Капана.БГ
Йонг Чил Лий дирижира пловдивските симфоници
Един от най-активните съвременни диригенти на Азия – Йонг Чи Лий, ще дирижира втори концерт от цикъла „Щедьоври на симфонизма” на 6 ноември в Концертна зала. Родом от Сеул, маестрото получава образованието си в САЩ – завършва магистратура в Манес Колидж и докторат в Държавния университет в Ню Йорк. Учил е и в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” в София при проф. Васил Казанджиев.
В изпълнение на оркестъра на Пловдивска опера ще прозвучат Шуберт – Увертюра „Розамунда”, Райнике – Концерт за флейта и оркестър в ре мажор и Дворжак – Симфония № 7 в ре минор. Солист ще бъде талантливата флейтистка Жи-Хае Юн (Южна Корея), която изнесе бутиков рецитал в Пловдив в началото на ноември.
Маестро Лий е работил с много различни оркестри по света. Той има обширен репертоар и дирижира повече от петдесет концерта на година. Сред изявите му напоследък са концерти със Софийската филхармония, филхармоничните оркестри в Пловдив, Сараево, Харков и Одеса, оркестъра на Белградското радио и телевизия, Бохемския симфоничен оркестър в Прага, Филхармония „Яначек” в Острава (Чехия), Симфоничния оркестър MAV в Будапеща,
Паралелно с оперните и симфоничните си изпълнения Маестро Лий прави редица записи. Неговите интерпретации на Четвърта симфония на Чайковски, Втория цигулков концерт на Виенявски и Тройния концерт за пиано, цигулка и виолончело на Бетовен с Пловдивската филхармония са издадени от „Стар Саунд Класикъл, а ЕМІ издава няколко албума с негови изпълнения - Четвърта симфония на Брамс и други симфонични творби на Брамс, Чайковски, Менделсон, както и „Дон Жуан” на Рихард Щраус.
Унгарски график с изложба в галерия Пловдив
Унгарският културен институт ще гостува на Дружеството на пловдивските художници с изложба графика на твореца Ищван Дамо. От 4 ноември в галерия „Пловдив“ ценителите на графичното изкуство могат да се насладят на творбите на унгарският артист. Експозицията представя автора посредством 32 негови рисунки. Изложбата ще продължи до 27 ноември.
За автора
ИЩВАН ДАМО е роден на 29 декември 1951 г. в Надсебен (дн. Сибиу, Румъния).
Дипломира се през 1978 г. в Художествената академия „Николае Григореску” в Букурещ, специалност „Графика”. През 1978-1979 г. печели стипендия и завършва магистратура в Художествената академия. Негови преподаватели са Лайош Салаи и Бела Кондор. В периода 1979-1990 г. е график на издателство „Критерион” и издателството за детска литература „Йон Креанга” в Букурещ. През 1990 г. се премества да живее в Унгария, от 1994 г. работи в гр. Кечкемет във факултета по Изобразително изкуство към Техническия техникум „Калман Кандо”, където преподава изобразително изкуство, рисуване, графика. Носител е на множество родни и чуждестранни награди за графика. През 1995 и 1998 е награждаван в град Кечкемет.
Наред с графичната си дейност се занимава със сериграфия, илюстрации на книги, рисуване, изработка на предмети-книги и дизайнерски книги.
По-значителни отличия:
Награда „Най-красива книга” на Международния книжен фестивал в Букурещ (1993); „Съвременна поезия – съвременна графика” , Кечкемет, награда на Сдружението на писателите от междуречието на Дунава и Тиса (1995); Международна изложба за илюстрации „Златно перо” (1996); Плакет на град Белград (1996); Кечкеметски пролетен фестивал, награда на издателство „Кечкемети лапок” (1997); Малка графика In memoriam Ioan Slavici, награда на Градски художествен музей, град Арад (1998); Montana Ingauna Италия, I. Международно триенале за малка графика (1998); Гротеска ІV Капошвар, награда на Съюза на графиците (1999); Циндао, Народна република Китай, награда от Международното биенале за сериграфия (2000); ХІ международно триенале за малка графика, Лодз, Полша (2002); V Международна изложба за малка графика Музей „Флореан”, Бая Маре (унг. Надбаня), Румъния (2003); Награда в конкурса „Красива унгарска книга” (категория детски книги), Будапеща (2003); Специална награда на журито на Международната изложба за малка графика Синт Никлас, Белгия (2005); Награда „Красива унгарска книга” Будапеща (категория детски книги) (2005).
Камен Воденичаров и студенти на проф . Стефан Данаилов със спектакъл в Пловдив
Знаменитият кукувец Камен Воденичаров гостува в Пловдив с премиерния спектакъл „КОЙТО ТРЯБВА“ Само на 28 ноември, петък, от 19 ч. в Концертна зала Пловдив
НАРОДЪТ и ВЛАСТТА се изправят един срещу друг в голямото надлъгване. И някъде там в тяхната "невинна" игра се разкриват онези весело-тъжни истории, които някак смешно ни напомнят за случки със самите нас. Едва ли има човек, който на въпроса "Защо?" към служебно лице, да не е получавал отговора: "Защото така!"...
Очаква ви една абсурдна комедия, за това кои сме ние, как непрестанно се лутаме в търсене на ключа към щастието в лабиринт от страхове, спомени и мечти.
Политическата сатира на драматурга Александър Урумов ще бъде представена в Пловдив. В комедията Воденичаров си партнира с актьора Георги Спасов и млади таланти от Театралната академия от класа на проф. Стефан Данаилов.
Билети в билетен център пред Община Пловдив.
постановка - Димитър Стефанов
сценография - Димитър Димитров
костюми - Петя Димитрова
композитор - Мартин Каров
Участват актьорите : Камен Воденичаров, Георги Спасов, Рада Кайрякова, Севар Иванов, Бориса Сарафова и Теодор Христов.
Моноспектакълът "Моето име" този четврътък в Петното
Моноспектакъл на Стефан Иванов
Сценарист и режисьор: Радослав Гизгинджиев
Ден: 6 ноември, 2014 г. (четвъртък)
Час: 20:00 ч
Телефон за резервации: 0889 814 255
Вход: 10 лв
На 6-ти ноември от 20:00 ч. в култовия пловдивски клуб „Петното на Роршах“ за пръв път ще се играе моноспектакълът на актьора Стефан Иванов –„Моето име“, по едноименната книга на Радослав Гизгинджиев.
Актьорът Стефан Иванов, който се превъплащава в буйния и влюбен Давид, успя да спечели стотици почитатели след като няколко пъти препълни клубовете в София, Русе, Варна и Велико Търново.
Историята от проекта на Радослав Гизгинджиев „Любов“ ще ни разкаже за един човек, който търси своето име сред всички онези ограбващи думи, които ни учат как да живеем. Ще назове всичките ни имена, за да си спомни, че каквото и да правим, в едно сме еднакви - когато се влюбим.
„Любовта не може просто да отмине“, „Тук ли си?“ и „Въпрки всичко“ са останалите три пиеси и книги, чиито представяния ще се играят в „Петното на Роршах”.
Историите от проект „Любов“ще ви заразят с почти непоносима искреност; истерично ще ви разсмиват и ще ви докажат, че зад най-големите ни страхове и достойнства стои една единствена дума. Любов.
IRO - IROCK" с Димитър Аврамов всяка сряда
Връщаме се към корените. Към музиката, за която малцина днес имат слух, но утре ще харесват. Това сме правили през всички 15 години на клуба.Хората трябва да разберат, че съществува и музика отвъд тази, която им бутат в лицето. Заглавието е взето от японска дума, която означава разнообразие. Ще чуете подбрани тракове от ъндърграунд, псевдо-ъндърграунд и не-чак-толкова ъндърграунд сцените всяка сряда в Петното на Роршах с начален час 20:00!
Разнообразието е нещото над което се набляга, но и както се предполага, преобладава the good ol' rock n' roll. "
Какъв ден е днес? Слънчев!
Българинът е буден, но просто си е легнал за следобедна дрямка
Обещанието си е обещание! Преди седмица казах, че на 1 ноември ще изляза по Главната и ще спирам младежи да ги питам дали знаят какъв ден е. Речено- сторено! Целевата група беше хора до 25 годишна възраст, а идеята беше да покажа колко знаят, че е празник, колко знаят, че за първи път е бил честван в Пловдив и кои имена им изникват, щом чуят думата „будител”.
Повече от половината успяха да отговорят вярно на първия ми въпрос, което успя да опровергае думите ми, че младото поколение приема 1 ноември като денят след Хелоуин. Но разбира се имаше и някои, които се объркваха или просто не бяха обърнали внимание, че вече не е октомври. Какъв ден е днес, питах Ваня и Йоана, а те най-ведро ми отвърнаха – слънчев! Питах ги дали няма нещо друго, но момичетата си се въртяха около топлия съботен ден. Напомняйки им за датата поне успяха да се сетят, че днес е Денят на народните будители. Имаше и хора, които обаче твърдо отказваха да се сетят, дори подсказвайки им, дали няма нещо повече от почивен ден. От близо двадесет човека единствено Даниела успя да ми каже кога и къде се чества празникът за първи път, а всъщност това е през 1909 година в Пловдив - факт, с който градът трябва да се гордее! Имената на будителите, обаче, затрудниха най-много всички. Първите, за които можеха да се сетят бяха светите братя Кирил и Методий, макар и те да не се включват в почитаните днес българи. Климент Охридски и Паисий Хилендарски – все имена, сложени върху някой ВУЗ и често набиващи се на очи бяха на втора категория, а след това – никой. Това, че знаеш какъв празник е, оправдава ли те, че не знаеш кого почиташ. Не звучи ли странно, че преди два века хора са преписвали книги, за да може ние днес да се приемаме за будни.
Една птичка пролет не прави – центърът беше обсипан с хора, които все пак бяха излезли, за да заведат децата в сладкарница или пък просто да се повеселят, както прави българинът по празници. Улични артисти бяха накацали по Главната и радваха всеки, който мине. Мила и Тишо, които са само гости тук, успяха да съберат десетки около себе си с невероятните им акробатики, а на въпроса дали знаят какъв ден е днес, ми отговориха с въпрос – Че кой не знае? Това, което можеш да разбереш от пловдивчаните по улиците е много повече от статистиката, която се дава от институциите. А българинът е буден, но просто си е легнал за следобедна дрямка.
https://kapana.bg/atelie/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=15477#sigProId6de528b952
Петъчен Хелоуийн: Маскиран като котенце или като мотика?
Поне веднъж да бъдеш това, което всъщност не си...
Какво е по-хубаво от петък вечер? Петък вечер да съвпада с Хелоуийн! Всеки бар има програма, а ти можеш да се маскираш по такъв начин, че дори собствените ти родители да не те познаят. Това, вярвате или не, прави купона още по-страшен. Всеки влиза във филма на костюма си и хора по Главната вият към Луната, Алиса ти прави коктейли зад бара, а два черни ангела вървят, хванати ръка за ръка. Маската ти дава смелостта да танцуваш така, както никога, да излезеш да пееш на караоке, да заговориш красивото момиче на бара и поне веднъж в годината да бъдеш това, което всъщност не си.
А вчера повечето бяха заложили на мъртвешкото излъчване и литрите изкуствена кръв по дрехите. Еротичните котенца/камериерки/медицински сестри/учителки/ученички бяха сведени до минимум, което се оказа и главна тема за разговор в повечето компании. Дали празникът ще си се върне в автентичния страшен вид, или просто младежите заради студа си бяха сложили повече дрехи, не се знае, но едно е сигурно – беше страшно! Кръг към Ада създадоха момчетата, въртящи огън до Капана. Точно в 24:00 те започнаха своето шоу и успяха да съберат близо сто човека публика на паветата и предоставяха огъня на всеки, който иска да види какво е да си толкова близо до пламъка. Разбира се, не всеки беше отдал времето и желанието да се маскира, така че един голям процент си бяха облечени просто като за петък вечер, но пък ако дръзнеш да ги питаш като какво са облечени, отговорът беше почти един и същ на всички: Ще се маскирам като мотика!
https://kapana.bg/atelie/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=15477#sigProIdbd8bbf3503