„Джазът не е мъртъв, само намирисва“ – Франк Запа

Паулина Гегова

„Джазът не е мъртъв, само намирисва“. С крилатата фраза на Франк Запа се откри вчерашната лекция на Димитър Камбуров, част от Пловдив джаз фест. Камбуров е доцент по литературна теория и въпреки че е потънал в същината на бибоп стила се шегува, че е напълно безнадежден що се отнася до джаз музиката. Теоретикът, заедно с гостите на Zoom зона, обсъдиха темата за това мъртъв ли е джазът и дали някога е бил популярен.

Както знаем джазът се развива най-вече когато САЩ попада във Втората световна война. Той е израз на свобода и модернизъм, силно заклеймяван от своята критика. Той е негативен към всички форми на рефлексии към него. Начинът, по който е концептиран не приема критика. Протестът на джаз музикантите към дискографите навлиза в своя апогей през 50-те, когато много изпълнители обясняват, че критиците не правят това, от което разбират. Интересен факт е, че всички професионални критици на стила са от бялата раса. Бялата рефлексия върху тази черна музика създава едно клише за това какво всъщност е бибопа.

Макар и създаден в щатите, в сегашно време джазът е наравно с класическата музика: едва 1,4% от общия обем слушана музика в САЩ. През 2004г. със специален указ, той е оповестен като класическо изкуство и влиза в образователната система.

Всяка творба трябва да се погрижи за собственото си самоубийство, за да не се превърне в архаично изкуство, споделя мнението си Димитър Камбуров, засягайки най-важният проблем – пред умиране ли е джаз музиката?

Джазът не е сам! Той е естетическа форма, която се случва до редом други естетически форми. Всеки отделен гиг има собствено философско явление. Той е бил израз на желанието за новост, в него има радикалност, но никога не е събирал толкова обширен кръг от почитатели. Затова през 70-те става един преход от модернизъм към постмодернизъм, където джазът се променя и влиза във фюжън вълната. Там се проявяват три тенденции:

-Всичко е възможно! Има отвореност на стила и приемането на нови музикални елементи.

-Връщане назад към корените. Опит за тяхното съхранение.

-Следване на предела, постигнат от бибопа.

Вследствие на всичко изброено, джаз музиката в днешно време създава малки, високо интелигентни и верни на стила кръгове, които не се интересуват от chart-ове и класации, а от качеството. Заражда се онзи тип любопитство, което открива стила като произведение, подлежащо на анализ и екстензия. Джазът не е творба, а събитие, което бива споделено с публиката.

Въпреки че не добива толкова голяма популярност, за сметка на други музикални жанрове, джазът има своите почитатели. Концертите са в малки пространства, но кипят от живот. Фестовете работят много добре и в САЩ, и в Европа, превръщайки се в част от културния туризъм. Фестивалът по функция е празник, който поставя ниското горе и висшето долу. Става едно преобръщане на света, което идеално пасва на бибопа. Има дори ден на джаза. Всеки, който иска да го чества може да го направи на 30-ти април.

Дали джазът е пред умиране? За много хора да! За много хора той се е изменил, превърнал се е в архаичност, загубил е своя пожар, с който избухва в началото на миналия век. Но истината е, че той винаги ще има почва и поле за изява. Винаги ще съществуват тези затворени кръгове от слушатели, които истински ще го оценяват.