Не търся ефекти в картините си. Те се получават от само себе си, казва художникът

Известният художник Иван Христов – Грога откри своята самостоятелна изложба в галерия Аспект снощи. На вниманието на ценителите той представи 23 платна с живописни зимни пейзажи, както и така наречените „портрети на птици”,всеки от които носещ различна емоция. Тя идва не само от цветовете, но и от майсторски изпипаните изящни форми и линии, като така платната напомнят не на снимка, а на истинското присъствие на пернатите. Вглеждайки се в картините на Грога, сякаш си на една ръка разстояние от красивите птици. Студените зимни вечери от работите му, незнайно как пораждат топлина у хората.
За изложбата, вдъхновенията и отношението на твореца към природата и заобикалящия го свят, Иван Христов – Грога разказва пред Паулина Александрова за КАПАНА.БГ.

Разкажете ни малко за настоящата изложба.

Нямам някакво специално послание, което да отправя с тази изложба. Тя не е въпрос на вдъхновение, а по-скоро видяно състояние на природата, което искам да пресъздавам – зимните нощи, мъглите и т.н. С две думи – рисувам за удоволствие. Обикновено правя около 20-25 картини на година и ги излагам в тази галерия, сега гостувам за девета поредна година. Смятам се за обикновен човек, не се вземам на сериозно, но хората харесват нещата ми, все пак не съм чак толкова скромен. В повечето картини улавям едно особено състояние на природата и така се получава една малка магийка. Това не е търсен от мен ефект, просто съм такъв.

Почти във всички картини е застъпена темата за зимата. Защо точно зимният пейзаж сте избрали?

Просто ми харесва да рисувам тези неща. По някои от зимните картини съм работел посред лято. В момента, в който ми дойде идеята, сядам да рисувам. Понякога се получават веднага, понякога преправям по няколко пъти картините.

Имате ли по-специално отношение към символиката на този сезон?

Той е малко особен - вечерите, нощите, внушават една меланхолия, нещо изгубено в светещите прозорчета. Така се получават картините ми. Никога не търся самия ефект, той се получава от само себе си.

Друга голяма част от изложбата са портретите на птици.  Защо техният образ е един от основните в творбите ви ?

Всъщност те не носят някакво скрито послание. Просто са много красиви лично за мен. Затова ги пресъздавам в различни обстановки, цветове и т.н. Поставям си художническа задача да изобразя великолепието им.

С коя птица бихте изобразил себе си? Кой образ е близък до Вашата природа?

Аз съм песимист и самотник по характер. В тази изложба липсва, но ако трябва да се изобразя, може би би било с нещо от рода на гарваните. Те са малко странни птици.  Изглеждат страшно, не че аз се има за страшен.

Във Вашето творчество е силно застъпена и темата за екологията и непоправимите щети, които човекът нанася на природата. В този смисъл как бихте коментирал това, че през последната година природата ни поднесе много лоши изненади?

Това не е въпрос на коментар. Самите метеоролози казват, че това са цикли. Като че ли в цялото земно кълбо се разбъркаха някакви неща, но ние помагаме доста с нашата дейност и замърсен въздух. Аз имам една стара картина на пустиня, на която с гвоздей е закован един лист, който всъщност е нарисуван. Тогава чух по един научнопопулярен канал, че всяка секунда на Земята се изсича гора, с размерите на два стадиона – това е катастрофа! Природата е всемогъща и рано или късно се възстановява, но ние станахме много – седем милиарда. Аз поддържам една теория, гласяща, че главният проблем на човечеството е, че няма естествен подбор. Всичко друго в природата има.

Това ли е една от причините във Вашето творчество да не присъства образът на човека?

Ох, ако ви кажа, че го смятам за излишен в пейзажа, може би няма да прозвучи добре, но истината е, че където и да се е намесил човекът се получава урбанистичен пейзаж – стъкло, бетон, магистрали, затова избягвам да го рисувам. При отсъствието му се получава една тишина в природата.

Кога рисувате?

Почти всеки ден рисувам, оставям, довършвам, преправям дори. Развивам темата на всяка картина. Ако евентуално липсва синхрон в цвета, аз преправям, докато стане завършен продукт всяка една творба. Опитвам се да работя всеки ден. Идеята при мен идва съвсем случайно. Например мъглите, които съм нарисувал – те идват от първа пролет. Аз живея на село от няколко години. Една сутрин махнах пердето на прозореца, който има гледка само към дървета, и виждам мъгла, а слънцето прозира в нея. Красота! Грабнах фотоапарата  на бегом, за да уловя момента. След пет минути нямаше вече и следа от това. Не прекопирам снимката, но чрез нея улавям състоянието на природата.

В духа на идващите празници какво ще си пожелаете за Коледа?

Мъничко щастие да се появи от някъде за хората. Здравето и другите неща са вече банални, сякаш от много говорене минават покрай ушите ни, но когато е здрав, човек е много добре, защото аз съм на възраст и тук там вече съм болен. Както един автомобил на 300 хил. км започва да дрънчи от всякъде. Това е в кръга на шегата.  Пожелавам си да си повярваме малко повече в България – че можем някакви неща да направим. Защото първо трябва да си повярваме, а след това да започнем да действаме, другото е празнословие.