За себе си доцент д-р инж. Иван Панов от Техническия университет – филиал Пловдив казва, че е потомствено в леярската професия –баща му е майстор на дървени леярски модели.  А учен е станал от ... любопитство.  „Винаги съм искал да се занимавам с научна дейност, затова още като студент не съм допускал дори и една тройка в студентската си книжка. След пет години практика като цехов технолог в Стоманолеярния Завод-гр.Раковски, воден от научното си любопитство, започнах работа в ТУ-София, филиал Пловдив“.

Наскоро неговото инженерно любопитство го накарало да смеси нанодиаманти с надевтектични алуминий-силициеви сплави. Това са сплавите, от които се произвеждат основната част от съвременните бутала за двигателите с вътрешно горене. Получената сплав има впечатляващи качества. Благодарение на модифициращото действие на нанодиамантите – тя е здрава, корозоустойчива и с отлична износоустойчивост. Нещо повече – сплавите запазват тези си свойства, дори след няколко претопявания, което е световна научна и практическа новост. Този свой леярски опит доцент д-р Иван Панов ще патентова.

„В науката се стъпва върху натрупаното предходно знание. Така че аз продължавам  поредица от български патенти, започнали в Института по космически технологии към БАН. Там беше създадена взривна технология за производство на  нанодиаманти с размери от 4 до 100 нанометра, както и технология за плакирането им с различни метали.  В ИМТМ-БАН бяха създадени технологии за въвеждането на плакирани наночастици в подевтектични и евтектични алуминий-силициеви сплави. Моят научен принос е, че  постигнах ефективно и икономически изгодно смесване на плакираните нанодиаманти в надевтектичните бутални  алуминий-силициеви сплави. Защото цената на един грам нанодиаманти е няколко долара, но свойствата на крайния продукт са наистина брилянтни“ - коментира  доц. д-р Иван Панов.

Доцент  Панов предвижда развитие на леярството към създаване на 3D принтери за отливане на сложни метални детайли. Неговите проучвания показват, че в Британия вече ползват такива 3D принтери работещи с метални стопилки за отливане на детайли, дори за техните реактивни самолети. „Днес все още това е много скъпа технология и се прилага там, където  по друг начин не може да се направи или пък при изработването на много скъпи изделия. Леярството като технологичен процес за получаване на метални заготовки е толкова по-ефективно, колкото по-сложен е детайла, който искате да произведете.“ - категоричен е той.

Леярството е за мъже

В този свой постулат ученият не влага сексизъм. Той не иска да си представи какво ще стане с женското лице, когато няколко пъти се наложи да надникне в леярската пещ. Там температурата е между 800 и 1800 градуса по Целзий. И въпреки шлемовете и предпазните средства топлинното и светлинно излъчване дават отражение. Това не пречи да се търсят инженери със специалност металолеене, които доцент Иван Панов обучава. „В средното училище никой не говори за нашата специалност. Затова в Техническия университет – филиал Пловдив  най-често постъпват млади хора, които имат леяри или машиностроители в рода си.“ - казва доцент Панов. Той споделя, че доста трудно запълват групата за редовно обучение по специалността. Това са редовни 15-20 студенти годишно. В същото време задочно се записват 60-70 студенти. Това са хора, които вече са били в производството и  знаят от какво има нужда промишлеността. „Тази тенденция трябва да се обърне. Кандидат-студентите трябва да имат достъпна информация за голямото търсене на пазара на труда на такива специалисти. Защото да учиш 4 години нещо, което не ти върши работа си е нерентабилно.“ - категоричен е доц.  д-р инж. Иван Панов.

Предприемчивост

Доцент д-р Иван Панов е не само учен, но и предприемач. Заедно с още двама партньори създава фирма за производство на заготовки за монети и медали от мед, сребро, злато, сплави от благородни метали и платинени изделия. Като специалист той счита, че работата с платина е най-трудна, защото дори само нейното разтапяне става при 1768 градуса по Целзий. „В компанията ни има разделение на труда между собствениците. Аз съм се концентрирал върху техническата и технологичната част на онова, което произвеждаме. Колегите ми се специализират върху управлението и развитието на фирмата, а другият – върху маркетинга. Това не значи, че не си помагаме взаимно. Все пак управителят на фирмата беше мой дипломант и е висококвалифициран инженер. В този смисъл ние сме една сплав от трима предприемачи. Научният ми опит дава отражение върху бизнес-поведението ми. Обмислям много внимателно решенията си. Аз имам нужда от техния младежки хъс, ентусиазъм и предприемчивост, те – от моето по-консервативно мислене. . Не губя връзка с практиката и прилагам максимално знанията си като иновации  в производството. Убеден съм, че съм успешен учен и предприемач именно защото ги съчетавам“ - заключи ученият от Техническия университет – филиал Пловдив.  

Проследява модернизацията на града от Освобождението на България през 1878 г. до втората половина на XX век

Тя е подредена в изцяло ремонтираното южно крило на Областното събрание на Източна Румелия на пл. „Съединение” - ГАЛЕРИЯ

На 6-ти септември 2021 г. честваме 136 години от Съединението на България. Регионален исторически музей – Пловдив използва повода, за да представи на обществеността най-новата си постоянна музейна изложба, която носи заглавието „Пловдив по пътя към модерния свят”. Посетителите ще могат да я разгледат за първи път от 10:00 ч. до 15:00 ч. при спазване на актуалните противоепидемични мерки, а входът ще бъде свободен.

Изложбата е подредена в изцяло ремонтираното южно крило на Областното събрание на Източна Румелия на пл. „Съединение” 1 и е първата постоянна музейна изложба под тепетата, която проследява модернизацията на града от Освобождението на България през 1878 г. до втората половина на XX век. Това е времето, в което Пловдив извървява своя път, за да се промени от типично за Османската империя ориенталско селище в индустриален център и културна столица на европейска България. Оригинални експонати проследяват дейността на Общината, водоснабдяването, електрификацията и новите градоустройствени решения, индустриализацията, стопанския живот и промените в социалното съществуване с шеметното навлизане на световните технически достижения. Сред показаните колекции са такива за тютюнопроизводството, бирената индустрия, Комбинат за цветни метали и основателя на консервната индустрия в България – Пантелей Генов. В изложбата са включени лични вещи, дарения от наследниците на Божидар Здравков – кмет на Пловдив от 1932 до 1939 г., д-р Константин Стоилов – министър председател на България от 1894 до 1899 г., Мария Найден Герова, Рудолф Фрик – основател на Бирена фабрика „Каменица” и големия общественик Недко Каблешков.

В залата „Пловдив по пътя към модерния свят” са поставени два информационни киоска. Чрез тях всеки посетител има възможност да се задълбочи в тематиката толкова, колкото желае и да намери онези късчета памет, които го интересуват. Първият киоск съдържа подробни данни за индустриалната еволюция на Пловдив, развитието на характерните за града отрасли, дейността на най-значимите предприемачи и предприятия. Вторият киоск акцентира върху свършеното от Община Пловдив и пловдивските кметове, както и върху ключовите градоустройствени и инфраструктурни проекти през годините. Предстои инсталирането на трети киоск, който ще съдържа информация за културния и спортен живот под тепетата, както и на мултимедия, която ще прожектира тематични продукции, като филмите, посветени на „Първото българско земеделско-промишлено изложение”, проведено в Пловдив през 1892 година.

Тържествата за 6 септември ще се състоят, отменя се само официалният прием на кмета след зарята

Общината призовава гражданите, които ще присъстват на събитието от 20:30 часа, да носят маски, въпреки че ще е на открито

Официалният прием на кмета Здравко Димитров в парк-хотел „Санкт Петербург“ е единственото събитие от програмата на Община Пловдив по случай Деня на Съединението и Празник на града, което се отлага заради усложняващата се епидемична обстановка във връзка с разпространението на COVID-19.  

Към настоящия момент се запазват всички останали събития, предвидени в празничната програма на 6 септември. Те ще стартират с традиционния маратон в 9:00 часа от град Съединение до едноименния площад в града под тепетата.

Честванията ще продължат, както следва:

- 10.00 часа – катедрален храм „Света Богородица“, тържествен молебен, отслужен от Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай;

- 11.00 часа – паметник на Захари Стоянов в Дондуковата градина (зад Регионалния природонаучен музей), полагане на венци и цветя;

- 11.30 часа – паметна плоча на майор Райчо Николов (до Римския стадион), полагане на венци и цветя;

- 12.00 часа – Стълбите на Каменица, концерт на Духов оркестър  – Пловдив, диригент Николай Гешев;

- 19.00 – 19.40 часа – площад „Централен“, пред Военния клуб, възстановка на събитията от 6 септември 1885 година от комитет „Родолюбие“;

- 19.45 часа – Регионален исторически музей, зала „Съединение“, представяне на експозиция „Пловдив по пътя към модерния свят“;

- 20.30 часа – площад „Съединение“, тържествена заря-проверка по повод 136-ата годишнина от Съединението на България и Празника на град Пловдив.

Община Пловдив призовава гражданите, които ще присъстват на събитието от 20:30 часа, да носят маски, въпреки че ще е на открито.