Открийте „Неоткрити пейзажи“ заедно с твореца

Таня Грозданова

В плетеницата от улички в Капана всичко е възможно. Това очарователно място привлича хора, които превръщат „дефектите“ му в ефекти. Днес разхождайки се по паважа, репортерът ни кривна по ул. „Павел Куртевич“ и попадна на гости на художника Ангел Китипов.

Ако не отидете на откриването на дадена изложба, няма как да видите артиста, сътворил показаното. Дори и да присъствате на въпросното събитие, няма гаранция, че ще успеете да поговорите с твореца.

Ангел Китипов е подредил изложба живопис „Неоткрити пейзажи“ в уютното пространство на галерия Seven, ул. "Павел Куртевич" №4, в квартала на творческите индустрии. Официално откриване не се предвижда.

Вместо това, всяка вечер до 15 октомври между 17.00 и 21.00 часа Ангел ще посреща лично всеки, който е намерил време да види картините му.

Тази вечер първи пред вратата бяха част от учениците му от Художествената гимназия в града на тепетата.

Ангел Китипов е роден в гр. Пловдив и през 1983 г. завършва Средно Специално Художествено Училище "Цанко Лавренов" град Пловдив. През 1991 г. се дипломира в специалност Живопис в Националната художествена академия в София.

В момента преподава живопис и рисуване в Художествената гимназия в родния си град.

Шестият фестивал за улични изкуства 6Fest ще представи специално тематично издание - за първи път у нас фестивалната програма ще включва само улични огнени спектакли на театрални и огнени групи от България, повечето от които ще бъдат премиерни. 6Fest ще се проведе от 28 до 31 октомври 2020 г. в Пловдив с финансовата подкрепа на Министерство на културата и партньорството на Община Пловдив. Входът ще бъде свободен.

Сред акцентите в програмата ще бъде премиерният спектакъл на Театър на огъня и сенките “Fireter” "Легенда за нощта и деня - Балис и Ейрене", който ще се играе за първи път именно на 6Fest на едно от знаковите места в Пловдив - Римски стадион. Премиерен за Пловдив ще бъде и новият спектакъл на Мим Формация “Жар Театър” - “Метаморфози”, създаден по откъси от поемата на Овидий.

Пътуващ театър “Скрин” ще гостува със спектакъла си “Мегале теа” - първи от поредицата “Мъдрият огън”, която е базирана на тракийската митология от Граовския регион.

На 6Fest очакваме и две местни формации от Пловдив - цирково-музикалният “Combino Project” с моноспектакъл на артиста Дарио Българио и Формация за огнено изкуство “Firestep” със спектакъла “Самодива”, отново премиерен за фестивала.

За да подкрепи развитието на този вид изкуство, 6Fest кани в програмата си и две младежки огнени групи - “Феникс” от Козлодуй и “Black Fire” от Габрово. Спектакълът на “Феникс” “Корени” е базиран върху българския фолклор и мита за Героя. “Black Fire” ще гостуват на 6Fest с премиерния си спектакъл “Четири стихии”.

6Fest е отправил покана и към арт формацията “Палячи” (Варна), специализирала се в огненото и светлинното изкуство на културно-историческа тематика. Участието на част от тези формации на 6Fest обаче не може да бъде покрито от проекта пред Министерство на културата заради драстично намаление на бюджета. Затова 6Fest стартира и кампания за дарения за независимите артисти от фестивала в платформата HelpKarma. С кампанията си 6Fest цели да запази всички спектакли от първоначално планираната си програма и да подкрепи независимите артисти в трудната за изкуството 2020 г.

Фестивалът за улични изкуства 6Fest е създаден през 2017 г. През миналата година беше селектиран в официалната програма на Пловдив - Европейска столица на културата, а на 25 юли 2020 г. 6Fest направи танцово-музикално издание като част от културния календар на Община Пловдив. Създателят на 6Fest Момчил Цонев беше обявен за една от 10-те “Най-изявени млади личности на България” за 2019 г. от Международната младежка камара, а през септември беше номиниран в кампанията “Будител на годината 2020”.

Архитект Орлин Неделчев превежда на български и издава комикса у нас

Марияна Горанова

Архитект Орлин Неделчев е киноман, любител на комикси и преводач от френски език на комикс адаптацията по романа “Под игото”. В юношеска възраст, той открива комикс ленти, създадени през 1969 година по романа на Иван Вазов. Те са представени на френската публика от илюстратора Жак Наре и са публикувани в 138 броя на френския вестник „Юманите“. Архитект Неделчев решава да създаде версия на български език, с която да направи книгата по-достъпна за младите читатели у нас. Мисля, че Иван Вазов, като автор, заслужава по-голяма почит, отколкото ние в съвремието му отдаваме. Затова реших, че свързването на комикса с литературата си струва усилието, за да бъде запозната българската публика, споделя Неделчев.

Историята на комикса е любопитна. Френският илюстратор Жак Наре се влюбва в България, българската история и хората тук. Заедно със съпругата си посещават страната ни през 60-е години и той решава, че трябва да направи всичко възможно, за да запознае френската публика с нашата култура и история. Така, през периода 1969 – 1970 година, в печата излизат 270 рисунки, с които той илюстрира романа на Вазов “Под игото”.

За да упражнявам френския си език, четях редовно единственото френско издание за деца, достъпно тогава в България. Купувах и журналите им за култура. „Юманите“ имаше тази пропагандна идея, да разширява кръгозора на френската публика отвъд официалните идеологеми на тяхната преса. Защото, тогава, светът беше разделен на два лагера. И двете страни страдаха от еднаква идеологическа заслепеност. За да може да бъде приобщена идеологията на социализма към френските читатели, там имаше рубрики за културните постижения на социалистическите страни. Говореше се за великолепието на Большой театър, балетите, българското кисело мляко, за магията на българските гласове, спомня си архитект Неделчев. Така, на страниците за култура, се намираха така наречените комикс ленти и сред тях, за огромна моя изненада, през 1969 година, се появи комикс версия на “Под игото” по романа на Иван Вазов.

Всяко седмица, в продължение на 138 броя, това е някъде около шест месеца, френските читатели на „Юманите“ бяха запознавани с историята, културата и литературата  на българския народ. Прецених, че това е любопитна част от историята и си заслужава днешните млади българи да се запознаят с нестандартното представяне на Вазовия роман, обобщава Орлин Неделчев.

 „Пловдивската следа“ в романа „Времеубежище“ и защо за автора, бъдещето е като следобед в центъра на Пловдив

Райна Кацарова

В топлата есенна вечер лятно кино „Орфей“ се превръща в убежище на времето. Синьото на седалките, небето, кориците на книгите в ръцете на прииждащите почитатели. Музиката от старите филми „Фан Фан лалето“ и „Зоро“ се носи ненатрапчиво. Най-важният човек на вечерта, писателят Георги Господинов, се появява облечен със синя риза и носи в ръка небрежно-елегантно сако и синя шапка тип борсалино. Заема мястото си на сцената, заедно с литературния критик, пловдивчанина Борис Минков. Представя ги издателят Манол Пейков и разказва за това, как преди 161 дни, когато романът „Времеубежище“официално е издаден, само за три дни, на сайта на „Жанет 45“ са направени над 500 поръчки. Георги Господинов допълва, че пази списъка на поръчалите си в първите часове. Разговорът между автора и познавача на литературата Борис Минков тръгва леко, непринудено, интересно и с чувство за хумор. Разбираме, че "Времеубежище" е утопичен роман - послание. Роман, който носи литературно - меланхолично усещане, че никъде не сме си у дома. Роман, който задава въпроса „Защо тъкмо днес хората забравят толкова, след като продължителността на живота така се е увеличила?“

Срокът на годност е намалял, обаче - вметва Георги Господинов. После споделя, че книгата е само наполовина на писателя, другата част е на този, който я чете. Тогава се получава едно цяло. Разказва за вината, която чувства, когато претендира, че е романист. А всъщност е поет, който контрабандира поезия в романите си. Така от епитафията "От жената съчинен е трубадура. Мога пак да го повторя - тя е съчинила съчинителя", подписана като Гаустин от Арл през 13-ти век, тръгва героят Гаустин . От "Черешата на един народ" минава през "И други истории", като разказ и като алтер-его връзка във "Физика на тъгата". Прототип на героя е момче, което иска да живее в 30-е години на 20-и век и продава на Георги Господинов два кибрита и една кутия цигари „Томасян“ от 1937 година. Това е „пловдивската връзка“. Цигарите „Томасян“ с острия си лют вкус, едновремешните пловдивски цигари. "Времеубежище" е за страха от забравянето, написан е с усещането за дефицит на бъдеще. Усещането, че нещо занапред ни е отказано. В същото това време, той е и за демоните на миналото. За това, че живеем по-бързо и помним по-кратко. Съветът на Георги Господинов към присъстващите: "Давайте си време за блеене и съзерцание. Това е абсолютен лукс. Това е време на натрупване на памет."

Едно момиче от публиката пита каква е визията на автора за бъдещето.
"Това, което си представям, като бъдеще е много просто. Представете си, има го това лятно кино след 30 години, тук. Има едно четене. Аз съм побелял вече, вие също сте тук. След това излизаме да пием бира навън. Топло е. Спокойно е. Няма никакви катаклизми. Хората са без маски, няма войни. Някакви старци си стоят на пейките, там до фонтаните на копчетата, както си стоят всеки ден. Това е бъдещето. Не искам то да ме изненадва, а да бъде нормално. Следобедно, хубаво и всекидневно. Това е за мен бъдещето.“

След това, Георги Господинов повече от час подписва книги и разговаря с всеки. Ще ви разкрия какво си казахме и ние.
-Имам поръчение от сина ми да ви попитам “с много ирония”, както каза той, страхувате ли се, че може да бъдете чипиран с ваксината срещу Сovid19?
-Не. Не. С много сериозност отговарям, не, не се страхувам.
Другият въпрос е от дъщеря ми. В сърцето си имаме две извивки, които се наричат "уши". Те го предпазват да не колабира. Кои са "ушите", които ви предпазват да не колабирате в живота?
-А, ще го запомня! Наивност и любопитство. И все пак човечност, колкото може. Това е.

Георги Господинов ми подава разписаната книга и се обръща към чудесните доброволци на Пловдив чете:
- Хайде, да се снимаме всички.

заглавна снимка: Ванеса Попова

Известният български художник Румен Жеков открива своя голяма ретроспективна изложба „Избрани произведения“ на 8 октомври от 18.00 ч. в Изложбена зала „2019“ на „Гладстон“. С представяне на творби от различни свои периоди той отбелязва и 60-годишнина.

Румен Жеков работи в сферата на живописта, рисунката, фотографията, пърформанса, инсталацията, обекта. В естетически план избира минимализма и създава своя разпознаваема абстрактна образност, пестелива и изчистена от подробности, но емоционално въздействаща.

Румен Жеков е един от авторите на талантливото поколение съвременни български художници, които започват творческия си път от края на 80-те години на ХХ век до днес. Той е един от основателите на пловдивската група РЪБ и член на известната група ДИСКО 95. Авторът работи в различни посоки и избира разнообразни полета на изява - от живописта, рисунката и фотографията до пърформанса, инсталацията и обекта.
Румен Жеков много бързо преминава през фигуративността и изграждането на общоприетата композиция в най-ранните си творби (от края на 80-те години на ХХ век), за да достигне до фината и деликатна знаковост в последните си серии от цикъла “Безсъници“, в които естетиката на минимализма става водещ артистичен избор.
Живописта му е богата на смислови нюанси и състояния, които художникът подбира и структурира в различни по формат и мащаби композиции. Всяка от тях изследва определени граници и създава нова реалност. Авторът търси вдъхновение от скритото послание на знаците, линиите и символите, като утвърждава логиката на последователност и отхвърля принципа на многообразие и наситеност в платната си. Художникът предпочита големите и безкрайни пластични пространства, трудно овладени, но в които духовната енергия завладява и в които визуалният образ е минималистично представен, много често само като докосване или жест.

В платната си Румен Жеков създава деликатни пространства, конструира друга реалност, изследва различни гранични състояния чрез широкия спектър от геометризирани или аморфно подбрани елементи. С изключителна лекота и само с няколко пестеливи линии и цветни петна той успява да създаде елегантен и наситен с много емоции свят. Структурата или по-скоро ритуалът при създаването на всяко произведение е израз на невербалните мисли на художника. Защото истинското въздействие на изкуството не е изобразителността, а по-скоро сугестията, внушението и неосъзнатото възприятие на света. Картините му са изпълнени с цветни структури, форми и знаци, в повечето случаи автономно присъстващи в пространството или подчинени на строго детерминиран и виртуозно установен от автора ред. Една част от композициите му са своеобразни модули, базирани на определена  последователност и подредба. Подборът на пръв поглед на сходни, самостоятелни елементи, без забележима конструктивна връзка, както и използването на максимално изчистени линии и знаци, се превръщат във водещи в творчеството на Румен Жеков.

Художникът създава своя вселена, свят в който логиката търси своя последователност, в която зрителят е оставен сам да разгадава и сглобява мисловните загадки на автора. Картините му комуникират с езика на сенките, отраженията и сложните лабиринти на неговата фантазия. Подкрепени от премерен и овладян колорит, те преминават от тъмните нюанси на сивото и наситените до черно сенки, през прозирните светли нюанси на охрата и розовото, родеещи се с калиграфията и цветовете на Изтока, за да достигнат до истински баланс между духовното съдържание и внушението на чистата пластична форма.
         
         Диана Драганова-Щир