В картините се усеща тъмнината и дилемата на една тийнейджърка

Паулина Гегова

Поредната изложба разкраси галерията в Балабановата къща снощи. Този път, авторката не присъстваше лично, защото тя от години живее в Чикаго, а картините са били събирани с години. Те са от периода в 14-18 годишна възраст, които е рисувала по време на обучението си в художествената гимназия. С Христина се свързахме по скайп и дори по този дигитален път, тя не можа да скрие вълнението и радостта си. Въпреки това картините остават на мястото, което я е вдъхновило, когато тя е далеч от него.

Христина е наблегнала на сюрреализма. Още в тази невинна възраст е нарисувала собствения си автопортрет, в който забелязваме дълбочината на възрастен човек. Усеща се много крехко, но и силно лично присъствие. Начинът, по който си борави с четката не е рутинен и завършен. Напротив, отворен е за новаторство и по-широк диапазон. Картините се разделят на две категории – слънчеви и жизнерадостни, и мрачни и тъмни. В тъмната част се вижда една болезненост на дете, израснало през 90-те. Тези години бяха повече от трудни за българския народ и това си личи в творчеството на нашето момиче, избягало в чужбина, за да търси щастието си. Може би точно за това на повечето платна са нарисувани кукли на конци, а на някои има и текстови послания. Вече не рисува толкова систематизирано и често, но се старае да намира време. Доста от посетителите предявиха желание това да не е последната й изложба и да не се налага да чакат още две десетилетия за следващата.

Тази изложба е моментна снимка на края на 90-те. Електрична, нестройна, нелогична, е написала Христина. Сега положението е много по-различно, но влиянието на този преход още живее в нас.