Чешките следи в българската история,по-конкретно в Пловдив, хич не са малко. Именно и чешки е градът, който с гордост носи призванието Европейска столица на култирата за 2015. Вчера се проведе чешки ден, който започна от ректората на Пловдивския университет и приключи с изложба на чешкия художник Петр Йеделичка и концерт в Дома на културата. Самият Петр е завършил Софийската художествена академия и на чист български успя да представи творбите си.  След толкова много общи точки не беше чудно, че изложбата му беше посрещаната не като гостуваща, а все едно се прибира у дома си.

Живопис и скулптури украсиха Дома на културата. Едва ли е имало по-добро място за представянето на творбите на чешкия автор. Самата обстановка в Борис Христов – високи бели стени, пространство, което сякаш няма край и Йеделичка, който завладява всичко това. Живописта му дишаше от рамките и даваше дъх на пролет. Изключително ярки цветове, които те омайват и  заливат с топлина. Личи си и експресионизма в тях. Усеща се всяка една капка емоция, с която тези творби са били създадени и няма как да не те накарат да почувстваш нещо – тъга, носталгия или радост стоят между рамки и чакат да бъдат видени. Понякога рисувам не само с четки, а и с пръсти, сподели автора на публиката, което пък успя да разсмее няколко ученика, които бяха дошли да се докоснат до маестрото. Трябва да работя, а не да говоря за творбите си, каза Петр и по-ясно нямаше как да се изрази. Неговите картини са създадени да бъдат поети с всяко едно сетиво – да ги погледнеш, докоснеш и помиришеш, дори. Есенните му платна ухаеха точно на есенни листа, току що паднали от дървото и пропити с дъжд. Щом пък се доближиш до русалките, мирисът на морската вода те залива като вълна. Скулптурите му са сякаш живи и с минути дебнеш да мигнат, че да се увериш в това.

Така, на чаша българско вино и чешки ликьор, специално донесен от автора, премина и откриването на изложбата му в Борис Христов. Ако някой все още не е успял да я види, то не губете време, а отидете.