Тази седмица се пренася, благодарение на една благородна дама от Пловдив
Търсенето на идеалното място за единствения оцелял социален клуб в България продължава
Клуб Нещото, за който ви съобщихме, че се търси ново място, вече има осигурено пространство, където да се приюти, макар и временно. След като близо три години се помещаваше на ул. „Драган Цанков” 49, благодарение на щедростта на хазяина Кръстьо Белев, сега социалният клуб е в готовност да предприеме преместване в новия си дом. Той се намира на ул. „Добротич“ 11 след моста на Герджика. Помещението е бивш магазин и е предоставено от една благородна дама от Пловдив, пожелала да запази анонимност. За радост на всички, които обичат клуб Нещото, тя също подкрепя идеята за солидарна икономика.
От утре в „старото“ Нещо започва организацията по преместването на клуба. Мая Александрова, която е двигателят на общността, призовава всеки, който има желание да заповяда, за да си хареса своите неща от Айляк бутика и някои дребни мебели, които няма да могат да бъдат побрани в новото Нещо. Ако имате интерес, може да го направите от сряда до петък (22-24 февруари) от 14 до 20 часа на ул.“Др. Цанков“ 49.
Какво представлява Клуб Нещото, за тези които не са имали щастието да се докоснат до него и какво е за хората от общността ще ви разкажем тук. Така ще знаете защо е нужен и ако можете да помогнете сте добре дошли.
За Нещото няма нужда от кавички. Всеки търси нещо - отговори, учители, приятели, среда, помощ, общност... В Нещото всеки намира неговите си Неща, които го вълнуват и провокират. А най-хубавото е че се случват ЗАЕДНО и то още преди тази дума да придобие знаково значение за град Пловдив. Нещото е безопасно, добронамерено, защитено, споделящо пространство за всеки, който го намери като част от личния си път. Място за търсещите, мечтаещите, творящите, задаващите въпроси хора. Място, което няма комерсиална цел, издържа се изключително от дарения на посетителите и дава свободата на всеки да изрази себе си, да се включи активно в организацията или с участие в дейностите на клуба и така вече 3 години. Клуб Нещото е единственият социален център, оцелял в България към момента и едно алтернативно пространство във втория по големина град, което приютява различни общочовешки инициативи, дейности и събития.
Под тепето и Капана от години следят алтернативните инициативи от хората за хората, така попаднахме на Мая – усмихната „стопанка“ на Нещото. Забелязахме я за пръв път през 2012-а сред организаторите на Парцал феста, който по традиция се провеждаше в началото на юни в Цар Симеоновата градина. После стартира инициативата фестивал на подаръците – „Айляк бутик“ в Стария град през март 2013-а година, като превърна цялата кълдаръмена уличка пред клуб Мароко в Старинен Пловдив в свободен пазар за стоки и услуги. Тук галеристката Жана Симеонова подаде ръка, за да се случат нещата пред нейната галерия. На Айляк бутика всеки можеше да донесе дрехи, обувки, техника, ненужни вещи, книги, играчки, изкуство … ей така без пари и без размяна, за да зарадва някой, който има нужда от неговата ненужна вещ. Тази идея доби такава популярност, че се превърна в постоянна. Пак оттам тръгна и свободната размяна на услуги- от идеята на организаторите да покажат, че взаимопомощта между хората и свободният обмен са нещо нормално и естествено, но отдавна забравено от самите нас. Година по-късно започна и Зеленото училище на Бунарджика, което събираше с креативни занимания хлапетата на Пловдив през лятната ваканция, отново безвъзмездно. И Нещото вече си имаше първия дом за близо 3 години. В края на този месец февруари клубът напуска това вълшебно пространство, за да отиде на новото си – ул. „Добротич“ 11.
Макар и бъдещата локация да не покрива изцяло мечтаното място, тя е пристана на Нещото засега, а търсенето продължава. Тук е мястото да изкажем благодарност на всички добри хора, които се обадиха в редакцията на Капана и Под тепето с желание да помогнат.
Защото Нещото е съвременно читалище от нов тип – от хората за хората. Всякакви хора идват – малки и големи, с различни професии, различни интереси, търсения, ценности и възприятия към света. Едни идват за „пазара“, други заради безплатните работилници и творилници, а някои дори само, за да си вземат книга от свободната библиотека или просто да се срещнат с нови или стари приятели.
Клубът е естественото продължение на идеята за споделянето и се развива всеки ден. Почти всяка петък вечер, наред с Айляк пазара има и някаква творческа работилница. През седмицата също има различни занимания – изобразително изкуство, актьорски игри, интересни курсове, презентации, дискусии по различни теми, които ни вълнуват като общество. Учителите, които водят заниманията са приятели, които по една или друга причина са попаднали на мястото и решават, че имат какво да споделят безкористно с другите. Всеки може да бъде учител и всеки има какво да даде на другите, а в Нещото всеки вярва, че знанието и споделянето трябва да са достъпни.
