Капана.БГ
Неделчо Кузмов открива изложба живопис "Спомени" в галерия SIGNA
Пловдивската Art Gallery SIGNA кани на изложба живопис "Спомени" на Неделчо Кучков. Откриването е тази вечер от 17 часа. Неделчо Кучков е съвременен художник, който става все по-популярен сред българските ценители. Роден е в гр. Любимец през 1960 г. Рисуването е неговата детска мечта, която го води в Художествената гимназия в Пловдив. Той е в първия й випуск, който завършва през 1981-ва година.
През 1984 г. става член на Дружеството на Художниците – Хасково, където се премества да живее и до днес. През 1992 г. е приет за член на Съюза на българските художници – София.
Неделчо Кучков има 23 самостоятелни изложби, повечето от които в България, в Германия и Унгария.
Участвал е в общи национални и международни изложби на СБХ в Австрия, Словакия и Турция.
Има участия в много национални и международни пленери по живопис.
Негови картини са притежание на галерии и колекционери в България, Беларус, Полша, Унгария, Германия, Япония, ОАЕ, Канада, Франция, Гърция, Албания и САЩ .
Твори в стил "сюрреализъм" с присъствието на декоративни елементи. „Картините му са светли сънища - мечти, където оптимизмът надделява над спомена и тъгата по отминалото детство!", казва за него проф. Н. Райф от Българския културен институт в Берлин, Германия през 2000 г., когато реализира там самостоятелната си изложба.
Картините му моментално привличат погледа с яркостта и свежестта на цветовете си, с наситеността на детайлите, изграждащи една композиционна цялост. Извикват желание за разгадаване на дълбоките послания, които той изпраща към нас с една премерена интелигентност и с ерудицията на познавач на миналото, мъдро вникване в настоящето и оптимистични очаквания за бъдещето.
В Пловдив е имал участие в общи изложби, но Art Gallery SIGNA го представя за първи път със самостоятелна експозиция.
Слава Цилкова - училищен библиотекар на годината (интервю)
автор: Виктория Филипова
На 30 октомври - в навечерието на Денят на народните будители по случай международния месец на училищните библиотеки се връчи отличието „Училищен библиотекар на годината“. Събитието се състоя в НБ „Иван Вазов“. Церемонията по награждаването бе водена от Таня Пилева - методист в пловдивската народна библиотека.
Наградата е учредена по идея на „Методичен отдел“ , след като през 2008 г. Международната асоциация на училищните библиотеки обяви последния понеделник на месец октомври за Международен ден на училищните библиотеки. Създадена е комисия от трима методисти, която чрез предварително изработени критерии да направи обективен избор при отличаването на най- заслужилия училищен библиотекар.
За пръв път наградата е връчена миналата година на Дона Иванова от Хуманитарна гимназия „Св.св. Кирил и Методий“, гр. Пловдив.
В тазгодишното издание на конкурса бяха излъчени шест номинации на библиотечни специалисти: Венета Обрешкова от библиотеката при ПГ по хранителни технологии и техника –Пловдив; Виктория Филипова –ПГАСГ „Арх. Камен Петков“-Пловдив; Галина Кривчева –ЕГ „Иван Вазов“- Пловдив; Дона Иванова от Хуманитарна гимназия „Св.св. Кирил и Методий“-Пловдив, Слава Цилкова-СУ „Иван Вазов“-Сопот и Мина Бонева –Национална търговска гимназия Пловдив.
Събитието започна с представяне на номинациите и кратки визитки на библиотекарите. На всички претенденти бе връчена грамота и подарък книги за училищната библиотека.
Комисията определи голямата награда да бъде дадена на Слава Цилкова от града на Вазов.
Тя получи почетна статуетка и диплом, връчени от Димитър Минев - директор на пловдивската народна библиотека „Иван Вазов“ . Той подчерта, че Библиотеката подкрепя подобни инициативи , отличаващи и стимулиращи библиотекарите към нови успехи.
Слава Цилкова бе изключително трогната от признанието и оказаната й чест. Изрази благодарност за подкрепата и съдействието ,които среща в лицето на НБ „Иван Вазов“ и отдел „ Методичен“.
За повечето професията библиотекар е колкото позната , толкова и непозната професия. Кога и как Вие станахте библиотекар?
Учителите ми по литература ми откриха света на книгите, но не тези от учебниците. Това ми помогна да избера професията библиотекар. Завършила съм Специализирано висше училище библиотекознание и информационни технологии, специалност библиотекознание и библиография. Имам 35 години трудов стаж по специалността. Работя в библиотеката на СУ „Иван Вазов“, Сопот от 1988г.
Кои са най- големите предизвикателства пред училищния библиотекар?
Да си равноправен участник в училищния екип. Да си в помощ на учителите и учениците в образователния процес и да насърчаваш културата на четене, но и да възприемат библиотекаря като приятел и партньор в творчески проекти.
Днешните деца са много различно поколение - поколение белязано от дигиталната революция . Каква е формулата за привличане на техническата генерация в библиотеката?
Всяко поколение има нужда от общуване – с приятели, със съученици, с родители, учители, с непознати… Училищната библиотека може да бъде място за срещи, за неформално общуване, за индиректно образование. Това зависи от модерната визия и от мисията на библиотечно-информационния център в училище.
Успява ли библиотеката да излезе от клишето и как се поддържа духа й във време на пандемия и изолация?
Технологиите предоставят възможност за общуване. Пандемията не е повод за изолация. Интернет пространството предоставя информация за самоподготовка и самообразование, за срещи с изкуството и литературата. Във време на пандемия се зараждат интересни идеи и иновативно общуване.
Кое е това, което вълнува Вашите читатели?
Новите книги и срещи с творци.
В каква посока трябва да се развиват училищните библиотеки?
Читателите са тези, които показват посоката. Трябва да ги познаваме, разбираме и балансираме между задължителните образователни програми и интересите им извън учебния процес.
Sit Down Comedy - Врачка Илия в Пловдив
Искате да узнаете правилните тенденции за вселената, любовта и какво ви очаква? Искате да разрешите проблемите си и да не губите чорапите си като промените храненето си?
Специално за всички вас на 13 ноемри 2020 в 20:00 в Пловдив извънредно и ексклузивно ще се телепортира един истински естрасенсуален комедиант, който е готов на всичко, за да намери решение на проблемите ви – Врачка Илия!
Tова няма да е обикновена среща и определено ще я помните дълго! Врачка Илия ви очаква във Vintage hause Пловдив, за да разберете съдбата си!
"Алкохол“ или „Дневника на едно пиянде“ - премиера в Пловдив
Участват: Илия Виделинов
Визуална среда: Васил Христов
Фотограф: Джар Кет
Продължителност: 60 минути
Премиера 19.11.2020г. – 19:00ч. в „Държавен куклен театър Пловдив“
Едни пиян мъж скита безцелно през живота си. Съдбата му изпраща постоянни предизвикателства, който го провокират да пие повече. Божествата на нощта и дори самия Дионис пълнят чашата му, за да отлепят душата от тялото. Едно пиянде ходейки със своя верен другар, своето куче тухла! Едно вонящо забравено от света пиянде, което знае как да се забавлява, защото разбира, че истински можем да прогледнем, само когато главите са замаяни, само тогава очите са бистри. Първата чашка придава витална усмивка, а първата бутилка развързва езика и прави от нормалните ежедневни хора истински повелите на мига. С напредването на вечерта, едно пиянде ще открие собствените си поражения и сполуки, в една уникална и изключително забавна изповед под дирижирането на алкохола.
Един пиян мъж, ще пие до собствения си разпад скитайки се по света безцелно. Един мъж търсещ истината, която се крие именно в покачването на градуса. Истината е алкохола.
Истината е в приключението от алкохола! Истината започва с едно малко, без което всички скитаме безцелно през нощта, така че нека си сипем!
Билетите могат да бъдат закупени само и единствено онлайн от този линк или от страницата на грабо.
„Бедните хора“ грабна първа награда за късометражен филм
Руският филм „Бедните хора“ (2019) на Лолита Наранович беше удостоен с първа награда в рамките на конкурса на Синелибри за късометражен филм по мотиви от литературно произведение. Никола Димитров, изпълнителен директор на TatraTea, обяви името на победителя, а организаторите разпространиха видеообръщение на режисьорката, в което се казва: „Благодаря от името на целия ми екип, тази награда е толкова неочаквана! Развълнувана съм до сълзи. Толкова сме щастливи, че затворените граници не попречиха на филма ни да бъде излъчен в България. Благодаря ви, че ни помагате да правим света по-добър чрез киното.“ Петнайсетминутният филм на Лолита Наранович е вдъхновен от произведения на Лев Толстой и Виктор Юго.
Церемонията по награждаване на отличените късометражни филми се състоя на 1 ноември в кино „Люмиер Лидл“ в присъствието на журито, чиито представители тази година са Мартина Апостолова, Петър Крумов, Неда Морфова и Стефан Денолюбов. И осемте късометражни филма, селектирани в програмата на Синелибри 2020, бяха излъчени по време на събитието. На второ място беше класирана късометражната анимация „Пеперуда и мишка“ (2019) на Мира Янкова, художник, режисьор и сценарист. Актрисата Мартина Апостолова връчи наградата и представи филма, вдъхновен от хайку на Йоса Бусон. Трета награда получи късометражният документален филм „Чужденецът“ на Ани Антонова. Журито определи и една специална награда „за дързък и нестандартен режисьорски подход“, която отиде при Аспарух Франгов за филма му „В плен“, вдъхновен от творчеството на Достоевски. Наградата връчи операторът Калоян Божилов, специален гост на церемонията.
Фестивалът продължава до 8 ноември в столицата и още пет града в страната при стриктно спазване на здравните мерки.
Всички предстоящи събития можете да видите тук.
На 3 ноември е испанската галавечер с премиера на великолепната политическа драма „По време на войната“ на режисьора Алехандро Аменабар. Творчеството на Мигел де Унамуно ще бъде представено от проф. Лазар Копринаров.
Излиза първият коронавирус роман
"Лято" от Али Смит е четвъртата ѝ изключително добра книга, която подрежда историите на всички герои, включени в поредицата „Сезони”
„Освен, че дава дефиниция на нашата тревожна ера, „Лято” е и първият сериозен коронавирус роман” – така писателят и журналист Алекс Престън коментира във вестник „Гардиън” най-новата книга на британската писателка Али Смит. Творбата е последната част от поредицата „Сезони” и излиза на български език с логото на издателство „Лист” само четири месеца след премиерата си във Великобритания. Както и при другите романи, преводът е дело на Паулина Мичева.
В „Лято” 58-годишната Смит, наричана „Нобеловият лауреат на Шотландия в режим „очакване”, преплита историите на всички герои от поредицата и намества всички парчета от пъзела на книжния квартет.
И този роман, както останалите – „Есен”, „Зима” и „Пролет”, е изтъкан от болезнена актуалност, но не прекрачва ръба към документалността и остава в границите на художествената литература.
Светът е под карантина, вирусът сваля маските на политиците и показва истинския им облик. Фалшивите новини сеят нова зараза, борсите са разтърсени, държавите – затворени, човечността – забравена. На този фон Али Смит ни запознава със Саша Грийнлоу и брат ѝ Робърт – двама тийнейджъри, всеки със своя мания – тя иска да спаси дивата природа, а той е Престъпник ниво седем в компютърна игра и знае много за Айнщайн. Също като него е гений и откривател. Засега е открил, че независимо от епохата изтезанията не се променят, само се усъвършенстват.
Какво се случва с младите Грийнлоу, когато срещат 104-годишен старец? Как оцелява човечеството, когато е на ръба? Столетникът знае отговорите, преживял е две войни...
Излято от тревогите и надеждите на Али Смит за бъдещето на човека и човечеството, „Лято” е сред най-добрите романи в англоезичната литература за 2020 г. Той вече се превърна в бестселър, а дали ще получи награда от ранга на „Букър”, за каквато беше номиниран „Есен”, или пък ще участва в надпревара за приза „Джордж Оруел”, както „Пролет” – ще разберем догодина.
Корицата е дело на художничката Албена Лимони.
Как се отразяват работата и ученето от къщи на взаимоотношенията родители – деца
Ани Владимирова: Дори цял ден да си с детето, ако ти си на компютъра, а то с таблет в ръка, създаваш отношения на дистанцирани хора
Новото „нормално“ през погледа на психолога
Все повече хора са в модела на дистанционната работа или редуват ходене в офис на смени. Родителите са вкъщи тялом, но дали са там „духом“? Дали физическото им присъствие е достатъчно пълноценно, за да се брои за време, прекарано с децата?
Не е пълноценно и много родители споделят за “гузната си съвест” от напрежението, бързането и неспособността да отделят семейните от служебните процеси. Няма как да не е така – не случайно толкова много професии се занимават с въздействието на околната среда върху човека. Ергономията отделя специално място на разположението на мебелите, за да е оптимизиран работният процес, на посоката, в която гледаш, височината на екрана, удобните слушалки и микрофон, осветлението... Вкъщи действат толкова много стимули, че човек има нужда да канализира вниманието и мисълта в „пространствен тунел” (защото съседите правят ремонт, детето слуша силна музика, пералнята центрофугира...). Така в един момент и детето започва да се възприема като задача, обитавайки същото пространство.
Какъв е Вашият съвет как успешно да разделим работния ден от началото на семейната вечер, когато работим от вкъщи, за да намалим до минимум пренасянето на напрежението от работата в семейните взаимоотношения?
На първо място пространствената сепарация – „служебно” и „учебно” място, които не влизат в личното пространство на останалите. Определяне във времето кой кога почива, какво прави в почивката, така че да се избегне сблъсък с друг челен на семейството. За да разделим работния ден от началото на семейната вечер, е нужно да оформим „неприкосновени” територии. Например спалнята да е забранена за компютри и телефони, да не се готви по време на работа... Задължителни са паузите! Те могат да са за планиран разговор (в 14 ч. ще си поговоря с роднина), упражнения (напр. на 45 мин. упражнение с гледане на близо и далече и 5 мин. упражнения за гърба).
Промениха ли се темите за разговори и общуването в семейството?
Все по-малко се говори къде ще отидем, какво ще направим. Разговорите станаха по-битови и обслужващи по-краткосрочни цели (какво ще сготвим довечера и утре, какво да напазаруваме, да боядисаме вратата). В същото време се говори за глобални процеси и социални казуси и това води до зараждане на активно гражданско общество.
Често чуваме, че времето, прекарано с децата, е въпрос на качество, не на количество – подкрепяте ли това?
Дори цял ден да си с детето, ако ти си на компютъра, а то с таблет в ръка, създаваш отношения на дистанцирани хора. В нашата практика през пролетта имахме случай на петгодишно дете, силно емоционално свързано с майката. В рамките на два месеца режима на детето беше коренно променен. Майката работеше вкъщи по 8-10 часа, изпускаше обедния сън (детето беше свикнало да заспива само с нея у дома), то стоеше пред телевизора (съответно също от 8 до 10 часа) или с таблет в ръка. От липсата на отношение и отговори на въпросите му детето беше отключило заекване.
Семействата с малки деца или ученици с онлайн часове като че ли са най- потърпевши, тъй като самите деца имат нужда от почти цялото време на родителите. Как изглежда тази ситуация във времето на home office?
Малките деца в начален курс нямат учебни навици и ролята на учителя е много важна – той ги напътства и води. Когато него го няма, родителят се опитва да влезе в ролята, но не може да изгради учителския респект. Губи емоционалното време, прекарано с детето, напряга се допълнително, защото не владее педагогическото майсторство на педагога. Децата пък губят интерес, уморяват се от монитора, нямат стимула на конкуренцията с другарчетата в клас... При по-големите се губи мотивацията и родителите молят, поставят условия, наказват...и накрая пишат домашни...
Може ли да споделите някаква интересна положителна тенденция, която наблюдавате?
Хората не искат да се скриват в дома от ангажиментите и задълженията си, а напротив – осъзнаха важността на контакта с природата и искат да ходят по планините, оцениха ролята на изкуството и не им е достатъчно да си пуснат филм, а искат да отидат на театър, на концерт. Оцениха и ролята на труда – не само като източник на доходи, а и като удовлетворение и житейски смисъл.