Капана.БГ
Владимир Янев представя книгата си Възкресени мигове
Екипът на издателство ЛЕТЕРА кани пловдивчани на премиера на книгата "Възкресени мигове" от Владимир Янев, която ще се състои на 28 януари 2020 г., вторник, в Шеста аудитория на ПУ "Паисий Хилендарски" - ректорат, от 18,00 часа.
Творбата е финансирана от Община Пловдив по Компонент 4 „Произведения на пловдивски писатели и важни за града издания“.
Книгата на Владимир Янев „Възкресени мигове“ има характер на своеобразна есеистична проза, представяща във фрагментарна форма детски и младежки преживявания, наблюдения върху многообразни литературни творби, естетическите и етичните възгледи на автора. Първата част «Възкресения» е съсредоточена върху личностни изживявания, свързани с роднинските, приятелските и литературните кръгове. Тук в специфични белетристични форми се представят интригуващи сюжети и образи. В носталгичното завръщане към миналото се проявява любовта към литературата, към Пловдив и хората му, към редица проявления на духовното. С лаконична релефност са изобразени и характеризирани личности като Исак Паси, Лазар Лазаров – Мастагарков, д-р Тодор Янчев, Атанас Кръстев – Начо Културата, Никола Джоков, Здравко Хатибов, Стефан Памуков, Анжел Вагенщайн, Васил Урумов, Никола Алваджиев, Йордан Костурков, Веселин Сариев, Еню Кювлиев, Николай Казанджиев, Иван Дионисиев, Георги Райчевски и мнозина други автори.
Писаното от Вл. Янев насочва към поколенията читатели и писатели през 60-те – 70-те години в двете български столици. Ярко са представени редица млади някогашни поети и белетристи. Тук се срещаме със своеобразна литературна история на времето, като акцентите падат върху изявите на Георги Богданов, Христо Банковски, Кирил Кадийски, Иван Цанев, Кирил Гончев, Светлозар Игов, Петър Анастасов, Николай Заяков.
Втората част «Мигове» разкрива отношението на автора към множество проявления на българската и световната литература. Тук се проявяват неговата ерудиция, умението да разкрие същностното за множество творци, чиито произведения са станали съществена част от духовната биография на Владимир Янев. Лапидарните характеристики на създаденото от Яворов, Лилиев, Подвързачов, Разцветников, Гео Милев, Емилиян Станев, Николай Хайтов, Станислав Сивриев, Йордан Радичков, Иван Динков, Любомир Левчев, Андрей Германов, Димитър Данаилов, Борис Христов, Никола Георгиев, Филип Хорозов и други наши писатели се обвързват с постиженията на редица чуждестранни мислители и творци от древността, средновековието и модерните времена.
«Възкресени мигове» е създание на даровит автор с богат литературен опит. Книгата се отличава с изразителния си стил и с композиционна логика на фрагментарното си изграждане и би следвало да достигне до интелигентните читатели.
Как трябва да изглежда книга, която разказва за детство, за писатели и творби, за близки хора, за трайни изживявания, за странни мигновения?
Книгата ме измъчваше, но не исках да измъчва читателите, а да им доставя радост от преживяването на съкровени неща.
Как, как да стане тая работа?
Като оставиш книгата да се пише сама.
Аз само бях внимателен читател и редактор.
Просто е! Но е трудно…
Това са истории и размисли, родени от желанието да сторят хората по-малко чужди един на друг и малко повече вгледани в себе си през увеличителното стъкло на спомени и книги.
Говоря за личности и писатели, които са ми съавтори. Много по-добри и по-талантливи от мен.
Владимир Янев
Община Пловдив представя графичния си фонд в галерия „Капана“
На 28 януари 2020 г. от 18.00 часа в Галерия „Капана“ Градската художествена галерия и Община Пловдив чрез своя отдел „Култура, археология и културно наследство“ ще представят изложбата „Избрано от фонда на Община Пловдив. Графика“.
Почитателите на изкуството ще видят селекция от 116 графични творби и рисунки, придобивани от Общината през последните 30 години. Подборът за настоящата експозиция е на изкуствоведа Красимир Линков – директор на галерията.
Сред представените автори са Йоан Левиев, Димитър Киров, Кольо Карамфилов, Христо Стойчев, Марин Топалов, Владимир Генадиев, Валери Чакалов, Румен Жеков, Маргарита Джарова, Бисер Дамянов, Иван Нинов, Емил Миразчиев, Моника Роменска, Игор Будников, Магърдич Касапян, Никола Певичаров, Ицко Мазнев, Захари Каменов, Мария Духтева, Любомир Самарджиев, Илия Кочовски, Димо Колибаров, Валентин Узунов, Генчо Накев, Димитър Грозданов, Владимир Чукич, Недко Итинов, Богдан Върбанов, Кольо Мишев, Румен Нечев, Таня Абаджиева, Елена Панайотова, Димитър Келбечев, Стефан Лютаков, Янко Ненов, Калоян Илиев – Кокимото, Петър Кочевски, Димитър Шопов, Димитър Воденичаров, Красимир Добрев, Юлиян Йорданов, Венета Маринова и други утвърдени автори. Включени са произведения и от чуждестранни автори, имали изяви в Пловдив.
Колекцията дава възможност да се видят различни класически и нетрадиционни печатни техники – от дълбокия печат през литографията, офорта, сериграфията и офсета, избрани от авторите да изразят творческия си замисъл.
С новата графична изложба продължава представянето на творби от фонда на Общината, което започна на 15 юли 2019 г. Тогава току-що създадената галерия „Капана“ беше официално открита с голяма живописна изложба, включваща над 250 творби. По-късно Община Пловдив дари 28 от картините на Градската художествена галерия, за да обогати своя фонд „Живопис“.
Експозицията ще може да се види до 10 март.
7 неща, случили се за първи път в Пловдив
Като един от най-старите градове, Пловдив е изтъкан от история и редица събития са започнали под тепетата. Едва ли се замисляме, когато минаваме през Цар-Симеоновата градина, че тук се е състояло Първото българско изложение, или пък поглеждаме в облаците, за да потърсим балона, излетял от Сахат тепе. Е, всички тези и още няколко знаменателни случки са само още един повод, за да се чувстваме горди, че сме пловдивчани.
Честване за първи път на Деня на българската просвета
През 1851 година по инициатива на Найден Геров за първи път в Епархийското главно училище „Св. Кирил и Методий” (днешна Хуманитарна гимназия) в града се чества Денят на българската просвета и на Светите братя. Датата 11 май не е случайно избрана от основателя на гимназията — това е общият църковен празник на двамата светии. През паметната 1856 г., когато била готова и иконата на двамата равноапостоли, денят на Св. Св. Кирил и Методий от патронно честване на Епархийското училище прераства в празник на цялото българско население в Пловдив, а само няколко години по-късно се превръща в истински общонароден празник и в ден на несломимия български дух.
За първи път е отслужена литургия на български език
През 1859 г. в църквата „Успение Богородично“ в Стария град е отслужена за първи път литургия на български език. Това се е случило на 25 декември, в деня на Рождество Христово от тогавашния Пловдивски митрополит Паисий заедно с поп Златан, председател на храма. Счита се за първото голямо постижение на българите от Пловдив в борбата за църковна независимост.
Провеждане в Пловдив на Първото българско изложение с чуждестранно участие
През 1892 г. Пловдив е домакин на Първото българско изложение с чуждестранно участие. 15 август 1892 г. е денят, в който то бива открито. Триумфална арка още до железопътната гара посреща княза и правителството. Вечерта градчето на Изложението (днешната градина „Цар Симеон“) било огряно от електрическа светлина. За първи път в България електричеството осветявало толкова голямо пространство. Равносметката от изложението показва, че в него са участвали фирми от 24 страни от Европа, Америка и Азия. Специално жури раздало 1000 отличия на чуждестранни и български участници. Много от родните производители получили в Пловдив първите медали в своята стопанска дейност.
Първи полет с балон
Първото българско изложение е ознаменувано и с още едно паметно събитие за пловдивчани. От Данов хълм (Сахат тепе) полита първият балон. Летящото кълбо се казва „Франция” и принадлежи на французина Йожен Годар. Дългоочакваният полет на 19 август 1892 г. предизвиква много по-голямо въодушевление сред тълпата, отколкото самото откриване на изложението.
Украса на първата коледна елха
В Пловдив е направена и украсена първата у нас коледна елха. Началото поставя през 1878 г. Александър Столипин, генерал-губернатор на Източна Румелия. Първата обществена коледна елха пък грейва във Военния клуб през 1887 г. благодарение на княгиня Клементина. Майката на новоизбрания български княз Фердинанд идва със сина си в България и донася коледните традиции от родната Германия.
Виенското колело е видяно за първи път в Пловдив
„Виенското” колело всъщност се оказва Пловдивско. През 1826-а година по нашите земи минава английският пътешественик Питър Мънди. Той вижда за пръв път атракцията и е изумен от нея. Вестта за Пловдивското колело, което тогава е задвижвано от жива сила, достига до Европа, благодарение на него.
Пловдив е родният град на първата българска актриса, играла в Холивуд
Първата българска актриса, играла в Холивуд, е пловдивчанката Мара Чуклева. Нейните изпълнения са отбелязани от американската и от българската емигрантска преса. Ангажирана още от 1925 г. от „Метро Голдуин Майер“, тя се снима в Холивуд в продължение на 14 години. Някои от по-известните ѝ филми от този период са: „Възкресение“, „Пустинно цвете“, „Керванът“, „Кармен“ и др.
Какво още можем да открием заедно в историята на града ни, започнало за пръв път оттук – Градът на тепетата?
MENAR идва в Пловдив с 10 филма от Северна Африка и Изтока
Sofia MENAR стартира на 24 януари в LUCKY Дом на киното с прожекцията на веселия ирански филм „Пастаряни”. Фестивалът продължава до 2 февруари с ежедневни прожекции
Любимият филмов фестивал MENAR пристига за поредно издание в Пловдив в традиционното място – арт киното LUCKY Дом на киното. От 24 януари до 2 февруари предстои да видим 10 заглавия от Северна Африка, Близкия и по-далечен изток, както и филми на други държави, свързани с региона.
Такъв е един от акцентите в програмата – скандинавско кино, което насочва поглед към Близкия изток. В „Сканди Менар“ можем да видим датският „Чародеят” (“The Charmer”) на Миляд Алами, който представя историята на иранец, който се опитва да се установи в Дания като се запознава със самотни местни дами. „Чародеят” е отличен с награди за най-добър филм от фестивалите във Варшава, Любек, Белград и Тбилиси, както и с призове от кинофорумите в Сан Себастиан, Чикаго, Гьотеборг, Тайпе и Палм Спрингс.
С „Аматьори” (“Amateurs”) на Габриела Пихлер се пренасяме в малко шведско градче, където животът се променя напълно след като голяма хранителна верига планира да отвори магазин за местните. Единствената пречка пред корпорацията са две момичета – едно от кюрдско семейство и друго с арабски произход, които съзират нечистите помисли в действията на управителите на концерна. „Аматьори” е отличен с наградата за най-добър филм от фестивала в Гьотеборг.
Любимците на пътешествията също не са забравени. За поредна година програмата на Sofia MENAR включва филм на прочутия френски фотограф Ян Артюс-Бертран – „Алжир отвисоко”. Полетете над най-голямата африканска държава, вижте отвисоко лазурните води на Средиземно море и безкрайните пясъчни дюни на Сахара, разходете се сред колоритните сергии на пазара в медината на Оран и сред тесните улички в емблематичната касба на столицата Алжир, понесете се над десетките мостове в древния Константин и оживените плажове на модерна Анаба.
„Под конвой из света” следва група авантюристи, които жадуват да обиколят света и решават да го направят с коли на старо, които купуват за по 150 паунда. Без никакви спестявания, без подготовка, само с голям ентусиазъм и огромно желание, те поемат по пътя. Загряват из Европа, продължават към Централна Азия и за финал стартират от Щатите, през цяла Южна Америка до Аржентина.
Sofia MENAR стартира на 24 януари в LUCKY Дом на киното с прожекцията на веселия ирански филм „Пастаряни”. Фестивалът продължава до 2 февруари с ежедневни прожекции.
Sofia MENAR се организира от „Позор” със съдействието на Посолството на Азербайджан, Посолството на Дания, Посолството на Индия, Посолството на Индонезия, Посолството на Кралство Мароко, Посолството на Палестина, Културното представителство към Посолството на ИР Иран, Генералното консулство на Кралство Норвегия, Генералното консулство на Швеция, Институт Сервантес, Чешки център.
Пламен Панов: В бюджета за култура не са само парите за събития
Само бюджетът за събития е с 200 000 лв повече, уточни зам.-кметът
Към средставата за култура, които общината отделя, влизат пари за археология, подобряване на материална база и много други
През 2020 финансират техническо проектиране на Кино Космос и облагородяване на Форум Юг и Изток около Пощата
Теодор Караколев
Около 10 млн лева са всички средства, които Община Пловдив отделя за култура. Тези средства са много повече от споменатите в медиите 0,6%, тъй като в тях влизат не само средства за културния календар и събития, а много други неща, свързани с подобряване на материална база, проектиране, археология и още, коментира зам.-кметът по култура Пламен Панов пред медиите.
Ако погледнем само средствата за събития, те се увеличават – тази година са с 200 000 лв повече от предходната и са близо 2 млн лева, уточни Панов. Продължаваме да финансираме стари проекти, има и много нови, които за пръв път ще се финансират чрез културния календар, като събития на Регионалната занаятчийска камара или Пловдив джаз фест на Мирослава Кацарова, добави Нина Димовска. Тя уточни, че не смята за правилна критиката, че общината разходва незаконно средства, когато сама организира различни събития. Няма как да дадем, например, честванията на годишнинте на Ботев, Левски и други национални герои или пък празника на града да се организира от някой друг, аргументира се тя.
Около четвърт милион лева ще отдели Община Пловдив за археологически разкопки през 2020 година. Част от тях са свързани с обекта Мал тепе край Маноле. Те са извън град Пловдив, но Мал тепе е изключително ценно и може да привлича туристи от цяла Европа, което ще помогне именно на Пловдив, коментира Панов.
Важно перо са средствата за техническо проектиране на Форум юг и изток – частите около Пощата, които все още не са облагородени. През 2020-а година ще се проектира, като се надяваме скоро да можем и да отделим средства и завършим консервация и реставрация на обекта с облагородяване, където е нужно. 300 000 лева са отделени за Одеона и Форум север.
Сред другите проекти, които са включени в разходите за култура на общината, са ремонт на зала Лотос, както и други помощи към Природонаучния музей, свързани със залата за прожекции и нов аквариум, средства за техническо проектиране на Кино Космос, къща Недкович в Стария град, Голямата базилика и др. Пламен Панов разкри и интересна идея къща Ламартин да се превърне в резидентен център, съвместно с френското правителство, което може да отпусне средства за това.
Очаква се да се получат и средствата от наградата за „Пловдив 2019“ от фонда на Мелина Меркюри, като тези средства вероятно ще са за по-мащабни събития, коментира Панов. Бъдещето на фондацията зависи от Управителния съвет, добави той. Неговото лично мнение обаче е, че тя трябва да продължи да съществува и да се използва изградения капацитет и контакти.
Фондация „Пловдив 2019“ се връща на Джумаята, Операта остава в Тютюневия град?
С края на 2019-а година СКЛАД вече е излишно голям за нуждите на фондацията
Как ще продължи да съществува фондация „Пловдив 2019“ все още не е ясно и ще се реши на предстоящите заседания на Управителния съвет на структурата. Това уточни днес и зам.-кметът по култура Пламен Панов. Според него фондацията трябва да продължи да функционира под някаква форма, тъй като изграденият капацитет може да се използва, а освен регулярния културен календар, те могат да организират по-мащабни събития.
Почти сигурно обаче тя ще напусне сегашните си офиси в Тютюневия квартал. СКЛАД вече е твърде голям за нуждите на организацията и най-вероятно те ще се върнат в предходните си офиси в сградата на ъгъла на Джумаята. Вече се правят постъпки в тази посока, коментира Панов. Относно бъдещето на операта, които в момента правят своите репетиции в частната сграда, водят се преговори те да останат там. Дали това ще се случи и под каква форма все още не се знае.
Имате добра бизнес идея?
Участвайте в конкурса „Най-добър млад предприемач на град Пловдив“
„Община Пловдив успява да подкрепи все по-интересни бизнес идеи на млади и активни хора, които решават да участват в конкурса „Най-добър млад предприемач“. Това заяви по време на вчерашното представяне пред студенти от Университета по хранителни технологии заместник-кметът Георги Титюков.
„За 11-та поредна година Община Пловдив продължава да набира оригинални проекти на млади предприемчиви хора, които имат добри идеи за правене на бизнес“, допълни той и подробно представи условията за участие в надпреварата, която традиционно се организира всяка година.
Заместник-кметът не пропусна да отбележи и наградният фонд – 7 000 лева първа награда, 4 000 лева за второто място. Ще бъдат присъдени и две награди по 2 000 лева за двете трети места.
Според едно от изискванията може да кандидатства всеки на възраст от 18 до 33 години, стига да има адресна регистрация в Пловдив. Бизнес идеите ще бъдат оценявани от специално жури на два етапа – прием по документи и лично представяне на проектите. Желаещите могат да участват самостоятелно или в група от няколко човека.
Срокът за подаване на документите е 14 февруари в деловодството на Община Пловдив на пл. „Стефан Стамболов“ № 1.
По време на вчерашното представяне Георги Титюков даде пример с успешни проекти от изминали години, които са се превърнали в добри бизнес практики. По думите му инвестицията трябва да кореспондира със средствата от наградата и уточни, че много интересни идеи са били представяни през годините.
До момента условията за участие в конкурса „Най-добър млад предприемач“ заместник-кметът Георги Титюков представи пред ученици и студенти от Търговската гимназия, Пловдивския университет, Аграрния университет, Университета по хранителни технологии, езиковите гимназии „Пловдив“ и „Иван Вазов“ и Висшето училище по сигурност и икономика. Предстои това да направи в Европейско висше училище по икономика и мениджмънт и Медицинския университет.
Всеки, който желае да участва в конкурса и отговаря на условията, може да го направи, а подробна информация може да види на сайта на Община Пловдив.