Деца твориха изделия от стара хартия

В седмия ден от Празник на Детето в Стария град малчугани от ДГ „Майчина грижа” се включиха в работилница „Пътят на хартията” в двора на музейна аптека „Хипократ”.

Идеята на това събитие бе децата сами да си направят предмети от стари вестници, списания и брошури, както и да разберат, че хартията може да се използва втори и трети път, а не да се изхвърля, с което се замърсява околната среда. Изготвена бе и презентация „Приказка за хартията”, с която да се покаже на малчуганите как и кога е създадена хартията и за какво се е използвала през вековете.

Историята на хартията е интересна. Преди откриването й хората са пишели върху камък, папирус, коприна или друга тъкан. Нейната родина е древен Китай и е изобретена от Цай Лун. В миналото хората са правели хартията от парцали; от различни растения, чиито влакна са разделяли, като са ги накисвали във вода и са ги изцеждали след това. В Китай са я правили от кората на дървото черница, което там е често срещано. Дълго време рецептата за изготвянето й била пазена в тайна. Но с течение на годините в Япония също я открили, като към хартиената каша прибавяли вещество от различни растения, за да стане по-здрава. В арабските страни пък слагали към хартиената каша нишесте, подобно на това в наши дни. Така хартията станала по-гладка и можело да се пише върху нея с мастило. Много по-късно стигнала и до Европа, където започнали да я произвеждат в големи количества.

Днес  хартията се произвежда във фабрики, като се използват машини. Материалът за направата й са дървесни стърготини, поради което се унищожават значително количество дървета. Изсичането им трябва да се намали, защото чрез тях планетата „диша”. Когато хартията се превърне в отпадък, бива изхвърлена на бунището или натрупвана на големи купчини вкъщи. А тя може да има втори живот: от стари вестници и списания могат да се изплетат красиви и полезни предмети; могат да се направят забавни книжни фигурки, като се сгъва в различни форми.

С много смях и настроение децата изработиха шапки, корабчета и подаръчни торбички, които взеха у дома, за да покажат на родителите си , че непотребната хартия може да бъде използвана за полезни неща.

Момиченце на 4 години от Пловдив се класира на финала на литературен конкурс

Близо 400 обещаващи малки и млади автори от 44 населени места омагьосаха журито на конкурса за най-добра авторска приказка на издателство „Дъбови листа“

Точно в Международния ден на детската книга – 2 април, стартира Конкурсът за най-добра авторска приказка, написана от деца и младежи до 18 години, а журито обяви финалната си селекция с отличените приказки. 

Жури в състав – Нуша Роянова, илюстратор и преподавател по изящни и приложни изкуства, лицето на новините на Nova – Невена Василева, и преподавателят по детско книгоиздаване във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ „Св. Климент Охридски“ – гл. ас. д-р Юлия Йорданова, се изправи пред предизвикателството и магията на близо 400 приказки, изпратени от 44 населени места в България и чужбина. От Бистрица и Брестница до София и Лондон, момчета и момичета, както и „авторски колективи“ събраха смелост да споделят своите приказки.

25 от приказките, събрали най-високо одобрение от журито, ще бъдат издадени от „Дъбови листа“ тази есен в специална книга, илюстрирана от деца. В нея всяко малко и пораснало дете ще може да пътешества до град Буквар и обратно с коня, който искал да е зебра, да пазарува във вълшебно магазинче и да се запознае с Костенурчо с триетажната черупка. Имената на приказките и отличените деца, може да прочетете тук.

Две пловдивски деца се класираха на финала на литературния конкурс. Това са 11-годипният Велислав Борисови 9-годипната Елена Георгиева, 9 г. от Караджово. Те се отличиха пред останалите с приказките „Куче и Котка“ (Борислав) и „Историята на малкото локоморивче“ (Елена). Приказката на Йоана Христева, също от Пловдив, „Пътешествието на Елизабет до град Буквар и обратно“ също впечатли журито и тя се класира сред първите 25 участници. Йоана е едва на 4 години, но успя да пребори по-големите.

„Освен прекрасните приказки, които получихме, ни впечатли и отношението на родителите и споделеното в имейлите“, сподели Нуша Роянова, инициатор на конкурса. „Конкурсът Ви е прекрасна идея - помогна ми да откъсна дъщеря си от електронните игри и телевизията, раздвижи въображението и писмените й умения“, споделя майка на участничка в конкурса, а друг родител допълва: „Прочетох за Вашата инициатива и разказах на сина си за нея. Това тъкмо съвпадна с неговото голямо желание да писателства на една стара семейна пишеща машина.  Писането премина от пишещата машина на компютъра и така се роди приказката, която Ви изпращам.“

„Да не забравяме, че най-голямата награда за мен като издател и родител е, че толкова много деца, родители, а и учители откликнаха на предизвикателството и посегнаха към химикалката или клавиатурата. Наградата ще бъде и за всички онези, които ще разлистят този приказен сборник, събрал въображението и красотата на детския свят“, допълни Роянова.

Пловдивските майсторки от колектив „Българка“ пазят духа на българската шевица 

Истински извор на хармония, вдъхновение и самочувствие блика зад огромните стъклени витрини на втория етаж на Регионален етнографски музей – Пловдив. Там са изложени съкровища, излезли от ръцете на колектив за народна шевица и плетиво „Българка“. Дамите със своите умения са съвременните пазителки на това безценно наследство, повод за гордост пред света. 

Освен автентични техники и бодове, предавани от баби и майки на по-младите жени в рода векове наред, личи и съвременната интерпретация на традицията. Погледът с наслада обгръща бижута и украси за дома, изработени с везба и кене, калоферска дантела, вградена в модерен текстил, шевици върху съвременно облекло и още … 

Изложбата под наслов „Духа на българската шевица“, разказва историята на родовата памет, написана с игла и конец от дамите в клуба, които се събрат всеки четвъртък от 15 часа в Народно Читалище „Възраждане“ в Старинен Пловдив. 

„И не отказват на никой, пожелал да се научи, като предадат натрупаните опит и знания при изработване на шевици, плетива и дантели, на млади последователи, запленени от магията на ръкоделието“, хвали ги секретарят на читалището. 

 В името на тази кауза е насочена цялостната им творческа енергия, за това дойдоха да ги подкрепят и живи съкровища на ЮНЕСКО – Група за автентичен фолклор от Баня. Възрастните жени, които имат и едни достолепен мъж за цвят, танцуваха и пяха облечени в народни носи над 100 години.