ИК Жанет 45 представя феномена Мария Вирхов в том с избрани текстове „Вирхов блус” (2021), съставен от Биляна Курташева, корица и оформление – Люба Халева

Вирхов е повече от име, Вирхов е парола за бунт, взрив в подмолите на езика, блус и пънк, футуризъм и дада – всичко в едно, както беше възможно през 90-те. Нейните текстове имат способността да ни надвесят внезапно над ръба на поносимото и позволеното. Тук шестват изпепелени ангели, мъртви русалки, светещи риби и стъпкани земноводни и посред тях едно оголено „аз”, убийствено добре знаещо накъде се е запътило: „ти имаш мечта/ а мен смъртта ме мечтае”. В мрачното вълшебство на този свят има драстично познание за долните рафтове на живота, за неговия кратък срок. Този том е първи опит да съберем и си върнем изгубената Мария Вирхов, един от най-мощните и трагични гласове в българската поезия.

Биляна Курташева:

Мария Вирхов (1969-2011) е едно от най-ярките имена на българската поезия след 1989 г. Родена е на 10.04.1969 г. в Ямбол. Пише още от ученичка. Владее еднакво добре български и руски, тъй като майка ѝ е рускоезична казахо-украинка, а и по-късно Мария учи руска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Тя е поетеса, преводач, експериментаторка и нарушител на граници и в поезията, и в живота. Авторка е на стихосбирките „Жълта поезия” (изд. „Литературен форум”, 1995), „Вятърът мъртъв език” (изд. „ЛИК” 1998), „Танци” (електронна книга, изд. „Литернет”, 2005). През 2010 г. в Москва излиза на руски стихосбирката ѝ „Никомея” (изд. „Автохтон”). Превежда от руски и английски текстове на Хлебников, Манделщам, Маяковски, Янка Дягилева, Павел Голдин, Ник Кейв, Том Уейтс, Дейвид Боуи. Има и три значими театрални превода от руски, реализирани на сцена от Явор Гърдев: „Чайка” на Чехов (Театър „Азарян”, 2015), „Верона” на Алексей Шипенко (Народен театър, 2000) и „Руска народна поща” на Олег Богаев (Театър на българската армия, 1999). Мария Вирхов публикува в издания като „Литературен вестник”, „Витамин Б”, „Ах, Мария”, както и в онлайн платформи; участва в литературни четения, концерти, пърформанси, граждански инициативи. Умира на 15.07.2011 г. в София.

Издигането на манастира като религиозен център и изграждането на настоящата главна църква стават с пловдивска помощ

Теодор Караколев

15 август или Успение Богордично се смята за един от най-важните празник на Рилския манастир. Това е свързано с почитта към Богородица, макар и главната църква на манастира да носи името на празника "Рождество Богородично". Самият манастир, днес национална гордост и част от Световното културно наследство, се развива неравномерно през вековете – понякога с успехи, понякога не. Дни преди празника ще се срещнем с два от успешните моменти, които са свързани с Пловдив.

Пренасянето на мощите на св. Иван Рилски

За първата документално сигурна връзка на Пловдив с Рилския манастир се пренасяме в средата на XV век. Цяла България вече е под Османска власт. В Пловдив вече са издигнати Джумая джамия, Имарет джамия, Куршум хан. Религиозната свобода е изключиетелно ограничена, макар и не унищожена. Премахната е Търновската патриаршия, като почти цялата българска земя е подчинена на гръцката Цариградска патриаршия.

Сложни дипломатически ходове осигуряват някаква минимална религиозна свобода. Сред тях е възможността мощите на свети Иван Рилски да се върнат в Рилския манастир. Към този момент те се намират в Търново, но градът не е в завидно положение. Манастирите се радват на минимално и крехко спокойствие от османската власт, по-спокойни места от градовете. Така идва и идеята за пренасянето на мощите на по-сигурно място.

Мощите на светеца са изминали дълъг път след смъртта му някъде по време на Първото българско царство в Рила. Първо те са пренесени в София, след това за кратко са в Унгария, след което се връщат в София. Малко след възраждането на Второто българско царство те са пренсени в Търново, където са събрани множество мощи на различни светци, свързани с България.

Така стигаме до 1469 година. Султан е Мехмед II. Негов баща е Мурад II – по чието време е издигната Джумая джамия, носеща неговото име. Съпруга на Мурад и мащеха на Мехмед е Мара Бранкович, която е свързана със сръбската държава. Именно тя е централна в разказа за пренасянето на мощите от Търново в Рилския манастир.

Информация за това шествие е запазено в текста на Владислав Граматик „Рилска повест“, който е работил известно време с Мара Бранкович. Именно от него разбираме и за пловдивската връзка.

Историята може да проследите в Под тепето.

Ако не сте от щастливците, които са взели отпуската си и са на морския бряг, или пък бягате от тълпите по Черноморието – то за вас има само един избор: уикенд бягство до язовирите покрай града

Веселина Михайловска

Почти в средата на август сме и ситуацията в Града под тепетата е обичайна за летния сезон – жега, горещина и пак жега. Ако не сте от щастливците, които са взели отпуската си и са на морския бряг, или пък бягате от тълпите по Черноморието – то за вас има само един избор: уикенд бягство до язовирите покрай града. Те в повечето случаи предлагат едно по-диво и усамотено изживяване, особено ако се спрете на такъв, около който има основно варианти за къмпингуване. Не бива да изпускате и възможността за риболов или водни спортове, които някои от местата предлагат. С всичко гореизброено не смятаме, че има повече нужда да ви убеждаваме колко готино може да си изкарате, а направо ще преминем към няколко, които препоръчваме заради така жадувания вечерен хлад и красивата природа в околността.

Доспат

За язовир Доспат сме отделили самостоятелен текст в сайта и тъй като е един от най-големите в страната по площ и обем, не е за пропускане. Разпростира се на цели 1200 м. и е начало на каскадата Доспат-Кричим. Набира водите си от реките: Доспат, Канина, Бистрица и Вищерица извиращи от Дъбраш, които със специални подземни тунели се прехвърлят към него. Бреговете му са предимно полегати, гористи, с красиви удобни поляни за пикник или къмпингуване. Има множество тихи и изящно очертани от природата заливи, подходящи за риболов и пускане на лодка. Язовирът е богат на риба. В него плува костур, шаран, кефал, уклей, червеноперка и пъстърва. Практикуват се няколко вида риболов: на плувка, на дъно, на муха с шнур, на блесна и на булдо.  При разходка по склоновете покрай водоема се разкриват редица местности с интересни имена – Хаджиосманското, Деразлии, Кървав дол, Орлино, Манастира, Зелниково и др., все наименования, свързани със старата история на град Доспат. Определено си заслужава да му отделите поне ден от следващия си уикенд.

Въча

Язовирът е разположен в Родопите, на границата на три области: Смолян, Пазарджик и Пловдив. Осигурява част от питейната вода за Града под тепетата и се използва за напояване на Пловдивското поле. Той притежава най-високата язовирна стена в България - 144,5 м. В яз. Въча има голям брой понтони. Около него има доста къщи за гости, а любителите на нетипичните изживявания могат да отседнат във вила в самия язовир, до която се стига чрез лодки. Във водите му вирее голямо разнообразие от риба - бял амур, платика, бяла риба, бабушка, каракуда, кефал, костур, скобар, сом, уклей, слънчева риба, шаран, червеноперка и щука. Поради това той е много известна дестинация за риболов. Прекрасна гледка към местността се разкрива от връх Свети Илия. Предлагат се разходки с лодка или водно колело. В района има и няколко екопътеки за любителите на планински преходи.

Голям Беглик

Язовир Голям Беглик се намира между Доспат и Батак, като до него може да се стигне и от двете посоки. Строен е в периода 1946 г. – 1951г, като до 11 юни 1999г. носи името Васил Коларов. В непосредствена близост се намира резерват Беглика, а цялата местност, и около язовирите и в резервата, е с изградени места за къмпингуване, санитарни възли и пътеки за разходка. Освен всичко останало, любителите на лова и риболова също няма да останат разочаровани.

Батак

Батак е шестият по големина язовир в България, разположен е в Западните Родопи, област Пазарджик. Предпочитано място за почивка на планина, сред спокойствие и уют, с възможност за риболов целогодишно. На западния бряг на язовира се намира планинският курорт Цигов чарк, а на другия – летовище Дъното (община Пещера), което е по-тихо и спокойно от Цигов Чарк и съвсем близо до летовище Св. Константин. В по-голямата си част язовира има полегати брегове с постепенен наклон, които са лесно достъпни с лека кола и са удобни за лагеруване.  През годините „Батак“ е зарибяван с дъгова пъстърва, толстолоб, бяла риба, шаран, буфало и сом. В далечната 1974 година от водите на язовира въдичар е извадил трофейна дъгова пъстърва с тегло 5,2 кг. Но това са само хубави стари спомени и в момента основните видове риба са костур, бабушка и каракуда. Уклеят и речният кефал почти изчезват, а шаран се лови инцидентно и то най-вече на въдици, разпънати с лодка навътре в откритите и дълбоки части на язовира.

Широка поляна

Язовирът е разположен в област Пазарджик, община Батак. Строен е за енергийни нужди още в ранните години на социализма (1960-1963 г.) и до днес водите му се ползват основно за това. Разлива се в много начупен планински масив в Западните Родопи на 1500 м надморска височина. Почти отвсякъде язовирът е опасан от вековни борови гори, а тук-там бреговете му се мият в тучни поляни. Ограден е от три защитени местности: „Широка поляна“ от север-северозапад (с част от язовира), „Студената чучурка“ от юг-югозапад, „Кавал тепе“ от изток-североизток и изток-югоизток. В активния сезон през лятото тук трудно се намира свободно място за бивакуване. В него може да намерите речен кефал, американска и балканска пъстърва, костур, шаран, сом, бабушка, златиста и сребриста каракуда, бял амур. Но повечето от ценните риби, с които е бил известен в по-далечното минало, днес са в минимални количества. „Широка поляна“ е сред първите замръзващи у нас язовири. В този смисъл само няколко дни студове във високите части на Родопите и повърхността му се сковава.

Източник: Lost in Plovdiv

Тази седмица в Пловдив ще се забавляваме на макс

13 август

Изложба: живопис и скулптура “Встрани” Любен Хранов

Maria Luiza gallery

18:30 часа

Социална вечер - Ела сам или с компания

Ако си търсите компания за петък вечер, или пък компанията си търси вас, заповядайте този петък на една маса със социални игри. Казват, че игрите са най-бързият начин да се запознаеш с нови приятели... и да се скараш с тях. Е, от бара ви предлагат пълния спектър на истинските взаимоотношения - кеф, любов и шамари.

Offline Café

19:00  часа

Мюзикъл "Цар лъв"

Закономерно в „лъвския“ месец август за пръв път на професионална сцена в България оживява мюзикълът „Цар Лъв“. Мащабната продукция на Държавна опера Варна гостува в Пловдив на 13 август 2021 г. от 21:00 ч. на сцената на Античен Театър. Премиерата ще се състои на фестивала „Опера в Летния театър“ във Варна на 11-ти август.

Варненската опера представя един вълнуващ концерт в костюми по музика на Елтън Джон и Ханс Цимер. Текстовете са на Тим Райс. Автор на оркестрацията е Данко Йорданов, а в постановъчния екип са режисьорът Петко Бонев, диригентът Страцимир Павлов, сценичен дизайн и костюми Ася Стоименова, сценично движение и пластика Анна Пампулова, 3D mapping Лора Руневска. Участват солисти, оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна.

Сред артистите от различни поколения, избрани с труден кастинг в два тура, се открояват: Виктор Ибришимов (когото аплодирахме като Клод в премиерния мюзикъл от това лято „Коса“) в ролята на Муфаса; младите таланти Васил Желев и Максим Ялнъзов (който играе и в мюзикъла „Любовта никога не умира“) като малкия Симба. В ролята на порасналия Симба репетират любимците ни от редица други мюзикъли на варненска сцена, солистите на Държавна опера Варна Борислав Веженов и Велин Михайлов, а образа на Нала подготвят великолепната Лилия Илиева и Яница Халачева.

„Цар Лъв“ (The Lion King) е първият анимационен филм на Дисни, създаден не по съществуваща творба, а по оригинална история (1994), вдъхновена от библейските разкази за Йосиф и Моисей, както и от „Хамлет“ на Шекспир. Песните на Елтън Джон и текстописеца Тим Райс, с оригинална музика на Ханс Цимер: "I Just Can't Wait to Be King", „Circle of life“, „Hakuna Matata“, „Can You Feel the Love Tonight“ и други покоряват сърцата на зрителите и спечелват две награди „Оскар“и един „Златен глобус“ на филма. Следва мюзикълът „Цар Лъв“ (1999), който не само триумфира на световната цена, а за малко повече от 20 години носи шесткратно повече милиарди от анимационния филм.

Сюжетът разказва за Симба (лъв, от суахили) - младият лъв, който трябва да наследи баща си, Муфаса, като цар на Лъвските земи. Но убийството на Муфаса от чичо му Скар обърква предначертания ход на събитията и въвлича Симба в много премеждия, докато след години борба доброто побеждава, Симба защитава полагаемото му се място и животът се завръща в обичайното си русло. Една красива и добре разказана приказка за доброто и злото, които живеят във всекиго, а кое от тях ще надделее, зависи от самите нас.

Античен Театър

21:00 часа

We Like Kitsch

DJ сетове от Ivo Charlie и приказната Julieta Intergalactica!

Насо Русков ще е засуканият селектор!

Club Fargo

21:00 часа

TOMMY RIVERRA at BALLY CLUB

На 13-ти август за доброто настроение на гостите в BallyClub, ще се погрижи Tommy Riverra - винаги добре подготвен да изненадва публиката по най-добрия начин. Музиката, която го описва се характеризира с дълбоки бас линии, ритмични елементи, енергичен, динамичен и мелодичен House, Deep, Tech, Afro, Electronica звук!

Bally Club

21:00 – 03:00 часа

14 август

Plovdiv Graffiti Tour

Пловдивската обиколка с графити е най -добрият начин да разгледате вълнуващата арт сцена на Пловдив! Чудесна възможност за всички любители на градското изкуство да открият пъстрите примери на града за творчество на открито. Ще научите и повече за художниците зад него, както и за разликите между различните видове графити и уличното изкуство. Обещаваме, че Пловдив ще ви изненада с някои неочаквани гледки! Безплатната обиколка включва не само съвременното улично изкуство, но и стилове, които са били популярни в миналото. Етикети, повръщания, парчета, персонажи, стенописи и сграфито-Пловдив има всичко!

Кметство Пловдив - Стефан Стамболов

11:00 часа

Вижте всички предложения за забавление в града под тепетата в единствения местен дигитален гид Lost in Plovdiv.

Цветан Кръстев работи в областта на пърформанса, ленд арта, видео арта, фотографията, инсталацията. Прави деликатни намеси и пърформанси в природна и градска среда. С особена наблюдателност, чувство за хумор и фина естетика, художникът успява да подчертае почти невидими детайли от реалността, която ни заобикаля, и да ги превърне във въздействащи послания. Неговите материали най-често са естествени, природни, намерени на морския бряг. Мимолетността на неговите намеси много често налага те да се документират с видео и фотография и да продължат да съществуват като самостоятелни произведения.  Още от най-ранните си изяви Цветан Кръстев е различен, вглъбен в преосмислянето и трансформирането на природата и пейзажа в действие и в концепция.

Цветан Кръстев е роден през 1961 г. във Варна. Завършва Художествената гимназия в Казанлък през 1981. От 1985 г. работи в областта на концептуалното изкуство. Един от основателите на клуб „Вар(т)на“ (Варна, 1996). Клубът е създаден от трима художници, живеещи и работещи във Варна - Владимир Иванов, Веселин Димов и Цветан Кръстев и е една от първите и най-автентични групи, които работят в областта на концептуалното изкуство в България.

Цветан Кръстев е и един от основателите и организаторите на Международния фестивал за късометражно кино „Карантината“ (Варна, 2014).  Участвал е в множество изложби, фестивали, биеналета и форуми на съвременното изкуство в България и чужбина. Живее и работи във Варна. (Източник: https://openartfiles.bg)

Сега от Варна интересът на художника се пренася към Пловдив. В разгара на лятото, като първа част от резиденцията си, авторът проучва града и подготвя своя проект, посветен на богатото и многообразно културно наследство, което той може да предложи.

„Всички проекти от резидентната програма предстои да се реализират през септември. Целта на резиденцията е да се насочи интереса към познати, обичани от всички и не толкова познати обекти и паметници на културното наследство в Пловдив, като се ползват необичайни творчески подходи към тях“, разказа заместник-кметът по култура, археология и туризъм Пламен Панов и допълни, че публиката в Пловдив ще има възможност да се запознае подробно с портфолиото и изявите на гостуващите артисти, както и с резултатите от техния престой в серия от индивидуални презентации и срещи, които предстоят като част от резидентната програма през септември.