10:00 ⇨ „Духовни маршрути в Пловдив“ – посещение на Епископската базилика на Филипопол с водачи: доц. д-р Елена Кантарева и археолог Жени Танкова.

Начални часове: 10:00 ч. и 11:30 ч. Сборен пункт: пред входа на Базиликата. Вход с билети: възрастни – 10 лв., учащи – 3 лв. Записване на щанда на издателство „Летера“ или на https://www.facebook.com/marshruti.plovdiv/. Проектът е финансиран от Община Пловдив по Компонент 1 „Фестивали и значими събития“. Организира: Издателство „Летера“.

11:00 ⇨ Студио 1 на Радио Пловдив (вратите се затварят в 10:55 ч.) на живо с публика директно излъчване на Преге – предаване за света на книгите от ефира на Радио Пловдив.

„От Ямбол до Пловдив през Ташкент – създаването на една книга“ с участието на Христо Карастоянов, Димитър Келбечев и Красимир Лозанов

Водещ: Младен Влашки

11:30 ⇨ Културен център „Тракарт“ (подлез „Археологически“)

Издателство „Хермес“:

Представяне на книгата „Преобърнати съзвездия“ от Деметра Дулева.

Модератор: Антон Баев

12:30 ⇨ Студио 1 на Радио Пловдив (ул. Дондуков-Корсаков 2)

Издателство „Жанет 45“:

Премиера на последния роман на Христо Карастоянов  „Т като Ташкент“. 

Модератор: Младен Влашки

14:00 ⇨ Културен център „Тракарт“ (подлез „Археологически“)

Фондация КОЖА –  чувствам се добре:

„Въпросът за смъртта“ книга за деца и родители. Разговор с Калина Йорданова, психолог и автор на книгата.

15:00 ⇨  Bee Bop Café (ул. „Гладстон“ 1)

Издателство „Ерго“:

Разговор с Райна Маркова за новата книга „Влажна зона“ (разкази). 

Модератор: Силвия Димитрова. 

16:30 ⇨ Bee Bop Café (ул. „Гладстон“ 1)

Издателство „КВЦ“:

„Сълзите ми по ранните треви“ от Георги А. Иванов – поетичен и музикален дебют (представяне на едноименната книга и песен – композитор Красимир Гюлмезов).

Модератор: Иван Д. Христов

17:00 ⇨ Bee Bop Café (ул. „Гладстон“ 1)

ИК „Персей“:

Македонският писател Сашко Насев представя романа си „Срещи с Дявола“ – балкански отговор на „Майстора и Маргарита“.

Модератор: Пламен Тотев

18:00 ⇨ Bee Bop Café (ул. „Гладстон“ 1)

Издателство „Жанет 45“: 

Премиера на книгата „Изкуството да се сбогуваш – избрани и нови стихове 1990-2020“ на Аксиния Михайлова. Четене и разговор.

Модератор: Ина Иванова

19:00 ⇨ Bee Bop Café (ул. „Гладстон“ 1)

Издателство „Жанет 45“: 

Разговор за „Книгата като обект. Надникване в една домашна библиотека“. С участието на Райчо Станев, (съставител). Модератор: Манол Пейков

Литературен кът на пл. Централен

11:00 ⇨ Фондация „Детски книги“:

Вал Стоева представя „Да отгледаш читател: наръчник за родители”. Книгата с кауза е първото по рода си издание за родители, публикувано на български език.

12:00 ⇨ Издателство„Жанет 45“:

Йорданка Белева чете от новата си книга за малки и големи „Баба Дрямка“.

16:00 ⇨ Издателска къща „Пан“:

Цанко Лалев представя книгата „Български митове и легенди“. (8+)

17:00 ⇨ Арт работилница за деца:
Доброволци на „Пловдив чете“ организират работилница с апликации и рисуване за малки и големи.

18:00 ⇨ Издателство „Робертино“:

представя Константина Живова и нейната първа детска книга – „Малката мечтателка в бонбонения град“.

Тази седмица в Пловдив ще танцуваме и ще откриваме изложби

18 юни

Изложба „PERSONA“ на Силвия Митовска и Петър Белев

Думата "персона"  произхожда от латинския глагол „personare“ и в античността служи за название на театрална маска. Терминът еволюира и днес определя един от архетипите в психологията на Юнг : идеалния аспект на личността, който ние представяме на външния свят…

Творбите от изложбата изобразяват една анонимна, непозната за авторите личност. Тя няма конкретни заслуги, но нейният образ по абсурден път се превръща в монумент, няма самоличност, но заживява нов живот чрез своите уголемени репродукции. Те приемат формата на гигантски маски.

Изложбена зала „2019“

17:00 – 19:00 часа

ROCK THE BOX

С вечерен Уормъп и нощен Овърхийт ще се отбележи откриването на двете изложби - Мартина Вачева / Circle Pit / галерия Sariev и Poetische Tiere / Лазар Лютаков и Карин Фошар / FLUCA - Австрийски културен павилион.

Започва  се в 17:00 ч. в artnewscafe и продължаваме в Club Fargo!

Artnewscafe

Club Fargo

17 часа

Базар за картини@Изкуствата в Контрабас

От заведението ще ви представят изложба - базар на отбрани автори, художници, калиграфи, фотографи, илюстратори и талантливи любители на изобразителното изкуство.
Дворът им ще приюти почитатели, клиенти, купувачи и зяпачи, за които Стария град на Пловдив е не само приятно място за разходка, а също и артистично пространство за срещи с нови талантливи и сговорчиви хора.
В съботата и неделята ще работят от 12 ч. на обед... та чаааак до 01. часа след полунощ.
Заедно с изложбата - базар ще се насладите и на кулинарните им умения в кухнята и на бара.
Не пропускайте и вечерните  джаз срещи с музика на живо.

Контрабас

17 часа

Премиера на „Все още млади“

Те създават музика, кино, театър и литература. Рисуват, снимат или разказват по някакъв напълно различен начин. Вълнуват се от живота, който ги заобикаля, понякога не са съгласни с него, понякога му се смеят, друг път – той на тях. Общото между нашите герои този път е това, че са избрали да създадат нещо в свят, който изглежда си има всичко. А младостта е декор, сред който, както знаем, всичко е възможно.“

За музикалното настроение след представянето на броя ще се погрижи Toni A от @How 2 Plovdiv

Нула32 е безплатно градско списание, което излиза веднъж на всеки три месеца и се разпространява в десетки обекти из града. Списанието в няколкохиляден тираж създава градска култура като се опира на истории и образи от пловдивското минало и настояще, опоетизирани и разказани така, че от непознат фон в ежедневието те се превръщат във важен детайл, осмислящ живота в и на града.

Club Fargo

19:30 часа

Острото Terrace Edition

Острото парти се завръща в Пощата!
Започва се от 20:00часа на терасата и след това се мести вътре за още танци.

Пощата

20:00 – 02:00 часа.

Всички подбрани предложения може да видите в Lost in Plovdiv.

Снимка на корицата: Димитра Лефтерова

Интервю на Райна Кацарова

Появата на поета Георги Борисов на сцената на Античният театър, за да бъде удостоен с наградата Орфеев венец, ще бъде запомнена като истинска наслада за сетивата. Снажен, усмихнат, достолепен мъж, който чете поема за Марсий и Сафо под светлините на прожекторитe, наблюдаван от древните статуи.

“Пловдив е щастлив град с тази награда ” - това е репликата, която още дълго ще бъде повтаряна, защото с нея той открадна сърцата на пловдивчани.

Често хората на изкуството са в състояние на поза и роля, но не - въпреки звездният си статут на жив класик, Георги Борисов и зад сцената е абсолютно същият чаровник.

Веднага след церемонията, още с венеца на глава, отговаря на въпросите ми с голямо внимание:   

- Самотно ли е на върха?

- Аз цял живот съм бил самотен човек. Дали е връх или Долина Тракийска, не зная. Творчеството и особено писането на стихове, създаването на литература, е самотен труд. Това, че се появявам от време на време сред много хора е светски живот. Общо взето, трудът на писателя и поета е абсолютно самотен. Но не мога да кажа, че в този момент творецът се чувства самотен, защото той създава, твори.

-Това за всички хора на изкуството ли е валидно?

- Има разлика между това да изпълняваш чуждо стихотворение, да изпълняваш чужда песен и това, ти сам да ги напишеш. Защото създаваш друг свят и по този начин творецът е Бог, „демиург “, създател на други светове. Така че, сред тези светове, той не е самотен. Но в живота си и хитро и житейски, и неудачно - винаги страда! Винаги е незадоволен! Най-вече не е доволен, защото се чувства непълноценен, ако не може да напише това, което иска. Тогава става нервен, заядлив, мрачен. Той става чудовище за околните, за семейството. Но в момента, в който напише това, което е искал, става сияен, като дете.

- Излиза, че да пишеш поезия е равносилно на страдание!

- Мога да Ви кажа, че днес Поетът е дълбоко нещастен. Но не говоря за поетите в интернет, които пишат, когато си искат. По мое време “да напишеш ” - това беше една мъка. Втора беше да го напечаташ и трета беше да минеш през цензурата. Това си беше борба постоянна. Сега, всеки може да подскача по Луната и да прави големи скокове в безтегловност и да пише, каквото си иска. С това е пълен интернет, но този който “точи” словото, този, който е наистина посочен да “точи”, на този човек му е много тежко.

- Но и останалите хора също имат проблеми и терзания.

- На човека винаги му е тежко. Не само на твореца - на самия човек. Мъчно ми е за всички онези, които днес са толкова пренебрегнати. Най-вече за хората на словото, те са най – пренебрегнати. Да сте чували министър или заместник - министър на културата, който да е писател? От години наред ние имаме само скулптури, художници, музиканти, но никой не се сеща за литературата. Може би това е вина на самите писатели и литератори, че не се борят. Те сами се “самозатвориха” в интернет.

- Страда ли днес словото под напора на технологиите?

- Мисля, че словото трябва да бъде напечатано и публикувано, то трябва да бъде овеществено по някакъв начин. Хората днес са виртуални и ще стават все по–виртуални. Здравей, 21-ви век! Ние ставаме автомати! Изкуственият разум побеждава! И този, които остава от миналото, е като античните герои в „Илиада“ на Омир. Човекът, който се бори с чудовища и цял живот пътува към Итака. Като сред чудовищата поставям и Калипсо! Защото, тя му пречи да отиде при жена си.

- Но в Библията е казано: “В началото бе словото.”

- Защо „В началото бе словото“? Ако приемем, че началото на всичко поставя Бог, ако има такъв... А то, има! Това означава, че словото е Бог и аз съм сигурен в това! Защото, то отмъщава, награждава, храни, убива... и е рекъл народът: “Казана дума-хвърлен камък”.  Словото, запомнете от мен, винаги е най-великото нещо на тази земя. То отличава човека от животното, като аз се прекланям пред животните, които са много по-благородни от съвременния хищник - човека. И единственото, по което се различава човек от животното, ако е човек - е словото! Мисля, че можем да сложим точка.

Точка обаче, не сложихме, напротив, поговорихме още малко. Запознахме се с Музата на поета, ведра и засмяна жена. Снимах ги за спомен от Пловдив заедно... и дори си направихме няколко селфита.

Снимки: Пловдив чете и Владислав Христов

„Голямата опасност е в това, покрай маската, която носим в ежедневието си, да не забравим същността си. Къде е границата на промяната и на това да отстояваш нещо, което мислиш, че не трябва да бъде променяно? Кой си самият ти всъщност?”. На тези, и на много други въпроси, търсят отговорите Петър Белев и Силвия Митовска в изключителната си изложба PERSONA, която се открива днес в галерия „2019”.  Докато покрай коронавируса маската се превърна в неизменна част от нашия бит и дори лайфстайл, двамата творци създават един мащабен концептуален проект, идеята за който се ражда далеч преди старта на пандемията и маскирането на света. Тази вечер те канят пловдивската публика да потърси отговорите, не на медицинските, а на общочовешките и философските въпроси с инструментите на изкуството- скулптура, живопис, графика и анимация.

„Всичко започна преди повече от три години и половина, когато направихме първата скулптура- маска от въжета.  Искахме да направим много голяма глава, но с необичаен материал и подход. Постепенно, с надграждане, стана така, че идеята за Персона и за маска дойде в процеса на работа. Ние почнахме 2018г. и това, което е най-интересното, че в този процес самите ние сме се променили, съответно и изкуството, което сме правили се е променяло. Човекът, който е правил първата работа през 2018г. през 2021г. не е същият, съвсем друга Персона е. И това обръща внимание малко към авторите. Не е просто заглавие на едни картини, закачени в една изложба, а е заглавие на едни хора, които са се променили. Ние сме двама, но на практика авторът е един, защото и двамата сме пипали по всяка една работа в различни моменти. Това също създава един образ на една Персона- кой е всъщност този човек, този автор”, усмихва се скулпторът и архитект Петър Белев в галерия „2019”, при подреждането на мащабната изложба.

Двамата със Силвия завършват първата работа и се впускат в един дълъг и безкрайно интересен за тях самите творчески процес. След маската от въжета решават да направят същата глава, със същите обеми, но с друг материал. После пак, и пак, и пак. Освен конопеното въже, използват кожа, каучук, алуминий, дърво, плат, циментово-акрилни смеси и прочие. Все различни материали, различни техники, различни изживявания.

„ Всеки път рестарт. Самият материал те задължава да мислиш всичко наново и от нулата. Въжето е много различно като материал за работа от керамиката, където чупливостта е различна. Всеки път подходът е различен, всеки път си длъжен да се променяш. А това е част от човешката натура- непрестанно да се променя. Ускорявайки този процес чрез смяната на материала, чрез времето и с това, че сме двама различни човека се стигна до този резултат- 9 скулптури, двадесетина картини, 30 графики и една анимация. Като видиш първото нещо и последното, и цялата поредица от тези различни творби, имаш чувството че си имал 20 автора, 20 различни персони”, разказва Белев.

Това, че в половината от тези повече от три години, докато двамата със Силвия Митовска работят над PERSONA, светът носеше маски , е чисто съвпадение. А дали в работата им няма нещо пророческо…

„ Персона е замислена две години преди да се появят маските. Беше много странно като това нещо се случи. Абсолютна случайност… или не”, оставя отворен въпросът Петър Белев. Фактът обаче е, че в един момент тяхната идея за име на изложба се превръща в думата на 2020г.

Именно заради причината да сложим маските изложбата им се е отложила с една година. Но пък в този период тя придобива абсолютно завършен, съвършен като послание и визи вид. Самите скулптурните композиции имат еднаква структура, но всяка от тях крие различна емоция, има различно излъчване. Има такава например, с директна референция към изображението от Стената на Пинк Флойд. Тя обаче е свързана емоционално и с Кристо, който си отива по време на процеса на Петър и Силвия.  Тя е платнена опаковка на лице, което излиза от стена.

Белев казва, че харесвам различни неща в различните обекти. Самите картини са някакви вариации върху самата скулптура. Картините не изобразяват дословно скулптурите, те не са илюстрация на тях, а са някакъв вид разсъждение.

„ Чисто метафорично моята маска е промяната. Това, че дори като творец ти непрестанно се променяш и това е движещата сила, мотора на нещата. Не знам дали промяната е моята маска, но е моят двигател. А дали маската ни задушава, или ни дава свобода? Това е голямата тема в изложбата. Чисто метафорично, религиозно и от гледна точка на психоанализата, маската не е нещо позитивно. Тя не е твоята истинска същност. И границата е много тънка между това ти да се адаптираш, да оцеляваш еволюционно като хамелеон в средата, но да не се превърне в основното ти Ти. Да загубиш себе си. Именно графиките се занимават с тази тема- маска и сянка. Не мисля, че имам отговор, но маска-сянка държи ключа- маската пред обществото и скритата сянка на мисли, желания, емоции, демони ако щете. Неслучайно в анимацията съм я показал в цикъл, във въртене, защото тя е в непрестанен цикъл от излизане на едното и изкарване на другото. Маска и после сянка, сянка и отново маска. Тази ос, по която се въртят двете, е реално твоята същност, която бледнее някъде между двете. Голямата опасност е в това, покрай маската, която носим в ежедневието си, да не забравим същността си. Къде е границата на промяната и на това да отстояваш нещо, което мислиш, че не трябва да бъде променяно. Кой си самият ти всъщност. Мисля, че всеки човек се бори с това нещо през целия си живот”, размишлява Петър Белев.

И добавя, че гледам все по-малко да слага маската си пред обществото, в ежедневието. Смята, че може би самото стигане до тази изложба е някаква в вътрешна борба към това да свали маската веднъж завинаги, като я изкараш навън с изкуство.

„ До този проект стигнах по много случаен начин. Не вярвам във вдъхновението, което ти пада от небето и те праска по главата и сетивата. Хубавите неща стават след изключително много последователен труд и систематично усилие. Така идва вдъхновението, така идват натрупванията на идеи и посоки на мислене, по които ти почваш да се катериш като по стълба.

Със Силвия сме от две близки, но различни области- тя е художник, занимава е с керамика, а аз съм архитект, но и винаги съм се занимавал със скулптура. Построяването на тази идея не стана линейно. Не сме си казали „Сега ще направим една изложба Персона, защото това е маска”. Не вярвам в прекалено теоретизирани неща. Те винаги стават много сухи и някак изсмукани от пръсти. Много по-жив беше процесът и органичен. Можеше въобще да не се казва така изложбата, да не са тези неща. Но в момента, в който започнаха да стават една, две, три, пет, започнаха да се появяват картините, дойде и идеята за тия графики с този дуализъм „тъмно и светло” и някак си всичко заспа. Поне за мен. Тази изложба е случайна, след натрупване на много неща”, казва Петър Белев.

Той е млад, но е изминал впечатляващ път- завършва Национално висше училище по архитектура в Париж и парижката школа „Екол дьо Шайо“ по опазване на недвижимото културно наследство , участва с дипломната си работа в колективната изложба TransFormations в Национален център за изкуство и култура "Жорж Помпиду" във френската столица, негови скулптури и архитектурни проекти са участвали в многобройни колективни изложби в България, Франция и Италия. Петър Белев обаче е човек, който не обича да говори за себе си. Защото му е скучно и не обича да занимава хората с Персоната си. Смята го за досадно. Не му е комфортно. И че се изчервява. Прави го, изчервява се, дори като го питаме за изминатия път.

„ Първоначално исках да се занимавам само със скулптура. Бяха ме приели в Париж архитектура в Академията за изкуства. В последствие отидох в друг университет, профилирано само за архитектура. Мислех, че двете неща са доста близки, после видях, че са много различни, сега пак виждам, че някак си са си близки. Все пак през Ренесанса и Класицизма един и същи човек е вършил всичко. Всички знаем италианските примери. Важно е, защото имаш чувство за пропорция, математика за нещата. Затова и не ги разделям твърдо нещата на архитектура и скулптура. Някак си гледам да се допълват. Понякога си почивам от едното, като правя другото. Защото например в скулптурата имаш една свобода, която в архитектурата в някои ситуации нямаш поради техническия и бюрократичен аспект”, обяснява за себе си, изчервен, Петър Белев.

В момента архитектът прави предимно еднофамилни къщи. Гледам да се занимава с все по-малко неща, на които гледа да отделя все повече време, за да се случват все по-качествено.

Не пропускайте изложбата PERSONA в галерия „2019”. Предпазните маски още не сме свалили напълно, но другите можем да свалим, макар и за малко, с изкуството на Петър Белев и Силвия Митовска.