пламен Панов.

„Реконструирахме един период, направихме изложба, която започва от времето преди 50 години. Легендарни години на пловдивската телевизия, в която са се задавали стандартите в журналистическата професия. Непременно искам да благодаря, обаче и на  днешните телевизионери. В изключително сложни времена, те продължават да обичат това, което правят, правят го добре и гласът на Пловдив се чува“, каза на откриването Деси Шишманова.  Тя благодари на всички, допринесли за тази изложба, защото за нейната подготовка е било изключително важно съдействието и общата преценка за най-важните етапи от развитието на медията на няколко поколения телевизионери. Между тях - дългогодишните главни редактори в различни периоди, редактори, репортери  – Иван Кайдъмов и Евгени Тодоров, Пепа Славчева, Веселина Божилова, Наско Начев, Нина Кольовска, Ангелина Маринова, Екатерина Костова, Мариана Китипова, проф. д-р Любомир Караджов, Виктор Янков и др.

„Респектиран съм от това, което виждам. Връща ме назад в хубави спомени. Спомням си и една случка. През 1981 година ми бе възложено да направя филм по случай 100 - годишния юбилей на Държавния театър в Пловдив. След като го излъчиха, имаше над 20 души обидени, писаха жалби, че не са влезли в кадрите. Деси, юбилеят е много трудно нещо! Винаги има обидени“, каза Евгений Тодоров и допълни, че е отдал 15 години от живота си в тази телевизия. „Когато продължих в другата телевизия, събрахме доста хора. Ако ми позволите да се пошегувам. Ние и РТВЦ сме като България и Северна Македония. Две телевизии – един народ! Само че за разлика от тях, ние не се караме и винаги сме били в добри отношения“, допълни още Евгений Тодоров. Той използва случая и се обърна към заместник - кмета Пламен Панов с апел, Община Пловдив да потърси начин да събере на едно място архива на всички телевизии в Пловдив – на РТВЦ, Европа, Евроком, ПОТВ и другите, за да се запазят и съхранят за поколенията. Защото това е историята на Пловдив през последните 50 години.

„Вместо с дами и господа, ще се обърна към Вас с приятели, защото така го чувствам! Благодаря Ви, че подпомагате културата на Пловдив. Настоящата изложба, новата поредица, която предстои, както и  невероятната церемония „Награди Пловдив“ са само малка част от нещата, които направихме заедно само през тази година. „Заедно“, „партньорство“, „приятелство“ са думите, които описват отношенията между Община Пловдив и БНТ в Пловдив през тези 50 години и това е еманация на „заедното“, на този много специален за града ни слоган. Благодаря Ви за тези 50 години! Благодаря и за следващите 50! Този път  го вървим заедно, ще продължим и занапред. Продължавайте да бъдете обективна медия, защото това е най-ценното качество. На добър час на изложбата!, каза по време на откриването заместник-кметът Пламен Панов.

След това присъстващите си направиха групова снимка за спомен.

Изложбата подредена в Цар Симеоновата градина, до фонтана на Деметра, може да бъде видяна до 12 септември.

Инициативата Altitude Attitude обединява усилията на община Пловдив, фондация „Пловдив 2019“и българската компания за управление на дигитални активи Nexo за почистване на забележителностите в града

В навечерието на Деня на Съединението на България и празник на град Пловдив започват серия от шест събития, в които изпълнения на съвременни електронни артисти ще озвучат ключови културно-историческите паметници в града. Инициативата Altitude Attitude има за цел да популяризира шест емблематични места, превръщайки ги в отворена сцена за шест музикални изпълнения на известни български артисти. Всяко от поредицата събития ще бъде заснето от земя и въздух, за да се създадат едночасови видеа. Като подготовка за събитията от проекта хълма „Бунарджик“, Младежки хълм, Небет тепе и Сахат тепе ще бъдат почистени от надписи, надрасквания и съпътстващи замърсявания от община Пловдив с подкрепата на българската компания Nexo — партньор на проекта. Събитията се реализират като част от програма „Наследство“ на Пловдив – Европейска столица на културата.

Първото събитие е на 4 септември на Паметника на Съединението, където ще видим основателя на пловдивския аудио-визуален колектив Мелформатор и основен двигател на Altitude Attitude – sayulke. Програмата продължава с BORNE ALOFT (Бунарджик, 11 септември), Laylla Dane (Младежки хълм, 18 септември), denitza (Небет тепе, 24 септември) и Julieta Intergalactica (Сахат тепе, 2 октомври) и TECHNOBETON (Братска могила, 9 октомври). Всеки от изброените паметници ще има и свой уникален визуален облик, за който ще се погрижи визуалният артист Петко Танчев – съосновател на творческото студио SenseLab и Мелформатор.

Видеата ще се разпространят и от бъдещите и настоящи европейски столици на културата – Каунас (Латвия), Нови Сад (Сърбия) и столицата за 2023 г. Елевсина (Гърция), за да се представи по съвременен и дигитален начин едновременно историческото наследство на Пловдив и електронната сцена на България.

За себе си доцент д-р инж. Иван Панов от Техническия университет – филиал Пловдив казва, че е потомствено в леярската професия –баща му е майстор на дървени леярски модели.  А учен е станал от ... любопитство.  „Винаги съм искал да се занимавам с научна дейност, затова още като студент не съм допускал дори и една тройка в студентската си книжка. След пет години практика като цехов технолог в Стоманолеярния Завод-гр.Раковски, воден от научното си любопитство, започнах работа в ТУ-София, филиал Пловдив“.

Наскоро неговото инженерно любопитство го накарало да смеси нанодиаманти с надевтектични алуминий-силициеви сплави. Това са сплавите, от които се произвеждат основната част от съвременните бутала за двигателите с вътрешно горене. Получената сплав има впечатляващи качества. Благодарение на модифициращото действие на нанодиамантите – тя е здрава, корозоустойчива и с отлична износоустойчивост. Нещо повече – сплавите запазват тези си свойства, дори след няколко претопявания, което е световна научна и практическа новост. Този свой леярски опит доцент д-р Иван Панов ще патентова.

„В науката се стъпва върху натрупаното предходно знание. Така че аз продължавам  поредица от български патенти, започнали в Института по космически технологии към БАН. Там беше създадена взривна технология за производство на  нанодиаманти с размери от 4 до 100 нанометра, както и технология за плакирането им с различни метали.  В ИМТМ-БАН бяха създадени технологии за въвеждането на плакирани наночастици в подевтектични и евтектични алуминий-силициеви сплави. Моят научен принос е, че  постигнах ефективно и икономически изгодно смесване на плакираните нанодиаманти в надевтектичните бутални  алуминий-силициеви сплави. Защото цената на един грам нанодиаманти е няколко долара, но свойствата на крайния продукт са наистина брилянтни“ - коментира  доц. д-р Иван Панов.

Доцент  Панов предвижда развитие на леярството към създаване на 3D принтери за отливане на сложни метални детайли. Неговите проучвания показват, че в Британия вече ползват такива 3D принтери работещи с метални стопилки за отливане на детайли, дори за техните реактивни самолети. „Днес все още това е много скъпа технология и се прилага там, където  по друг начин не може да се направи или пък при изработването на много скъпи изделия. Леярството като технологичен процес за получаване на метални заготовки е толкова по-ефективно, колкото по-сложен е детайла, който искате да произведете.“ - категоричен е той.

Леярството е за мъже

В този свой постулат ученият не влага сексизъм. Той не иска да си представи какво ще стане с женското лице, когато няколко пъти се наложи да надникне в леярската пещ. Там температурата е между 800 и 1800 градуса по Целзий. И въпреки шлемовете и предпазните средства топлинното и светлинно излъчване дават отражение. Това не пречи да се търсят инженери със специалност металолеене, които доцент Иван Панов обучава. „В средното училище никой не говори за нашата специалност. Затова в Техническия университет – филиал Пловдив  най-често постъпват млади хора, които имат леяри или машиностроители в рода си.“ - казва доцент Панов. Той споделя, че доста трудно запълват групата за редовно обучение по специалността. Това са редовни 15-20 студенти годишно. В същото време задочно се записват 60-70 студенти. Това са хора, които вече са били в производството и  знаят от какво има нужда промишлеността. „Тази тенденция трябва да се обърне. Кандидат-студентите трябва да имат достъпна информация за голямото търсене на пазара на труда на такива специалисти. Защото да учиш 4 години нещо, което не ти върши работа си е нерентабилно.“ - категоричен е доц.  д-р инж. Иван Панов.

Предприемчивост

Доцент д-р Иван Панов е не само учен, но и предприемач. Заедно с още двама партньори създава фирма за производство на заготовки за монети и медали от мед, сребро, злато, сплави от благородни метали и платинени изделия. Като специалист той счита, че работата с платина е най-трудна, защото дори само нейното разтапяне става при 1768 градуса по Целзий. „В компанията ни има разделение на труда между собствениците. Аз съм се концентрирал върху техническата и технологичната част на онова, което произвеждаме. Колегите ми се специализират върху управлението и развитието на фирмата, а другият – върху маркетинга. Това не значи, че не си помагаме взаимно. Все пак управителят на фирмата беше мой дипломант и е висококвалифициран инженер. В този смисъл ние сме една сплав от трима предприемачи. Научният ми опит дава отражение върху бизнес-поведението ми. Обмислям много внимателно решенията си. Аз имам нужда от техния младежки хъс, ентусиазъм и предприемчивост, те – от моето по-консервативно мислене. . Не губя връзка с практиката и прилагам максимално знанията си като иновации  в производството. Убеден съм, че съм успешен учен и предприемач именно защото ги съчетавам“ - заключи ученият от Техническия университет – филиал Пловдив.