Елена Алексиева гостува на Литературен салон Spirt&Spirit в рамките на Литературен фестивал Пловдив чете 2022.

„Прекъсването на самсара“ е последната книга на Алексиева, която ще представи в Пловдив. Отличена е с Националната награда за проза „Перото“ на Националния център за книгата през 2021 и голямата награда във второто издание на Националната литературна награда „Йордан Радичков“ (2021).

Срещата с Елена Алексиева е на 12 април, вторник в 19 часа в клуб Петното на Роршах, Пловдив в рамките на Литературен салон Spirit&Spirit. Модератор е Александър Секулов.

Събитието е част от културната програма на Пловдив чете 2022 и календара на културните събития на град Пловдив. Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Община Пловдив.

За книгата „Прекъсването на самсара“:

Тема на разказите на Елена Алексиева е природата на човешкото. Те мерят степените на чудачество и чешитлък, които природата на човешкото може да понесе, изпитват устоите ѝ при сблъсъка с абсурдите и нюансират тънката мяра между реалното и нереалното. С много ирония, но и с много топли цветове, с фин усет и с богат, разгъващ силата си език, Елена Алексиева събира нишките от трудното живеене на въпросните малко странни хора, на които привидно все нещо не им достига, макар дълбоко в себе си да крият доказателствата за щастието.

Амелия Личева



Мнозина писатели се опитват от малка случка да напишат разказ. Елена Алексиева умее обратното: от материал за повест, новела или роман да сътвори виртуозни истории. И да ги подреди така, че наистина да звучат с романова сила.

Александър Секулов

Като редактор много отдавна не бях чел книга с такова вълнение и нарастващо удоволствие. Разнообразни във фокуса и направата си разкази, внимателно уплътнени във възможностите си да изненадват, с двойствена атмосфера. Да живее славно „Прекъсването на самсара“ !

Борис Минков

 
Елена Алексиева е автор на 13 книги с поезия и проза, сред които сборниците с разкази „Читателска група 31“, „Кой” и „Синдикатът на домашните любимци“, романите „Рицарят, дяволът, смъртта“ , „Нобелистът“ и др. Занимава се и с драматургия, като през 2014 г. излиза сборникът ѝ с пиеси „Ангелски огън“, а през 2015 и монодрамите ѝ под заглавие „Жертви на любовта“. Носител е на наградите „Хеликон“ , „Аскеер“ и „Икар“ за съвременна българска драматургия, както и на наградата на Обществото на независимите театрални критици в България. Разказът ѝ „Лунапарк“, публикуван в американското списание Hayden’s Ferry Review, е номиниран за наградата Pushcart.

Нейни книги са преведени на френски, испански, руски и сръбски. Има редица публикации в периодични издания и антологии на английски, френски, немски, испански, руски, полски, унгарски и други езици.

Романът ѝ „Свети Вълк“ е избран за „Роман на годината 2019“ от Националния дарителски фонд „13 века България“, а също така спечели годишната награда за проза на Портал „Култура“ и националната награда за проза „Перото“ на Националния център за книгата.

Най-новата ѝ книга е сборникът с разкази „Прекъсването на самсара“.

Елена Алексиева живее в София. Работи като преводач на свободна практика.

 
Анна-Мария Георгиева за „Прекъсването на самсара“ в бр. 2/22 на Литературен вестник: Да бъдеш милостив към другите значи да си милостив към себе си


Антония Апостолова за „Прекъсването на самсара„ от Елена Алексиева - разкази за граничното в Литературни разговори с Антония Апостолова.

 „...Животът и смъртта, болестта и здравето, лудостта и нормалността, егоизмът и човеколюбието, самодостатъчността и емпатията, свободата и наказанието, самотата и докосването, мъдростта и суетата, проницателността и слепотата - те са като ин и ян поредици в самсарата. Елена Алексиева обхожда техните междинни територии, прокарвайки чувствителни пръсти по белезите на човешкото - без излишни обяснения, с най-необходимите „доказателства“, за да разкаже цял един живот в няколко щриха. С образност и език, които заявяват неказаното, създавайки допълнителен смисъл, със способност да се придава символично значение и на най-обикновените предмети и жестове и да се превръщат вътрешните мисли на героите в афористични философски прозрения…“

Регистрирайте се за участие в Деня „Остави всичко и чети“ 2022 до 23:59 часа на 11 април 2022 г., като попълните формуляра: https://www.detskiknigi.com/dearday2022/

08 април

Resident Night: Valeto

Този петък музиката ще бъде от Valeto!

Бар Пощата - The Post

21:00 – 03:00 часа.

SoulBmoll Live In Concert @Bee Bop Cafe, Plovdiv

През 2021-ва вторият им албум "Причини" завладя всички летни фестивали, включително и големите сцени на A to JazZ Festival и Bansko Jazz Festival. Сега SoulBmoll идват и в Пловдив за да развихрят енергията си на сцената на Bee Bop Cafe!

Специален гост - Владислав Мичев (тромбон).

Вход: 15 лв.

Bee Bop Café

21:00  часа.

Street Mix with GIORG at BALLY CLUB

GIORG е креативен и талантлив диджей с модерен поглед на електронната музика, който ще ни представи актуална селекция, която е гаранция за настроение през цялата вечер. Петък ще стартираме партито от 21:00 часа пред входа на BallyClub, а от 23:00 часа продължаваме горе в клуба.

Bally Club

21:00 часа.

09 април

Дядо вади ряпа - в Пловдив

Любимата народна приказка “Дядо вади ряпа” се преражда на куклената сцена в нов, небивал вариант, изпълнен с музика, смях и ярки персонажи. Присъединете се към Дядото и неговата дружина и заедно ще открием колко ценно е да работим заедно, въпреки различията си.

Спектакъл за деца - Препоръчителна възраст: 2+

Театър Хенд / Hand Theatre

11:00 часа.

"Свобода" - Тур за посетители

Юбилейното 15-то издание на Арт Позитив ни дава възможност за по-близко и задълбочено преживяване на изложбата "Свобода".

Всяка събота и неделя от 14 ч. ще се провежда тур за посетители в галерията.

Така ще можем да ви разкажем повече за самия формат, как се организира изложбата, кои са участниците и какво е посланието на всяко едно от произведенията.

Водещи на тура са Калина Пейчева и Мира Мохсен, от екипа на Сдружение Изкуство Днес.

Изложбата СВОБОДА е отворена за посетители през периода:
23 март - 20 април, 2022

Галерия Капана

14:00 – 15:30 часа.

Мюзикъл „Евита”

Не пропускайте завладяващата история на най-противоречивата личност на Аржентина - Ева Перон, в мюзикъла на Андрю Лойд Уебър с безсмъртния хит "Don't Cry For Me Argentina" и наградената с Оскар песен "You Must Love Me" от филма с Мадона и Антонио Бандерас

Мюзикъл от Андрю Лойд Уебър и Тим Райс

Диригент: Константин Добройков

Режисьор: Нина Найденова

Хореограф: Боряна Сечанова

Сценография: Елица Георгиева

Костюми: Николина Костова-Богданова

Превод: Цветомира Цонева

Солисти – Юлия Йорданова – Керана – гост, Виктор Ибришимов, Георги Султанов, Марк Фаулър, Мелинда Христова – гост

Хор, Балет и Оркестър на Опера Пловдив

Градски дом на културата „Борис Христов”

19:00 часа.

Майсторите на комедията - Шкумбата, Камен Воденичаров и Тончо Токмакчиев

Месецът на шегата продължава ударно втора събота поред с
Димитър Туджаров - ШКУМБАТА
Камен Воденичаров и
Тончо Токмакчиев

Plovdiv Event Center

20:00 часа.

DJ Todd at The Post

За съботното настроение в бара ще се грижи DJ Todd!

Бар Пощата - The Post

21:00 часа.

Street Mix with DJ IVO at BALLY CLUB

Събота стартираме партито от 21:00 часа пред входа на BallyClub, а от 23:00 часа продължаваме горе в клуба. Зад пулта ще застане - DJ IVO, който е запознат с историята на електронната музика и всички знакови тракове в този стил. Той е познат със своя безкомпромисен подход в селекцията си и винаги е подготвен да се погрижи за доброто настроение.

Bally Club

21:00 часа.

Depeche Mode tribute by Tino

Тино се завръща на сцената на рок бар БезистенЪ за музикално взривоопасен Depeche Mode Trubute.

На 9 април от 21 часа очакваме Тино и Николай Карджиев да представят едни от емблематичните парчета на Depeche, сред които златният хит Enjoy The Silence.

Вход: 20 лв.

ROCK'n'BAR Безистенъ

21:00 часа.

Reactrance @ club Void w/ Lunatica (Digital Om)

Reactrance е свободата да бъдем себе си. Да изразяваме радостта и емоциите си и да се чувстваме споделени. Reactrance си ти, когато се бориш за това, което е твое и никой не може да ти отнеме.  Reactrance сме ние, когато сме #заЕднно!

Club VOID

22:00 часа.

10 април

ТЮТЮН театрална постановка

„Тютюн“ е една от 10-те любими книги на българите, според тв формат „Голямото четене“. Димитър Димов (1909-1966) пише романа в Пловдив, където е доцент в Аграрния университет. Ветеринарен лекар с блестяща академична и научна кариера, той е професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни във ВССИ, София и автор на над 20 научноизследователски труда в областта на ветеринарната медицина.

„Тютюн“ има нелека литературна съдба. Забележителна панорама на времето, когато България се намира в германската зона на влияние, романът, публикуван за пръв път през 1951 г., разглежда въпроса за самотата на личността и натиска на капитала върху нравствените устои на човека. Още на следващата година е заклеймен в дискусия на Съюза на българските писатели за „проводник на западно влияние“ и политически „неправоверно“ съдържание. Въпреки поздравителната телеграма от тогавашния министър-председател Вълко Червенков, казионната критика, под предводителството на Пантелей Зарев, оказва натиск върху писателя да промени текста. Така се ражда втората редакция на „Тютюн“ (1954), допълнена с герои в стила на господстващия тогава „социалистически реализъм“ (1955). Десетилетия наред в тоталитарна България се разпространява само тази официална версия на романа. Първоначалният му вариант е публикуван отново, благодарение на наследниците, едва през 1992 г. „Тютюн“, преведен на над 30 езика, продължава живота си и на филмовия екран в едноименния филм на режисьора Никола Корабов и оператора Въло Радев от 1961 г.

Градски дом на културата "Борис Христов"

19:00 часа.

С цялата подборка от вълнуващи събития може да се запознаете в Lost in Plovdiv.

Снимка на корицата: Димитра Лефтерова

Ивона Якушко-Дудка - съветник в Посолството на Република Полша, и.д. директор на Полския културен институт в София, доц. д-р Стефан Шивачев - директор на Регионалния исторически музей в Пловдив и Пламен Панов – заместник-кмет по култура, археология и туризъм на община Пловдив откриха снощи изложбата „Съкровищата на Краков”.

Експозицията, подредена в Музейния център за съвременна история на ул.“Ангел Букорещлиев“ 14, показва в 20 пана 90 произведения на изкуството, архитектурни паметници и обекти на нематериалното културно наследство, свързани с града. Селекцията съдържа информация в снимки и текст за значими обекти и произведения, оценени високо заради културната им стойност, а някои от тях - шедьоври.

Сред гостите на откриването бе и председателят на Общински съвет Пловдив – инж. Александър Държиков. Вечерта започна с изпълнения на Девическа хорова формация "Евмолпея" с диригент Алия Хансе и музикален съпровод Йорданка Иванова, които впечатлиха и развълнуваха публиката и гостите. След като направи своите встъпителни думи и представи гостите, домакинът доц. д-р Стефан Шивачев прочете поздравителен адрес от Кмета на Пловдив Здравко Димитров.

Изложбата бе представена от г-жа Ивона Якушко-Дудка. Експозицията е разделена на осем хронологични части: Началото (преди 989 г.), Принц и епископ (989–1257), Градът (1257–1493), Разцвет (1493–1655), Упадък (1655–1794), Духовна столица (1794–1918), Кратко столетие (1918–1989) и Eпилог (след 1989). Историята на Краков допълват още четири пана: Хълмът Вавел, Университетът, Еврейският Краков и Краковската идентичност.

Изложбата е своеобразен разказ за Краков – милионен град в сърцето на Европа, старата столица на Полша – люлка и пантеон на полските крале, важен център в Централна Европа през средновековието, град на папата и бохемата, на науката с един от най-старите университети в Европа. Град на музеите, но и на младостта – подчерта г-жа Дудка. В Краков има 26 висши учебни заведения и по тази причина при население от 767 000 души, в града живеят около 200 000 студенти. Космополитен векове наред, мултикултурен и отворен към идеи отвън, Краков остава най-полският от полските градове със съвременна метрополия, който ползва потенциала на културното си наследство. През 1978 г. той е първият европейски градски комплекс, включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. През 2000 г. Краков беше Европейска столица на културата. Г-жа Ивона Якушко-Дудка разказа и за три забележителни неща, с които Краков се гордее. Папа Йоан Павел II, който е бил епископ на града и е първият папа, който не е италианец в 450 годишната история, забележителният еврейски квартал, в който е сниман филма „Списъкът на Шиндлер“ и краковските гевречета със сол, които се правят само и единствено там.

Приветствие към организаторите и гостите отправи и заместник-кмета Пламен Панов.

„Замисляйки се какви са приликите между Краков и Пловдив, намирам толкова общи неща. Разбира се, и двата града са били Европейска столица на културата, а това означава че споделяме общи ценности. Бих искал да акцентирам на това, че имаме обща мисия по опазване на културното наследство и гордо успяваме да я защитаваме заедно и успешно. Краков е част от семейството на ЮНЕСКО, има прекрасен подземен музей на площ от почти 3 дка. Епископската базилика на Филипопол в Пловдив е световен музей на площ от 2 дка, който съвсем скоро ще стане част от ЮНЕСКО. Много са общите неща, сътрудничеството ни има богата история и аз вярвам, че след пандемичните две години, тази изложба ще е само началото на още съвместни инициативи в областта на културата. Пожелавам успех на изложбата“, каза в приветствието си заместник-кметът Пламен Панов.

Документалната изложба „Съкровищата на Краков” в Музейния център за съвременна история на ул.“Ангел Букорещлиев“ 14 може да бъде разгледана до 30 април.

Името на един от първите български художници с академично образование - завършилият Кралската академия в Торино Христо Берберов, свързваме и с Пловдив, където той се установява, след като се завръща от Италия. На неговият интересен живот и забележително творчество е посветен филмът “Христо Берберов - портрет на един художник”, който ще се излъчи на 16 април от 17:00 часа в LUCKY Дом на киното като част от фестивала Master of Art. През март в София се проведе голяма изложба с негови творби, бе представена и монография за живота и работата му, която ще можем да видим и в Пловдив. За филма, художника и неговото пребиваване в Пловдив ни разказва изкуствоведът Елисавета Станчева.

След края на изложбата “Отзвуци” в София, срещите с Христо Берберов продължават - неговият живот и творчество ще бъдат представени в Пловдив в рамките на кино-фестивала Master of Art, разкажете ни как филмът за художника попадна в селекцията на този форум? 

На прима виста можех да кажа, че това стана някак на късмет, но всъщност често късметът за едни е резултат от добрите намерения на други (а и все пак от упорития труд на първите) - ето какво имам предвид: в  началото на тази година, в един пре-студен януарски ден, пианистката Венета Нейнска, която освен това е и изключителен кулинар, беше организирала една от своите легендарни вечери, а сред поканените бяхме Ясен Харалампиев, режисьор и оператор на филма, и аз.

Това, което ние не знаехме беше, че Венета, която разполагаше с черновата на филма за Христо Берберов, беше планирала преди вечерята негова пред-пред-премиерна прожекция. Също така не ни беше съвсем известно, че един от зрителите и гост на Венета ще бъде артистичният директор на фестивала Master of Art - Найо Тицин. По това време ние тъкмо грубо бяхме сглобили материала и в действителност изобщо не бяхме готови, а също и съвсем не мислехме в посока фестивали… Та, филмът беше излъчен и когато се появиха финалните надписи, Найо плесна с ръце и каза - “Искам го за фестивала, ще можете ли да станете готови?” И… станахме готови (само ние си знаем как) - дори успяхме да се включим още в онлайн изданието на фестивала през февруари, където филмът се оказа второто най-гледано заглавие в програмата!

[caption id="attachment_166243" align="aligncenter" width="640"] Плакатът на филма[/caption]

Как си обяснявате този успех? 

С достъпността на формата от една страна, и с добрата работа на екипа, продуциран от Лаврен Петров от друга. В днешното бързо време - със светкавичната скорост на комуникация и едновременно блуждаещо внимание, при това толкова широкото привикване към кратките ангажименти - къси видеа, подкасти, изглежда филмовият формат се оказва особено удачен за разказването на истории за изкуство, ориентирано към широката публика. Той в никакъв случай не може да замести пълноценно общуването с оригиналните произведения на изкуството, но пък дава нещо друго - позволява им да пътуват неограничено! 

Вие сте автор на концепцията и сценария на филма “Христо Берберов - портрет на един художник” - как подбрахте моментите, на които да акцентирате в рамките на половин час кино-време?

Христо Берберов има дълъг и изпълнен с разнообразни събития живот, творческия си потенциал той също реализира в не една посоки, освен това е и дългогодишен преподавател. Разбира се, всичко това върви в паралел и наистина трябваше сериозно да помисля, как събитията да бъдат разположени върху “лентата”. Особено важно беше да включим в максимална степен разказите на внучката на художника - Мария Филипова, които отчасти бяхме успели да запишем преди започването на работата по филма - нейният разказ води наратива и то по един така симпатичен начин!

[caption id="attachment_166244" align="aligncenter" width="640"] Мария Филипова, внучка на Христо Берберов - кадър от филма “Христо Берберов - портрет на един художник”[/caption]

Пътят на Берберов, за който говорите, всъщност минава през Пловдив, нали? 

Да! Този последен член на осемчленно бедно семейство, роден в Елена през 1875 г.,  учи във Велико Търново и със стипендия завършва Академията в Торино. След завръщането си от Италия, той се установява в Пловдив, където преподава рисуване в държавната Мъжка гимназия “Александър I”. Следва да отбележа, че по същото време, освен Христо Станчев, преподаватели в тази гимназия са и другарите на Берберов от студентските му години - художниците Луиджи Болонгаро и Георги Митов. Съвсем скоро обаче Болонгаро се завръща в родната си Италия, а Митов заболява и умира от туберкулоза. 

[caption id="attachment_166245" align="aligncenter" width="640"] Портрет на Христо Берберов от Луиджи Болонгаро, частна колекция[/caption]

Най-вероятно Берберов се насочва към тази гимназия, защото по това време директор там в неговият брат - Димитър Берберов. През 1939 г., в изданието по повод 60-годишнината на  гимназия “Александър I” намираме спомените на един от бившите учители там - Никола Стоянов, който твърди, че това, което е намерил и видял в Пловдивската мъжка гимназия преди толкова години, далече е надминало онова, което той е знаел за “този просветен институт във втората столица на България” и продължава разказа си, посвещавайки го на директора: 

”Директорът на гимназията, г. Димитър Берберов, получил висшето си образование в Русия, ми направи най-добро впечатление на твърде любезен и високо просветен човек. Това мое първо добро впечатление в течение на учебната година се засили още повече, поради твърде коректните обноски на г. Берберов към всички учители, поради неговото умело администриране и поради грижите, които полагаше за добрия ред в гимназията и за повдигане на нейния престиж сред пловдивското гражданство.”. 

В предварителния разговор ми казахте, че Христо Берберов вероятно познава и тогавашния директор на пловдивското търговското училище “Евлоги Георгиев”, където преподава краснописание? 

Да, вероятно той се запознава с д-р Атанас Събев още в Италия - така, когато през 1901 година д-р Събев открива търговското училище в Пловдив, не е чудно, че Христо Берберов е поканен да се присъедини към учителския състав. Препоръчвам на читателите да се запознаят в текста на д-р Анжела Данева от монографията за Христо Берберов - там тя разказва и интересната история на съпругата на д-р Събев - италианката Емилия Фаврето, архитект на известната Къща с нимфите (на ул. "Христо Г. Данов") в Пловдив. 

[caption id="attachment_166246" align="aligncenter" width="640"] Програма на търговското училище “Евлоги Георгиев” от 1902 г.[/caption]

Намираме ли сюжети от Пловдив в творчеството на художника? 

Може да се каже, че един от първите сериозни успехи на Берберов като художник е с именно такъв сюжет - става въпрос за маслената картина „Имарет джамия в Пловдив“.  През 1899 година, след като преходната година се е дипломирал и се е завърнал в България и вече живее в Пловдив, Христо Берберов участва в Четвъртата изложба на Дружеството за поддържане на изкуството в България, организирана в София. 

Там той се представя със седем картини и именно произведението „Имарет джамия в Пловдив“ е откупено от Министерството на просвещението. Днес картината е част от колекцията на Националната галерия в София.

[caption id="attachment_166247" align="aligncenter" width="640"] „Имарет джамия в Пловдив“, НГ София[/caption]

С Пловдив е свързан и един от най-късните графични отпечатъци от Христо Берберов, достигнал днес до нас -  там той изобразява къщата на Артин Гидиков (бел. ред. на ул. "4-и януари" в Стария град).

[caption id="attachment_166248" align="aligncenter" width="640"] “Къщата на Артин Гидиков в Пловдив”, частна колекция[/caption]

Къде в Пловдив всъщност можем да видим произведения на Христо Берберов?

Със сигурност в галерия “Джуркови”, която се намира на ул. Съборна № 19. Градската художествена галерия също разполага с негови творби - не знам, дали те ще се окажат  част постоянната експозиция там след приключването на основния ремонт, но се надявам това да е така - концепцията за новостите изглежда се пази в тайна - ще научим само след няколко дни, когато галерията отново ще бъде отворена за посетители (бел. ред. очаква се това да стане на 15 април).

Също така следва да допълня, че всеки заинтересован от творчеството на Берберов може да получи достъп до висококачествени репродукции на негови произведения и в своята домашна библиотека - това е възможно, тъй като наскоро от печат излезе монография, посветена на художника, която ще бъде показана за първи път в Пловдив като част от събитието, свързано с прожекцията на филма в Lucky Дом на киното на 16 април от 17:00 часа.

Обявена е дарителска кампания за набиране на 5000 лева за ремонт на покрива

Скокът на цените за труд и материали, които растат с дни, правят сумата непосилна за НЧ “Родопски напредък-2019 г.“

Неочакваният разгар на пандемията, от една страна, в пъти увеличи населението на малкото, предимно ваканционно село Ситово, а от друга, постави в ступор почти всички институции

НЧ “Родопски напредък-2019 г.“, с. Ситово отправя молба за помощ, чрез дарителска кампания. Тя е обявена за набиране на средства за ремонт на покрива. Нуждата от такава кампания изниква от рязкото увеличаване на цените за труд и материали, които растат с дни, обясняват читалищните дейци.

“Състоянието на покрива е толкова лошо, че не позволява реално използване на електрическата система в помещенията, поради опасност от пожар и обезмисля труда и средствата, вложени от доброволци за ремонт на стаите. Въпреки големите усилия и многото, вложени средства и труд за ремонтиране, в настоящата ситуация не сме в състояние сами да съберем и заплатим тази част от ремонта на сградата. Според офертите до края на април, сумата е 5000 лв.”, разказа Нели Маркова-Черкезов, председател на читалищното настоятелство.

Читалището е създадено, като духовен наследник на по-старо такова от 1924 г.,  през лятото 2019 г. Неочакваният разгар на пандемията, от една страна, в пъти увеличи населението на малкото, предимно ваканционно село Ситово, а от друга, постави в ступор почти всички институции.

През последните две години не са уважени молбите за субсидирани бройки и културното средище на селото е с минимална годишна издръжка, полагаща се на читалищата от МК.

Въпреки това, с труда и средствата на членове и доброволци, настоятелите и общността почти привършиха ремонта на предоставените от община "Родопи" помещения.

За съжаление, не могат да се справят сами с ремонта на покрива. Над част от тези помещения, където се намира и главното ел. табло, е наложително да работи само строително дружество, издаващо гаранция.

“До сега не сме събирали пари и вероятно пропускаме възможни дарители или подходяща разгласа за кампанията”, добавя Нели Маркова.

Даренията могат да бъдат изпращани само по сметката на читалището / ЕИК 205728520 /:

„Общинска банка“ - клон Пловдив, с основание „Ремонт на покрив“.

IBAN BG83 SOMB 9130 1070 3118 01

BIC SOMBBGSF

Читалищното настоятелство благодари за всяка помощ!

На всеки дарител, ще издадем сертификат, уверяват от там.