Първата Нощ на театрите в Пловдив ни очаква утре! Идеята е границата между публиката и театъра не да бъде скъсена, а изцяло заличена. Да се покаже какво се случва на и зад сцената, в гримьорните и коридорите. Да се усети истинският дъх на театъра и всички истории, които го следват непрестанно.  Програмата включва Драматичния театър, който кани всички в „кухнята” на едно от най-новите заглавия в репертоара, пиесата „Евридика“ от Сара Рул. Творбата е интересен поглед върху мита за Орфей и Евридика, съпоставен със съвременните отношения между хората, любовта и отговорността, живота и смъртта. Режисьор на пиесата е Стайко Мурджев, сценограф - Мариана Райчинова, музиката е на Петър Дундаков. В ролята на Евридика се изявява познатата ни от малкия екран млада и талантлива актриса Луиза Григорова, а в ролята на Орфей ще видим Деян Георгиев. Преди отворената репетиция , почитателите на Мелпомена ще могат да гледат едно от най-атрактивните заглавия от новия сезон на театъра, пиесата „Чиста къща“ от същата авторка. Куклен театър-Пловдив не остава по-назад. Те също ще се опитта да изпълнят театралното пространство с ново съдържание. В Нощта ще бъдат прожектирани три от най-успешните постановки, които са се играли при огромен успех, но вече не присъстват в репертоара на театъра.
„Едип, празникът на ослепяването“ и „Желанието, наречено Фауст“ са два спектакъла, които ще видим в програмата "Театър в кадър", на кукления театър, а първата прожекция ще бъде „Юбю крал“ от Алфред Жари. Прожекциите започват в 18 часа.  В Нощта  на театрите ще има и фотографска изложба „Нощни персонажи“ на Симон Версано, постановки на театралното ателие от Асеновград „Питър Пан“, студио „Пантарей“ и театър „Хенд“.

Днес даваме старт на първия по рода си в България и на Балканите EMPATHEAST, форум за социални иновации чрез емпатия). Програмата включва десетки събития, будещи гражданския потенциал за промяна – от неформални срещи, през лекции, игри, инсталации в градска среда, работилници, WorldCafe, партита, въздушна акробатика до плейбек театър и много други.
Първият ден преминава под надслов „Провокации”. Участие ще вземат чуждестранните лектори Симон Шол, Хюс Хайсен , Ралф Бьолке, Джейсън Нарди, Патриша Мънроу и други,на които ще им се наложи да влязат в колаборация за промяна с присъстващите и заедно ще обменят идеи за подобряване на системите в образованието, етичното финансиране, управлението и др.
Всички събития ще се проведат в Дома на културата „Борис Христов”

Програма:
08:30 - 09:30 -Регистрация
09:30 - 10:00 -Откриване
10:00 - 10:30 -Симон Шол / Kartoffelkombinat
10:30 - 11:00 -Ралф Бьолке / Transition Network
11:00 - 11:30 -Хюс Хайсен / IRISZ
11:30 - 12:00 -Кафе почивка
12:00 - 12:30 -Джейсън Нарди / Banca Etica, RIPESS EUROPE
12:30 - 13:00 -Филка Секулова / Universitat Autonoma de Barcelona
13:00 - 13:30 -Агота Ружа / SoL, Hungary
13:30 - 14:30 -Обедна почивка
14:30 - 15:00 -Патриша Мънроу и Джефри Бийсън / World Cafe Europe
15:00 - 15:30 -Даниела Димитрова / Dialogue in the Dark
15:30 - 16:00 -Невен Маринович / Smart Kolektiv
16:00 - 16:30 -Академия за социална промяна, Фабрика за идеи
16:30 - 17:30 -Миха Погачник
Партньори и съмишленици на форума са „Център за развитие на Човешките ресурси“, – Национална Агенция по Програма „Еразъм+”,  Oбщинска фондация “Пловдив 2019”, Община Пловдив, Екологично сдружение „Джуниър Ачийвмънт България“, SoL (Hungary).

Макар и традицията всеки вторник в Петното да се провежда  Spirt&Spirit, то автори като Леа Коен заслужават изключение. Тя гостува в Пловдив с последната си книга „Събирачът на дневници” – единствената й творба, в която тя се връща към корените на народа си. Леа е един истински литературен феномен, а именно този на автор, който изведнъж навлиза в българската литература и сякаш винаги си е бил там. Първата си художествена книга издава чак през 1996 година в една достатъчно зряла възраст. Когато написах първата си книга бях много учудена, че се намериха хора, които да ме издават, спомня си тя и допълни, че при първия й опит за издаване на художествена литература, когато е била на 24,  от Наука и изкуство са я изгонили с думите „Въобще забрави за тези глупости. Никога няма да излезе подобно нещо”. Вероятно това й е подействало, защото години по-късно в една малка брюкселска книжарничка издават нейна книга в едва 50 бройки. От тях двайсетина изпраща като подарък на свои приятели, сред които Блага Димитрова и проф. Богдан Богданов. „Твоята книга е читаема, издаваема и продаваема” й отговаря проф. Богданов след прочита на книгата и така Леа Коен се появява на българския пазар. Първият й рецензент тогава е бил не кой да е, а самият Радой Ралин. Щом я вижда на улицата я разцелува и й споделя колко се радва, че най-сетне се е появил любовен роман. Така почти двадесет години по-късно Леа е здраво стъпила в българската литература и е един от най-любимите български белетристи. Една от мотивациите й в  „Събирачът на дневници” е била чисто писателската– да влезе в ролята на мъж, който разказва една история. Женското-мъжкото писане, идентичност, онези типично женски фрази, които няма как да останат незабелязани. След като написва романа държи редакторът й да бъде мъж. Дава го на свои приятели мъже, за да може именно от първо лице да й бъдат казани грешките, ако е имало такива. Най-лесно за описание щом се превъплътиш в мъж? Сексът, разбира се, и мъжкото усещане за еротиката и сексуалността. Описва сюжета донякъде като еврейски, който е свързан с неразривната връзка между еврейското и българското. Една драма преплетена в криминален сюжет. Но черешка на тортата Коен поставя в последния пасаж на романа, който просто те кара да обърнеш книгата и отново да я прочетеш. Като своя главен герой, Леа също е събирач на дневници. В държавния архив попада на дневниците на съпрузите Филови и успява да сравни именно онова женско и мъжко възприятие за едни и същи моменти от животите им. След това намира други дневници, които казват абсолютно различни неща и така всичко, до което сега е стигнала, влиза в остър диалог с новото. Да влезеш в магията на миналото чрез действителни факти може да звучи интересно, но е и също толкова опасно. Да четеш между редовете е детска работа за всеки един писател, но сюжетът, който този иначе сух текст ти дава, води до написването на роман. Роман, който не само ще прочетеш на един дъх, но ще се връщаш към него периодично. Жанрово изпипан от музикалните ръце на Леа, "Събирачът на дневници" е книга, която е удоволствие за очите и душата.
Леа Коен е един от инициаторите във възраждането на Клуба на българските писателки. Това е организация от 30-те години, в която са членували най-видните литературни дами като Екатерина Каравелова, Дора Габе, Елисавета Багряна и още много други. Възстановяват го със същия устав от 1934 година, а материалите за него намира в дневниците, които са й били обект на проучване в онзи период. Осъществява изключителен брой проекти: писатели, изложби, концерти, опера, театър, музика – няма голям български състав, който да не е завела в Швейцария.