Елена Панайотова и Атанас Кънев показват във фотоизложбата „Далеч от Африка“ процеса на въвличане на африкански артисти и деца в риск в творчески обучения и създаване на театрални фестивали върху местни легенди и приказки на брега на езерото Виктория в Кения. Включени са и документални кадри от Кения и Занзибар

В горещия август Градската художествена галерия ще представи сюжети от Африка, заснети от двама известни артисти – професионалния фотограф Атанас Кънев и театралния режисьор Елена Панайотова. Те създават фотоизложбата „Далеч от Африка“, която ще представят пред пловдивска публика от 3 до 23 август в Залите за временни експозиции, ул. „Княз Александър I“ №15.

Изложбата представя програмата „Артисти за деца“, продуцирана от Фондация „ДЕН ГРИ“ и ръководена от Елена Панайотова в Кения (2011- 2017) и България (2002- 2017). В този проект са били въвлечени 5000 деца и младежи в риск и 300 артисти от Африка и Европа, обучени от български екип в практиките на приложен театър. През 2016 г. програмата е сред осемте проекта от общо 1800 от цял свят, подкрепени от ЮНЕСКО за допринасяне за културно разнообразие в света.

Фототворбите отразяват процеса на въвличане на африкански артисти и деца в риск в творчески обучения и създаване на театрални фестивали върху местни легенди и приказки на брега на езерото Виктория в Кения. Включени са и документални кадри от Кения и Занзибар. Изложбата повдига въпроси за ролята на документалната фотография, като популяризира уникален български модел за прилагане на сценични изкуства за социална промяна.

Проектът е финансиран от НФ Култура по програма „Социално ангажирани изкуства“.

Атанас Кънев е фотограф на свободна практика с над тридесетгодишен професионален опит. 25 години снима репортажна фотография за вестниците „24 часа“ и „Марица“ в Пловдив. Носител е на много награди, включително на Награда „Пловдив“, награда на Пощенска банка, награда на Канон и други. Участвал е в редици изложби в страната и чужбина, водещ е на творчески ателиета по фотография. Атанас Кънев е емблематичен автор на Пловдив. Част е от международната програма “Артисти за деца”.

Елена Панайотова е театрален режисьор, продуцент и педагог, изиграла ключова роля в появата на нови тенденции в театралната практика в страната. Повече от 25 години работи като режисьор на драматични, куклени и оперни спектакли в България и чужбина. Дългогодишен преподавател в Академия за изкуства в Утрехт, Холандия, както и в НБУ. Нейни спектакли са получавали престижни награди и номинации и са представяни на различни европейски фестивали. Носител е на Награда “Пловдив” за 2019 г. за спектакъла „Принцът на морето и принцът на земята” в Държавен куклен театър – Пловдив, номинирана е от Столична община за изключителни постижения в сферата на изкуството за режисурата на спектакъла „Шахнаме: Сказание за Зал“ в театър „Азарян, София 2021, и други. Поставяла е също в Драматичен театър – Пловдив и в Държавна опера – Пловдив.

„Сестри Палавееви“ грабнаха ИКАР за дебют

8-метров дракон на сцената на Кукления театър (СНИМКИ)

На благотворителна изложба с рисунки на украински и български деца ще се събират средства за изграждането на Детски център за подкрепа на най-малките. На търга утре от 13 ч. до 15.30 ч. в Народна библиотека "Иван Вазов", където вече са изложените творбите, желаещите ще могат да подпомогнат със средства на инициативата за създаването на центъра.

Организаторите на изложбата „Изкуство за мир“ си поставят за цел да съберат близо 40 хил. лв., с които да обособят занималня за децата в една от допълнителните сгради на вече преустроената Белодробна болница. Там те ще имат възможност да учат, играят и да се забавляват, докато техните майки търсят работа и учат български език. 

Специално за каузата музейна галерия "Димитър Георгиев" – Пловдив се включва като дарява творби от израелски автори, художничка от САЩ, свързани с Украйна – родени или завършили образование си там.

Събитията в подкрепа на украинските бежанци се осъществяват с подкрепата на Община Пловдив.

Линк към събитието във фейсбук ТУК.

Юлското събитие на „Тя в Пловдив“ наближава със скоростта на светлината и ще е под надслов „До звездите и обратно“ - едно събитие за любовта към науката, изследването на нови светове и вселени, и българските жени, които творят по света и у нас!

Предстои едно много специално събитие този месец, където в нежен сблъсък между Изтока и Запада ще се запознаем с две жени, посветили живота си на науката. На 28 юли (четвъртък) от 19 часа в бар Wunderbær на ул. Бетовен 2 ще се срещнем с д-р Евдокия Костадинова и ад. д-р Елица Миланова. Всяка от тях ще ни разкаже за пътя на една жена, избрала науката като своя кариера.

Д-р Евдокия Костадинова завършва Английската гимназия в Пловдив, след което заминава за САЩ, където учи физика и политика. През 2017 г. успешно защитава докторска степен по физика, а през 2021 започва работа като асистент в университета Обърн.

Ас. д-р Елица Миланова е филолог и лингвокултуролог. Завършила е Приложна лингвистика с китайски и руски език и Интеркултурна комуникация. От 7 години работи като преподавател и координатор на центъра за китайки език и култура към Пловдивския университет.

Популярният формат ТЯ в...™ е месечно събитие, което дава възможност на момичета и жени с различни истории и професии да споделят своите преживявания, препятствия, с които са се сблъскали, и успехите, които са постигнали. Целта на срещите е да бъдат уютно пространство, в което присъстващите да открият вдъхновение и приятелска подкрепяща среда в следването на своите стремежи.

„Тя в...“ се ражда в града под тепетата, а днес обединява близо 20 доброволци, които редовно организират формата в Пловдив, Варна, Габрово, Велико Търново и Сандански. 50 събития, организирани от доброволци в партньорство с местни заведения, галерии и популярни места за срещи, до момента са дали трибуна на над 100 жени. Стотици хора са посетили събитията, а излъчванията във Фейсбук са гледани над 10 000 пъти. За краткия период, в който съществува, социалният формат ТЯ в...™ е достигнал до близо 200 000 човека в национален мащаб, а екипът от доброволци, живеещи в 6 различни града, получи номинация за Национална доброволческа инициатива на 2019 година.

Костадин Каравасилев

Отпечатъци от два пръста. Един до друг. В единия се прокрадва буквата „Д“, а в този до него „а“. Това е логото на издателство за поезия „Да“, което Силвия Чолева представи в Rock’n’Bar „Безистенъ“. Тези отпечатъци дават усещането, че някой ти подава нещо, че получаваш един много личен подарък и това е точно така – все пак под кориците се спотайват думи, с които е сътворена поезия. Вътре е всеки един от нас. Както Силвия Чолева сподели, докато представяше издателството и двамата поети, които бяха дошли: „Почти всеки човек, който чете поезия, а и въобще литература, всеки тръгва оттам, колкото и да си мислим за различни теории – първо тръгваме от самите себе си и след това се обръщаме към света.“

Както отпечатъците върху книгите на издателството, така и цялата среща беше напоена с нежност, близост и едно усещане за съзаклятничество в това да поддържаме поезията жива. Самото издателство, както Чолева уточни, работи pro bono: „Ние работим като едни ентусиасти. Още отначалото не сме си поставяли задача да спечелим нещо, освен самите читатели и мисля, че това ни помогна.“

Чрез различни програми, по които кандидатства за финансиране, екипът на издателство „Да“ успява вече десет години да издава български поети, както и да превежда и публикува в България чуждестранни автори. Силвия Чолева представи пред пловдивската публика Кирил Василев и новата му стихосбирка „Шествието“ и Никола Петров с поетичната му книга „Не са чудовища“. За общото между двамата, тя каза: „Това е посоката, в която мислят, а именно, един по-дълбок, по-концентриран поглед върху вечния въпрос на съществуването, върху смисъла на всичко това, което правим през живота си.“

„И при двамата има меланхолия, но и нежност. И въпреки сходствата, и двамата имат много индивидуален почерк. Нежността в поезията им, например, е много различна. При Кирил Василев тя не се усеща веднага“, обясни Чолева. И сподели, че много хора възприемат поезията на Кирил Василев като рязка, но според нея тя има вътрешна мекота, която се усеща след прочитането на стихотворението, скътана е в неговия отглас. Обратно, при Никола Петров има една нежност и приказност, които обаче често са измамни. Както Силвия Чолева предупреди: „Той сякаш ни приласкава полека-лека, до момент, в който буквално може да ти отреже главата с някой стих или финал.“

Дори в представянето на творбите си двамата поети бяха осезаемо различни. Пръв беше Никола Петров. Когато Силвия Чолева му даде думата, той й благодари и се изправи в цял ръст. Въпреки височината му, усещането, което присъствието му предаваше, беше за мекота и деликатност. Най-напред оправи микрофона пред себе си и след това започна не да чете, а да рецитира стиховете си, като леко мърдаше пръстите на ръцете си, отпуснати покрай тялото му. Сякаш тактуваше:

Спяща красавице, ние постигнахме прогрес,

докато спиш.

Постигнахме прогрес и разруха.

(из стихотворението „Спяща красавице, кацна летяща чиния“)

След поредица от пътувания, спомени, двойници, призоваване на неизречени стихове и стремеж към сякаш непостижима истина, за които Никола Петров разказа със стиховете си, дойде ред да чете и Кирил Василев. Той се изправи и с приятния си тембър нарисува вечността в скършения връх на листо на царевица, радостта, която на въпреки нахлува в Долината на смъртта, за да може да завърши вечерта с образа на тънките клони на дървета в далечината, които:

почти напомнят че нежността е пределът

на реалното

 (из стихотворението  „Посвещение“)

Фестивалът „Пловдив чете“ – 2022 се реализира с финансовата подкрепа на Община Пловдив и е част от културния календар на града

Станислава Лопатарева

Едва ли има по-подходящо място за премиерата на романа „Глина“ от древните мозайки и керамични артефакти на културния център „Тракарт“. Писателката Виктория Бешлийска представя дебютната си книга „Глина“. Без съмнение можем да кажем, че това е една книга – корен, книга за рода. Бешлийска е завършила математическа гимназия, след това и филология. Работила е като учител и редактор на художествена литература. Автор е на блога „По дирите на думите“, където събира стари български думи, лични спомени и истории.

„Глина“ е „връщане към началото на рода и темите за кармата на родовата обремененост. Тя създава една неразрушима парадигма – земя-кръв-дума. Това е една „глинена библия. Сякаш Господ е шепнал в ухото на Бешлийска, докато е писала“, това сподели с присъстващите модераторът на срещата Рене Карабаш.

Авторката разказа, че за написването на книгата са я подтикнали читателите на блога й и нейните родственици. Оказва се, че Бешлийска е от голям и стар български род, който обединява по-стари плевенски и еленски родове. Спомените й за разказите на близките й, историите и легендите за старата русенска керамика от село Бусинче са в основата на самия роман, който разказва за майсторите от 17-и век, които били ограбени и не могли да работят любимия си занаят. Бешлийска казва: „Погна ме един щастлив бяс, който ме държа цели 6 години. Наблюдавах и събирах информация за персонажи, наболели проблеми и решаването им.“ И на края на това проучване, книгата започнала „да излиза“. Авторката вярва, че писането има пречистваща и преобразуваща сила. „Това е процес свързан със себе си. Силата на думите е огромна, те са една съкровищница, кълбо от звезди, които проблясват от редовете“, намесва се и Рене Карабаш.

„“Глина“ за мен е сбъдване на мечтаната мечта“, казва Бешлийска. Тя обяснява, че е написала  книгата през сетива си: „Гъстата й плитка се шмугна като смок в къщата. С носа си улавяше мириса на мократа глина“. „Двата ми моста на писане са мисълта и сърцето“, категорична е писателката.

„Глина“ е роман за думата, която те застига – реченото ще бъде сторено. За вграждането на душата и дъха на любовта:

„Как само го любеше глината днес и как с благодарност приемаше формите, които ръцете му помнеха. Съдът грееше в грънчарницата досущ като биещо кърваво сърце. И тогава Велико, потеглян от небивала сила, приближи до тезгяха, наведе се над гърлото на стената, разтворено жадно като кипнали устни на девойка, и дъхна в него с цялата си любов“.

Книгата тълкува и темите за смъртта и прошката. „Бог е безсилен пред лошата дума. Думата е като чума – застигне ли ни, убива. Само с любов може да се лекуваме, макар и любовта понякога също да погубва“.

Романът се опитва да разбере дали ако простиш нещо на себе си ще успееш да прекъснеш тегобата на родовото проклятие. В „Глина“ Виктория Бешлийска е вложила вечния отпечатък на рода и душата.

фотограф: Ванеса Попова

Опера Пловдив представя премиера на „Набуко“ от Верди на 23 юли в рамките на OPERA OPEN 2022 на Античния театър. „Днес тази притча за Духа и Вярата звучи по-актуално от всякога, когато има нужда хората да се съберат в една мисъл и в една посока срещу агресията“, споделя режисьорът Нина Найденова. Диригент на постановката е маестро Диан Чобанов, сценограф - Елица Георгиева, художник на костюмите - Николина Костова – Богданова, хореограф - Боряна Сечанова, а диригент на хора е Драгомир Йосифов. Премиерата на "Набуко“ събира едни от най-търсените от големите театри по света и най-ярки български оперни таланти – Кирил Манолов, Мартин Цонев, Таня Иванова, Мария Радоева и Милен Божков. Участват още Марк Фаулър, Ива Ананиева, Евгений Арабаджиев заедно с Хор, Балет и Оркестър на Опера Пловдив с концертмайстор Мичо Димитров.

За постановката е изградена най-мащабната сценография за оперен спектакъл на Античния театър до момент. Тя представлява копие в негатив на римската архитектура и внушава непреходността на посланията в сюжета на операта. Апокалиптичните картини се пресъздават с помощта на екип по специални ефекти от киното. Режисьорът Нина Найденова включва играещи деца по декора преди началото на спектакъла – техните неподправени усмивки са в пълна противоположност с разрушаването на хармонията в постановката. Контраст е търсен и в сценичните костюмите, които не са исторически дословни. Акцент е крещящата символика на златото, концентрирана в пелерината на Набуко. Провокация от постановъчния екип с актуална препратка към настоящето е надграждането с музикални картини между действията - звучат композиции на автори от XX век с послания срещу насилието, агресията и страха.

Интересът към премиерата на „Набуко“ е изключително силен и билетите са изчерпани. Опера Пловдив ще посрещне организирани групи зрители от съседни балкански държави, а справките за онлайн продажби сочат, че над 30 % от публиката е международна.

OPERA OPEN e част от програма “Наследство II” на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.