Displaying items by tag: История

СЕДМИЦА НА ЗАНАЯТИТЕ  (26 юни – 2 юли 2017 г.)

Тази година Регионален етнографски музей – Пловдив празнува своя 100- годишен юбилей. Последното десетилетие „Седмицата на занаятите“, провеждана в двора на музея, стана традиционно за нас и посетителите ни събитие. Вие сте хората, които го правят възможно, цветно и неповторимо. Затова Ви каним отново да сме заедно на празника, а всеки идвал тук, знае, че и делниците ни са изпълнени със смях, глъчка, танц и веселба. 

Срещата на занаятчии от цялата страна ще е както обикновено през последната седмица на месец юни 2017 г. в двора на Регионален етнографски музей – Пловдив. Знаете, че мястото е от нас, а работата от Вас, а каквото си изкарате „харно да Ви е“.

 В двора на музея ще се съберат – дърворезбари, иконописци, ножари, оръжейници, медникари, бижутери, грънчари, кошничари, дървостругари, майстори на музикални инструменти, плетене на колани на кори, плъсти, кукли, рисувани яйца, стъклопис, майсторки на кене, плетиво и везба и др. В духа на добрата традиция през цялата седмица ще има демонстрации на различните занаяти. Тази година наш гост ще бъде и майстор-грънчар от гр. Зайчар (Сърбия). 

Много от занаятчиите с годините се превърнаха в наши приятели, чувстват се част от кръга съмишленици на музея, защото при нас всичко се прави с мерак, с душа и сърце.

Гостите ни могат да усетят магията сами да изработят нещо под вещия поглед на майстора, защото всяко изделие си има собствено очарование. Туристите получават всичко – и скъп спомен от посетеното място, и още по-ценно да закупят нещо, на чието сътворение са били свидетели. А за участниците остава майсторската вечер (петък – ден на майстора), с много изненади от наша страна.

Желаещите могат да се потопят в духа на миналото всеки ден от 9.00 до 19.00 часа в двора на музея. 

Заповядайте! 

РЕГИОНАЛЕН ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ – ПЛОВДИВ

Ако през последните 20 години са проучени общо около 35 обекта, то само за 2016-та са проучени 30

София Христева за поругаването на архитектурно-историческия комплекс от частни собственици

Стефка Георгиева

Как да се справим с огромното културно и историческо наследство, което разказва за Пловдив от хилядолетия насам? Как да съхраним архитектурно-историческия резерват Стария град? Какви са бедите, сполетели археологическите находки и има ли добри примери, към които можем да отправим поглед? Това са само част от въпросите, които си зададохме миналата вечер в Балабановата къща на едно дългоочаквано събитие, а именно инициативата „Виж и съхрани Старинен Пловдив“. 

Инициативата бележи своето начало на неслучайна дата, а именно 18 април – Международен ден за опазване на паметниците на културата. Първата сесия от поредица срещи, които ще продължат и през следващите месеци, се проведе под надслов „През очите на археолога“. Началната тема не е случайна, тъй като археолозите са първите хора, които би следвало да стъпят на даден обект в Стария град. Би следвало, защото не са един и два случаите, в които тази стъпка бива пропускана. Те са началото и своеобразната основа, върху която да стъпят след тях реставратори, консерватори, архитекти и строители.

Самият форум бе открит от заместник-директора на ОИ „Старинен Пловдив” Светлозар Чичиков и ръководителя отдел „Експозиционна и фондова дейност” в общинското предприятие Виктория Карацанова, които приветстваха публиката – археолози, реставратори и архитекти. Домакините заявиха, че ще се радват да присъстват и граждани, тъй като пловдивчани все по-често се интересуват от наследството, завещано от прадедите ни.

Веднага след тях, думата взе археолог София Христева, която е ръководител на разкопките на Небет тепе. Тя коментира не само бутафорните предложения, но и добрите варианти, при които може да бъде показано Небет тепе на посетителите. „Миналата година работихме месец, тази година ще са три. С бавни стъпки напредваме“, заяви археологът, който сподели, че Небет тепе е застрашено от саморазрушение заради човекопотока, който преминава там ежедневно. Тя допълни още, че с нейните колеги обмислят варианти, в които да бъде ограничено, но само частично, обхождането на тепето от туристи.

Десетки бяха примерите, които археолог Христева даде и които са ако не с фатални, то с изключително тежки последици за археологическите находки. Макар нечистите намерения на инвеститори да са опорочили големи площи, които ще останат непроучени, се забелязва оптимистична тенденция. Ако през последните 20 години са проучени общо около 35 обекта, то само за 2016-та са проучени 30. Да, по-голям е броят на обектите, които са частна собственост и вратите им няма да бъдат отворени за любопитните очи на посетителите, но поне обществото все повече се вълнува от темата за опазване на историческото и архитектурното наследство.

Факт е, че един от най-добрите примери за социализация на историческото наследство е Античния театър. Христева заяви, че силно се надява той да не остане и единственият. Разказа за взривени крепостни стени, за отказ на частни собственици да възстановят ценностите, които притежават и други, които открито нехаят за историята, която разказва земята под краката ни. Тя, заедно с нейните колеги и присъстващите в Балабанова къща, са единодушни, че археолози, реставратори, консерватори и архитекти трябва да работят в екип, за по-светло бъдеще на Стария град.

След приключване на първата сесия, любителите на класическата музика се  насладиха на клавирен концерт с участието на младия пловдивски пианист Васил Начев, който е възпитаник на Кралския Колеж за Музика в Лондон и Консерваторията „Гилдхол“ за Музика и Драма. В своя рецитал той представи произведения от творчеството на Бах, Лист, Хайдн, Шопен и Метнер.

Следващата срещна на специалистите в областта, на която са поканени и пловдивчани, ще се състои след два месеца.

И това лято на Небет тепе ще има активен археологически сезон

Днес отбелязваме Международния ден за опазване на паметниците на културата 

18 април е повод да се привлече общественото внимание във всички страни по света към ценностите на собственото им и общочовешкото културно наследство и да се приобщят нови участници към усилията за опазването на паметниците на културата. Денят се чества от 1984 година по решение на ЮНЕСКО.

Когато живееш в Пловдив няма как да не поставиш акцент в програма за отбелязването на тази дата в  върху Стария град. До сега от архитектурно – историческия резерват честваха 18 април с тематични изложби посветени на културното наследство. Днес Общински институт „Старинен Пловдив“ стартира една нова дългосрочна инициатива: „ВИЖ И СЪХРАНИ СТАРИНЕН ПЛОВДИВ“. Събитието започва в 16 часа в Балабановата къща. Цялата програма за деня може да видите ТУК.

По повод Международния ден на паметниците на културата и на световното културно наследство с ресорният зам.-кмет на Община Пловдив Амелия Гешева разговаря Таня Грозданова.

Г-жо Гешева, Вие сте и емоционално и професионално свързана със Стария град, защото оглавявахте управление „Старинен Пловдив“ преди да станете зам.-кмет по култура и опазване на историческото наследство, тоест имате и по-широкия поглед към това, което се случваше и предстои на Трихълмието. Какви са новите неща, който да очакват пловдивчани и гостите на града през тази година?

От 2012-а до момента там се извършени много целенасочени дейности, които касаят опазване на културното наследство, но в същото време и обживяване на Стария град. Тази година повечето от проектите, които сме си поставили, вече са съгласувани с Института за паметници на културата. Започнахме вече с пренареждането на калдъръма. Колегите от Строителна дирекция са изготвили план, върви се секторно по отделени улици, тъй като не е възможно да затвориш целия Стар град, за да извършиш съответните строителни дейности. Аз например съм изключително щастлива, че като един човек, който отиде в управлението на „Старинен Пловдив“ през 2012-а, хвърли много обувки по улиците там. Сега идете и вижте - днес тази улица, която води от „Цар Борис III Обединител“ към Лапидариума, изглежда различно. Калдъръмът е пренареден, има осветление. И това  ще се случи в почти всички участъци, като първоначално ще е около Античния театър и входно-изходните точки за Стария град. Тази програма започна през 2012 малко по малко продължава да се развива.

Ключовото за „Старинен Пловдив“ тази година е че ще бъде отворена къща Клианти. Това ще се случи в началото на интензивния туристически сезон – от средата на май до началото на юни, предпоагам. Знаете, че това беше един от обектите, в които общината хвърли много емоция, но и много средства. Защото 2012-а къщата, която беше започнала да се прави по проекта на ЮНЕСКО, беше оставена в ситуация, в която имаше само фасади, а вътре дори бе непроходимо. Днес там е много различно.

Продължава работата по Етнографския музей. Предстой реставрацията на втората част на фасадата на сградата. Работата в обекта ще приключи до края на годината.

Продължава ремонтът на Античния театър. Сега ни предстои съвместно с Археологическия музей да поработим върху експонирането на надписа, който беше открит миналата година и на пространството под сцената, по което все още тази година вървят дейности по договора за реставрацията на Античния театър.

Предвижда ли се и тази година да се продължат дейностите на Небет тепе, които започнаха миналата?

Да, целево от програмата, която Община Пловдив има за археологически разкопки. Вече са приведени 100 000 лв. от бюджета на Археологическия музей. В момента сме в процедура, в която музея трябва да получи своите разрешителни, за да продължи разкопките и това лято на Небет тепе ще има активен археологически сезон. В последствие, в зависимост от това, което ще излезе по време на разкопките ще се вземе решение как да продължим нататък.

Освен всичко друго, което ще се направи по фасади на къщи, знаете м.г. бе реставрирана банята на къща Хиндлиян, за нея има по-дългострочна програма и тази година „Старинен Пловдив“ ще работи и по нея.

Имаме идеи за привличане на повече туристите с по-богат културен календар. Радващото е че от 26 май нататък, юни и юли сцената на Античния театър е вече запълнена със заявки за събития. През септември картината е идентична. Тогава всяка вечер има събития в Стария град. Освен това всяка една от институциите направи свои културен календар, който е синхронизиран между всички директори на институции, музеи и Градска галерия. Така първо - няма дублиране на събития и второ - има повече знакови такива.

Нещо, което може би малцина знаят – тази година акцент е и Градска художествена галерия (ГХГ). Работи се по сградата на „Съборна“. Имам уверението, че директорът на ГХГ, че проекта за сградата трябва да е готов до началото на май, за да бъде внесен в Института за паметници на културата за съгласуване. Междувременно сме внесли и два проекта за достъпна среда, които касаят изграждането на достъп за хора с увреждания в сградата. Чакаме от Агенцията за хора с увреждания резултати за ГХГ и Балабановата къща. Надявам се на добри резултати.

След отварянето на опциите на Европейския финансов механизъм и програмите, които са свързани с развитие на културния туризъм, имаме готовност да внесем предложения, които ще касаят опазване на културното наследство на Пловдив във всичките му аспекти.

Какво още може да се направи така, че встрани от събитията, които се провеждат регулярно в Стария град, да виждаме повече хора по улиците му, да бъде жив като всички такива места в Европа?

Това една тема, която касае развитието на Стария град години назад. Аз съм споделяла с вас, например, когато бях директор на „Старинен Пловдив“ открих една преписка. Тя е писана от небезизвестния Начо Културата, в която той казва „Ние сгрешихме, когато затворихме всички къщи, за да бъдат музеи или творчески бази“. Това е което ние се опитваме сега да направим - да населим целия Стар град с живот. Първо - чрез тези институции, които съществуват. Второ - да създадем нови пространства.

Такъв е казусът с ул.“Стръмна“. На нея с решение на Общински съвет сградите са предоставени на Регионална занаятчийска камара – Пловдив.  От тях имам уверението, че през месец май ще отвори занаятчийска чаршия. Хората ще могат да наблюдават демонстрации на живо и да участват в тях. Предвиждат още образователни работилници за деца, които във всички дни от седмицата ще могат да се срещат със занаятчии и техните умения, и съответно да придобият такива умения.

Истината е, че и за нашия Стар град, както и за всички останали подобни ситуации в България е изключително важно да насочим фокуса към туризъм на преживяването. Всеки, които идва в едно такова историческо място, трябва да има какво да преживее. И това минава през опитването на вкусна храна, през посещение на концерт или друго събитие, което би представлявало за него интерес.

По казуса за общ билет за всички музеи и галерии в Пловдив до къде стигнаха нещата?

От години работим по него и мисля, че вече има малко светлина в тунела. Има реална възможност Пловдив да се окаже първият град, който ще има такъв общ билет за всичките си културни институти, нищо, че те са различни юридически лица.