Варвара Вълчанова реставрира къщи в асеновградското село Косово 

Социален клуб „Нещото” едва побра желаещите да я чуят

Варвара Вълчанова е родена в Пловдив, но отдавна е гражданин на света, който се завръща към корените и в работата, и в живота. Арх. Вълчанова е расла в Алжир, учила във Франция, омъжена за германец, живее между Холандия и България. От 10 години е горд собственик на парче земя в махала на село Косово, край Пловдив, където с местни майстори от Родопите стъпка по стъпка възражда земното строителство. Тя е автор на тематична книга с практическа насоченост за строителството с природни материали „Земно строителство”. От нея става ясно как се добива, тества и приготвя земния материал, кои са различните земни строителни техники, използвани в България, както и полезна информация за поддръжката на старите сгради.

В четвъртък вечерта социален клуб „Нещото” едва побра желаещите да я чуят и попият от енергията, и опита й. Всеки един от присъстващите близо 40 човека потвърди тезата й, че „В момента тук има някакъв зачатък на интерес към земното строителство и появяващи се майстори”. Аудиторията остана дълго след формалното приключване на срещата и задаваше конкретни задълбочени въпроси. Като например, как да се избавиш от упоритите петна по каменната стена на дама (първото ниво на родопските къщи, където са били животните) , причинени от животинските ексременти.  Може ли да се слага допълнителна изолация на плетените от дърво и кал стени, къде намира приложение днес тази стара технология и други. 

Не само в Родопите, а и в Стария град на Пловдив къщите са били от носеща дървена конструкция. „Пълнежите на стените, преди да бъдат реставрирани са били от земя, т.нар. плетеница”, твърди арх. Вълчанова. Целта  й е да покаже как с местени природни материали, може не само да се реставрира и поддържа съществуваща сграда, а и да се строи нова.  

„Земното строителство е дълбоко вкоренено в българския бит. Запазването му е кауза. Много добър пример за това е Ковачевица. Асеновградското село Косово също има много запазени къщи, но те са обезлюдени и се рушат.”

 Много от нашите манастири са строени така и сега са запазени, продължава с примерите Варвара и изброява предимствата на земното строителство.  „Трябва да умееш да ги виждаш. Като видиш една варосанна стена не се замисляш какво има зад нея. Човек се чувства по-добре в глинена къща”, добавя накрая и сравнява усещането с това до си облечен в изкуствени или памучен пуловер.