АСЕМ подготвя серия инициативи за запознаване на публиката със строителството с естествени материали

В седмиците преди първото издание на мултижанровия TRANSFIGURATION FESTIVAL (6-9 август), Асоциацията за строителство с естествени материали (АСЕМ) стартира поредица от инициативи, насочени към традиционните строителни техники и съхраняването и възраждането на интереса към културното наследство на архитектурно-историческия резерват село Долен – домакин на събитието. 

В рамките на фестивалните дни в едно от изложбените пространства ще се проведе ротационната експозиция “Минало, Настояще, Бъдеще“, където ще бъдат изложени исторически кадри от архивите на Нaционалния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), материали от досегашната работа на терен, както и от проучванията и дейностите, случващи се това лято в рамките на поредицата подготвителни лагери на TRANSFIGURATION FESTIVAL. Ще бъдат включени и кадри от филмите, заснети на територията на село Долен и община Сатовча като избраният съвсем наскоро любим български филм на родната публика “Време разделно“, “Изпитът“ и други.

За хората, които искат да се потопят в мистиката и красотата на архитектурно- историческия резерват в село Долен, ще бъде подготвена специална информативна обиколка на селото по време на феста, която ще се води на български и английски.

Село Долен е архитектурен и исторически резерват, съхранил духа на българското през вековете. Затова и целта е цялата фестивална инфраструктура, която ще обхване землището на селото, да бъде в хармония с тиклените къщи и калдъръмените улички. 

В поредицата от доброволчески и обучителни лагери АСЕМ има за цел да свърже местни майстори и заинтересованите от занаята хора в съвместен проект, който да осъществи приемствеността и предаването на тънкостите в работата с глина, камък и дърво. В предстоящите лагери, освен да помогнат за създаването на практични и съобразени с естеството на архитектурния резерват условия за TRANSFIGURATION FESTIVAL, доброволците ще се научат да работят с естествени строителни материали и да се срещнат с местни майстори и занаятчии, от които да почерпят познания. Така ще бъдат проучени и съхранени особеностите на местната архитектура, символика и обичаи, и по-лесно биха могли да се вземат реалистични мерки за запазването на сградния фонд.

Лагерите ще бъдат разделени на три етапа от 20 до 30 юни, от 8 до 28 юли и от 15 юли до 10 август. Повече подробности за всеки от тях ще научите на този линк:

https://www.facebook.com/transfiguration.festival/posts/380054298869659

Очаквайте скоро обявяване на още съпътстващи събития и програми, както и анонсиране на програмата на TRANSFIGURATION FESTIVAL по дни и подробности за участниците и различните инициативи в рамките на фестивала.

Билети за четирите дни на фестивала, включващи още място на охраняеми паркинг и къмпинг зони и транспорт от Гоце Делчев и селата около Долен до фестивалната зона и обратно, можете да намерите на цена от 130 лева в мрежата на Eventim.

Уебсайт на АСЕМ:

http://www.asem-bg.org

Уебсайт на Transfiguration Festival:

http://transfiguration-festival.com

Събитието във Facebook:

https://www.facebook.com/events/1404218466569008/

Театърът отесня за вечер-портрет на Александър Секулов

Колко важно е изкуството да създаваш мостове между хората? А мостове между световете? Между съня и реалността? Между мечтата и действителността? Много е важно, много! Това заключиха десетките гости на вечерта-портрет на писателя Александър Секулов в театъра снощи. Камерната зала на Драмата отесня за всички, които искаха да се докоснат до портокалово- изумрудения красив свят на Сашо. Да вдишат от бреговете, на които е акостирал или е мечтал да акостира, да помиришат жените в книгите му, да усетят вкуса на живота от творбите му. А той, животът в творбите му, е вълшебен. Мост между него и нашия живот има и той е съграден от Секулов.

Представянето на автора бе в рамките на фестивала Пловдив чете. Не случайно бе като интимен спектакъл- Сашо е драматург в театъра и, както сам признава, работи и твори в най- вълшебното кътче на вселената. Писателят излезе на сцената заедно с прелестната актриса Радина Думянан, за да изиграе един от диалозите във вълшебните си романи. Не, по-скоро да го изживее и да накара всички в препълнената зала да го сторят. А след театралното четене всички сетива се напълниха, тъй като бе представен премиерно филма на БНТ и Деси Шишманова, посветен на Секулов и мостовете му. Той сам подчертава във великолепната лента, че най-важните мостове са тези, които той изгражда между приятелите си. Прави го сякаш случайно, някак без да иска. Заради което те, мостовете, са вечни. Здрави като гранит и нежни като портокалов облак над яркото Егейско море. 

Студио Wings е дизайнерско студио, позиционирано в Пловдив. Все още е младо, но пък проектите, които са създали и тези, с които тепърва им предстои да се захванат, са повече от впечатляващи. Целият екип се състои от две имена - Надежда Танева и Гроздан Илиев-Графа. Те двамата правят един сблъсък на поколенията и доказват, че работата в екип не признава граници. Графът е този със сериозния и оперативен опит, а Надя е неговите очи и ръце към новото и модерното. Специално застанаха пред КАПАНА.БГ, за да разкажат за съвместната си работа, как са се събрали и какво е да бъдеш, че и да подкрепяш младите артисти в България. 

Как се създаде студиото?

Надя: В края на 2012 година, като всъщност се събрахме малко по неволя. покрай работата ни за един бар на Сточна гара, който вече не съществува. Бяхме изпълнители на декора на интериора и се оказа, че работим прекрасно заедно и се разбираме от един поглед. 

Какво е направило студиото до този момент?

Надя: До сега сме направили интериорът на няколко завeдения, като поне според мен най-впечатляващото е пиано бар Grand Voyage, който е на 6 км южно от Каварна. Отделно се занимаваме с реставрация на антикварни мебели и с всякакъв тип нестандартни проекти, за които в движение трябва да се измисли технологията, по която трябва да се осъществят. 

За пространството в Капана какво може да ми кажете?

Надя: То е задачка, но пак си е и наше. 

Графа: Нямаше как да откажем на U-park. 

Надя: Грубо казано, това ще бъде магазинче Mini Park. Идеята е да се продават само и единствено авторски неща, но в по-кавалетни формати и с по-достъпни цени, а някой ден може и да се видят неща на студиото там.

Всякакви поръчки ли взимате?

Графа: Началото е винаги всеядно, във всяко едно отношение, но пък ние си поизбираме. А ние имаме късмет и до сега на предложенията, няма как да им откажеш!

Какво мечтаете да направите?

Графа: Ежедневно виждаш всичко, което можеш да промениш. Нещата се раждат като стоиш и си говориш с някого, а после просто го виждаш готово. Мечтите са хубаво нещо, а трябва да се преследват. Лошото е, че живеем във време, в което е трудно да комуникираш с държавата, или по-точно на нея ? е трудно да комуникира с нас. утре мога да сложа два чифта бельо в една стара чанта и просто зaминавам.

А обмисляли ли сте това като вариант?

Графа: О, много пъти.

Надя: Всички сме си го мислели.

А какво ви накара да останете тук?

Надя: Вече съм опитала живота навън в две различни държави. неприятното там е че имаш много шансове, но нямаш право, за нещо толкова елементарно, като избор на ежедневие. 

Графа: Ще отговоря с история. Преди десетина години стоим с Кольо Карамфилов на улицата и пием мастика в 8 сутринта на Раковска и то в понеделник. всеки търчи на някъде, хората се блъскат. Той ми вика "Майна виждаш ли какво се случва по улицата", а аз му отвърнах с да и си дадохме наздраве. Ако сме другаде, това с мастиката не бихме могли да си го позволим. България все още е свободна държава.

Разкажете ми малко за изложбата във Виена. 

Надя: Това беше едно много странно предложение преди половин година, грубо, от страна на Кристиано, чиято е и галерията, където сме поставили изложбата. Той вижда десктопа на телефона на мой приятел, който всъщност е моя картина и казва "В това момиче има хляб". След предложението питах Графа дали играем и той отвърна с да. От там нататък всичко се случи за седмици, буквално. 

Графа: За първи път откривам изложба по скайп. 

Как ви приеха там?

Надя: Прекрасно. Като цяло тонът на изложбата беше позитивен и фокусиран върху за свободата на духа и живота. В общи линии, мисля че нямаше човек, който да не разбра изказа ни, защото и двамата сме буквалисти.

Графа: Има и друго. Там хората са много позитивни и не са предубедени. Никой не е станал пророк в собственото си село.

Кажете как виждате изкуството в Пловдив.

Надя: С очите си го виждам. Разхождам се и хубавото е, че сега го виждам на всяка крачка на центъра. Ето виж в Капана са галерийка до арт-шоп до редакция. за жалост книжарниците започнаха да ги правят на магазини за парцали. 

Графа: Една вметка към това, което тя говори. Това поколение на Теди Москов, Елин Рахнев, Кольо Карамфилов - аз съм израснал с тях. Те бутаха млади хора, и продължават да го правят. Да ги изнамират, да им помагат, да им дават насоки. Седим сутринта рано и си говорим рано сутринта в подножието на тепето. Решаваме, че заедно ще направим някакъв проект, но не и какъв. Звъни ми телефонът и чувам "Чочо Попйорданов си отиде". Губиш, печелиш - завърта се едно колело. 

Как се сработват двете поколения?

Надя: Брилянтно. 

Графа: Прекрасно. Ти ако нямаш доверие в младите, нямаш бъдеще. назад не може да се върви, а само напред. 

Надя: От една страна комуникацията с този вид хора, много позитивни и работещи, е изключително лесна, бърза и конкретна. От друга страна имам толкова много да науча. Те са открили толкова много неща, защо аз да откривам аз пак топлата вода?

Графа: Тя е като торба с кокаин. Представяш ли си да имаш цяла торба, цели 50 кила кокаин, които да те зареждат. Това са много пари, а аз се чувствам богат заради това. Но не е само тя, а цялото младо поколение е по този начин. Прекрасни деца, които учат, четат Чехов, внимават и гледат. Факт.

За да ознаменува 80-тия рожден ден на емблематичния пловдивски артист Георги Божилов-Слона, галерия Резонанс ще ви върне 40 години назад, когато Слона и Начо Културата са се разхождали щастливо под Айфеловата кула. Париж – това уникално място е вдъхновило Слона и той създава, като че ли на един дъх рисунките, които ще бъдат експонирани в галерийното пространство на Резонанс. По това време в Париж е пребивавал и Борис Димовски, който с присъщото си чувство за хумор е рисувал Слона и Начо в Париж. 14 от рисунките на Слона и 20 от рисунките на Борис Димовски може да видите в галерия Резонанс. Всички те са под надслова „Със Слона и Начо в Париж“. Уникални снимки от това незабравимо преживяване ще бъдат експонирани заедно с маслените портрети и скулптури на Слона и Начо. 

А ето какво споделя и още един участник в това вълнуващо пътешествие – проф. Аксиния Джурова:
Пролетите на 1975 и 1976 година се оказах със Слона и Начо Културата в Париж. За парижани това бе времето, в което Серж Режиани пееше носталгично „Къде си ти, Париж, когото обичам и който си отиде“; „безкрайният празник“ на Хемингуей, на Пикасо или на Иля Еренбург бе отдавна свършил. Ив Монтан бе изпял на сцената на зала България преди две десетилетия „Грижа има навсякъде по света. Грижите не са само в Париж, но Париж го няма навсякъде и това е една грижа…“ В настъпващата мода на „хит парада“ все по-трудно пробиваха гласовете на Брасенс, на Мулуджи, на Мустаки… Но това го усещаха парижаните, а за нас, които тогава имахме възможност да видим за първи път Париж, той бе този, който си бяхме изградили в нашите представи. А те бяха още по-красиви, възприемайки града от терасата на Посолството пред таванския апартамент, станал място на тези щастливци, които съдбата ги бе докоснала по рамото, между които бяхме и ние.    За нас в тези години Париж си бе Париж от мечтите, още повече, че за по-малко от две години Пти Пале два пъти отвори вратите си за България – за да покаже на света тракийското и иконно изкуство и да огласи залите си с хора „Йоан Кукузел“.
    Това бе и десетилетието на нашите посланици в Париж – Евгени Каменов, Владимир Топенчаров и Иван Будинов, и един от най-щастливите периоди за жадните да видят „другия свят“ български художници, обгрижвани именно от тези наши дипломати, които заедно с Дора Валие, Юлия Кръстева, Цветан Тодоров, Ваня Дечева, Давид Перец, с младите тогава Лъчезар Ошавков и Казански, които пееха в Распутин, Анди Лекарски, Колю Манев, Любен Диманов, Марин Върбанов и Сун, създаваха тази културна аура, с помощта на която започна да се оформя доброто лице на България.
    Често се питам трябва ли да оставим тези наши преживявания и спомени, нахвърлени небрежно с туш, креда и молив на белия лист от Слона, само в нашите спомени, т.е. да потънат те в забравата? Не е ли игнорирането на миналото ни своеобразно себеотричане, особено когато то е свързано с емблематични за нашата идентичност личности и то не само за Пловдив, каквито бяха Георги Божилов – Слона и Атанас Кръстев – Начо Културата? Не са ли те все още част от нашата културна визия и духовност? Поне за мен това е така.

13 юни 2015 – 13 юли 2015
Откриване: 13 юни 2015 от 18.00 часа