Капана.БГ
Езотерикът Христо Нанев представя новите си книги
Мол „Галерия Пловдив“ има удоволствието да Ви покани на 13 ноември (четвъртък), начало: 18 ч. в зоната на художествената галерия - премиера на книгите на писателя Христо Нанев „ Задевки на историята“ и „Пророкът на народа Дядо Влайчо“
За писателят Христо Нанев:
Изследва феноменалните способности на човека – ролята на аурата за здравословното състояние, енергийни атаки, разпечатване на информация по фотография, по човешка ръка, по лице и др. Интересува се от хиромантия, френология, енергоинформационен обмен и скритите програми в човека - минало, настояще, бъдеще. С регресии възстановява спомени от предходен живот за преодоляване на трудно решими проблеми. С прогресии разпечатва програмата на бъдещето. Член е на дружеството на пловдивските писатели и в Съюза на научните работници. Книгите “Прераждане и еволюция” – първа и втора са номинирани за златна статуетка на асоциация “ФЕНОМЕНИ” – 2003 г. Повече от 25 години писателят и изследовател на паранормалното Христо Нанев се фокусира в най-ярките български ясновидци, останали в сянка. Той е и най-големият изследовател на свръхфеномена Слава Севрюкова, за която има издадени 6 книги. Нанев е и сценарист и режисьор и на документален филм за Севрюкова, за която самата баба Ванга признава, че е по-велика от нея. Христо Нанев е завършил българска филология и театрална режисура.
Като езотерик и изследовател на паранормалното Христо Нанев е автор на книгите:
“Предсказания на КИКИ”
“Сатирични пластики”
“Прераждане и еволюция” – книга първа
“Прераждане и еволюция” – “Израстването на душите” – книга втора
"Легендата реалност.Сръхфеноменът Слава Севрюкова"
"Прозрения. Свръхфеноменът Слава Севрюкова"
"Бъдете в този свят, но не от този свят.Свръхфеноменът Слава Севрюкова"
"Зеница към вселената: Свръхфеноменът Слава Севрюкова"
"Пророкът на народа - Дядо Влайчо"
"Пророкът на народа - Дядо Влайчо" - книга 2
Срещата с него и представянето на двете му книги в мол „Галерия Пловдив“ със сигурност ще привлече вниманието на стотиците му почитатели.
Дебати/Лотос: Достъп на независимите културни оператори до общинската инфраструктура за култура
Тазвечершният дебат ще започне в 18 часа в зала "Лотос"(ул. „Христо Г. Данов“ 34) с вход свободен.
ТЕМА НА ДЕБАТА: Достъп на независимите културни оператори до общинската инфраструктура за култура
Целта на дебата е да обсъди въпроси относно употребата на общинската инфраструктура за култура, административните наредби и регламенти, както и какъв е досегашният опит на независимите културни оператори в тази сфера и дали може да се подобри моделът на работа.
-
УЧАСТНИЦИ В ДЕБАТА:
МОДЕРАТОР – Виктор Янков
ВИКТОР ЯНКОВ е от Стара Загора, завършва езикова гимназия Ромен Ролан в родния си град. От 2006 г. започва да работи като водещ в регионалния център на БНР. През 2008 г. се мести да учи и работи в Пловдив, където завършва „Политология“. Той е сред издателите на вестник „Млък“ и сред сценаристите и създатели студентското телевизионно предаване „Студио ВУЗ“. От 2010 до 2012 година е водещ и съсценарист на литературното предаване „Метафора“ по БНТ2. През 2012 година е куратор на фестивала „Улица Отец Паисий“ – ТЕКСТ. От 2013 година Виктор Янков е фестивален директор на „Нощ на музеите и галериите – Пловдив“. През 2014 създава музикалното предаване „Молескин“ по Радио Пловдив.
ДЕБАТЬОРИ:
ИЛИАН ИВАНОВ е директор на Дирекция „Правно-нормативно обслужване“ към Община Пловдив.Организира и координира цялостната дейност на юрисконсултите и служителите на дирекция "ПНО" и юрисконсултите, работещи в останалите звена на общинската администрация и районните администрации. Осигурява спазването на законността и ефективното осъществяване на дейността от община Пловдив.
Арх. МАРИЯ СТОЯНОВА е зам.-председател на управителния съвет на Камарата на Архитектите в България – регионална колегия Пловдив, член на Експертния съвет за устройство на територията към Община Пловдив, част от организацията на ежегодния „Пловдивски архитектурен форум”.
Също така тя е основна част от екипа , който се опитва да възстанови кино „Космос”, с опит във взаимодействието с общината. Мария е част от инициаторите и двигателите на „Кино Космос – място за култура” и „Кино Космос – Кота култура” от програмата на „Пловдивски архитектурен форум” и „Нощ на галериите и музеите”.
ДЕСИСЛАВА ХРИСТОЗОВА подготвя магистърската си работа по Артмениджмънт, а в отдел „Култура” на Община Пловдив е страши експерт, като отговаря за различни събития и фестивали от Културния календар. Държи да е близо до създателите на качествен културен продукт, като цени добрата работа в екип и намирането на общ език с различните културни оператори. Работата в сектора описва като интересна, динамична.
ИВА ГЕШЕВА завършва магистратура с инженерна специалност, след което магистратура в УНСС - София - Финансово-счетоводна и правна дейност на фирмата и Публична администрация. От 1991 г. работи на различни по вид мениджърски позиции в частния сектор. От 2013 ръководи на ДК „Борис Христов“, Пловдив, използвайки опита си на администратор и мениджър. Задачата ѝ като ръководител е най-вече в администриране на сградата.
ЕМИЛ МИРАЗЧИЕВ завършва Художествена академия в София, специалност графика. Специализира графични техники в графична база “Rosler” – Лайпциг, Германия. Работи в областта на инсталациятя, видео, фотография, графика, ръчно лята хартия, обекти. Участва в множество международни триеналета, биеналета и представителни изложби в Унгария, Полша, Канада, Великобритания, САЩ, Португалия, и др. Има над 15 самостоятелни изложби в страната и чужбина.Член на Съюза на българските художници, член на Дружеството на пловдивските художници, член-основател през 1990 г. на авангардната група “Ръб”. Управител на Фондация ”Изкуство днес” – инициатор и основател на Центъра за съвременно изкуство в баня “Старинна” в гр. Пловдив.
ВЕСЕЛИНА САРИЕВА завършва Славянска филология в Пловдивския университет, където е преподавала сръбска и хърватска литературa. През 2004 година заедно с Катрин Сариева основават галерия Sariev Contemporary Пловдив. Целта на галерията е да развива и представя съвременното българско изкуство в България и на международната арт сцена. Галерията е припозната като една от най-интересните и развиващи се от Източна Европа. Има участия в редица панаири за съвременно изкуство - Виена, Истанбул, Рим, Шанхай, Брюксел. През 2007 отново с Катрин Сариева основават Фондация “Отворени изкуства”, чиято известност и признание са свързани с “ Нощ на музеите и галериите – Пловдив“, както и проектите: Фестивал “Улица Отец Паисий”, “Алтернативна карта на Пловдив” , “Въведение в съвременното изкуство” , “Проект 0” и др. Третото съвместно начинание на Сариеви е artnewscafe, създадено 2008 г. - малко градско място с напитки, арт-информация и живи случки, което събира и насочва към света на съвременното изкуство и култура.
-
Българска мрежа за граждански диалог е проект на Център за култура и дебат „Червената къща „Андрей Николов“, София, в партньорство с VT EVENTS, Велико Търново, Международно дружество „Елиас Канети“, Русе, Сдружение „Фабриката“ и Хлебните къщи, Габрово, Сдружение за съвременно изкуство и култура „Различният поглед“, Стара Загора, Фондация „Крео Култура“, Варна и Фондация „Отворени изкуства“, Пловдив.
Проектът „Българска мрежа на граждански диалог“ (BG05/635) се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространсто 2009 – 2014 г.
Димана Трънкова плаче, когато убива героите си в Усмивката на кучето
Пише първия си роман тайно, става в пет часа сутринта в продължение на три години
Това е най-странното пътешествие, на което до сега съм тръгвала, казва за работата по книгата журналистката- археолог
„Усмивката на кучето” – на корицата ще прочетете „археологически трилър” , но това е една малка част от това, което всъщност е романът на Димана Трънкова. Той е едновременно интересен като текст, любопитен като историческа фактология и истинска литературна дисекция на последните 25 години демокрация. За това колко много хора емигрираха, каквато е съпругата на главния герой, който е американец. От тук – сблъсъкът на чужденеца, който се озовава във всичко най-българско, като наточване на ракия в мазето. Това е една книга, която бихме могли гордо да представим на световния пазар, а на представянето в Петното споделиха един много хубав факт: от Англия и Франция вече преглеждат творбата и единствената надежда е, че съвсем скоро тя ще види чуждестранния пазар.
Светлозар Желев казва, че трябва да разделяме личността на писателя от неговите книги. Има много писатели, които не са интересни като хора, но творбите им са изключителни, а го има и обратния вариант да са интересни личности, но с не толкова добри творби. Димана Трънкова е един микс от таланти. Тя е писател, макар и едва издала първия си роман „Усмивката на кучето”, направи изключителна заявка на българската литературна сцена именно с него. Археолог по образование , което няма как да не си проличи щом прочетете книгата. Вътрешно разбиране за нещата и живеенето с тях. Трябва да си живял археологията, да си ходил на разкопки и да си бил сред мизерията, за да можеш да опишеш толкова добре всичко, което Трънкове е успяла да постигне в „Усмивката на кучето”. На трето, но не и последно място, Димана е и журналист, което си проличава по главната героиня в романа ,Мая, която също е в тази сфера. Но това далеч не е първата й книга. Преди това издава документални книги като „Скрити съкровища на България” , за турците в България, за евреите в България и като цяло насочени към етно-културни изследвания. С „Усмивката на кучето” тя навлиза в една от най-трудните сфери в литературата, където можеш да оцелееш. Романът изисква опит, дисциплина, събиране и живеене с всички образи, които сам създаваш. Друга трудност е, че е почти невъзможно да станеш популярен ако първата ти книга е роман, най-вече в държава като нашата, където в поезията ни е силата, представи книгата и авторката Желев.
Връщайки се от разкопки, Димана си мисли колко интересно би било някой да напише книга с алтернативна история за именно това място. В същото време й се чете трилър, но която й книга да хване на десетата страница й писва и я захвърля. Така се ражда и идеята за „Усмивката на кучето”. Аз пътувам на много и странни места, но казвам ви – това е най-странното пътешествие, на което до сега съм тръгвала, казва тя за работата по романа. В цялата книга тя не съди никого – дори и психопата, който убива историци по разкопки по изключително брутален начин. Това са хора, които тя първоначално създава, но после се превръщат в част от самата нея. Плаче, когато някой умира, но пък в същото време се радва адски много на креативния начин, по който е измислила да го направи. Те правеха каквото си поискат, а аз не можех да планирам каквото и да било, пълно безобразие беше, казва Димана и допълва, че се е чувствала като репортер от двайсетте години, който тича назад-напред и само записва какво се случва.
Процесът й на работа е изключително интересен. Цялото писане на романа продължава три години, но никой не е знаел за това. Публиката в Петното на няколко пъти я попита дали абсолютно никой не го знаел, а тя твърдо казваше „Никой!”. Ставала е в пет сутринта, за да може до към девет да е приключила с писането за деня и да отиде на редовната си работа. Друг фактор е бил, че страшно много се е притеснявала от това какво ще й кажат приятелите и дали няма „Ти нормална ли си?” да провали целия процес по писането. Третото – много ревнува и я е яд, че тази история не е само нейна. Особено когато говори с някой, който вече я е чел, го описва като една чиста човешка ревност. Така години по-късно се появява с две огромни папки в ръце, при което първият въпрос е какво носи. Когато най-сетне успява да каже, че е написала роман казва, че за първи път е видяла някой да е с паднало чене буквално. Дори сега, в процес на четене, всеки, който се докосне до „Усмивката на кучето” ще остане с виснало чене. Това е роман, който дори след хиляди години да бъде намерен ще успее да даде една реална гледна точка за историята ни в момента. Това е адски много болка на едно поколения събрана между кориците. Това е първата художествена книга на една писателка, в която тя е вляла абсолютно всичко от себе и то просто няма как да остане незабелязано.
Наско Хранов прелъстява Ориента
Художникът подрежда изложба в галерия Люнион
"Прелъстяване на Ориента". Така се казва поредната самостоятелна изложба, която Атанас Хранов подрежда в галерия Люнион. В петък художникът ще покаже новите си работи в полите на Стария град и със сигурност ще развълнува силно почитателите на творчеството му. Тъй като е стегнал подготвил много изненади.
В неговите очи все още е живо потеглянето, лъкатушещите пътеки, зелената църква на дърветата, през чиито трепкащи витражи пада благословена светлина. Из въздуха преминава сянка на леопард, търсещ изчезналите си любовни петна. Звярът, макар и влюбен, знае, че само Атанас Хранов може да му ги върне, дори да додаде едно от себе си.
Някъде из питиепродавниците на света художникът среща и НаскоХ. - обикновен, странстващ вълшебник, скрил в джобовете на бездънното си двуредно сако няколко ментови мига, секунда за прехласване и цялото време на света, което човек може да си подари, съзерцавайки красивото.
Изправен на билото, повече от всякога Атанас Хранов прилича на мачта. На фар, чийто лъч не само ни спасява в непрогледната тъмнина, не само ни упътва, когато забравим за красотата, за миг допуснем, че има друга вечност, освен тази на изяществото.
Да прелъстиш Ориента не е само да разбереш и загърбиш западната рационалност; не е да прогледнеш и прекосиш източната пустота. Ориента е място за особена радост от живота, за непрестанно наслаждение от културни примеси, за неповторим диалог и спор с времето.
И още нагоре, от билото на планината, Атанас Хранов ни разрива причината този свят да съществува отвъд доброто и злото, отвъд войната и мира, отвъд човека и бога.
Всичко това е пред очите ни, защото е красиво.
Това знае Атанас Хранов от върха на планината, вперил очи в хоризонта напред.
Георги Терзиев: Ние забравихме, че сме деца на природата. Ако я пренебрегваме, тя си отмъщава жестоко
Ако сега трябва да нарисувам Горни Лом, в картината ми няма да присъстват тъмните цветове на случилото се там
Художникът Георги Терзиев представя своята самостоятелна изложба живопис "Акварели от Северозапада" в Етнографския музей, в която показва красотата на този забравен и първичен край на България. За изложбата и отраженията на трагичните събития в село Горни Лом, артистът разказва пред КАПАНА.БГ и Паулина Александрова.
Разкажете ни повече за настоящата изложба.
Това е 22-рата ми самостоятелна изложба. Половината от нея бе представена преди няколко месеца в Националния Етнографски музей в София. Друга малка част бе намерила място в друга моя персонална изложба в Берлин в Германия, която продължи в Южна Бавария. Акцентът е най-вече от селцето Горни Лом, откъдето е дядо ми. Всяка година ходим там в старата порутена къща, строена от сръбски майстор, която е на 102 години. Така, както се зареждам там, никъде другаде не мога, въпреки, че съм обиколил половината Европа. Всъщност именно завръщайки се от колоритна Европа в това място, осъзнавам магията, която имаме ние българите. Особено в тези стари корени, където е съхранен българският дух - дървото и камъка. Така много от тези неща са рисувани от натура, а други - просто асоциативно. Въздухът там, самите специфични храни, мириса на билките не могат да бъдат дефинирани. Човек трябва сам да ги усети, да ги изживее, да ги интерпретира със своите сетива. Лингвистиката е безсилна пред магията на четката. С акварела най-пълнокръвно изразявам своята душевност. Като бивш иконописец мога да кажа, че това ме научи на труд, дисциплина и ред други морално-волеви качества. Натюрмортите в изложбата също си говорят за една магия. Цветята са живи, те не са нещо мъртво, а в Горни Лом гъмжи от какви ли не горски и полски цветове и аромати. Мисля, че една нормална душа няма как да не бъде опиянена. Има и две картини от язовир Огоста, където ходя на риболов. Горни Лом се намира в една зона, наречена "турлашко" - малко позабравен регион, но за мен това е един колоритен край. Мъчно ми става, обаче, като гледам, че все повече къщи се разпадат. Надявам се един ден красивата ни страна да бъде населена само с хора, които я оценяват, обичат и обработват. Дано тази утопична мисъл, която храня, да пребъде и да запази българското. Тепърва аз ще пресъздавам този край. Харесва ми. Просто го обичам.
Това ли е мястото, което най-силно Ви вдъхновява?
Да. Като човек, който е пътувал много, бих казал, че познавам цяла България, но ако не беше дядо ми от там, нямаше да знам, че има такъв край в страната ни. Благодарение на него осъзнах това, което е и сега чрез него тук, пред пловдивската публика, искам да представя кътче от моята душевност.
Вие представяте това кътче не само у нас, но и на много места по света. Как възприемат чужденците тази част на България?
Тя буди много голям интерес, защото на хората им е писнало да гледат големи сгради, които си имат в изобилие в ежедневието. Те искат да се докоснат до такъв корен, от който да замирише на човешкото. Има една хубава поговорка "Назад към природата". Моят девиз е на обратно - "Напред към природата". Ние забравихме, че сме нейни деца и ако я пренебрегваме тя ще си отмъщава. В последната година има много примери за това. Неминуемо всяка душа се връща към своите корени - там, от където сме произлезли. Нека в това модернизирано и електронизрано време да обърнем поглед към едно простичко и автентично място. Има една прекрасна мисъл "Избрана простота". Харесвам този девиз и все повече хора от ню уейв движението го възприемат. Бих го предал като едно послание към хората.
Ходихте ли в Горни Лом след трагичния взрив от миналия месец?
Да. Това много ме разстройва. Познавах едно от момчетата, които загинаха. Той живееше през една улица от нашата къща. Сега там хората са схлупени. С нищо не може да се компенсира една отнета душа, тя е свършена. Може би вече бих възприемал Горни Лом през една призма, която го показва вече не такъв, какъвто е. Хиляди пъти съм се разхождал покрай този завод, но не съм подозирал опасността, която се е криела в него.
Как бихте изобразил сега Горни Лом?
Въпреки трагедията и болката, в крайна сметка животът продължава и това ми дава един оптимизъм. Аз ще продължа да го интерпретирам по същия начин. Може би, ако застана до една картина сега, бих я изобразил различно. Винаги в съзнанието ми изниква една мисъл "Всяка картина говори за себе си" - много философско послание. Аз пак ще го възприемам по старому, но винаги с нови очи. Аз практикувам Тантра. Една техника гласи " Възприемайте един предмет или човек сякаш го виждате за пръв път!". Често практикувам тази техника и много от близките си хора ги виждам сякаш за първи път, а какво остава за изкуството? По този начин човек си подмладява и погледа, и съзнанието. Не бих се сетил за по-подходящ пример от Яворовото стихотворение "Две хубави очи" - мисля, че то говори много за тези невинни очи. Преподавам на деца, но след една определена възраст блясъкът в очите им се губи и там се ражда политика. Малкото дете е наивно - то скача и започва да рисува. Едно такова дете все още живее в мен и се радвам, че то пресъздава наивно това, което вижда. Това е любов от пръв поглед. Затова, ако сега трябва да нарисувам Горни Лом, в картината ми няма да присъстват тъмните цветове на случилото се. Аз никога не рисувам, когато съм в лошо настроение. Творя, когато се чувствам щастлив и то спонтанно. Животът е винаги тук и сега.
"Акварели от Северозапада" и вълшебството на Горни Лом
Художникът Георги Терзиев представи истинското лице на почерненото селце
Паулина Александрова
Художникът Георги Терзиев представи своята изложба "Акварели от Северозада" снощи е Етнографския музей. В нея бяха експонирани акварелни пейзажи, представящи този малко познат и първичен край, както и натюрморт с цветя. Всяка година през лятото Терзиев посещава китното селце Горни Лом, откъдето е родом дядо му по майчина линия. Изложбата показва именно истинското лице на почерненото наскоро приказно местенце. Вернисажът е продиктуван от опиянението на Терзиев от дивата природа на този малко познат край, известен като „Турлашко”. Там ромоли река Лом. Там има вековни къщички и плевни, носещи българския дух и запазили традициите си. Там хората и настроението са различни.
Всеки път, когато присъствам на изложба на Георги Терзиев, виждам как той е направил една огромна крачка напред. Така откри изложбата изкуствоведът Светла Москова. Чрез своите картини от това вълшебно място, той ни подарява едно щастливо преживяване. Независимо от това, че северозападният край е толкова далеч от нас, чрез творбите си, авторът ни позволява да го усетим изключително близко до сърцето си. Всеки един детайл е изпипан до съвършенство, без да бъде подчертан. Всяко движение на четката на Георги Терзиев ни носи нежност и топлота, а ние определено имаме нужда от тях в това смутно време. Всеки един негов пейзаж може да бъде сюжет не на малък разказ, а на вълнуващ роман.
Ние българите сме изключително талантлив народ, каза самият автор. Изкуството е част от моя живот и чрез него аз искам да ви върна към корените ни. Това, което аз правя е да отида отвъд словото. Чрез тази изложба аз разкривам една частица от душата си и се надявам да донеса частица радост и любов и във вашите души, пожела си Терзиев.
Изложбата "Акварели от Северозапада" ще бъде експонирана в Етнографския музей до 14 ноември.
https://kapana.bg/atelie/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=15456#sigProId3bd9a273e1
Форумът за социална промяна EMPATHEAST предизвика творци от цяла България
Предизвикателство за иновации в изкуството
„Фабрика за идеи“, организатор на EMPATHEAST, отправи предизвикателства към 11 творци от цяла България за трансформиране на градската среда в Пловдив. Някои от местата, които очакват своята промяна са: площадите „Съединение“ „Марокян“, „Стефан Стамболов“, „22 септември“, „Истанбул“ в Хаджи Хасан махала, парк „Белите брези“ в кв. „Кючук Париж“, Стълбите и градинката зад Джумая джамията и др.
Всички участници в конкурса бяха изпратени на неочаквана локация в града под тепетата, за да мобилизират в рамките на 5 дни нестандартното си мислене и да създадат идея за пърформанс, инсталация, изложба, акция или игра, които чрез езика на изкуството да формулират иновативно и приложимо решение за подобряване на градската визия.
Предложенията трябва да са по темата „Емпатия и Колективна интелигентност“ и да ангажират максимален брой хора с цел създаване на споделена визия. Одобрените идеи ще бъдат реализирани в рамките на програмата на ART Innovation Challenge, част от EMPATHEAST, първият форум за социална промяна чрез емпатия, който ще се състои между 14-16 ноември в Пловдив.
Стана ясно, че освен лекциите на световните и български социални иноватори и предприемачи, уъркшопите и игрите, част от програмата на форума, място в нея ще заеме и VOX POPULI. Екипът на иновативната концепция ще представи своята дейност чрез лекция, уъркшоп и представление, за да разкаже на гостите на EMPATHEAST как емпатията задвижва творческия потенциал за създаването на театър, който отглежда гражданско съзнание и гражданска отговорност.
За пръв път събитие от такъв мащаб ще бъде на принципа „Плати, колкото прецениш", с което организаторите от „Фабика за идеи“ искат да докажат, че въпреки скептицизма, принципите на солидарната икономика са напълно приложими в България. Достъпът става чрез регистрация, а местата за ограничени.
Партньори и съмишленици на форума са „Център за развитие на Човешките ресурси“, – Национална Агенция по Програма „Еразъм+”, Oбщинска фондация “Пловдив 2019”, Община Пловдив, Екологично сдружение „Джуниър Ачийвмънт България“, SoL (Hungary).
Какво ще включи EMPATHEAST
Специално за първото издание на форума пристигат гост-лектори от САЩ, Германия, Холандия, Словения, като едни от топ имената в сферата на социалните иновации, които могат да бъдат чути на място, са Патриша Мънроу и Джефри Бийсън. На 15 ноември в Мебелен салон „Галеро“, ет. 4 (бивш тютюнев склад) създателите на иновативния формат World cafе ще обменят с гостите на събитието визии за промяна отдолу-нагоре. Друг интересен лектор е Джейсън Нарди, част от екипа зад Банка „Етика“. Уникална по рода си, тя се създава като опозиция на олигополните финансови институции в Италия. Тези и още много други примери за организационно развитие, креативно образование, социални предприятия, самоорганизиращото се общество, устойчивото развитие, управление на човешките ресурси и солидарни бизнес системи ще могат да бъдат съпреживяни на EMPATHEAST.