" Когато човек рисува е като разговор с отвъдното" - Минчо Панайотов
Паулина Гегова
Група "26-5" е създадена през 1999г. Историята й започва преди цели 17 години с много успешен старт. Но след него правят десет годишна пауза, през която авторите имат индивидуални участия. Сега, творческото обединение се събира наново с желанието да продължи съвместната си работа. Състои се от девет души, всичките пловдивчани, обхващащи различен възрастов диапазон. Най-новите попълнения в групата са Ирина Гърдева и Наталия Малакова. Останалите художници и скулптури са Александър Филев, Минчо Панайотов, Владимир Паскалев, Галина Тодорова, Инав Чакъров, Милена Бочукова и Иван Тотев - гост. Изложбата се състои от живопис, рисунки и скулптури. Творбите са общо 50, като няма определена тематика или надслов. Изложбата е разновидна по стил и почерк. Скулптури и картини са съпоставени на едно, без взаимоизключване и без конкуренция. Плеадата от избор е впечатляваща, а и много хитро измислена, защото за всеки има по нещо. Авторите са обединени не само от приятелски отношения, но и от много професионални допирателни. Нещата, които споделят в творчески план са близки като концепция, без да губят идентичността и индивидуалността си. Всички са членове на Дружеството на пловдивските художници, някои от тях и на Съюза на българските художници. Част от авторите са се занимавали, или продължават да се занимават и с преподавателска дейност в училища или частни школи.
Тази вечер, от 18:00 часа те ще предоставят на пловдивската публика общата си изложба в залата на Дружество на пловдивските художници, на ул. "Гладстон" 32.
Часове преди самото начало, се срещнахме с Минчо Панайотов, който освен това има и юбилей. Творецът е изключително интелигентен, начетен и ерудиран човек, като в същото време, блика от вдъхновение, ретроспекция за отминалите епохи и широк поглед към бъдещето.
"Талантът е природна даденост и по някакъв начин търси път, по който да мине. И го намира! Когато човек рисува, то е като разговор с отвъдното. Тази връзка е много силна, не е свързана с битието, в което сме потънали".
Художникът подготвя доста младежи за академиите и признава, че има достойни качества в подрастващите. Като цяло, обаче, нещата в изкуството не са толкова розови.
"Страната се изнася навън, а с нея и потенциала й. Нашите граници май бяха прескочени в износа на интелект".
Все пак смята, че бъдещето не е съвсем изгубено - "Рисуването изисква да не се затваряш. Трябва да имаш вкус. Той се създава на базата на отвореност към света. Изкуството не е в точността! Истината е това, което виждаш и това, което се крие зад нея. Душата не си избира по декора обиталището".
Панайотов обясни, че когато един човек надскача времето си, той трябва да притежава реална основа и представа за настоящето. Всеки творец е даденост и надграждане, а историята на изкуството има много здрава цедка. Миналите гении са положили стабилна платформа, на която сегашните художници да стъпят и те няма как да избягат от нея. Дори да искат, подсъзнателно или не, попиват от опита на признатите величия. Рисуването не е просто огледало, една картина трябва да живее, да диша и да споделя усещания със зрителя. Да се образува контакт между одушевената личност и неодушевения предмет, с който можеш да проведеш мълчалив разговор. Не всеки, който рисува е художник. Не е достатъчно да прекопираш един пейзаж или човек. Нужно е да оставиш частица от себе си, която ще докосне останалите. Както припомни Панайотов, Ван Гог е бил замерван с камъни, защото приживе е бил неразбран гений, но не всеки, когото замерват с камъни е гений.
https://kapana.bg/atelie/item/4370-tvorchesko-obedinenie-26-5-se-vazvrashta-ot-pepelta-s-priyatelska-izlozhba-v-dph#sigProId674ec44483
