" Седмица на съвременното изкуство" е първият ежегоден международен проект за съвременно изкуство в България, чието начало е през 1995 г. Организатор е сдружение "Изкуство днес", базирано в Пловдив, което е една от водещите организации за съвременно изкуство в страната. Сдружение "Изкуство днес" е създадено през 1997 г. и има за цел да представя алтернативни и експериментални форми на съвременното изкуство; да работи за тяхното изучаване и документиране; да изгражда информационна база данни, представяща съвременните автори.
Най-значимият проект на Сдружение "Изкуство днес" е "Седмица на съвременното изкуство", която след 28 години продължава да бъде устойчива и атрактивна инициатива, както за публиката, така и за художествената сцена.
За всяко издание се кани водещ български или чуждестранен куратор, който избира актуална тема. Много от представените произведения са създадени специално за Седмицата на съвременното изкуство. В изложбите са участвали важни имена от международната сцена като Хито Щайерл, Бил Виола, Бенедикт Партенхаймер, Уте Рихтер, Юлиан Розефелд, Scenocosme, Ханс Шабус и много други. Всички те са художници, които са участвали в най-известните световни форуми за съвременно изкуство.
Куратор на тазгодишното издание на Седмицата "Седмица на съвременното изкуство" е Галина Димитрова-Димова - куратор и организатор на културни проекти. Темата на изложбата е "Тежестта на битието", която е вдъхновена от романа на Милан Кундера "Непоносимата лекота на битието". В центъра на размислите, довели до концепцията на изложбата, са антагонизмите, с които е свързано човешкото съществуване: тежест и лекота, свобода и зависимост, отговорност и липса на воля. "От тях опозицията тежест - лекота е най-загадъчната и най-значимата".
Във фокуса на изследването е жаждата да се освободим - от мисли, действия, отговорности и как това води до привидно лесното ни отказване от отговорност, което на свой ред носи усещането за безсилие и безнадеждност. Това може да се разглежда и като форма на съвременно (посткапиталистическо) робство, при което хората продават най-ценните си притежания - времето, мислите и идеите си - за да ги капитализират в конфортно съществуване. Тук времето се разглежда като ценност, като мерна единица или разменна монета, която се използва за изпълнение на човешки желания.
Но както твърди Кундера, лекотата никога не донася нужното на човека съпротивление, за да води той своите битки, тя не носи удоволствие, нито особен смисъл. Затова, колкото и да ни плаши тази непосилна тежест тя единствено може да ни накара да живеем достойно. А красотата е последното нещо, което ни подкрепя в този нелек път - красотата да изследваш, да се самоизследваш.
Концептуалната рамка на Седмицата на съвременното изкуство в Пловдив 2022 е в посока да си върнем тежестта на съществуването и поетиката на образа, която ни олекотява и издига от земята, защото „Творчество за хората е като летенето за птиците” (Чехов).
Форматът на изложбата е изкуство в публично пространство и включва временни художeствени намеси в градска среда под формата на инсталации, пърформанси и герила акции, които имат връзка с темата.
Художниците, които участват в изложбата са: Лъчезар Бояджиев (България), Емил Миразчиев (България), Венелин Шурелов (България), Вероника Цекова (България/Австрия), Десислава Терзиева (България/САЩ), Севдалина Кочевска (България), Боряна Венциславова (България/Австрия), Ариел Рейхман (Израел/Германия), Селма Селман (Босна и Херцеговина/Нидерландия) и Елена Белантони (Италия/Германия). Периодът на изложбата е 2-11 септември 2022 г., а произведенията на изкуството ще бъдат разположени на различни места в центъра на Пловдив. Като част от церемонията по откриването ще се състои пърформансът "MirroMorphosis" на Ирина Стоянова и Христо Желев.
„Призовете града, призовете хората” - това е мотото на конференцията, която ще се проведе на 3ти септември, в рамките на 28мата Седмица на съвременното изкуство. Фокусът на конференцията е насочен към художествените намеси в градска среда, които са специфични за пространството и търсят ангажираност или взаимодействие с публиката. В центъра на презентациите и дискусиите от поканените куратори и художници ще бъде терминът "нов жанр публично изкуство", предложен от американската кураторка Сюзън Лейси. Тя определя тези художествени практики като "активистки, занимаващи се със социални и политически въпроси, често създадени извън институционалната структура, като по този начин дават възможност на художника да се свърже директно с публиката" . Въпреки че социалният принос е централен за творбите, посланието е предадено метафорично и поетично, а естетическите качества на творбите не са за подценяване. Това е важна част от разбирането на значението на поставянето на изкуството в публичното пространство.