На 25 юли църквата отбелязва успението на св. Анна

Имен ден празнуват: Анна, Ана, Ани, Аника, Аница, Анче, Анушка, Анита, Анелия, Анета, Анабел, Яна , Вилиана

Православната и Католическа църква чества успение на Света Анна - майката на Света Дева Мария. Чества се като покровителка на бременността, раждането и майчинството

Християнската църква отбелязва на 25 юли Успение на Света Анна - блажената смърт на света Анна или както канонически се нарича - Успението й. Св. Анна била потомка на Аароновия род и родила Мария, бъдещата майка на Спасителя на човечеството. В резултат на библейските сказания светицата се приема и почита като един от основните християнски символи на майчинството.

Според вярванията повече от петдесет години Анна и съпругът й Йоаким са нямали деца. По-късно след много молитви, отправени към Бог, двамата са посетени от ангел, който им съобщава, че ще имат дете, което "трябва да нарекат Мария и което ще донесе радост на целия свят". Анна обещава да посвети детето си на служба на Бог.

В християнския свят Анна е сред най-разпространените имена. В превод от староеврейски то означава "благодат". Света Анна е покровителка на женското начало, на брака, семейството и майчинството. Закрилница е на момичетата, бременните и вдовиците. Българите наричат празника Лятна Света Анна. Народът ни приема, че той бележи края на лятото. Отбелязва се и като празник на врачките.

Според поверията на 25 юли жените не трябва да работят, за да не се разболяват децата им. Ако в дома има бременна жена се следи кой ще е първият гост през деня, защото се вярва, че бебето ще е от същия пол.

Празникът Лятна света Анна е разпространен в района на Западна България и Родопите, особено в Асеновградско. Там приемат, че Лятната св. Анна бележи края на лятото.

Много е разпространено старото поверие, че ако „трудна жена работи на св. Анна, ще пометне”. На празника бременните жени и младите булки отиват на черква, молят се за здравето на децата и палят свещи пред иконата на светицата закрилница. Обкичват иконата с цветя и я даряват с ризи, чорапи, кърпи, пари. След края на църковната служба майките раздават пресни пити в двора на черквата и из махалата, за да бъдат здрави рожбите им. Вярва се, че светицата пазела децата от „огън” - висока температура и треска.

срещу празника се извършват различни магически действия срещу магьосници, бродници и житомамници, които обират чуждото плодородие. Стопаните отиват да преспят на нивите си, за да попречат на злосторниците да откраднат житото им. В югозападните български краища на Лятна св. Анна организират оброк - служба с курбан, в която взима участие целият род. Жертвоприношението се прави, за да омилостивят светицата и тя да предпази нивите от пожар и градушка. Пак там през лятото тачат св. Анна за предпазване от огън и пожар и я наричат „Опърлия”.

В Източна България жени и деца тръгват да берат лековити билки по полето. После ги изсушават и запазват за лек през годината.

Имен ден празнуват: Анна, Анка, Ани, Анани, Яна, Янула, Янина, Блага.