Лукаш Ясански и Мартин Полак са чешки фотографи и първите чужденци, които поставят изложба в галерия Ластици. Макар и пространството да отвори врати преди година и да бяха заявили, че само български автори ще могат да представят творенията си там, то ако двама от най-изявените световни фотографи сами поискат да си представят работите си в галерията ти, то би било грехота да им откажеш. 
Влизайки в Ластици, ще попаднете на първата серия от снимки, която е озаглавена „Рисунки“. Да, това са фотографии на рисунки, като в оригиналния си размер те са били едва около три сантиметра. Всичко започва хаотично – намират ги от книги в дома си, но както се получава винаги, Съдбата си казва тежката дума и сега е лесно да се намери връзката между всяка отделна фотография. Факт е , че серията датира от 1988 година насам и все още обикаля целия свят и успява да притаи дъха.

На горния етаж, за черешка на тортата, стои цикълът „Църкви, църкви“ от 2012 година. С първия поглед над нещата се забелязва промяната в самите артисти за 25 години работа като фотографи. С втория виждаш, че тези църкви не са нещо, на което си свикнал да се натъкваш като архитектура или местоположение, а да не говорим, че ако си достатъчно наблюдателен ще забележиш, че и няма особено много хора около тях, макар и това да е място, което би трябвало да събира вярващите заедно. Тези църкви попадат в обектива на двамата автори, след като посещават на няколко пъти Полша покрай техни изложби. Сякаш всеки един от храмовете никне като гъба, или дори като МОЛ. Пълна архитектурна еклектика, абсурдни за църкви форми и решения. Сякаш те се борят кой ще е с по-чудата архитектура, позиционират ги на всевъзможни места, с което пък убиват красотата на естествената среда, която ги заобикаля.

И двамата са любители на работата в големи размери, така че всеки детайл може и ТРЯБВА да бъде внимателно разгледан. Фотографиите им са като документи, в които следващи поколения могат да се вгледат и дори да се поучат от тях. Сериозността и монотонността на обикновената фотография бива заменена с хумора и иронията на чехите.