И стария парти грил може да се превърне в произведение на изкуството, доказаха Иван и Атанас Мудови
3-годишният Наско изрисува фасадата на галерия Сариев
„Сариев” представи Безчувствената изложба на Иван Мудов на две локации- в галерийното пространство и в новото SARIEV Project Space в Капана. Още от заглавието става ясно, че това не е традиционно и нормално арт събитие. Името на автора също го подсказва- Мудов е един от най-провокативните съвременни творци. В Безчувствената си изложба той събира три поколения. Творбите са шедьовър, подигравка, самоирония и ексцентричност. Част от тях са изпълнени с точност, така както авторът си ги е представял, а други са били чиста случайност. Например голямата грундова картина. Ефектът от стесняване на материала я е изкривил. Случайност е довела до допълване на пукнатини с рисунки, но именно това я прави още по-впечатляваща. Творение, което е знаело как иска да изглежда и само го е постигнало.
Анастас Мудов, баща на Иван Мудов, е майстор тенекиджия десетилетия наред. Помагал е с изработката на доспехи и всичко що е метал по някои от най-култовите български филми. За този проект получава материали от сина си и ги превръща в изкуството. Някога за да получиш майсторска степен е било нужно да изобразиш лъв, като онзи на лопатата, сочи един от експонатите в изложбата си Медов. Не е зле направен, просто те тогава не са виждали лъв, казва Иван Мудов. Руски тенджери от 80-те години, които просто е намерил в мазето, малките лопатки купени от Бриколаж, стар парти грил и всякакви вещи, които се намират във всеки един дом, са се превърнали в красиви произведения на изкуството. Изработката им продължила цели 20 години, но майсторските ръце на Атанас и напътствията от страна на сина са довели до изяществото им. Светата семейна арт троица завършва с най-малкия член на мъжете Мудови, а именно синът на Иван- Анастас-младши. Макар и едва тригодишен, той е неотлъчна част от творчеството на татко и дядо. Негов е проектът „Нарисувай”. Когато тати ти каже „Нарисувай ми маймунка” ти взимаш флумастрите и я рисуваш. Именно това представляват тези седемнадесет картини. Рамкираната представа на дете за света. Той е и творецът, създал цветовете по фасадата на галерия „Сариев”. А творбите му в рамки красят новото SARIEV Project Space в Капана.
Разбира се, имаше и доза съперничество, съчетано с лека подигравка. Преди година беше показана „Сантименталната изложба” на едно друго семейство- Солакови, които присъстваха на откриването вчера. И в отговор на нея произлиза името на тази, обяснява Мудов. Като реплика на една от техните творби, Иван е принтирал първи ваучер, който ако си закупиш получаваш цели 15% отстъпка. Принтирал е и втори ваучер пак за 15%, който действа върху първия. Трети за втория и четвърти за третия. И така до безкрай.
Часовникът в Галерия „Сариев” беше оставен на грижите на собственичката – Катрин Сариева. Така тя се превърна във ластелин на времето. Това е втора част на едно предишно представяне, където Иван е стоял в продължение на 24 часа пред този часовник и е сменял времето както реши. Тогава за него едно денонощие е минало за 23 часа и 15 минути. В самата галерия беше инсталирана камера, а на екран в artnewscafe се вижда кога стрелката се мърда, та хората в заведението трябва да се съобразяват с времето, което Катрин каже, че е. Каква може да ти е ориентацията в такъв момент – гледаш Слънцето, следиш биологичния си часовник и евентуално по това кога ти се е дояло, така описваше самата Сариева тази демонстрация на колко субективно понятие е времето.
В SARIEV Project Space в Капана пък Мудов иронизира задължителното черпене с вино на всяко откриване на изложба със специално етикирана гроздова напитка. Идеята да остане и заживее така, както го е оставила публиката след почерпката. Там разбира се, имаше и едно произведение, което събираше тримата автори с една фамилия на едно място. Семейният им Глори хоул. Това е „практика” произлизаща от американските гей клубове през миналия век, където в стената има дупка, през която си пъхаш члена . Това е възможност за сексуален контакт без да имаш какъвто и да било допир с човека отсреща. В Семейният Глори хоул имаше три дупки – две на едно равнище за Иван и Анастас-старши и една по-ниско за малкия Анастас. Именно с тази стена те достигнаха върховното дистанциране от публиката, която сякаш на пук на желанието им ги заобича още повече. Тях и техните творения, създавани по един изключително креативен и екстравагантен начин.
