Светлин Русев: Там, някъде над земята, като че ли трябва да търсим и пътеките към изкуството на Сули

Здравко за мен е онзи странен и оригинален творец, осъден от някаква мистика, който идва при нас като древна притча за вечните измерения на човешките поведения, възпитания и отношения на духа

Картините на Чавдар са колкото поетични послания, толкова и знаци на едно все още неразчетено слово, с което древните са общували с вселената

Паулина Александрова

Професор Светлин Русев пристигна в Пловдив, за да открие официално общата изложба на  Сули  Сеферов, Чавдар Петров и Здравко Палазов в галерия Филипополис. Там се събраха повече от 30 ценители на живописта, сред които бе и директорът на Държавна опера Пловдив – Нина Найденова. Семейство – почитатели на изкуството на Чавдар Петров, бе пристигнало чак от Варна, за да посети изложбата.
Светлин Русев откри вернисажа с кратко, но мащабно по силата си, трогателно слово за тримата художници:

„Да представиш творчеството на Сули, Чавдар и Здравко е от онези задачи с повишена трудност, които обикновено остават без задоволителен отговор. Какво ги е събрало те най-добре си знаят, но очевидно освен различността, която в повечето случаи разделя, тук случая е от онези изключително редки изключения, при които уважението на различно мислещите е уважение към самия себе си – кауза, която извисява усилията на художника до истинска духовна мисия.

Мисля, че познавам добре развитието и на Сули, и на Чавдар и на Здравко не само като арт поведение. Много преди циганите да станат роми в една истинска чиста циганска махала, нещо, за което европейските напъни могат само да мечтаят, младият художник Сули Сеферов беше наредил отвън до стената работите си за поредната младежка изложба. Толкова искрен, самобитен и органично естествен художествен свят нашата живопис не познаваше. Бяхме с Калина Тасева и Бисера Прохова, вълнувахме се от откритието си, а всъщност Сули, без да се търси, беше намерил и открил себе си. От тогава много вода изтече. През дългия си, удостоен с много отличия път на Сули, живописта му е все така чиста, като душата на дете, изградила в пространствената си вселена свободата и художествения свят на едно чисто и добронамерено изкуство, в което реалното и иреалното се срещат и разминават, събират се и отново се понасят към светлината. Към изкуството на Сули бих прибавил и нещо не по-малко важно – достойнството, за което на лични основания да му благодаря. В едно сложно и трудно време Сули беше озаглавил своя статия „Ако искам да имам чиста съвест, трябва да кажа това, което мисля” и той го каза просто, чисто и ясно. В този материал цитираше своя покоен приятел Йовков. „Йовков е певец на земята, но разказите му вървят сякаш един метър над земята”.  Всъщност там някъде, над земята, като че ли трябва да търсим и пътеките към изкуството на Сули.

По същото време, когато приятелите застрашително намаляваха, получих писмо от Видин по пощата от художника Чавдар Петров с няколко думи, които имаха цената на морална подкрепа, която описва поведението ни, подкрепя вярата ни, че не всичко е загубено. Това споменавам не като лична благодарност, за която думите нищо не значат, а по-скоро като обяснение за себе си за личността на свободния творец. А Чавдар е свободен дух, с чисти политични пориви, съхранени във време на хаос и разруха. Художник, които живее на своя планета, разговаря с природата, със звездите, с небето и морето с езика на духовната светлина, детската наивност и почуда пред чудесата на природата. Картините му са колкото поетични послания, толкова и знаци на едно все още неразчетено слово, с което древните са общували с вселената.

И както тръгнах със спомени, не мога да не се върна на защитата на дипломната работа на Здравко Палазов. Преди да го познавам, все още непознатият за мен студент искрено ме изненада и поведе с едни малки прозорчета в свят на хармония, почтеност и красота.
Не си спомням какво смотолеви на защитата, но сега за мен е онзи странен и оригинален творец, осъден от някаква мистика, който идва при нас като древна притча за вечните измерения на човешките поведения, възпитания и отношения на духа. Пластическата живопис на Здравко е заченала древните традиции на Изтока, с ренесансова чистота на формата, с едно модерно разбиране за строежа и композицията на неговия вътрешен живот, вътрешния израз на външната форма, лична опитност, която във времето е натрупана като въпроси и отговори за пътя.

Известно е, че живописта като всяко изкуство е такава, какъвто е нейният автор, а живописта и на Сули, и на Чавдар, и на Палаза е духовно красива, пластически обаятелна и нравствено съдържателна, живопис, родена по законите на сърцето, живопис, живееща по нравствените закони на душата и слуша със свое време и свое пространство във всичката вселена на духа. На такова изкуство не може да не се вярва.

Някога, когато за първи път се срещнах със Сули, с Чавдар и със Здравко, те бяха обещаващи млади автори. Най-хубавото е, че сега носят любовта, илюзиите, надеждата на тези момчета. На добър час!”