Ритуалите през погледа на младите артисти

Стефка Георгиев

Темата на първата младежка изложба за съвременно изкуство,  в Дружеството на пловдивските художници, е ритуал. Десетки млади творци показаха ритуалите, пречупени през собствените си съзнания. По време на откриването на изложбата видяхме танцовия пърформанс на Галина Христова, носещ името „Свещенодействие“. Колективът ТЪП-ДЪП пък представиха експериментална музика, която провокира зрителите.

Интересно е да наблюдавате как новото поколение творци и артисти пресъздават ритуалите чрез своето изкуство. Едва ли можете по-ясно и ярко да видите колко различно е мисленето на новите творци от това на техните предшественици и колко разнородни таланти има у нас. Не съм убедена, че мога пресъздам цялото усещане и настроение, което носеше откриването на тази изложба. От ритуалното лягане и ставане сутрин, през това да наградиш себе си за добре свършена работа, до превърналото се в традиция „селфи“, можете да видите в галерията. 

Много ми се иска да ви преразкажа всичко, което видях там, но пък едва ли ще бъде обективно, защото възприятията на всеки човек са строго индивидуални, и това, което аз бих изтълкувала по един начин, най-вероятно вие ще възприемете по коренно различен, може би сходен, но със сигурност не и по същия. Затова само ви прилагам няколко кадъра. Ако искате да съберете лични впечатления относно изложбата и да почувствате сетивността, можете да я посетите до 19-ти май.

Пълдин АРТ Клуб има удоволствието да представи изложба живопис и дървени пана на Мариана Тонева.

Изложбата „Послания“ е едно естествено продължение на юбилейните 50 години, които тя чества, и представя творби от различни периоди, различни техники и стилове. „Послания“ е компилация от търсенията на авторката през годините.

Мариана Тонева е родена през 1965 в град Пловдив. Работи в областта на живописта. Има самостоятелни изложби в Пловдив, София, Пазарджик, Варна и множество участия в общи изложби и фестивали. Нейни картини са притежание на частни лица в страната и чужбина.

Творбите ? са прагове, който ни изкушават да преминем отвъд. Te са портите, идеите и материалната структура на едно пътуване навътре. Магични и приказни, водят към познанието. Прелъстяват и загатват, защото колкото е важна целта, толкова и пътят, който изминаваме, за да стигнем до нея.

Творчеството ? е познато със своята експресивност и смели композиционни решения, които чрез символи обобщават магичното познание. Закодирано в съзнанието, то ни подтиква да го търсим и намираме, да го осмисляме дори само интуитивно. Това превръща платната на авторката в достъпни, провокиращи и топли.

Свободата да бъде себе си я превръща в човек на новото време, автор съчетаващ експресивност и откровеност в едно. Както споделя тя – „смисълът на изкуството не е в това, което творецът създава, а в това, което Бог казва чрез него“. Изкуството ? е процес, целеустремено духовно търсене навътре в себе си.

Откриване: 15.05.2015г. 

Начало: 19:00ч.

Пълдин арт клуб, бул. "Христо Ботев" 112

Изработването на корици и подвързии за книги са страст на Анико. През 2009 година, работейки под името Mandarin Duck, тя започва да създава дракони, птици и различни фентъзи елементи за полимерни списания. От известно време насам работи и по специални поръчки от колекционери и любители.

Подвързването на книги в западните страни датира от V век, макар че най-ранната оцеляла подобна книга е от 3 века по-късно. Тогава книгите са се подвързвали с естествени материали като дърво, кожа, плат. Интересен факт е, че има запазени подвързии и от човешка кожа. Това се нарича anthropodermic bibliopegy и тази практика датира от XVII век. Към днешна дата има данни за малко случаи, в които колекционери попълват личните си колекции с ексцентричните подвързии от човешка кожа. Не бързайте са мислите, че са убивали хора за това. Ползвала се е кожа от труп със специфичен тен на кожата.

Колесникова пуска онлайн уроци в yotube. Там ще ви покаже как да направите свои подвързии за любимите си книги от полимерна глина. Ето и няколко нейни работи.

От началото на месец май до 20-ти юни, в Европейска столица на Културата 2019 г. - град Пловдив, ще се проведат „златни“ дни на българското изкуство и знание. В Дом на културата „Борис Христов“ ще се проведат едни от най-популярните оперни, балетни спектакли и концерти, а посетителите ще бъдат посрещани с изложба, която разкрива, че златото не е от земята.

Повече от месец във фоайето на културния дом ще бъдат разположени тридесет и две инфографики, които „разказват“ историята и любопитни факти около най-ценният метал на планетата. Според научни доказателства златото идва от Космоса чрез метеротити, което е причината изложбата да носи името „Златото не е от земята“. Част от темите на инфографиките са – кое е най-голямото находище на метала в света, как се изпълнява добивът, история на разменните средства в различните страни, кога са създадени първите пари, как се появяват банките, защо се инвестира в метала днес и др. Изложбата се организира от “Тавекс България“, съвместно с Държана опера – Плодив и Дом на културата „Борис Христов“.

Почерпили ценни знания за златото, превърнало се в безсмъртен символ на цивилизацията и един от основните културни феномени на човечеството, посетителите на Дом на културата „Борис Христов“ ще се насладят и на шедьоври в оперното изкуство. Част от спектаклите ще бъдат „Любовен еликсир“ на Г.Доницети (9-ти май), „Тоска“ на Дж.Пучини (13-ти май), Пучини гала: Бохеми и Пеперуди (15-ти май), „Пепеляшка“ – балет от с.Прокофиев (16-ти май), Церемония по връчване на "Награди Пловдив" и други.

Двете банди се чувстват като у дома си на сцената

Стефка Георгиева

Какво прави един артист, когато сцената му стане тясна? Излиза извън нея. Така направи и мъжкия вокал на Downer Kill – Любомир, който си грабна микрофона и скочи в погото, за да се разцепи заедно с хората, които дойдоха да подкрепят цялата банда на представянето на дебютното им EP.

Но всичко по реда си. На сцената на Stage 51, за да подгреят, първи излязоха момчетата от Paranormal, които вече са добре познати на пловдивската публика. Тяхната поява беше съвсем логична, имайки предвид, че музикантите на двете групи доста се преплитат и на моменти можем да кажем, че това са два различни проекта на едни и същи хора. Техните представяния винаги са били на ниво. Е, този път Крис забрави част от текста на едната песен, но можем да му го простим, първо защото е страхотен музикант и второ, защото публиката я изпя вместо него. Все пак не е станало нищо кой знае какво.

Точно тук не мога да не направя една вметка – това беше най-възпитана публика, която някога съм виждала. Обикновено на концерт е неистово трудно да се провреш между хората и да застанеш най-отпред, за да направиш сносни кадри от събитието. А какво се случи, се питате? Не само се шмугнах, но и ми предложиха да ми направят място! Благодаря на младото поколение, че не ме смля, а ме изтика напред и направи кадрите от това събитие възможни!

И вече идва ред на хората, заради които се организира всичко това. Downer Kill, разцепихте го тоя Stage 51. Има хора, които са родени за сцената или на сцената, не съм сигурна кое от двете е по-подходящо. При всички положения не те изглеждат добре на големия подиум, а подиума добива характер под краката им. Макар и това да е първото CD на бандата, те вече имат солиден опит в концертните си изяви. С щастие ще спомена факта, че миналата година Downer Kill свириха на Каварна Рокс, което е голямо постижение за младите таланти.

Това е група, която не може да си намери място на сцената. Поведението им отпред е естествено, личи им, че правят музиката си с желание и хъс, и искрено се забавляват по време на концертите. Любомир прелита през феновете, а те пък го носят във въздуха. Що се отнася до красивата Ирина – момчетата, които стоят срещу нея сякаш са готови да направят всичко, което тя им каже. „Пейте“ и те пеят, „скачайте“ и скачат. Китари, барабани – нямат грешка. Най-точно, може би, ще е да кажем, че сякаш са си вкъщи. Толкова освободено се държат. Подкачат, танцуват, комуникират непрестанно по между си, пълен кеф! Как да не усетиш, че това им е призванието?

На кратко – беше супер! Определено ги добавям в списъка с групите, чиито концерти е незаконно да се пропускат. Действате, хора, че публиката чака.

Plastic Bo. не са коловоз само за двама

Стефка Георгиева

Танци-манци в Петното. Докато краката те заболят, нямаш въздух, нямаш тяло, нищо няма, освен Plastic Bo. Не защото музиката е сетивна, а защото създава настроение, което те извежда извън негативизма и песимизма, които са неминуеми, понякога, в заобикалящата ни среда. Дори най-тъжната балада, преминала през техния аранжимент, може да ви усмихне и да ви забавлява, така че да не усетите чувството на тъга в нея.

С много настроение и енергия, бандата зареди своите фенове, събрали се,  за да се позабавляват заедно. Излетяхме като самолети със „Самолет“, пътувахме по „11 коловоз“, и писма изпращахме с „Писмо до твоето сърце“. Колкото и да ми харесва да си ги пусна вкъщи и да си подарявам усмивки с тях, на сцена звучат много по-добре. Чак ме е яд, че никой запис не може да пресъздаде усещането, което ти носи любимата песен, изпълнена от която и да е банда. 

Plastic Bo. са живият пример, че не са ви нужни невъобразим брой музиканти, за да правите това, което обичате и да ви се получава, което в случая е най-важното. Пък и пеят на български, за което получават искрени адмирации! Малко са групите, които запазват родната ни реч при създаването на текстовете. Ако обичате пънк-ска музиката, няма как да не ги заобичате и тримата. Всичко в тях носи радост, дори розовите струни на баса, които нямаше как да не направят впечатление. 

Единственото, което не ми хареса в целия концерт, беше това, че продължи кратко. Или поне така ми се стори. Когато танцуваш щастлив, някой превърта часовника твърде бързо напред.