Диаболичният образ на художника украси стените на Градската галерия
Стефка Георгиева
Много хора твърдят, че Георги Машев е забравен или поне не е получил вниманието от публиката, което заслужава. Но дали е така? Това е твърдение, с което съм готова да споря. Да, малко са неговите творби, които биват показвани в галерии и музеи, но броят на картините, които са в ръцете на частни колекционери, са многобройни. Нима този факт не е признание художника, макар и посмъртно? Въпреки унищожаването на голяма част от работата на Машев около Втората световна война, до днес са запазени десетки картини, които да ни напомнят за фината и прецизна ръка на художника.
Градските художествени галерии на Пловдив и Пазарджик си подадоха ръка, за да може пловдивската публика да си припомни за голямото име в българското изобразително изкуство. Експозицията бе открива на втория етаж в залите за съвременно изкуство на ГХГ Пловдив, а макар посетителите да бяха в камерен състав, то всеки от тях бе възхитен от платната на художника. Плавен е преходът от политическите карикатури, окачени още по стените на стълбището в галерията. Те могат да ви разсмеят, усмихнат или озадачат, но някои от тях са толкова актуални, колко и преди 100 години, по време на тяхното създаване.
Представен е и цикълът „Адам и Ева“, който пресъздава до известна степен митът за сътворението на първите хора, пречупен през погледа на художника. Грехът и битът на опашатите Адам и Ева е представен в няколко експоната, които качени едни до други, разказват цяла история за живота им. Мрачни, тъмни, дори на моменти леко потискащи, картините представят човешките черти – физически и психологически такива, каквито ги е виждал Машев, изразяващ остро техните недостатъци.
Няма как да не обърнем внимание и на завладяващите портрети, които са почти академични. Ще видите лицата на Ботев, Цар Симеон и няколко портрета на фамилия Машеви, сред които и два автопортрета на самия художник, но ако се вгледате по детайлно в тях, ще забележите че погледите им са различни. Дори познатото изражение на Ботев, което сме свикнали да виждаме, е една идея по-мрачно, сякаш уловено в кратък миг.
Машев остава в историята на българското художествено изкуство като единствения диаболист, който не е намерил съратник, за да продължат това течение. Критиката, макар и изключително хаплива по онова време, се изказва с положителни и одобрителни отзиви относно работата му. И без да ви разказваме повече – разгледайте експозицията в Градската галерия. Не се знае кога отново ще имате възможност да се насладите на изящната работа на Машев.
