Маестрото не иска политици да се мяркат на самостоятелната изложба в ГХГ

Художникът предупреди: Не искам награда Пловдив. Нея само на чистачката на театъра не са я дали!

Градската художествена галерия днес беше сцена за пресконференцията по повод предстоящата самостоятелна изложба на Анастас Константинов. Представят я като повод- 30 години от излизането му на световната арт сцена, но той самият изобщо не харесва тези годишнини. Звучи ми старомодно- художник станал на еди колко си години. Какво като си станал на толкова години, те няма да ти станат по-хубави картините, каза самият Константинов.
За изложбата си обяснява, че не иска да му се мяркат политици, като приема единствено кметът на Пловдив да я посети, тъй като все пак е Градска художествена галерия. Творческа самонедостатъчност, така описа своите колеги, които винаги търчат да се снимат с някого, че да придобият име в медийните среди. Това, което се създава в изкуството е предназначено да живее по-дълго, защото ако едно изкуство е истинско то ще надживее много поколения, добави той. Художници като Златю Бояджиев са много наши и много фолк, докато съвременната живопис се е развила много и никой не проявява интерес към фолклорното изкуство, а в чужбина негови картини биха се купили само от носталгично настроени сънародници, каза след това Анастас. 
Онези хора, които купуват изкуство в Америка са образовани, много интелигентни и на много високо на ниво, но не парадират с нивото си като местните простаци, сподели мисли Анастас за разликата между балканските и отвъд океанските разбирания. Създаването на картините му е един дълъг път към духовността. Всеки един символ съдържащ се на тези платна говори за изключителната му вяра в Бога. Триъгълниците, които символизират Светата Троица, а вътре в тях е поставено Всевиждащото око на Бога. Рибата, която от векове се смята за символ на Христос. Свикнали са художникът да е необразован, беден, пиян и просяк и се радват когато художникът е в такава кондиция, сподели маестрото днес. Аз не съм напук български художник, аз съм въпреки български художник, каза още той. 
Картините на Анастас Константинов са експлозия. Макар и да седи пред теб с дрехи, той оставя голата си душа във всяко едно от платната и това ясно може да се усети. Сам казва, че е виждал хора да плачат, да се радват или да крещят пред неговите произведения щом ги видят за първи път. Човек не знае, че има една чувствителност в себе си, каза той. Информацията ни идва твърде бързо по интернет и започва да се губи онази емоционалност, а изкуството е предназначено именно за това – да припомня на хората какво таят в себе си. То е Питсбърг, то е Ню Йорк, то е Париж, то е и Берлин, обаче Пловдив няма да го заменя с нищо друго, отговори щом го попитаха защо винаги се връща тук. И финал предупреди: Аз не искам награда Пловдив. Нея само на чистачката на театъра не са я дали!