Творбите, представени в изложбата, са набавени от галерии и частни колекционери във Виена
Името на Марко Хаджиколев не се чува толкова често, колкото творчеството му заслужава. Авторът е роден през 1924 година в Гърция, но на 4-годишна възраст заживява в Пловдив. Малко преди да навърши 40 години, Хаджиколев заминава със своята съпруга на гости във Виена, където и заживяват.
Неговото творческо амплоа се развива основно в Австрия. . Той е един от най-крупните дарители на Национален дарителски фонд “13 века България” с 200 свои произведения, а негови рисунки и живописни творби са купувани от галерии и колекционери във Виена, Вашингтон и най-различни места по света.
Марко Хаджиколев се връща на родна земя 40 години по-късно, като вече успял и утвърден член на Съюза на австрийските художници. 7 години след смъртта на обявения за невъзвръщенец от някогашните власти, неговите творби окичиха стените на Градската художествена галерия в центъра на Пловдив, където десетки почитатели и приятели на художника се събраха, за да открият заедно експозицията. За таланта на Хаджиколев, за артистичното му наследство и принос към художествената история както на България, така и на Австрия говориха при откриването директорът на Галерията Красимир Линков и колекционерът и добър негов познат Димитър Инджов. Те заявиха, че тази изложба е първата посмъртна такава на автора в Пловдив.
Интересна е историята на рисунките и картините, които грабнаха почитателите. Те са съхранени във времето благодарение на приятели на автора и частни колекционери, които са подали ръка на идеята творчеството на художника да бъде представено в града, в който той е израснал и учил. Всеки един от собствениците, сред които и различни галерии във Виена, са изпратили творбите в Пловдив, за да може нашата публика да се наслади на непоказвани до сега у нас творби и да си припомним за майстора на рисунката.
Ако все още не сте разгледали десетките картини и рисунки, то можете да го направите в залите за съвременно изкуство на Градска художествена галерия, на ул. „Княз Александър Батенберг I” 15.
