С тържествена военна церемония пред паметника на цар Александър II на Бунарджика, молебен за мир в катедралния храм „Успение Богородично“, отслужен от Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай, панихида за загиналите за свободата на България герои на Паметника на опълченците на Централни гробища, Пловдив почете Националния празник на България – Трети март и 144 години от Освобождението на България от османско владичество.
В катедралния храм на Пловдивската епархия „Успение Богородично“ в 11 часа беше посрещнат Св. Кръст от манастира „Св. Троица“ в Кръстова гора, бяха донесени и всички чудотворни икони и св. мощи от епархията. По разпореждаме на Негово високопреосвещенство в деня на Националния ни празник беше отслужен молебен за мир във всички храмове в диоцеза на Пловдивската епархия.
Членовете на комитет „Родолюбие“, облечени в униформи и носии, и тази година поведоха пловдивчани в „Поход на свободата“ – шествие до върха на Бунарджика, предвождано от копия от знамената на българското опълчение. Стотици пловдивчани изкачиха Бунарджика в 12 часа, за да почетат героите, загинали за Освобождението на България и да се включат в празника с развят трибагреник.
Пред паметника на Александър II присъстваха Кметът на Пловдив Здравко Димитров, народни представители, областният управител Йордан Иванов, генерал-майор Явор Матеев, Председателят на общински съвет Пловдив инж. Александър Държиков, заместник-кметовете Йордан Ставрев, Тодор Чонов, Пламен Панов, кметовете на райони, общински съветници, представители на обществени и политически организации, медии.
Тържественият военен строй бе приет от генерал – майор Явор Матеев, командир на „Съвместното командване на специалните операции“ на Българската армия и началник на гарнизон Пловдив. Официалното слово по повод 144-та годишнина от Освобождението на България произнесе проф. д-р Тони Шекерджиева – Новак, ректор на АМТИИ „Проф.Асен Диамандиев“ Пловдив.
Водещият Христо Христов, един от най-добрите български рецитатори, постави началото на честването с пламенно изпълнение на „Опълченците на Шипка“ от Иван Вазов, каквато е традицията на този ден от години. В церемонията по полагане на венци и цветя участваха представителен взвод, венценосци и военен духов оркестър, както и членовете на Комитет „Родолюбие“, които поднесоха „Гирлянд на славата“.
С падане на колене и минута мълчания присъстващите официални лица, военни и граждани почетоха паметта на знайните и незнайни герои, дали живота си за свободна България. Положени венци и цветя от държавни и общински институции, политически партии, почетни консули, сдружения, военни формирования, студентски организации, учебни заведения, патриотични организации, движения и клубове, както и от стотиците признателни граждани. .
В 13.30 часа на паметника на Опълченците в Централен гробищен парк, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай, заедно със свещеници отслужи панихида. След църковния ритуал бяха положени венци и с падане на колене и едноминутно мълчание, бе отдадена почит към опълченците. Във войната, дарила на измъчения български народ чаканата 500 години свобода, са участвали около 7000 български опълченци, които под Самарското знаме са водили люти боеве на Шипка и други места на кървави сражения.
Тази вечер от 18.30ч. на пл. „Централен“ започва Тържествената проверка - заря по повод Националния празник на Република България – 3 март, с участието на военни формирования от гарнизон Пловдив. тя ще бъде ръководена от генерал –майор Явор Матеев. Ролята на диктор ще изпълни актьорът от Драматичен театър Пловдив Симеон Алексиев.
Вижте пълния текст на словото на проф. д-р Тони Шекерджиева – Новак:
Уважаеми г-н кмет на град Пловдив,
Уважаеми г-жи и г-да народни представители,
Уважаеми г-н Областен управител,
г-н Председател на Общински съвет - Пловдив,
Уважаеми г-н Генерал-майор,
Госпожи и господа почетни консули,
Уважаеми г-жи и г-да Кметове на райони,
Общински съветници,
Скъпи съграждани и гости.
Трети март!
Дата символ на свободата ни, дата празнувана, дата свидетел на много възвишени речи, речи-философски, речи-исторически, речи на възхвала и благодарност.
Думи на благодарност трябва да има винаги! Трябва да ги има и днес, защото свободата на Родината ни в онзи момент е извоювана с героизма на априлци, на несломимия дух на българските опълченци и със смъртта на хилядите руси, румънци, сърби, черногорци, поляци, украинци, финландци, които с кръвта си спечелиха свободата ни!
Скъпи съграждани,
Когато ми бе оказана честта да произнеса тържественото слово в този ден, не осъзнавах колко силно е желанието ми днес да бъде чут един друг глас, гласът на хората на духа, хората, които будят заспалото съзнание и отпращат взора напред! Свобода и дух за мен са думи със знак за равенство.
Свободата е универсална ценност, право, но и задължение. Тя е способността на съзнанието да мисли и действа във връзка с по-висши закони. Свободата не се постига веднъж завинаги и изисква от всички нас да я ценим и пазим постоянно. Дълбоко скритата вътрешна сила на човек, наречена дух, ни дава храброст и твърдост да я отстояваме.
Човешкият дух е и нравствена свобода, а силата му е несломима! Несломима и със свободен дух е моята България. Истинската революция започва първо в душите на българите със събуждащите думи на Паисий, с Рибния буквар, с мъжеството на Раковски и Каравелов, с огнените Ботеви стихове и великото дело на Апостола, величавата саможертва на Априлското въстание и Руско-Турската война!
След тази борба започва завръщането на българите към модерния европейски свят и живота на една нова държава, която бързо се вписва в ценностите на Европа, към които отдавна вече е принадлежала. Хиляда години преди Освобождението си тя вече е дала на Стария континент Златния век на своята култура, Климент Охридски, Йоан Екзарх, Константин Преславски и Йоан Кукузел. Тук се създава и писмеността, която крепи славянството и православието и на която и днес четат и пишат повече от 300 мил. души по света!
Днес честваме 144 години свобода! Сега повече от всякога времето налага ние да сме в него, както то е в нас. Трудно време, което изисква и ни задължава да сме свободни, и да умеем да правим своите съдбовни избори. Такива избори каквито правят истински свободните!
Днес 3-ти март ни пита достойни ли сме за свободата? Имаме ли я наистина, знаем ли какво да правим с нея и как да живеем свободно?! Защото днес ако печелим, печели цял народ, но ако изгубим, вече не губим само себе си!
Затова пожелавам на днешния 3 март - 144-ти подред и велик като всички предишни и бъдещи празници на свободата, да я заслужим с всяка наша дума и действие, да я отстояваме и опазим по най-смисления начин – този, на който ни научиха героите ни.
За Родината ни! За децата ни!
Да живее свободна България!
