Ако през последните 20 години са проучени общо около 35 обекта, то само за 2016-та са проучени 30

София Христева за поругаването на архитектурно-историческия комплекс от частни собственици

Стефка Георгиева

Как да се справим с огромното културно и историческо наследство, което разказва за Пловдив от хилядолетия насам? Как да съхраним архитектурно-историческия резерват Стария град? Какви са бедите, сполетели археологическите находки и има ли добри примери, към които можем да отправим поглед? Това са само част от въпросите, които си зададохме миналата вечер в Балабановата къща на едно дългоочаквано събитие, а именно инициативата „Виж и съхрани Старинен Пловдив“. 

Инициативата бележи своето начало на неслучайна дата, а именно 18 април – Международен ден за опазване на паметниците на културата. Първата сесия от поредица срещи, които ще продължат и през следващите месеци, се проведе под надслов „През очите на археолога“. Началната тема не е случайна, тъй като археолозите са първите хора, които би следвало да стъпят на даден обект в Стария град. Би следвало, защото не са един и два случаите, в които тази стъпка бива пропускана. Те са началото и своеобразната основа, върху която да стъпят след тях реставратори, консерватори, архитекти и строители.

Самият форум бе открит от заместник-директора на ОИ „Старинен Пловдив” Светлозар Чичиков и ръководителя отдел „Експозиционна и фондова дейност” в общинското предприятие Виктория Карацанова, които приветстваха публиката – археолози, реставратори и архитекти. Домакините заявиха, че ще се радват да присъстват и граждани, тъй като пловдивчани все по-често се интересуват от наследството, завещано от прадедите ни.

Веднага след тях, думата взе археолог София Христева, която е ръководител на разкопките на Небет тепе. Тя коментира не само бутафорните предложения, но и добрите варианти, при които може да бъде показано Небет тепе на посетителите. „Миналата година работихме месец, тази година ще са три. С бавни стъпки напредваме“, заяви археологът, който сподели, че Небет тепе е застрашено от саморазрушение заради човекопотока, който преминава там ежедневно. Тя допълни още, че с нейните колеги обмислят варианти, в които да бъде ограничено, но само частично, обхождането на тепето от туристи.

Десетки бяха примерите, които археолог Христева даде и които са ако не с фатални, то с изключително тежки последици за археологическите находки. Макар нечистите намерения на инвеститори да са опорочили големи площи, които ще останат непроучени, се забелязва оптимистична тенденция. Ако през последните 20 години са проучени общо около 35 обекта, то само за 2016-та са проучени 30. Да, по-голям е броят на обектите, които са частна собственост и вратите им няма да бъдат отворени за любопитните очи на посетителите, но поне обществото все повече се вълнува от темата за опазване на историческото и архитектурното наследство.

Факт е, че един от най-добрите примери за социализация на историческото наследство е Античния театър. Христева заяви, че силно се надява той да не остане и единственият. Разказа за взривени крепостни стени, за отказ на частни собственици да възстановят ценностите, които притежават и други, които открито нехаят за историята, която разказва земята под краката ни. Тя, заедно с нейните колеги и присъстващите в Балабанова къща, са единодушни, че археолози, реставратори, консерватори и архитекти трябва да работят в екип, за по-светло бъдеще на Стария град.

След приключване на първата сесия, любителите на класическата музика се  насладиха на клавирен концерт с участието на младия пловдивски пианист Васил Начев, който е възпитаник на Кралския Колеж за Музика в Лондон и Консерваторията „Гилдхол“ за Музика и Драма. В своя рецитал той представи произведения от творчеството на Бах, Лист, Хайдн, Шопен и Метнер.

Следващата срещна на специалистите в областта, на която са поканени и пловдивчани, ще се състои след два месеца.